О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 279
08.07.2019 г., гр.Бургас
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Албена Зъбова-Кочовска
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело № 233 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Л. Й. Х., чрез адв. Ш. М. Б., против определение № 728/17.04.2019 г. по гр. дело № 94/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото в частта, с която е направено искане за присъждане на разноски, направени по ч.гр.дело № 477/2018 г. по описа на Несебърския районен съд.
Иска се отмяна на определението в обжалваната част като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закони, както и връщане на делото на първа инстанция с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на заявената претенция за разноските на ищеца, сторени по ч.гр.д. №477/2018 г. по описа на НРС.
Според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че производството е основано на каузално правоотношение без релевантна правна връзка със заповедното производство по ч.гр.дело № 477/2018 г. по описа на Несебърския районен съд. Погрешният правен извод, до който е стигнал съдът е основан на превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Според страната законодателят не е предвидил конкретни хипотези на откази за издаване на заповед за изпълнение, при наличието на които да е приложима сочената норма, така че всеки отказ дава възможност на кредитора да заведе осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Освен това в случая по заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постановен отказ, поради нищожност на представения запис на заповед, от който произтича вземането му и това обосновавало правният му интерес да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно указанията на заповедния съд, на основание каузалното правоотношение, в обезпечаване на чието изпълнение е била издадена ценната книга. Още повече, че в производството по чл. 417, т. 10, пр. първо ГПК заявителят може да се позове единствено на менителничното, но не и на каузалното правоотношение, а и обезпеченият в случая с нищожната ценна книга договор за заем не е нотариално заверен, т.е. не представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 417,т. 3, пр. 3 ГПК. Страната изтъква и, че както записът на заповед, така и договорът за заем са за една и съща сума и касаят едно и също вземане. Затова намира констатациите на съда в обжалваното определение за липса на идентичност в основанието между заповедното производство и исковото производство по настоящото дело, за неправилни.
Заявява също, че искът по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е осъдителен и съдът неправилно е приложил към него по аналогия разпоредбата на чл. 422 ГПК, изискваща пълна идентичност между заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба по установителния иск, чието положително решение, установяващо вземането на кредитора само би стабилизирало вече издадения от заповедния съд в негова полза изпълнителен лист.
Определението според жалбоподателя противоречи и на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, визиращо, че разноските, сторени в заповедното производство подлежат на присъждане от съда в исковото. Не ангажира нови доказателства.
Бургаският апелативен съд, като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана, а по същество е и основателна.
Л. Й. Х. е подал на 17.05.18 г. пред Несебърския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземането му против А. Л. Т. за сумата от 70 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издадена на 07.01.2008 г. и за разноските в заповедното производство от общо 2560лв., включващи адвокатско възнаграждение в размер 1160 лв. и държавна такса от 1400 лв.
С влязло в сила разпореждане от 17.05.2018 г. по образуваното ч.гр.дело № 477/2018 г. по описа на НРС, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, защото ценната книга не отговаряла на изискуемите от закона (чл.535 от ТЗ) реквизити и с оглед това не представлявала извънсъдебно основание за издаване на изпълнителен лист. С разпореждане от 05.11.2018 г. по делото съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок да предяви за вземането си иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 3 ГПК, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства за това по заповедното производство.
В срока, указан от съда, Л. Й. Х. е подал искова молба пред Несебърския съд, изпратена по подсъдност на Бургаския окръжен съд, по претенция за осъждане на длъжника А. Л. Т. за сумата от 70 000 лв., посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №477/2018 г. по описа на НРС, но като дължима по договор за заем, обезпечен с представената като основание в заповедното производство ценна книга.
С разпореждане № 628/15.02.2019 г. по образуваното гр. дело № 94/2019 г., Бургаският окръжен съд е заявил на ищеца, че претенцията му не е по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Затова исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано, че следва в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да довнесе държавна такса по делото в размер на 1400 лв. и да уточни дали поддържа иска си за присъждане на разноските, сторени в заповедното производство, в отговор на което ищецът е довнесъл определената такса и е потвърдил искането си за присъждане на разноските по ч.гр.д. № 477/2018 г. по описа на НРС. Изискана и довнесена от ищеца е и държавна такса за законната (мораторна) лихва за забава върху главницата за периода преди подаването на исковата молба.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е прекратил производството в частта, съдържаща искане за присъждане на разноски в заповедното производство, като е приел, че между него и предявения иск няма идентичност, т.к. последният касае вземане, основано на каузално правоотношение.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за неправилно.
Настоящият състав приема, че правната квалификация на заведените пред БОС искове за присъждането на горепосочените суми има отношение единствено към основателността им, но не и към тяхната допустимост. Освен това произнасянето по разноските е несамостоятелно и има характер на последица от разрешаването на поставения за разглеждане правен спор между страните. Следователно по този въпрос съдът следва да се произнесе едва в крайния си акт, като го уважи или отхвърли, независимо от мотивите за това.
На следващо място и т.к. правната квалификация е поставена като основен мотив за обжалваното тук прекратяване на делото от първата инстанция, апелативният съд намира, че предявените пред Окръжен съд Бургас осъдителни претенции са заявени при условията на чл. 415, ал. 3 ГПК, след отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, обоснован с нищожността на ценната книга, обявена като основание за вземането на кредитора. Това е така, тъй като записът на заповед е ценна книга, материализираща едностранна, формална, абстрактна сделка, с която издателят обещава да заплати на поемателя на падежа определена сума пари, представляваща според ГПК самостоятелно извънсъдебно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в заповедно производство, следователно заявителят няма задължение да обявява каузалното правоотношение, предпоставило съставянето й.
Това не означава, че засегнатите от ценната книга страни не могат да разкрият връзката между каузалната и абстрактната сделки. Обаче възможността за това възниква едва в исковото производство, следващо заповедното, независимо дали то се развива като иск с правно основание чл. 422 ГПК или иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Доводи от каузалното отношение, касаещи абстрактното могат да бъдат въведени в исковия процес както от ищеца, така и от ответника и тогава съдът ще е длъжен да разгледа двете във взаимна връзка.
Съотнесено към случаите, когато в заповедното производство ценната книга е приета за недействителна поради порок във формата, горното означава, че в рамките на последващ исков процес заявеното от кредитора основание за вземането му би следвало да е чл. 59 от ЗЗД - неоснователно обогатяване. Но ако абстрактната сделка е обвързана с каузално правоотношение, заявено от ищеца кредитор и по причини, че чл. 59, ал. 2 от ЗЗД допуска воденето на иска за неоснователно обогатяване само при липса на друго правно основание, с което обеднелият да се защити, се оказва, че след отказ на заповеден съд, в последващо осъдително производство вземането може да се обоснове само от единствено пораждащото го каузално правоотношение.
Именно това е и разглежданата тук хипотеза, според твърденията на ищеца, изнесени в исковата му молба. Тъй като законодателят е предвидил възможността за развитие на неблагоприятно за заявителя заповедно производство, му е дал възможност в исково такова, по специалната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, да претендира и разноските, направени при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по аналогия с предвиденото в ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо производството, водено по реда на чл.422 ГПК.
При горните констатации частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 728/17.04.2019 г., постановено по гр.дело № 94/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд, същия състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по претенцията за разноските на ищеца, сторени в заповедното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: