ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Гр. Разград 17.06.2020 г.
Разградски окръжен съд на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар: Дияна Георгиева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
МИЧЕВ
в.ч.н. дело № 78 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 318 и сл., вр. с чл. 250, ал. 1 г. 1, вр. с
чл. 25, ал. 5
и ал. 6 от НПК,
образувано по жалба от частния тъжител В.В.Б.
*** срещу Разпореждане от 19.08.2019 г. по н.ч.х. дело № 453/2019 г. по описа на РС-Разград, с което е
прекратено производството по същото н.ч.х. дело № 453/2019 г. по описа на
РС-Разград.
За да постанови разпореждането си
първоинстанционния съд приел, че по отношение на изложените в тъжбата факти и
обстоятелства, по която е образувано прекратеното наказателно производство от
частен характер, е налице влязъл в сила съдебен акт по нчх дело № 92/2018 г. по
описа на РС-Разград. С подадената тъжба,
тъжителят В.В.Б. целял да ревизира влязъл в сила съдебен акт по нерегламентиран
от закона начин. От друга страна по подадената тъжба било образувано нчх дело №
155/2018 г. по описа на РС-Разград, по която РС-Разград не се е произнесъл по
същество, а тъжителят депозирал нова тъжба, идентична по съдържание с първата,
за което нямал процесуално право.
Недоволен тъжителят В.В.Б. обжалва
разпореждането като с жалбата заявява, че независимо от влязлата в сила присъда
по нчх дело № 92/2018 г. по описа на РС-Разград, при инцидента той също получил
лека телесна повреда, причинена му от настоящия подсъдим и тъжител по нчх дело
№ 92/2018 г. Б.С.Б.. Жалбоподателят сочи също, че заведеното от него против Б.С.Б.
нчх дело № 155/2018 г. по описа на РС-Разград е било прекратено от съда и
изпратено на РП-Разград на основание чл. 287, ал. 7 от НПК. Със съобщение по чл. 50 и чл. 81 от НПК
жалбоподателя е уведомен от прокурор при РП-Разград, че в хода на образуваното
ДП № 330зм-9/2019 г. по описа на
ОДМВР-Разград за престъпление по чл.
129, ал. 1 от НК, е установено, че деянието съставлява престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, като на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, наказателното производство е спряно. Жалбоподателя, в качеството му на
пострадал е уведомен за правата му по чл. 80 и сл. от НПК. Жалбоподателят
заявява, че с прекратяването на наказателното производство му се прегражда
възможността да потърси правата си като
пострадал от престъпление, с което му е причинена лека телесна повреда. От
въззивния съд се иска да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По реда на
чл. 322 НПК срещу жалбата не е постъпило писмено възражение от въззиваемата страна.
Жалбоподателят се явява лично в
съдебно заседание. Жалбата се подържа и в съдебното заседание пред въззивния
съд от процесуалния представител на жалбоподателя на същите основания и със
същото искане.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна Б.С.Б. моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане,
като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок от лице имащо право
на жалба. С атакуваното определение, предмет на настоящата въззивна проверка,
е прекратено наказателното производство в закрито съдебно заседание. Това
определение подлежи на съдебен контрол по реда на Глава двадесет и първа от НПК, т.е. в
15-дневен срок от връчване на съобщението, а не в 7-дневен срок, както е
посочил първоинстанционния съд. Независимо от законовата разпоредба жалбата е
подадена в дадения от съда 7-дневен срок.
За изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнително
събиране на доказателства.
Настоящият въззивен състав, като взе предвид доводите на страните, атакуваното определение на Разградски районен съд и материалите по делото, намира че
жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество и основателна,
по следните съображения:.
Наказателното производство пред първоинстанционния съд е образувано по
частна тъжба, подадена от В.В.Б. срещу Б.С.Б. ***/19.06.2019 г. В тъжбата са изложени фактически
твърдения, че подсъдимия Б.Б. причинил на 01.12.2017 г.
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК на тъжителя В.Б.,
изразяваща се в кръвонасядания в лявата половина на лицето и лявата половина на
гръдния кош, с клинични данни за сътресение на мозъка. С
тъжбата е предявен и граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния
процес в размер на 4000 лв., за причинени с деянието неимуществени вреди.
Към тъжбата си тъжителят В.Б.
приложил изпратено от Районна прокуратура – Разград до него, Съобщение по чл.
50 и чл. 81 от НПК изх. № В 1630/18 от 04.05.2019 г. В съобщението се сочи, че
на основание чл. 50 и чл. 81, ал. 3 от НПК, прокуратурата уведомява В.Б., че в
хода на Досъдебно производство № 33зм-9/2019 по описа на ОДМВР-Разград, вх. №
1630/2018 по описа на РП-Разград, образувано за разследване на престъпление по
чл. 129, ал. 1 от НК, е установено, че деянието съставлява престъпление, което
се преследва по тъжба на пострадалия. Не са налице основания по чл. 49 от НПК
за продължаване на наказателното производство по общия ред, поради което, на
основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, наказателното производство е спряно. На Б.
е указано, че като пострадал може да упражни правата си на частен тъжител,
съгласно чл. 80 от НПК, като в шестмесечен срок от получаване на съобщението за
спиране на наказателното производство, може да подаде тъжба по реда на чл. 81
от НПК. В съобщението е посочено също, че се прилага Постановление за спиране
на наказателното производство от 04.06.2019 г.
Към тъжбата е приложено и Постановление за спиране на наказателното
производство от 04.06.2019 г.
Към делото е приложено и н.ч.х дело
№ 155/2018 г. по описа на Районен съд – Разград, образувано по тъжба вх. №
2062/26.02.2018 г. подадена от В.В.Б. против Б.С.Б., в която е описана същата
фактическа обстановка, описана в тъжбата, по която е образувано прекратеното н.ч.х.
дело № 453/2019 г. по описа на Районен съд-Разград. С протоколно определение от
10.12.2018 г. съдебното производство по н.ч.х. дело № 155/2018 г. е прекратено,
на основание чл. 287, ал. 7 от НПК, като делото е изпратено на прокурора,
поради данни за причинена средна телесна повреда на тъжителя Б.. След изпращане
на делото на прокурора е постановено приложеното към тъжбата по н.ч.х. дело №
453/2019 г. Постановление за спиране на наказателното производство от
04.06.2019 г., както и Съобщение по чл. 50 и чл. 81 от НПК.
Към делото е приложено и н.ч.х. дело
№ 92/2018 г. по описа на Районен съд – Разград, образувано по тъжба вх. №
1208/0202.2018 г. подадена от Б.С.Б. против В.В.Б.. Тъжбата касае същия случай,
опасан в тъжбите на В.Б.. Производството по делото приключило с Присъда
№247/20.06.2018 г. , с която подсъдимият В.В.Б. е признат за виновен да е причинил
на 01.12.2017 г. в гр. Разград лека телесна повреда на Б.С.Б. – престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 лв. С Решение № 52/15.01.2019 г. по в.н.ч.х. дело № 343/2018 г.
по описа на ОС-Разград, размера на наказанието глоба е намален от 1800 лв. на
1000 лв., а в останалата й част присъдата е потвърдена..
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни
изводи по повод жалбата, с която е сезирана въззивната инстанция:
В чл. 81, ал. 1 НПК са регламентирани изискванията към съдържанието на
тъжбата, с подаването на която в законовия 6 - месечен срок се поставя началото
на наказателното преследване на обвиненото лице за престъпление от частен
характер. Подобно на обвинителния акт - за престъпления от общ характер, тя
следва да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса,
т.е. в нея следва да се посочат обстоятелствата на престъплението, в които са
включени времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са
неправомерно извършени от дееца.
В този смисъл подадената от тъжителя В.В.Б. тъжба, по която е образувано н.ч.х.
дело № 155/2018 г. е била приета за редовна и е даден ход на същата с
провеждане на съдебно следствие. По независещи от тъжителя причини съдебното
производство е прекратено от съда и делото изпратено на прокурора, на основание
чл. 287, ал. 7 от НПК.
В разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от НПК са изброени хипотезите при които не се образува наказателно производство за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се
прекратява. В никоя от изброените хипотези не се предвижда прекратяване на
образувано наказателно производство по тъжба на пострадалия ако по тъжба на
другия участник в инцидента е образувано и приключило с влязъл в сила съдебен
акт наказателно производство от частен характер, както е приел
първоинстанционния съд. Въззивната инстанция не споделя извода на
първоинстанционния съд, че с подаване на тъжбата частния тъжител В.Б. цели
ревизия на влязъл в сила съдебен акт, който не е законово регламентиран. Правилно
първоинстанционния съд е установил, че по образуваното н.ч.х. дело № 155/2018
г. РС-Разград не се е произнесъл по същество. Това обаче, както бе посочено
по-горе, не може да се вмени във вина на тъжителя, тъй като е решението е взето
служебно от съда. Това, че тъжителят сезирал съда с втора идентична по
съдържание частна тъжба е по негова преценка и в изпълнение разпоредбата на чл.
25, ал. 6 от НПК.
В обжалваното разпореждане липсва
преценка от първоинстанционният съд относно редовността на тъжбата в контекста
на чл. 25, ал. 6 от НПК. Наказателното производство е прекратено без да бъде посочено
конкретно основание за това в обжалвания съдебен акт. Направения от
първоинстанционния съд извод за прекратяване на наказателното производство не
намира опора в разпоредбите на НПК. Напротив, въззивната инстанция приема, че тъжителят
има пълното право да поиска разглеждане на подадената от него тъжба. С обжалваното
разпореждане незаконосъобразно първоинстанционния съд преградил възможността частния
тъжител да реализира това си право.
Ето защо, като е прекратил наказателното производство по тъжбата,
районният съд е нарушил правото на защита на частния тъжител като страна в
процеса, което нарушение е от категорията на съществените по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК и обуславя отмяна на проверявания съдебен акт при наличие на основание за това по чл. 335, ал. 2 НПК, съобразно
правомощията на въззивната инстанция по чл. 334, т. 1 НПК.
Делото следва да бъде върнато на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В правомощията на първоинстанционния съд е как да процедира
с материалите, събрани по н.ч.х. дело № 155/2018 г. по описа на РС-Разград.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335,
ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане 19.08.2019 г., постановено по н.ч.х. дело № 453/2019 г. по
описа Районен съд – Разград и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.
ДГ