МОТИВИ по НОХД
№ 1969/2016г. пo описа на РРС, ІХ н. с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение срещу Я.А.Ч. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с настоящ адрес ***, с основно
образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН:**********, за престъпление по чл.
201 НК, а именно за това, че на 15.12.2015г. в град Русе, като
длъжностно лице – „шофьор на лекотоварен автомобил“ във фирма „БНВ Транс“ ООД
град Русе, присвоил чужди пари – парична сума общо в размер на 1620 лева,
собственост на Н.Д.Г., поверени му в качеството му на длъжностно лице - „шофьор
на лекотоварен автомобил“ във фирма „БНВ Транс“ ООД град Русе да ги пази.
В хода на производството е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от посочения
в обвинителния акт като пострадал от престъплението Н.Д.Г., ЕГН:**********,***,
за сумата в размер на 1620,00 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева),
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени
вреди.
Съдът е конституирал Н.Д.Г., като граждански ищец в
наказателния процес
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, със същата фактическа
обстановка и правна квалификация, както изложените в обвинителния акт. Пледира
за доказаност на обвинителната теза. Във връзка с индивидуализацията на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, заема становище, че същото
следва да бъде определено при условията на чл. 58а, вр. чл. 54 НК, а именно
лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде ориентирано към
една година, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК
за срок от три години. Предлага на подсъдимия да бъде наложено и наказание
„Лишаване от право да упражнява дейност, свързана с управление на чуждо
имущество на юридическо лице за срок от една година. По отношение на
гражданският иск се заема становище за основателност и доказаност на
претенцията.
Гражданският ищец пледира за доказаност на деликтно
поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са му причинени претендираните
имуществени вреди и моли предявеният граждански иск да бъде уважен в предявеният
размер.
Защитникът на подсъдимия моли при
индивидуализацията на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия да
бъдат съобразени мотивите за извършване на деянието, а именно тежкото
материално положение, в което се намира подсъдимият, като му бъде наложено
наказание ориентирано към минимума предвиден в закона. По отношение на
гражданския иск, защитата моли съдът да се произнесе съобразно действащото
законодателство.
Упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума подсъдимият, изразява съжаление за случилото се.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода
на наказателното производство гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди становищата на страните, релевирани в хода и
по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
Подсъдимият Я.А.Ч. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с настоящ адрес ***, с основно образование,
женен, не работи, осъждан, ЕГН:**********.***, подсъдимият Ч. започнал работа във фирма „БНВ Транс“
ООД гр.Русе, където съгласно трудов договор № 14/01.12.2015 г., изпълнявал длъжност
„шофьор на лекотоварен автомобил“,. При назначаването му на работа, подсъдимият
лично и срещу подпис бил запознат с длъжностната си характеристика., като и
инструктиран, че фирмата в която бил назначен обслужвала клиенти на „Метро Кеш
енд Кери България“ ЕООД. Съгласно вменените му служебни задължения в раздел
III, т. VI от длъжностната му характеристика, подсъдимият трябвало да отчита
получени по фактури парични средства.
На 11.12.2015г. в гр.Русе, в края на работния ден,
свидетелят Н.Г., работещ като „Мениджър продажби“ към „Метро Кеш енд Кери
България“ ЕООД и отговарящ за търговските му клиенти - „АБВ 4“ ООД и „БМБ“ ООД
гр. Свищов, като и двете фирми били собственост на свидетелката В.. А. ***, получил
заявка от свидетелката А. за шоколадови изделия - бонбони „Сушард“ с общо
количество 300 метро единици на обща стойност 1620 лева по фактура. По заявката
стоката била фактурирана на 11.12.2015 г. в 15,39 часа, като до края на
работния ден, следвало да бъде заплатена от клиента. Тъй като клиента, бил в
гр.Свищов, а плащането следвало да се извърши в кратки срокове, свидетелят Г.
бил помолен и се съгласил да заплати стойността на фактурата, на ПОС терминал с
лични средства, като бил уведомен, че на 15.12.2015г. платената от него сума
щяла да му бъде възстановена с изпращането и с РКО чрез водача па транспортната
фирма обслужваща клиента, в случая подсъдимият Ч..
Съобразно постигнатата уговорка, свидетелят Г. извършил
плащането и част от стоката била транспортирана съгласно търговските им отношения
до клиента в град Свищов.
Отново съобразно уговореното, на 15.12.2015г. в гр.Русе
сутринта, на подсъдимият Я.А.Ч. - водач на лекотоварен автомобил „Мерцедес 412Д“
с Рег.№ Р 1571 ВН към „БНВ-Транс“ ООД-Русе били предадени за гр.Свищов три броя
фактури за фирмите на свидетелката А.:
БМБ №11471576689/15.12.2015
год. за 312,48 лева;
БМБ -№**********/02.12.2015 год. за 437,84 лева;
АБВ - 4 -№ **********/11.12.2015г. за сумата в размер на
1620 лева, като последната била копие с част от стоката по заплатената фактура от 11.12.2015г.
След потеглянето на подсъдимия Ч. за гр.Свищов, била
направена нова поръчка по електронен път за сума от 860 лева от фирмите на А. „БМБ“
и „АБВ-4“. За новата поръчка след пристигането си в гр.Свищов, подсъдимият Ч.
следвало да получи и друга парична сума, за което същия бил уведомен от работодателят
си в лицето на свидетеля И..
На 15.12.2015г. подсъдимият Ч. пристигнал в гр.Свищов и
срещу РКО получил лично сумите 312,48 лева; 437,84 лева и 1620 лева --
последните в банкноти 81 броя по 20 лева, срещу подпис на РКО и предаване на
копие на фактурата от магазин „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, издадена на 11.12.2015г.. Освен тях на подсъдимия Ч.
били предадени допълнително в плик и сумата от 860 лева от свидетелката Н.Г.,
по нареждане на собственик на фирмите получател – свидетелката В.А.. Същия ден,
след получаване на парите срещу подпис от втората фирма на свидетелката А. -
„БМБ“, на подсъдимия Ч. отново била предадена сумата от 860 лева, която се
дублирала с предадената от свидетелката Г. преди това. След това подсъдимият Ч.
***.
Същия ден, подсъдимият пристигнал в магазин „Метро“ в
град Русе и посетил отдел „Касов контрол“ за отчитане на предоставените му
парични суми. Докато изчаквал да се отчете друг шофьор, подсъдимият Ч., сверил
отчетния си лист с този в базата па „Касов контрол“ и установил, че за
предадените му в брой 1620 лева, в информационната база на „Касов контрол“ било
посочено „платени“ по банков път на 11.12.2015г. Разбирайки това и без да знае
за уговореното между свидетеля Н.Г. и свидетелката А., относно плащането на
сумата от 1620лв., подсъдимият Ч. решил да я присвои и в изпълнение на
намисленото, когато дошъл редът му за отчитане, не отчел сумата от 1620лв., а
само посочените в описа записани общо суми от доставки в общ размер на 2427.94
лева, без да отчете подмените суми от клиентски номер 183564, които ги е
получил срещу подпис с РКО същия ден
Същия ден вечерта, свидетелят Г., извършил проверка на
постъпилите парични суми от гр.Свищов и установил, че сумата от 860лв. се
дублирала, а сумата от 1620лв, не била отчетена в отдела. Поради това, че било
късно, на следващия ден свидетелят Г. се свързал по телефона със свидетелката А.
и обяснил на последната за дублираната сума от 860лв., както и за непредадената
сума в размер на 1 620лв. От своя страна свидетелката А. му заявила, че
трябвало да има два плика, като в единия наред със сумата от 860 лв. била и
сумата от 1 620 лв. По този повод, свидетелят Г. потърсил подсъдимия Ч.,
който категорично му посочил, че не е получавал сумата от 1620лв.
Следващите дни, на свидетеля Г. били изпратени сканирани
копия на РКО и на 18.12.2015г. в присъствието на лицата М. Б. - ръководител
сигурност и Г. Л. -- ръководител доставки в магазин „Метро Кеш енд Кери
България“ ЕООД ги представил на подсъдимия
Ч. и последния заявил пред тях, че подписите за получател били негови, в това
число и на РКО за сумата от 1620лв. За установеното, свидетелят Г. уведомил
Районна прокуратура – Русе.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно – почеркова експертиза на документ РКО (разходен касов
ордер) на фирма „АБВ 4“ ООД от 15.12.2015г. за сумата от 1620 лева, се
установява, че подписът е изпълнен от подсъдимия Ч.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията
на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство – Н.Д.Г. (лист 51-53
от досъдебното производство), Н.К.А. (лист 58 от досъдебното производство), В.П.А.
(лист 60), Н.В.Г. (лист 62), Н.И.И. (лист 63) и М.Б.П. (лист 64-66), писмените
доказателства и писмени доказателствени средства – протокол за доброволно
предаване (лист 18), копия на разходни касови ордери (лист 19 и 20), заверени
копия на Трудов договор № 14/01.12.2015г. (лист 24), Длъжностна характеристика
(лист 25), Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (лист 26),
Справка за приети и отхвърлени уведомления (лист 27), Уведомление по чл. 62,
ал. 5 КТ (лист 28), Справка за приети и отхвърлени уведомления (лист 29),
оригинал на пътен лист (лист 30), индивидуален работен дневник на подсъдимия
(лист 31), копие на товарителница (лист 32), копия на фактури (лист 45-47),
копие на фискален касов бон (лист 50), справка за съдимост на подсъдимия (лист 93-95),
Автобиография на подсъдимия (лист 97) и Декларация за семейно положение и
имотно състояние на подсъдимия (лист 96).
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на събраните по делото доказателствени
източници, намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201 НК, за което
е предаден на съд.
От
обективна страна на 15.12.2015г.
в град Русе, като длъжностно лице – „шофьор на лекотоварен автомобил“ във фирма
„БНВ Транс“ ООД град Русе, присвоил чужди пари – парична сума общо в размер на
1620 лева, собственост на Н.Д.Г., поверени му в качеството му на длъжностно
лице - „шофьор на лекотоварен автомобил“ във фирма „БНВ Транс“ ООД град Русе да
ги пази.
Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действие, изразяващо се в присвояване на
посочената парична сума, чрез отказ да върне същата.
Деецът е длъжностно лице,
съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК и именно в това му
качество са му били поверени паричните средства.
Субект на престъплението е
пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна,
подсъдимият е осъществил състава на престъплението умишлено, при форма на
вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение представи,
досежно всички обективни елементи на състава на престъплението, като във волево
отношение, същият пряко и непосредствено е целял настъпването на
общественоопасните последици от неговото деяние.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението по чл. 201 НК.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия Ч., съдът след като съобрази обществената опасност,
която разкрива конкретното деяние, обществената опасност на дееца, а така също
и отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, а именно
относително високата стойност на предмета на престъплението, както и смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, намира, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, доколкото по
делото са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, а именно критично отношение към извършеното деяние, изразеното
от последния съжаление за извършеното деяние, тежкото семейно и материално
положение на подсъдимия, а така също и подбудите за извършване на деянието.
Видно от материалите по делото и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, които негови обяснения не се опровергават от останалия
доказателствен материал, се установява, че същият, заедно със съпругата си
полагат грижи за две малолетни деца, едното от които е на една година и десет
месеца, като към настоящият момент с оглед на факта, че съпругата на
подсъдимият полага труд по трудово правоотношение, именно подсъдимият е
ангажиран във връзка с грижите и отглеждането на децата. Съдът съобрази и
мотивите за извършване на деянието от страна на подсъдимия, а именно, че същото
е извършено, тъй като са му били необходими средства за заплащане на задължения
във връзка с ползвания от семейството на подсъдимия недвижим имот, които ако не
са били заплатени е щяло да доведе до прекратяване на договора за наем през
зимния период от годината.
При съобразяване на тези смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът намира, че и най –лекото предвидено
в закона наказание за това престъпление би се явило несъразмерно тежко, тъй
като към момента на извършване на деянието, подсъдимият не е бил реабилитиран,
за извършени от него предходни състави на престъпления и ако на същият бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“, същото следва да бъде изтърпяно
ефективно, което от своя страна не би постигнало целите на наказанието по чл.
36 НК по отношение на този подсъдим. Именно във връзка с целите на наказанието,
съдът съобрази и предходните осъждания на този подсъдим, които видно от
справката за съдимост, касаят извършени престъпни деяния, значително отдалечени
във времето, а именно деяния извършени през 1991г и 1992г., присъдата за които
е влязла в сила на 20.03.1999г. и едно деяние, извършено от подсъдимия през
2008г., което не касае престъпление против собствеността, поради и което съдът
намира, че у този подсъдим не са налице трайно установени престъпни навици,
които от своя страна да обосновават извод, че целите на наказанието да не могат
да бъдат постигнати по начин, различен от ефективно наказание „Лишаване от
свобода“. Отделно от това едно наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно ефективно от подсъдимия, би довело до необосновано откъсване на
подсъдимия от нормалното му социално обкръжение, като едновременно с това
престоят му в местата за лишаване от свобода, по-скоро би довело до по-трудна
последваща ресоциализация, отколкото до неговото поправяне и превъзпитание.
На последно, но не и по значение място следва да бъде
посочено, че специално по отношение на генералната превенция, за реализирането
и от съществено значение е преди всичко неизбежността на наказанието,
своевременното санкциониране на престъпните посегателства, а не само и не
толкова големият размер на наказанието
С оглед изложените мотиви целите на наказанието, както
по отношение на личната, така и по – отношение на генералната превантивна
функция на наказание по отношение на този подсъдим, според настоящият съдебен
състав биха били постигнати и с едно различно наказание от наказанието
„Лишаване от свобода“, като съдът намира, че именно наказанието „Пробация“, в
най-пълна степен би постигнало целите на наказанието по отношение на този
подсъдим, без едновременно с това, необосновано да бъдат засегнати правата и
интересите на други членове на общественото, каквито се явяват малолетните деца
на подсъдимия и неговата съпруга. Това следва от един от принципите относно
наказанието, а именно принципа визиран в чл. 35, ал. 1 НК, че наказателната
отговорност е лична, поради и което наказанието следва да е такова, че да
засяга само престъпния деец и неговите права и интереси, като в случай, че все
пак е налице засягане на правата и интересите на други лица, то едно такова
засягане следва да бъде сведено до минимум.
С оглед на всичко това, съдът намира, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „Пробация“, при съвкупност на следните
пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител, два пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
Съдът намира, че с оглед установените смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, на същият не следва да бъде налагано
поисканото от държавното обвинение наказание „Лишаване от право по чл. 37, ал.
1, т. 7 НК, тъй като едно такова наказание би ограничило съществено
възможността на подсъдимия да полага общественополезен труд и по този начин би
се явило несправедливо, с оглед установените във връзка с индивидуализацията на
наказанието обстоятелства.
По отношение на предявения граждански иск,
съдът намира, на първо място, че е налице активна процесуална легитимация на
лицето предявило исковата претенция, доколкото същото, се явява лице претърпяло
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление. На
следващо място, с деянието си подсъдимият е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като е причинил имотна вреда в
патримониума на пострадалия, в размер на стойността на имущественото благо, от
което същият е бил лишен. Поради това, съдът осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец сумата в размер на 1620 лева, ведно със законната лихва от датата
на деликта 15.12.2016г. до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото в тежест на
подсъдимия беше възложена и дължимата държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 64,80 лева, както и
5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия
бяха възложени и направените в хода на досъдебното и съдебно производство
разноски, в общ размер на 164,07 лева
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: