Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С Решение № 5 от 21.01.2011г., постановено по гр.д.№908/2010г. Свищовският районен съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „З.” гр. С. бул.”Х. Б. „ № ,ЕИК..,че „Б..”Е. с ЕИК..,със седалище и адрес на управление гр. Б. ,ж.к.”Л.” ул.”К.”№..е собственик на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ ,състояща се от машинна зала и входно антре , с обща застроена площ от 74 кв.м., удароубивателна шахта с ОЗП от 5 кв.м.и една контролна шахта с обща застроена площ от 1.5 кв.м., която помпена станция представлява сграда с идентификатор 65766.303.54.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-10/12.02.2009г. на изп. директор на АГКК,разположена в поземлен имот с идентификатор 65766.303.54, съответно кадастрален имот № 000987 по кадастралния план на гр. Свищов. Със същото решение на осн. чл.537 ал.2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 60 том.ІІІ рег.№3335 дело № 336/2009г. на Нотариус Н. Г. гр. С.,вписана под № 349 в регистъра на НК, само в частта, с която „З.” Е. е признато за собственик на сграда с идентификатор 65766.303.54.1,със застроена площ от 75 кв.м.,разположена в поземлен имот с площ от 14 007кв.м. с идентификатор 65766.303.54. Със същото решение е осъдил „З.” Е. да заплати на „Б. И. 2.”Е. сумата 1 518.79лв. разноски по делото. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „З.” Е. гр. С. с която се атакува решението изцяло като недопустимо, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при неверни фактически изводи и при съществено нарушение на процесуалните правила. Наведени са следните доводи в подкрепа на оплакванията. На първо място липсвало заповед за деактуването на процесния имот.Заповедта на Областния управител за деактуване се отнасяла за друг имот , а именно: неурегулиран имот с площ от 3 956кв.м. попадащ в имот кад № 000289 в землището на гр. С. целият от 17 057 кв.м.,заедно с построена сграда „П.” за 150 души, докато помпената станция се намира в друг имот-кад.№000987. Неправилно било обсъдено от първоинстанционния съд представеното по делото У-ние с рег.№ С6-03/536 от 10.06.2008г. на Общинска служба”Земеделие и гори „ гр. С.., поради което е направен необоснован извод,че кад.№ 000289 е идентичен с кад.№ 000987 . Неправилно и в противоречие със закона районният съд бил приел ,че процесната помпена станция е сграда на допълващо застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ без да съобрази ,че същата не била идентифицирана в нито един от представените документи, като в протокола просто били посочени „две помпени станции” без да се конкретизира кога и как са изградени.Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друга , с което се отхвърлят предявените искове. В срока по закона е постъпил отговор от „Б. И. 2.”Е. гр. Б. .С отговора се оспорва основателността на жалбата и направените в нея оплаквания. Наведени са конкретни доводи .Моли да се остави в сила обжалваното решение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят подържа жалбата си.Не прави искания за събиране на нови доказателства . Ответник жалбата оспорва основателността на жалбата и моли решението на районния съд да се остави в сила. Жалбата е подадена в срока по закон и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. Пред Свищовския районен съд е предявен установителен иск за собственост на недвижим имот: ПОМПЕНА СТАНЦИЯ ,състояща се от машинна зала и входно антре , с обща застроена площ от 74 кв.м., удароубивателна шахта с ОЗП от 5 кв.м.и една контролна шахта с обща застроена площ от 1.5 кв.м., която помпена станция представлява сграда с идентификатор 65766.303.54.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-10/12.02.2009г. на изп. директор на АГКК,разположена в поземлен имот с идентификатор 65766.303.54, съответно кадастрален имот № 000987 по кадастралния план на гр. С.., както и иск за отмяна на констативен нотариалн акт за собственост на недвижими имоти № 60 том.ІІІ рег.№3335 дело № 336/2009г. на Нотариус Н. Г. гр. С. ,вписана под № 349 в регистъра на НК, само в частта, с която „З.” Е. е признато за собственик на сграда с идентификатор 65766.303.54.1,със застроена площ от 75 кв.м.,разположена в поземлен имот с площ от 14 007кв.м. с идентификатор 65766.303.54. В исковата си молба ищцовото дружество”Б.И. . ”Е. твърди че са съсобственици на процесния имот , който са придобили чрез правна сделка- апортна вноска направена от „Р. С.”Е. гр. С. с ЕИК...,чрез която непарична вноска в капитала на ”Б.. ”Е. е включено и правото на собственост върху процесната помпена станция, като част от основната апортирана сграда-„П. за 150 души.От своя страна пък „Р.С.Е. било учредено въз основа на Решение № 166 от заседание на Общинския съвет гр. С., проведено на 24.06.2004г. с което Община С. става съучредител на дружеството като срещу, записаните акции внася като апортна вноска процесния имот . По силата на решение № 609/26.01.2006г. от Прот.№53 процесния имот бил преобразуван от публична общинска собственост в частна общинска собственост и актуван с акт №1361/14.03.2006г. С Решение №2/23.10.2006г. постановено по ф.д.№8593/2004г. по описа на СГС-Фирмено отделение е вписана промяна в капитала на „Р. С.” с непарична вноска- недвижими имоти на стойност 72 670лв., съгласно съдебно-техническа оценителна експертиза, приета с определение от 09.06.2005г. на СГС, фирмено отделение 7 състав по дело № 136/2005г., която експертиза е оценила недвижимите имоти:П.за 150 души, част от който била помпена станция разположена в имот кад.№000987, състояща се от машинна зала и входно антре, удароубивателна шахта и контролна шахта. По време на завеждаÝе на исковата молба ищцовото дружество владее помпената станция.Ответното дружество не владее същата ,но се снабдило с нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 60 том.ІІІ рег.№3335 дело № 336/2009г. на Нотариус Н.Г. гр. С., от което за ищеца съществувал правен интерес да установи правото си на собственосх върху имота. С петитума на исковата молба ищецът е направил искане да бъде признат за соственик на процесния имот , подробно описан по-горе, а също така сед като бъде уважен установитения иск по чл.124 ал.1 от ГПК за имота да бъде отменен издадения нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 60 том.ІІІ рег.№3335 дело № 336/2009г.., както и да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски. В отговора на исковата молба ответника е оспорил иска. Възразил е че процесния имот не е придобит от ищеца тъй като си е останал държавна собственост. видно от Заповед № 962/14.09.2000г. на Областен управител Велико Търново е деактуван като държавен имот кад.№ №000289 целият от 17 057 кв.м. заедно с построената в него сграда”Профилакториум за 150 души, докато процесния имот-Помпена станция-сграда и съоръжения намиращи се в имот к.№ 000987 по кадастралния план на гр. С.. На второ място съставения акт за общинска собственост няма правопораждащ ефект и не установява правото на собственост на общината .Следователно Общинския съвет С. не е могъл да се разпорежда като собственик. На трето място съгласно чл.13 ал.1 и чл.14 т.2 от Закона за водите „Ex Lege” представлява публична държавна собственост от което следвал извода за нищожност на актовете за общинска собственост. След отговора по исковата молба в първото по делото заседание са представени от ищеца писмени доказателства и е привлечено като трето лице помагач по делото Община Свищов. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Постановено е обжалваното решение. Разглеждайки жалбата по същество Великотърновският окръжен съд, като съобрази събраните по делото доказателства,заключението на изслушаната и приета експертиза,съобрази оплакванията и доводите на страните,намира жалбата за основателна. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Процесният имот представляващ сграда и помпени водоуловителни и водотласкащи , съоръжения монтирани в нея и намиращи се извън нея , удароубивателна шахта и контролна шахта са построени през 1977г. от Държавата в имот кад №000987 по кадастралния план на гр. Свищов,в държавен имот на мястото на самия минерален извор ,който се намира в този държавен имот и представлява източник на минерална вода ,обявена от Закона за водите за изключителна държавна собственост по списък приложение №2 неразделна част от същия закон и записана под № 68 от списъка. Това водно съоръжение до 1997г. е захранвало с минерална вода изградена от Държавата сграда „П.. за 150 души”, построен в имот кад № 000289 по плана на гр. С.. въз основа на договор за строителство от 25.ХІ.1981г. и приет и въведен в действие с протокол Акт обр.16 от 30.12.1985г.и предоставен в оперативно управление на промишленото държавно предприятие СХК”С...” гр. С... . С ПМС №469 от 17.12.1997г. за преобразуване и закривана на публични здравни заведения в системата на здравеопазването е постановено закриване на профилакториума към СХК”С... и работническата поликлиника към същия и предоставянето му на Община С.... Със Заповед № 962/14.09.2000г. на Областен управител В. Т. е деактуван като държавен имот –неурегулиран поземлен имот с площ от 3 596 кв.м. попадащ в имот пл.№000289 в землището на гр. Свищов ,целият от 17 057 кв.,представляващ имот кад.№ №000289 целият от 17 057 кв.м. заедно с построената в него сграда”П... за 150 души, актуван с АДС № 460/05.04.1983г. С Решение № 166 от 24.06.2004г. на Общински съвет гр. С.. е дадено съгласие Община С.. да влезе като учредител в съвместно дружество „Р.С.” с апортна вноска , състояща се от следния недвижим имот:сграда с отстъпено право на строеж ”Профилакториум за 150 души” масивна железобетонна скелетна конструкция, построена в имот 602047 по картата на възстановената собственост на замлището на гр. С... състояща се от корпус А-двуетажен корпус със сутерен и етаж,Корпус Б-шест етажен корпус със сутерен и партер, Корпус В-шестетажен със сутерен и Корпус Г- двуетажен със сутерен , партер и етаж и обслужващите го сгради –два монолитни трафопоста съответно със застр. площ от 13 и 9 кв.м. С Решение №395 от 31.03.2005г. е дадено съгласие Община Свищов да увеличи участието си в капитала на „Р. С.” с допълнителна апортна вноска , включваща неапортирани активи – общинска собственост включващи две помпени станции, разположени в имот кад.№3003 и имот с кад № 000987 по плана за земеразделяне на землището на гр. Свищов,два черпателни ,два напорни водоема и два тласкателни водопровода ,съответно за минерална и питейна вода ,както и пътната връзка към пътя С.- О.. С Решение № 609 прието на заседание на Общинския съвет Свищов, проведено на 26.01.2006г. са преобразуване от публична общинска собственост в частна общинска собственост имотите актувани с АОС №1277/12.04.2005г.Помпена станция, разположена в имот кад №000987, удароубивателна шахта и контролна шахта. Въз основа на това решение е съставен Акт за частна общинска собственост №1361/14.03.2006г. върху процесния имот Помпена станция, разположена в имот кад №000987, удароубивателна шахта и контролна шахта. С Решение № 2/23.10.2006г. на СГС-Фирмено отделение , постановено по ф.д.№8593/2004 е вписано увеличение на капитала на „Р. С.” с допълнителна непарична вноска – процесния имот. С решение на едноличния собственик на капитала на Р. С. „ е учредено ищцовото дружество „Б...”Е., като капиталът на това дружество е формиран от непарична вноска апорт на вещно право включващо правото на собственост върху описания по горе профилакториум и процесната помпена станция с удароубивателна и контролна шахта. Въз основа на така установените факти Великотърновския окръжен съд намира предявеният иск за неоснователен и недоказан по следните съображения: Видно от доказателствата по делото Община Свищов никога не е придобивала правото на собственост върху имот кад. № 00987 по кадастралния план както и върху построените в него помпена станция-сграда и съоръжения с плащ от 74 кв.м. с удароуловителна и контролна шахти.Със Заповед № 962/14.09.2000г. на Областен управител Велико Търново е деактуван като държавен само –неурегулиран поземлен имот с площ от 3 596 кв.м. попадащ в имот пл.№000289 в землището на гр. Свищов ,целият от 17 057 кв.,представляващ .имот кад.№ №000289 целият от 17 057 кв.м. заедно с построената в него сграда”Профилакториум за 150 души, актуван с АДС № 460/05.04.1983г.Следователно Държавата чрез Областния управител е предала на Община Свищов и същата е придобила правото на собственост само върху част от имот кад.№ 000289 с обща площ от 3 596 кв.м., но не и целия имот кад .№000289.При липса на друг акт за деактуване на имот кад № 000289 и кад№ 000987 и построената в последния Помпена станцция/сграда и съоръжения/държавата е запазила правото си на собственост върху тези имоти и общината не може да ги придобие поради забраната на чл.7 от Закона за Държавната собственост и действието на чл.9 от същия закон.Последвалите съставяния на актове за общинска собственост вместо за част от имот кад.№ 000289 с площ от 3 596 кв.м.а за целия имот от 17 057 кв.м. и извършените включвания на имотите в имоти с посочената идентификация по плана за земеразделяне са без правно значение за собствеността, тъй като актовете за общинска собственост не са правопораждащи юридически актове . . Извършените промени в отразяването на границите на имотите по плана за земеразделяне не са правопораждащ факт а само отреждания или грешки в плана.Отреждането не означава прехвърляне на собствеността ,а грешките в плана всяка от заинтересуваните страни може да поиска да бъдат изправени установявайки по съдебен ред правото си на собственост върху имотите или части от тях.Затова е без правно значение за спора издаденото от Общинската служба „Земеделие и гори” удостоверение за идентичност с което ищецът се домогва да установи правото на собственост върху земята , и което гласи че имота описан в АОС №716/10.04.2001г.е идентичен с имот 602047 от картата на възстановената собственост с площ от 23 524 кв.м.Видно от самото съдържание на удостоверението е абсурдно два имота с различна площ с разлика над 8 000 кв.м. да са идентични .Възможно е единия да е част от другия но идентичност е изключена . Нещо повече , поради това ,че описания АОС го няма в делото и не ±е знае съдържанието му това удостоверение не е годно да установи изобщо какво е това нещо което е идентично на другото нещо. Несъстоятелни са доводите на ищеца ,че процесния имот бил сграда на допълващо застрояване към основната сграда-профилакториума и с предаване на собствеността на Профилакториума от държавата на община следва да се приеме,че е предадена и процесната помпена станция.По делото липсват доказателства които са предназначени да установяват качеството на сградите като основни и допълващи застрояването.Такива годни доказателства за това качество на сградите може да бъде само влязъл в сила застроителен план или квартално застроителен и силуетен план, одобрени по реда на ЗТСУ/ отм/, тъй като видно от писмените доказателства двете сгради са строени по време на действието на този закон, или въз основа на план за застрояване на площадка в земеделски земи ,извадена от фонда на обработваемата земя по реда по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата/ отм./ и предназначена за застрояване със сгради със социално предназначение.Освен това съществуват данни в представените писмени доказателства, които сочат на обратни изводи,спрямо тези на районния съд, а именно ,че сградите са всяка със самостоятелен застроителен статут. Така видно от писменото съдържание на Акт № 1361 за частна общинска собственост в графата вид и описание на имота е посочена годината на построяването на процесния имот -1977г., а датата на построяването на профиллакториума видно от приложения към исковата молба Акт обр.16 е приета и въведена в действие на 30.12.1985г. или 8 години след процесната помпена станция. Освен това процесната помпена станция е изградена в друг недвижим държавен имот и на мястото на самия минерален извор, който е източник на минерална вода обявена за изключителна държавна собственост съгласно списък приложение №2 неразделна част от същия закон .Очевидно е че същата е построена първоначално като водочерпещо съоръжение за да се използва за нуждите на цялото население водата от минералния извор през 1977г., а впоследствие с нея е свързан чрез описаните в решенията на общинския съвет два тласкателни тръбопровода изградения по-късно профилакториум.Ето защо поради това ,че не е доказано и това твърдение на ищеца искът се явява неоснователен и недоказан. Представените доказателства-Решения на Общинския съвет за разпореждане с имотите и Решения на регистърния съд –СГС фирмено отделение не са доказателства установяващи валидно разпореждане на Общинския съвет Свищов с описаните имоти и придобиването на собствеността от посочените дружества .Още повече че разпорежданията с решенията на Общинския съвет са направени по време когато и профилакториума и процесния имот са имали статут на публична общинска собственост , а съгласно чл.7 от Закона за общинската собственост разпореждането с тяхв полза на трети докато имат такъв статут е невалидно.Решение № 166 от 24.06.2004г.и Решение №395 от 31.03.2005г. с които е извършено разпореждането от Общ съвет са постановени : първоте две години , а второто една година преди собствеността върху имотите предмет на разпореждането да бъде преобразувана от публична общинска в частна общинска собственост.Ето защо предявеният установителен иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Другия предявен иск с правно основание по чл.537 ал.2 от ГПК е акцесорен и съдбата му е предопределена от съдбата на установителния иск.При неоснователност и отхвърляне на установителния иск , следва да се отхвърли като неоснователен и иска с правно основание по чл.537 ал.2 от ГПК. Първоинстанционният съд е направил необосновани изводи по фактите , поради което решението му е необосновано. Необосновано е приел,че от доказателствата се установявало деактуване на целия имот кад.№000289, вместо само част от него в размер на 3 596кв.м. Необоснован е и извода на районния съд ,че имота описан в АОС №716/10.04.2001г.е идентичен с имот 602047 от картата на възстановената собственост с площ от 23 524 кв.м.След като този АОС№716/10.04.2001г. изобщо го няма в делото и не се знае кой и какъв имот е актуван с него незнайно как районния съд е приел че се касае до имот № кад.№000289, който след като е с повече от 8 000 кв.м. по- малък по площ от имот 602047 от картата на възстановената собственост, очевидно не може да бъде идентичен с него , а само с част от него. Необосновани са и изводите на районния съд,че процесната помпена станция била сграда от допълващо застрояване на основната сграда профилакториум, без да са представени от ищеца по делото годни доказателства –официални документи да установят статута на двете сгради, и при наличието на информация в Акта за частна общинска собственост,че процесната помпена станция е построена 8 години преди профилакториума т.е през 1977г.,която година е изрично записана в акта. Въз основа на тези си необосновани изводи и при неправилно приложение на закона първоинстанционния съд е направил неправилни изводи ,че ищцовото дружество е станало собственик на процесния имот , като е приел за правопораждащи юридически факти не предвидените от хзаконите юридичмески актове ,представляващи волеизявления на оправомощени лица и органи , а заснеманията на имотите по плана за земеразделяне, или нищожни изявления на Общинския съвет ,чрез които е извършено разпореждане с чужда държавна вещ и в противоречие със закона- чл.7 от ЗОС.Ето защо решението му като необосновано и неправилно следва да се отмени, а предявените искове като неоснователни следва да се отхвърлят. С оглед изхода на делото следва да се осъди "Б.."Е. гр. Б. да заплати на "З."Е. гр. С. сумата 1530.44лв. разноски за двете инстанции. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 5 от 21.01.2011г. на Свищовския районен съд, постановено по гр.д.№908 по описа на съда за 2010г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от "Б.”Е. с ЕИК..,със седалище и адрес на управление гр. Б. ,ж.к.”Л.” ул.”К.”№.., против „З.” гр. С. бул.”Х. Б. „ №..,ЕИК..,установителен иск с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "З.” гр. С. бул.”Х. Б. „ № ..,ЕИ....,че „Б..”Е. с ЕИК..,със седалище и адрес на управление гр. Б. ,ж.к.”Л..” ул.”К.”№.. е собственик на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ ,състояща се от машинна зала и входно антре , с обща застроена площ от 74 кв.м., удароубивателна шахта с ОЗП от 5 кв.м.и една контролна шахта с обща застроена площ от 1.5 кв.м., която помпена станция представлява сграда с идентификатор 65766.303.54.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-10/12.02.2009г. на изп. директор на АГКК,разположена в поземлен имот с идентификатор 65766.303.54, съответно кадастрален имот № 000987 по кадастралния план на гр. С. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Б.”Е. с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр. Б. ,ж.к.”Л..” ул.”К.”№.., против „З.” гр. С. бул.”Х. Б. „ № 17,ЕИК831385306, иск с правно основание по чл.537 ал.2 от ГПК за отменяне на констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 60 том.ІІІ рег.№3335 дело № 336/2009г. на Нотариус Н.Г. гр. С. ,вписана под № 349 в регистъра на НК, само в частта, с която „З.” Е. е признато за собственик на сграда с идентификатор 65766.303.54.1,със застроена площ от 75 кв.м.,разположена в поземлен имот с площ от 14 007кв.м. с идентификатор 65766.303.54.. ОСЪЖДА "Б..”Е. с ЕИК..,със седалище и адрес на управление гр. Б. ,ж.к.”Л.” ул.”К.”№..,да заплати на „З.” гр. С. бул.”Х. Б. „ № 17,ЕИК...,сумата 1530.44лв. разноски за двете инстанции. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 30 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |