ОПРЕДЕЛЕНИЕ
06.02.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание
на шести юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Симона Навущанова в.ч.гр.д.
№ 81/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2713 от 20.05.2020 г.,
депозирана от "*******" ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *********************, депозирана чрез главен юрисконсулт к., за допълване на Определение от 12.03.2020 г., постановено по делото, в
частта му за съдебно-деловодните разноски – заплатена държавна такса в размер
на 15 лева за разглеждане на депозираната частна жалба. Моли се за допълване на
постановеното решение и присъждане на сторените от страната разноски за
заплатена държавна такса.
Тъй като производството се развива в
хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от молбата за допълване не следва да
бъде връчван на длъжника.
Окръжен съд Кюстендил намира, че молбата е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
основателна, предвид следното:
В гражданския процес отговорността за разноски се
изразява в правото на страната, спрямо която неоснователно е бил иницииран
граждански спор, да иска заплащане на направените от нея разноски, както и
съответно в задължението на насрещната страна да заплати тези разноски.
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването
на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда.
В настоящия случай-съдът е формирал
воля досежно искането за разноски и изрично я е отразил в акта си, поради което
приложение намира втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, обхващаща случаите, в които страната настоява при налично
произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането
не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
С Определение от 12.03.2020 г., настоящият състав на
КнОС, предвид изхода по спора- частична основателност на депозираната частна
жалба, се е произнесъл по искането на жалбоподателя за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37
от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащане на
правна помощ на жалбоподателя и е присъдил разноски за настоящата инстанция в
размер на 50 лева.
Съдът е пропуснал да се произнесе по релевираното от
жалбоподателя искане за присъждане на сторените от него разноски пред
въззивната инстанция за заплатена държавна такса. С оглед на това и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатена държавна такса
пред настоящата инстанция, съобразно изхода по спора- частична основателност на
жалбата, в размер на 10 лева.
С оглед на изложеното, КнОС намира, че предвид
установения пропуск за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя "*******" ЕАД, ЕИК *****, определение от 12.03.2020 г.следва да бъде изменено.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение
от 12.03.2020 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№ 81 по
описа за 2020 г., в частта за разноските,
с което са осъдени на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК В.К.Й.с ЕГН ********** и Л.Л.Н.с ЕГН
********** да заплатят на "*******" ЕАД, ЕИК ***** сумата от 50 (петдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение, като увеличава сумата за разноските, която В.К.Й.и Л.Л.Н., /с посочени данни/, да заплати на *******"
ЕАД, ЕИК *****, на сумата 60лв. /шестдесет лева/ , включваща
юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса за въззивното
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: