Определение по дело №284/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. и П. К. „Ч. т – **” с.М., О.Л., чрез законния си представител, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 2/2015 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Р. – К., против отказа на държавния съдебен изпълнител да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. В жалбата се излагат съображения, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изпълнил задължението в пълен размер. Размерът на дълга бил 1 923 лева, като процесуалният представител на взискателя е написал единствено една елементарна молба, към която е приложил изпълнителен лист. В тази връзка счита, че нито сложността на работата, нито материалният интерес по изпълнителното дело могат да обосноват дължимостта на възнаграждение в подобен размер – 600 лева. Сочи се също, че взискателят се е снабдил с два изпълнителни листа срещу длъжника, но вместо да ги съедини в едно изпълнително дело, взискателят подал две молби пред държавния съдебен изпълнител, който образувал две изпълнителни дела, по които начислил огромни такси. Моли съда да отмени отказа на ДСИ да редуцира (намали) размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, като постанови намаляване на тези разноски до предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят „Л.** – В. И. С., О.К., обл.К., чрез представителя си по пълномощие, е подал писмени възражения срещу жалбата, в които излага съображения за нейната неоснователност.

Държавният съдебен изпълнител при Р. – К. е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 2/2015 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Р. – К. се установява, че същото е било образувано на 09.01.2014 г. по молба на взискателя В. Б. И., действащ като едноличен търговец и наименование на фирмата му „Л. ** – В. И. С., О.К., обл.К., подадена от представителя му по пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 22.12.2014 г. на Р. съд – А., издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело Г. и П. К. „Ч. т. – **” с.М., О. Л., обл.П., за сумата от 1 068.49 лева – направени по производството разноски и за сумата от 840 лева – разноски пред въззивната инстанция. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който между взискателя и неговия пълномощник А.Д. Д. е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 93/12.01.2015 г. държавният съдебен изпълнител при Р.съд – К. е поканил длъжника по изпълнително дело № 2/2015 г. Г. и П. К. „Ч. т – **” с.М., О. Л., обл.П., да заплати, съгласно изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 375/2013 г. на РС- А., следните суми: неолихвяема сума в размер на 1 908.49 лева и 84 лева разноски по изпълнителното дело, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 23.01.2015 г.

С молба вх.№ 81/23.01.2015 г. представителят по пълномощие на взискателя е поискал да бъдат наложени запори на селскостопанската техника на длъжника, посочена в справка по изпълнителното дело.

С молба вх.№ 93/28.01.2015 г. длъжникът уведомява държавния съдебен изпълнител, че на 19.01.2015 г. е извършил плащане в размер на 3 501.05 лева по банкова сметка на взискателя, с която е погасил в пълен размер задължението за разноски, и е поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело. Сочи в молбата, че начислените по изпълнителното дело разноски са недължими, тъй като изпълнил доброволно задължението си, а при условията на евентуалност моли да бъде намален (редуциран) размера на претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения в закона минимум.

С молба вх.№ 101/29.01.2015 г. представителят по пълномощие на взискателя е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело поради плащане на дължимата сума.

С разпореждане от 28.01.2015 г. държавният съдебен изпълнител при Р. съд – К. е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

От изложеното се установява, че след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е заплатил на взискателя дължимата по изпълнителния лист сума, която е в размер на 1 992.49 лева – 1 908.49 лева неолихвяема сума по изпълнителния лист и 84 лева разноски по изпълнителното дело. Установява се също така, че за образуване на изпълнителното дело и осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, взискателят е заплатил на представителя си по пълномощие адвокатски хонорар в размер на 600 лева.

Във връзка с горното и с оглед довода за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се посочи, че предвид материалния интерес – 1 992.49 лева, и разпоредбите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 461.69 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнителното дело (чл.10, т.1 от Наредбата), 184.74 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело (чл.10, т.2 от Наредбата) и 76.95 лева – дължим ДДС, на основание §2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата. Или, видно е, че договорения и заплатен адвокатски хонорар (600 лева) е по – малък от един и половина пъти (1.3 пъти) от минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело (461.69 лева).

При това положение, съдът намира, че така договорения и заплатен от взискателя адвокатски хонорар не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Още повече, че в настоящия случай, представителят по пълномощие, освен действията по образуване на изпълнителното дело, включващи подаване на мотивиране молба с посочени седем способа за удовлетворяване на вземането, е депозирал молба от 23.01.2015 г. за налагане на запори на селскостопанската техника на длъжника, посочена в справка по изпълнителното дело, както и молба от 29.01.2015 г. за прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на дължимите суми.

Поради изложеното, отказът на държавния съдебен изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение е законосъобразен, а жалбата против същия – неоснователна, и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото, следва да се осъди длъжникът да заплати на взискателя направените във връзка с обжалването разноски за адвокат в размер на 360 лева.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. и П. К. „Ч. т. – **” с.М., П.”Ц. № 1, О. Л., обл.П, ЕИК *********, против отказа на държавен съдебен изпълнител при Р. съд – К., обективиран в разпореждане от 28.01.2015 г., да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 2/2015 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. и П. К. „Ч. т.. – **” с.М., П.”Ц. № 1, О. Л., обл.Пловдив, ЕИК ********, да заплати на едноличен търговец В. Б. И., с ЕГН *, с наименование на фирмата „Л. ** – В. И. С., О.К., обл.К., ЕИК ........., направените по делото разноски в размер на 360 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.2.