Р Е Ш Е Н И Е№1098
07.06.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1424/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба
от П.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-005671/10.07.2018 г., издадено от И.Р.Р.– Началник
сектор към ОД на МВР - Пловдив, 05 РУ Пловдив в частта, с която на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В
останалата си част, в която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва и е влязло в
сила.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно
постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена от
административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка. Твърди,
че към момента на преминаването на автомобила му полицейските
служители са нямали видимост към светлинните сигнали на светофара. Взема
становище процесуално нарушение да е допуснато чрез издаването на НП преди да е
бил разпитан поисканият свидетел. Поддържа да е направена погрешна правна
квалификация на извършеното деяние. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебното заседание жалбоподателката Н. не се явява,
представлява се от адв. И., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден
ход на съдебните прения и не взема становище по допустимостта и основателността
на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от П.П.Н., спрямо която е наложено административното наказание, т.е от
лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление
е връчен на жалбоподателя на 07.08.2018 г., установено от разписка за връчване
на препис от НП, а жалбата е подадена на 13.08.2018 г. (пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен,
а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 06.07.2018 г. в гр. Пловдив жалбоподателката П.П.Н.
управлявала лек автомобил „Субару Легаци“ с рег. № ****. До него на
пасажерското място на предната седалка пътувала св. С.П.Г.. Около 16:20 часа жалбоподателката
се движила по ул. „Съединение“ в посока изток, като приближавала пътния
светофар, намиращ се до блок ***, вх. *. Непосредствено след пътния светофар
имало пешеходна пътека, като светофарът регулирал преминаването на пешеходците
през пешеходната пътека. По същото време от ул. „Бранислав Велешки“ направил
десен завой полицейски патрулен автомобил, управляван от св. К. Д.П., като на
предното пасажерско място седял св. Н.П.П.. Двамата полицейски служители видели
автомобила, управляван от жалбоподателката, да преминава на червен сигнал на
посочения пътен светофар на ул. „Съединение“, бл. ***, вх. *. Свидетелят П.
подал светлинен сигнал и сигнал със стоп палка, като разпоредил на Н. да
премести автомобила си на близката автобусна спирка, находяща се на същата
улица. Там била извършена проверка, при която се установило, че
жалбоподателката не носила в себе си свидетелство за регистрация на МПС. Свидетелят
П. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
********** против жалбоподателката Н., на която връчил препис от акта срещу
разписка. Актът бил съставен в присъствието на св. П..
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите Н.П.П. и К.Д.П.. От тях се установяват мястото на
извършената проверка и разположението на пътния светофар. Изяснява се още, че
непосредствено след светофара е имало пешеходна пътека, като за регулиране на
преминаването на пешеходците през нея е бил използван именно процесният
светофар, който се е задействал чрез натискане на бутон от желаещ да пресече
пешеходец. Установяват се посоката на движение на патрулния автомобил и на
автомобила на жалбоподателката, които са се движили един срещу друг, както и
обстоятелствата по извършената проверка, като жалбоподателката е била спряна
след подаването на светлинен и звуков сигнал, след което й е било указано да
спре на намиращата се в близост автобусна спирка, където е бил съставен АУАН.
Изяснява се и на предната пасажерска седалка в автомобила да е имало пътник от
женски пол. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и П., като съобрази,
че в тях те възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели
като очевидци. И двамата свидетели заявиха, че си спомнят случая, подробно и
последователно възпроизведоха случилите се събития. Съдът не констатира
противоречия, които да водят до съществено разминаване в твърденията на
свидетелите, напротив – от отговорите им на
контролните въпроси се прави извод показанията да са взаимно кореспондиращи
си. Свидетелите се ценят като незаинтересовани от изхода на делото, като са
възприели обстоятелствата, за които
дават показания, при изпълнението на служебните си задължения.
Показанията на св. С.П.Г.
се кредитират единствено в частите им, в които свидетелката твърди, че водач на
автомобила е била жалбоподателката Н., а тя е била пасажер, относно посоката, в
която са се движили, разположението на светофара и пешеходната пътека, както и
че е бил съставен АУАН. В останалите им части показанията на Г. са оборени по
делото, поради което съдът не им дава вяра. Изрично следва да се посочи, че
съдът не дава вяра и на твърдението автомобилът, управляван от Н., да е
преминал при зелен светлинен сигнал на процесния светофар. Обстоятелството, че
св. Н. се намира в приятелски отношения с жалбоподателката, не е основание да
се отрече a priori доказателствената стойност на нейните
показания, тъй като тя е допустим свидетел съгласно процесуалния закон и
оценката на нейните показания следва да се подчинява на общите правила за тази
дейност на съда. В тази връзка приятелските отношения между св. Г. и
жалбоподателката представляват единствено индиция за възможната
заинтересованост на Г. от изхода на процеса. В случая съдът не кредитира
показанията на свидетелката не поради тези извънпроцесуални отношения с
жалбоподателката, а тъй като намери показанията на Г. за оборени по делото от
останалия събран доказателствен материал. Именно в тази връзка съдът не отрече
изначално и изцяло стойността на показанията на Г., а им даде вяра в отделни
части, които при проверката им се оказа правдиво да отразяват обективната
действителност. Следва да се обърне внимание, че показанията на св. Г. са
напълно изолирани и относно твърдението й, че полицейските служители не са
спирали автомобила на Н. два пъти (веднъж със стоп-палка и сигнал, след което
да й укажат да се премести на автобусната спирка). Съставянето на АУАН на
автобусната спирка, след като преди това жалбоподателката е била спряна от
полицейския автомобил преди спирката, се изясни по категоричен начин по делото
не само от показанията на свидетелите П. и П., но същата фактическа
последователност се твърди и в самата жалба. Всичко това дава основание
показанията на св. Г. да се оценят като недостоверни и неправилно
възпроизвеждащи действително случилото се, а оттам и за заинтересовани и
предубедени в посочените части.
От писмо с изх. №
829/12.04.2019 г. от инж. П. В. - Директор на Общинско предприятие „Организация
и контрол на транспорта“ (лист 22 от делото) и схема на организацията на
движението по ул. „Съединение“ блок *** срещу вх. * към дата 06.07.2018 г.
(лист 23 от делото) се изяснява наличието и местоположението на пътен светофар
за регулиране на движението на пътните превозни средства и на пешеходците,
както и наличието и разположението на пешеходна пътека непосредствено след
светофара.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от
надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
От събраните и проверени доказателствени материали по
делото по категоричен начин се установява, че жалбоподателката П. Пламенова Н.
е управлявала процесния лек автомобил „Субару Легаци“ с рег. № **** на
описаните в НП дата и място, поради което тя е имало качеството водач на МПС по
смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е била адресат на
нормите на закона, които предвиждат задължения за водачите на пътните превозни
средства. Обстоятелството, че именно Н. е управлява автомобила не е спорно
между страните, а по делото се доказва от показанията на св. Г.. Датата и
мястото на извършване на деянието също са доказани от показанията на
разпитаните свидетели, като съдът приема, че от обективна страна на 06.07.2018
г. около 16:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Съединение“, блок ***, срещу вх. **жалбоподателката
е управлявала процесния лек автомобил „Субару Легаци“ с рег. № ****. За
доказано съдът приема и жалбоподателката да е преминала на забраняващ, червен
светлинен сигнал на работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба.
Съображенията, по които съдът прави този си фактически извод бяха изложени при
доказателствения анализ, поради което не следва да се повтарят. Разположението
на пътния светофар беше изследвано и също доказано по делото както от
показанията на разпитаните свидетели, така и от справката за организацията на
движението в процесния пътен участък към датата на деянието. Нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, е формално и с
осъществяването на изпълнително му деяние същото е довършено от обективна
страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат.
Въпреки това съдът
намира за основателно възражението на жалбоподателката Н. срещу правната
квалификация, под която е подведено нейното деяние. От правна страна с
обжалваното НП Н. е наказана за извършено административно нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, гласящ, че: „участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“. Цитираната разпоредба въвежда общо задължение за
водачите на МПС да съобразят поведението си с определена категория средства и
начини за сигнализация, включително със светлинните сигнали на светофара. По
делото категорично се доказа, че процесният светофар, находящ се в гр. Пловдив,
на ул. „Съединение“, бл. ***, вх. *, е бил разположен непосредствено преди
пешеходна пътека, като преминаването на пешеходците през тази пешеходна пътека
се е регулирало именно от посочения пътен светофар. В този смисъл са и
показанията на всички разпитани по делото свидетели, като св. П. заяви, че по
повод на работата си е много добре запознат с местоположението и функциите на
процесния светофар и че той е поставен, за да регулира преминаването по
пешеходната пътека към намиращото се в близост училище, както и че там често пресичат ученици и техните родители. От своя страна
св. П. изясни, че светофарът се задейства и подава зелен сигнал за преминаване
на пешеходците чрез натискане на бутон от тяхна страна. И двамата свидетели
описват светофара като „пешеходен“. За наличието на пешеходна пътека,
преминаването по която се регулира от посочения светофар, показания дава и св. Г..
Съдът кредитира показанията на свидетелите в тези им части, тъй като същите са
взаимно кореспондиращи и непротиворечиви относно обстоятелство, което не е
спорно между страните. Те намират подкрепа и в писменото доказателство - схема
за организация на движението на процесния пътен участък, което доказателство се
цени като обективно. Следователно доказано се явява по делото, че описаният
светофар е бил поставен, за да регулира преминаването на пешеходците през
пешеходната пътека. При тези факти съдът приема, че деянието на жалбоподателката
Н. се подвежда под състава на административното нарушение по чл. 120, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган е издал обжалваното НП при
неизяснена фактическа обстановка, като е игнорирал правнозначими факти - че
светофарът е регулирал преминаването през пешеходна пътека. Разпоредбата на чл.
120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се явява специална спрямо общото правило на чл. 6, т.
1 от ЗДвП и изключва неговото приложение, защото регулира конкретна пътна
ситуация. Наличието на изрична регламентация за този вид пътни ситуации е израз
на засиленото внимание на законодателя към съблюдаването от водачите на МПС на
изискванията към тяхното поведение спрямо пешеходците, уредени в раздел XXII от
глава втора на ЗДвП. Всеки път, когато в обективната действителност се
осъществят фактите, предвидени в хипотезата на чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
следва да намери приложение правилото за поведение, разписано в тази правна
норма. Същата гласи, че „когато преминаването на пешеходците през пешеходна
пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно
превозно средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява
преминаването - да спре пред пешеходната пътека“. Законодателят ясно е посочил,
че забраняващият преминаването сигнал може да е подаден както от регулировчик,
така и от пътен светофар. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) едно от предназначенията
на пътните светофари е да регулират движението на пешеходни пътеки, като
съобразно чл. 31, ал. 1 от ППЗДвП за регулирането на движението светофарите
подават немигащи светлинни сигнали. В чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП е
предвидено, че червена светлина означава „преминаването е забранено“, като водачите
на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп-линията или, ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът, а когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека. В своята съвкупност всички тези
правила ясно и безпротиворечиво показват, че преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека може да бъде регулирано от пътен светофар, който от своя
страна може да подава сигнал, който да забранява преминаването – червен светлинен
сигнал. От установените по делото факти се изяснява, че именно такава е
процесната хипотеза. Деянието на жалбоподателката е трябвало да бъде подведено
под състава на чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с който са уредени специални
правила за поведението на водачите на МПС при преминаването през светофар,
регулиращ преминаването през пешеходна пътека. Предвид правомощията на
въззивната инстанция в настоящото производство съдът не би могъл нито да
измени, нито да допълни квалификацията. Същевременно законните разпоредби,
които са били виновно нарушени, са задължителен реквизит на наказателното
постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващият орган като е
игнорирал факта, че жалбоподателят е преминал при забраняващ сигнал на
светофар, регулиращ преминаването на пешеходците през пешеходна пътека, за
които случаи има специална правна уредба, изключваща общите правила, неправилно
е подвел установените факти под състава на административното нарушение по чл. 6
т. 1 от ЗДвП. В действителност жалбоподателят е осъществил административно
нарушение, но различно от това, за което е бил санкциониран. Нарушен е бил чл.
120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Следователно наказателното постановление е незаконосъобразно
и като такова трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
18-1030-005671/10.07.2018 г., издадено от И.Р.Р.– Началник сектор към ОД на МВР
- Пловдив, 05 РУ Пловдив В ЧАСТТА, с
която на П.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 5, т.
1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6,
т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.