РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. гр.Мадан, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100038 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. М. Ч. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на Изи Асет
Мениджмънт“ АД да заплати на Д. М. Ч. сумата от 166,65 лева (след допуснато изменение в
о.с.з), представляваща недължимо заплатена възнаградителна лихва по Договор за паричен
заем № */*, както и за осъждането на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на Д. М. Ч.
сумата от 793,35 лева (след допуснато изменение в о.с.з), представляваща недължимо
платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от *
В исковата молба се твърди, че на * ищцата сключила Договор за паричен заем № * с
първия ответник, по силата на който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД й
предоставил заем в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева при следните параметри на
договора: сума на кредита - 1500,00 лева, срок на заема в седмици - 30, брой вноски - 15,
дата на първа вноска - 29.04.2022г., размер на двуседмична погасителна вноска - 111,11 лева.,
обща сума, дължима от заемателя -1666,65 лева, годишен процент на разходите по заема -
40,41%, В исковата молба се сочи, че сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което
за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния Закон за
потребителския кредит. В същия ден между ищеца и втория ответник е сключен договор за
предоставяне на гаранция, по който ищецът е поел задължение да заплати на „Файненшъл
България" ЕООД възнаграждение за поръчителство в размер на 883,35 лева. Сочи се, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При
сключването му била нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин,
като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
1
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Сочи
се, че действителният размер на ГПР надвишава 50%, което води и до недействителност на
договора. Освен това сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство бил нищожен поради противоречието му с добрите нрави -
чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. Сочи, че договорът за потребителски кредит и този за
предоставяне на гаранция са функционално свързани, защото договорът за гаранция е във
връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова
полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия договор. Сочи, че с уговарянето на
възнаграждение по договора за гаранция, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4
ЗПК,потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите,
които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл.
11 ЗПК. Стигало се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.
В исковата молба се твърди, че в изпълнение на договор за паричен заем № * ищецът
е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК * сумата от 1667,00 лева. С оглед
недействителността на договора за кредит за него е възникнало задължение за връщане само
на чистата стойност на кредита, а именно - главницата от 1500,00 лева. Поради това
разликата в размер на 167,00 лева се явява платена при липса на основание и подлежи на
връщане от заемодателя на заемополучателя. В изпълнение на договора за предоставяне на
гаранция от * ищецът бил заплатил на „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 745,00 лева.
Доколкото възнаграждението от 745,00 лева било заплатено по нищожен договор, същото
подлежи на връщане. Плащанията били направени чрез внасянето на пет погасителни
вноски в размер на 170,00 лева всяка от тях, една вноска от 152,00 лева и сумата от 1411,00
лева чрез рефинансиране при сключването на Договор № * По изложените съображения
моли за уважаване на искововете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда
възражение за нередовност на исковата молба. Посочва, че договорът за предоставяне на
гаранция, сключен между Д. М. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД, урежда отношенията
между страните по договора - възложител и гарант. По силата на договора за предоставяне
на гаранция, едната страна - „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция
за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител Д. М. Ч., с цел гарантиране
за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен
заем, а другата страна - Д. М. Ч., се задължава да заплати уговореното за тази услуга
възнаграждение. Сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор е с
характер на двустранен договор - Файненшъл България ЕООД предоставя услуга, а
потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между
„Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на
задълженията на ищеца по кредит. Сочи, че Договорът за предоставяне на гаранция е
сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Не е било
налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като посочва, че
дружеството-кредитор не би могло, а и няма основание да включва възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция при изчисляване на размера на ГПР по договора за
кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, , с който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда
възражение за нередовност на исковата молба. Ответникът сочи, че получената от него сума
в размер на 1 619,92 лв. е получена на валидно правно основание - за погасяване на
задължения на ищеца по договор за паричен заем № *. По силата на договора за паричен
заем, дружеството е предоставило кредит в размер на 1500 лв. Общата дължима сума по
договора е била в размер на 1666,65 лв., в това число лихвено задължение в размер на
2
166,65 лв. Предсрочното погасяване на задълженията по договора е довело до редуциране на
лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 119,92 лв. Дори съдът
неоснователно да приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен, то
дружеството, на основание чл. 23 ЗПК, би дължало връщане само на сумата в размер на
119,92 лв. В ОИМ се сочи, че договор за паричен заем № * е действителен и е в съответствие
с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския
кредит. Договорът не страда от визираните исковата молба пороци, респективно тези пороци
не водят до недействителност на договора. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т.
10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума
дължима от потребителя, взетите предвид допускания. Сочи, че релевантен за изчислението
на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. Поради тази причина и в зависимост
от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение №
1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Общата дължима сума, посочена в договора,
представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не е част от
общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита
за потребителя“, дадена в т. 1, § 1 ДР ЗПК. Заемателят, уведомен предварително за
условията по кредита и решил да сключи договор за заем при тези условия, със сключване
на договора е поел задължение да представи избраното от него обезпечение в тридневен
срок. Както сключването на договора за паричен заем при посочените условия, така и избора
на обезпечение и неговото представяне в срок зависят изцяло от волята на потребителите.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че ищцата е сключила с Изи Асет Мениджмънт АД договор за паричен заем № * (л. 10-15 д.),
по силата на който заемодателят Изи Асет Мениджмънт АД предоставило на ищцата Д. М.
Ч. заем в размер на 1500 лева, при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер
на двуседмичена погасителна вноска 111,11 лева, срок на договора 30 седмици, брой вноски
15, краен падеж 11.11.2022 г., фиксиран ГЛП 35%, обща дължима сума 1666,65 лева, ГПР
40,41 %. Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2. Банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от
Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата – * между ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Д. М. Ч. е сключен
договор за предоставяне на гаранция № * (л. 38-42 д.), по силата на който ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични
задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител - потребителят, с цел
гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение
за връщане на заемната сума в размер на 1500 лева; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на
3
забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски
хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение
на гаранта в размер на 793,35 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 52,89 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Договор за гаранция в случай, че поръчителят изпълни задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по
Договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и
направените разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът- „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредитодател е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между ищецът
и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД Договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договор за
паричен заем от *, между ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и Д. М. Ч. и чл. 3 от сключения
на * между ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Д. М. Ч. за предоставяне на гаранция, съдът
намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на гаранта за обезпечаване
на задълженията на заемополучателя по договора за заем съставлява възнаграждение по
усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в
4
годишния процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото в договора за заем е
предвидено обезпечаването му чрез едно от предвидените в чл. 4 обезпечения, сред които и
одобрено от заемодателя дружество- гарант, таксата за допълнителната услуга, която макар
и формално да е дължима по друг договор на друго лице - гарант, е пряко свързана с
договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито
оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР. Изискванията, които чл.
4 от договора въвежда за останалите две допустими обезпечения, които заемодателят може
да предостави- а именно банкова гаранция или две физически лица поръчители, са на
практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се
счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция
в размер на цялата общата сума за плащане по договора за заем или две физически лица-
поръчители, отговарящи на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. С
поставянето изначално на изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника на
практика единствено възможно обезпечение по договора за кредит остава сключването на
договор с одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни
сделки, в случая ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, което е и свързано лице с другия
ответник, тъй като видно от извършена справка в търговския регистър ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД е едноличен собственик на капитала на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД. Доколкото по договора за предоставяне на гаранция обаче е предвидено заплащането
на такса, платима заедно с вноските по погасителния план по договора за кредит,
възнаграждението за гаранта съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
следва да бъде включено в ГПР. При служебно изчисление на ГПР посредством онлайн
калкулатор при следните параметри: Размер на кредита: 1500 лева – главница, общо
дължима сума по договор за кредит 1666,65 лева, възнаграждение за гарант в размер на
793,35 лева, общо дължима сума от потребителя с включено възнаграждение за гарант 2 460
лева, платима на 15 двуседмични погасителни вноски, то ГПР по договора възлиза на
184.76%, който надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно пет пъти
размера на законната лихва, която към датата на сключване на договора – 14.04.2022 г. е
10%, респ. максималния размер на ГПР е 50 %. Следователно посочения в договора ГПР не
отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
паричен заем от 14.04.2022, сключен от ищцата с първия ответник „Изи Асет
Мениджмънт“АД е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Според чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. От представената справка за извършени плащания от ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД (л. 49 д.), съдът намира за доказано, че в полза на ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД е заплатена сумата от 1666,65 лева от кредитополучателя. Чистата
5
стойност на кредита възлиза на 1500 лева, поради което с оглед последиците, които придава
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК сумата от 166,65 лева разпределена за погасяване на
възнаградителна лихва е платена без основание на първия ответник, поради което на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане. С оглед изложеното предявеният против ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на сключения между ищцата и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
договор за предоставяне на гаранция от *, то предвид недействителността на договор за
кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен от основание.
Видно от съдържанието на договора, за гаранта е уговорено възнаграждение срещу
задължението да издаде гаранция в полза на заемодателя за задължението на заемателя за
плащане на сумтие по кредита. В случая на тяхното заплащане от гаранта обаче, за него се
поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от гаранта суми –
по чл. 5, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция. Следователно гарантът получава
едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него,
доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. От друга страна за длъжника
е уговорено заплащането на възнаграждение за гаранция дори и при погасяване на кредита
от гаранта. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в
случая и липсва престация от една от страните по договора – гаранта, поради което и този
договор се явява недействителен на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД като противоречащ на
добрите нрави и лишен от основание.
От представената справка за извършени плащания от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД (л. 60 д.), съдът приема за установено, че в полза на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД е заплатено възнаграждение за предоставената гаранция в размер на 793,35 лева от
ищцата, какъвто е и размерът на исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД след
допуснатото изменение на иска. Поради нищожността на процесния договор за
предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
следва, че общо заплатената от ищеца сума във връзка с този договор в размер на 793,35
лева - възнаграждение за предоставена гаранция е заплатена без основание и подлежи на
връщане съобразно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо предявеният против ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по предявения против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД
иск в полза на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се констатираха в
размер на 50 лева за заплатена държавна такса, които следва да се възложат в тежест на
ответника ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по предявения
против ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск в полза на ищеца се дължат направените по
делото разноски. Същите се констатираха в размер на 50 лева за заплатена държавна такса,
които следва да бъдат възложени в тежест на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
В производството ищецът е бил представляван от адвокат, който е поискал
присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и ниския материален
интерес, съдът намира, че следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата, в полза на адв. М. О. адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер за дела с
определен материален интерес в размер на общо 400 лева за производството, платимо по
равно от всеки от ответник. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
* да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 166,65 лева (сто шестдесет и
шест лева и шестдесет и пет стотинки) представляваща недължимо заплатена
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *.
6
ОСЪЖДА Файненшъл България ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
* да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 793,35 лева (седемстотин
деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща недължимо платено
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от *
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
* да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 50 лева (петдесет лева) –
направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Файненшъл България ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
* да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 50 лева (петдесет лева) –
направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
г* да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: *, сумата от 200 лева (двеста лева) -
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Файненшъл България ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
* да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: *, сумата от 200 лева (двеста лева) -
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: Уникредит
Булбанк АД: *.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7