Р
Е Ш Е Н И Е
№
150
гр.Габрово,
07.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично
съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
В.Генжова
Г.К.
при секретаря В.Венкова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в. гр. д. № 185
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца И.П.И., подадена чрез процесуалния представител адв. Р.Х.-К. срещу
решение № 147/19.05.2020г. постановено по гр. д. № 6/2020 г. на Габровски
районен съд, с което е отхвърлен предявения от ищеца И. иск за заплащане на
сумата от 1 367,08 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 04.08.2017 г. - 02.01.2020 г., ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника ОД на МВР Габрово сумата от 200
лв.- разноски по делото
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорва
се правилността на изводите на съда относно приложимостта на разпоредбите на КТ
и издадената въз основа на него Наредба за структурата и организацията на
работната заплата,както и ЗДСл, към възникналотото между страните по делото
правоотношение по ЗМВР. Жалбоподателят счита,че в специалния закон липсва
правна норма, която да урежда компенсирането на положения извънреден труд между
22.00 и 06.00 часа /нощен труд/. Позовава се на мотивите на решение № 311 от 08.01.2019 г.
на ВКС по гр.д. № 1144/2018 г. Твърди, че след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. е останала законова празнина относно регламентирането на преобразуването на
часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент и липсва
специална норма спрямо общата такава по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. С оглед на това
следва да се приложи чл. 46, ал. 2 от ЗАН. Това обосновава и субсидиарното
прилагане на регламентираното в НСОРЗ, в който смисъл има установена трайна
съдебна практика на Окръжните съдилища – подробно посочена в жалбата. Действалата
през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която няма
разпоредба, аналогична на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г.,
не следва да се приеме като законодателно решение, за което жалбоподателят се позовава на чл. 67, ал.
3 от ЗДСл, решението на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г. Счита, че е налице колизия
между разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР и чл. 179, ал. 2 ЗМВР, а не както е
прието от първоинстанционния съд, че към служебните правоотношения на
служителите на МВР единствено приложим е специалният закон – ЗМВР. Излагат се
доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че различно е уреден
въпросът за нощния труд по КТ и ЗМВР, при
което коефициентът за служителите,работещи в системата на МВР е 1 при
съотношение 8:8, а
не 1,143. Жалбоподателят счита, че липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща
общата по чл. 140, ал. 1 КТ и доколкото нощният труд от 8 часа е над нормалната
му продължителност от 7 часа, същият се
явява извън установеното за служителя работно време и подлежи на обезщетяване
като извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, при коефициент 1.143 съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Намира за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ е неприложим относно държавните служители в МВР. Излагат се доводи, че първоинстанционният
съд е изтълкувал превратно закона, защото всички работници имат гарантирани
права на заплащане, което да съответства на извършената от тях работа- основен
правен пинцип, прогласен от Конституцията на РБ – чл. 48, ал. 5. Твърди се, че
предявеният иск е основателен и доказан. Моли да се отмени обжалваното решението
и да се постанови ново по същество на спора, с което искът да бъде уважен, ведно
със законните последици.
В депозирания по делото отговор на
исковата молба ответникът по жалбата я оспорва, като твърди че, доколкото
продължителността на нощното работно време не била по-малка от тази на дневното
за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налагало преобразуване на
нощните часове в дневни по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не била необходима
методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. нямало
празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма
по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. В този смисъл били цитираните от съда решения на ВКС- Р.
№ 197/07.10.2019г. по гр. д. № 786/2019г., IV ГО на ВКС, Р. № 55/07.04.2015г. по гр. д. №
5169/2014г., III ГО. Не намирали приложение мотивите на цитираното във въззивната жалба
Решение № 311/08.01.2019г. по гр. д. №1144/2018г. на ВКС IV ГО, тъй като
касаело различен казус. Аргумент за приложимост по аналогия на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ не можел да бъде извлечен от чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава с
0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, доколкото Наредба № 81213-407/11.08.2014г. не действала през
исковия период. И в новата Наредба № 8121 з-36
/07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работно време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, влязла в сила на 10.01.2020г., също не бил предвиден коефициент за нощния
труд. Липсата на изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 в дневен представлявала специална уредба, отчитаща спецификата
на дейността на държавните служители, а не празнина и липса на регламент за
служителите на МВР. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд в
размер от 0,25 лева на час, установен със заповеди на министъра на вътрешните
работи, бил заплатен, видно от експертизата по делото. Нито един нормативен акт
от по-висок порядък спрямо Наредба № 81213-776 не предвиждал правото на
преизчисляване на нощния труд в дневен. Отношенията, уредени с ЗМВР, ЗДСл. и
КТ, не били сходни, а различни, поради което и спрямо държавните служители в
МВР разпоредбите на ЗДСл. не се прилагали. Не било налице противоречие между
нормите на чл.179 ал.2 и чл. 188 ал.2 от ЗМВР- за разлика от КТ, който ограничавал
нощния труд до 7 часа, такова ограничение нямало предвидено в ЗМВР и при
него нормалната продължителност на работно време през деня съвпадала с
нормалната продължителност на работното време през нощта- 8 ч. Различието на двете уредби било в
резултат на спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142
ал.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с
които е свързано изпълнението на техните функции. Разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата
Наредба и намирала приложение само при работа на смени, чиято нощна
продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното. При работа
от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден
се явявал трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния
период, като в случая броя часове не били извънреден труд, доколкото специалния
ЗМВР не предвиждал твърдяното от ищеца преобразуване на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143, в резултат на което са получени. Не следвало да се възприемат
доводите за липса на законодателно определяне нормалната продължителност за
полагане труд през нощта за държавните служители в МВР, както и съобразяване на
издадените подзаконови нормативни актове, регламентиращи този въпрос, с
разпоредбите на общностното право, в частност с Директива
2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, която, съгласно чл.1
т.3 от същата се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и
частни. Служителите от системата на МВР имали много повече привилегии от тези,
които са по ЗДСл и КТ. Претендирано
е въззивната жалба да бъде отхвърлена, решението на първата инстанция да се
потвърди и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Всяка от страните е представила и
писмено становище по делото.
Въззивният съд, като
взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законния срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От данните по делото
се установява,че първоинстанционното производство пред Габровски районен съд е
образувано по предявен осъдителен иск срещу ответника ОДМВР-Габрово за
заплащане на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 04.08.2017 г. -02.01.2020
г., в размер на 1367, 08 лв. съгласно направеното изменение на иска в хода на
делото, като е претендирано и присъждане на
законната лихва от предявяване на иска. В исковата молба се твърди, че ищецът като служител в РУ-Габрово при
ОДМВР-Габрово, е заемал длъжността „младши
автоконтрольор“, при режим на смени – дневна и нощна от 22.00-6.00 ч.,с
продължителност 12 ч. всяка смяна, при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работил е между 6 и 8 нощни дежурства месечно, за
което не е получил трудово възнаграждение за положения извънреден труд вследствие на преобразуването на нощен към
дневен такъв. Позовава се на празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето на отдих
и почивките съгласно действалата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в която липсва изрична норма за преизчисляване на нощния труд в дневен. При
приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, за изработените през исковия период часове
нощен труд, след преобразуване с коефициент 1,143, получената разлика от
приравнените часове нощен труд, претендира да бъдат заплатени от ответника като
извънреден труд.
Искът е оспорен от
ответника, като неоснователен и недоказан. Позовал се е на приложимостта на
разпоредбите на специалния ЗМВР и
издадената въз основа на него Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г.
За да отхвърли
предявения иск, първоинстанционният съд
е приел, че за съществуващото между страните правоотношение не следва да намери
приложение НСОРЗ, доколкото е дадена изчерпателна регламентация в ЗМВР за
извънредния и нощния труд, и допълнителните възнаграждения, следващи се за
извънреден труд. Не е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на НСОРЗ. Съдът
е приел,че липсва препращане или
основание за прилагане по аналогия или
субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните
служители в МВР. В ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са
компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица
други привилегии. В ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24 часов период.
Законодателят е допуснал съотношение на нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от
държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, което води до коефициент 1, а не
както е предвидено за работещи по трудово правоотношение 8:7, при което
изработените нощни часове да се приравняват с коефициент 1,143. Общата трудов
норма на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение за служители в МВР, работещи
на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълнена от нея, предвид
специалната уредба в ЗМВР.
Фактическата
обстановка по делото е установена правилно от районният съд, но въз основа на
същата са изложени изводи, които не се споделят от въззивната инстанция.
От една страна първата
инстанция е приела, че: е налице специална нормативна уредба доколкото с
разпоредбата на чл. 187 ал.9 ЗМВР е дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР
извънреден труд- а именно съгласно Наредба №8121з- 776/29.07.2016г., а от
друга, че в тази горецитирана наредба липсва норма за преобразуване на часовете
нощен труд с коефициент. Тоест според районният съд специалната уредба на
въпроса се състои в липсата на норма, с която същият да се урежда. Въз основа
на горното е направен извод, че по този начин не се поставят в по-
неблагоприятно положение конкретните работещи, защото те били
"компенсирани с други привилегии.Не се
спори по делото, че за исковия период ищецът е заемал длъжността „младши
автоконтрольор" в РУ- Габрово при ОДМВР- Габрово. От представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е работил на 12 часови смени –
дневна и нощна, определени с издадени
заповеди от директора на ОДМВР, приложени към писмения отговор на ответника. Представени
са седмични графици и протоколи за месечно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч. в
РУ- Габрово за исковия период, в които е включен и ищецът.
Не се оспорва от
ответника, че часовете нощен труд, положени от ищеца през исковия период, не са
преизчислявани в дневни с коефициент 1,143. Такива констатации са направени и
от приетата по делото ССчЕ.
Съгласно заключението
на приетата по делото и неоспорена ССчЕ, през периода 04.08.2017г.-02.01.2020г.
положеният от ищеца нощен труд е 1336 часа. При преизчисляването на нощния труд
за исковия период с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен такъв и преизчисляването на разликата по ставката за
извънреден труд, е дължима сумата от 1367, 08лв., съобразно корекцията
извършена от вещото лице В.А. в съдебно закседание на 14.05.2020г.
По фактите не е имало
спор между страните.Спори се единствено дали положеният от ищеца нощен труд за
исковия период следва да бъде преизчислен в дневен с коефициент 1,143 и да бъде
заплатен от ответника извънредния труд
при това преобразуване .
Всяка от страните по
делото се позовава на правни норми и актове, като приложими за процесното
правоотношение, с които обосновава, съответно ищецът твърденията си за дължимост
на исковата сума, а ответникът възраженията си, че не дължи на ищеца
претендираното възнаграждение. Страните се позовават на съдебна практика, която
не е със задължителен характер и е противоречива, поради което настоящият
състав не я обсъжда.
За исковия период ,с
оглед заеманата дължност,ищецът е бил със статут на държавен служител в хипотезата на чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, за които съгласно ал. 2
на чл. 142 се прилага ЗМВР. С разпоредбите на чл. 176 и сл и чл. 187 и сл. от ЗМВР са регламентирани начина на формиране на брутното трудово възнаграждение
на държавните служители на МВР, включващо основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, и работното време и отпуските на държавните
служители в МВР.
В разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179,
ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение към
основното месечно възнаграждение на държавните служители , за извънреден труд и
изплащане на допълнително възнаграждение
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч.
С разпоредбата
на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано изчисляването на работното време на
държавните служители в МВР да става по два начина – подневно и сумарно за
тримесечен период, за работещите на смени /подневното и сумарно отчитане са приети като начин на отчитане и в чл.142 КТ/.
В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна
седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови
смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между
22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал. 6.
Съгласно
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи
По отношение на ищеца
за процесния период отчитането на работното време е сумарно. От доказателствата по делото се установява,че
при това отчитане не е извършвано превръщане на отработените от ищеца нощни
часове в дневни.
Ищецът претендира, че такова превръщане следва да бъде
извършено, позовавайки се на празнота в нормативната уредба, уреждаща
служебните правоотношения на държавните служители в МВР и прилагане субсидиарно
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ответникът противопоставя възражения за приложимостта на ЗМВР като
специален закон и издадената Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в която
е регламентиран начинът на отчитане на работното време и в
която липсва разпоредба съответна на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
което не е празнота в закона, а законодателно решение.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
.Съгласно чл. 31 от наредбата отработеното време между 22:00
и 06:00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда. В
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма, съответстваща
на чл.31,ал.2 от отменената Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.,съгласно която при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетния
период, се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази
липса не е законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите на МВР часове нощен труд в дневен при сумарно отчитане на работното
време,а нормативна празнота. Както
отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,така
и действалата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. ,са издадени на основание
делегацията по чл. 187, ал. 9 ЗМВР и при действието на разпоредбата на чл. 187,
ал. 1 и ал. 3 ЗМВР. При една и съща законова делегация и една и съща
регламентация на работното време по чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., съответстваща
на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., не е в резултат на настъпила законодателна
промяна, преуреждаща тези правоотношения, поради което е налице празнота, а не
законодателно решение . След като в ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. не съществува разпоредба, с която да е определена
методология за превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумарно отчитане
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, то не може да се
говори за наличие на правна уредба в специалния закон, която да дерогира
приложението на общия закон – КТ и
правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тази липса сочи, че не е налице конкуренция
между правни норми от общия и специалния закон, в който случай вторите да се
ползват с предимство. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, издадена на основане чл. 261 КТ. В чл. 9,ал.
2 от същата е предвидено при сумарно изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се отнася за изчисляване на положения труд като стойност в часове при
сумирано изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално,
поради което не може да се сподели тълкуването, че е приложимо единствено при
"трудово възнаграждение, заработено по трудови норми" и при
"продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на
дневното". С оглед на това не може да се приеме становището, че целта на посоченият в този текст коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а когато се работи 8 часа през нощта- няма какво да се "приравнява". По тази логика служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма
да е налице, което е недопустимо. Също така липсата на приравняване ще постави в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Предвиденото в
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/въпроизвеждащ като съдържание чл. 87, чл. 3 ЗМВР/, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите в МВР /а не да е точно осем часа/. Правната
регламентация с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и предвид чл. 136 и
чл. 140, ал. 1 КТ, няма основание да се приеме, че изключва при сумарно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ., при наличната празнота в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. относно
превръщане на отработените нощни часове
в дневни при това отчитане.
Доводите
за компенсации с други привилегии са неоснователни. Доколкото за служителите в
МВР са предвидени по-високи размери на допълнителното възнаграждение за прослужено
време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношеие,по-ранно пенсиониране и др., същите представляват различни
трудовоправни отношения, които нямат нищо общо и не са свързани със заплащането
и изчисляването на положен труд, както и
не могат да се обвързват и компенсират взаимно. Право на всеки работник е да
получи заплащане на труда си към момента на полагането му, съобразно действащите правила и законови норми на
начисляване на този труд. Самият законодател с разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР е визирал начина на компенсиране на работата извън работното време, като
за служителите, работещи на смени изрично е посочено, че това е с
възнаграждение за извънреден труд.
Заплащането на нощния труд в размер на 0, 25
лв. е дължимо на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР като допълнително трудово
възнаграждение на държавните служители за полагане на нощен труд. Същото е различно от изплащането на допълнителни
възнаграждения към основното месечно възнаграждение по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, едно
от които е за извънреден труд. Преизчисляването при сумирано изчисляване на
работното време на нощните часове в
дневни с коефициент 1.143, на основание чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и заплащането на допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд за същите тези
нощни часове, произтичат от
различни правни основания, като едното не изключва другото .
Съответствието на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР на чл. 8, б
“а“ и б “б“ от Директива 2003/88/ЕО, на което се позовава
ответникът, е относно
изискването обичайната продължителност на нощния труд да не надвишава средно 8
часа за всеки период от 24 часа. Същата не регламентира отчитането и заплащането на положените часове нощен труд
при сумарно изчисляване на работното време.
От събраните доказателства е безспорно установено,че
за исковия период, при сумарно отчитане на работното време за заеманата от ищеца
длъжност в МВР, същият е положил нощен труд, който не е преизчисляван от
ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен и заплащан. Такова
преизчисляване следва да бъде извърщено на основание разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, по изложените по -горе
съображения за субсидираното й приложение за процесното правоотношение. От
заключенето на ССчЕ се установява, че получената при това
преизчисляване разликата от часове, по ставката за извънреден труд е 1 367, 08 лв.
С оглед изложеното, исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143, се явява доказана по своето основание и по размер
съгласно приетата ССчЕ.
Поради несъвпадане
изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено и предявеният иск уважен ,ведно със законната
лихва от датата на предявяването му 03.01.2020
г.
Предвид изхода на
спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направени по делото разноски в размер на 300 лв. за първоинстанционното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение, и на основание чл. 38 ЗА и
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лв.
Ответникът, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да заплати по сметка на Габровски окръжен
съд разноски в общ размер от 232,02 лв., от които дължима по делото държавна такса в
размер на 82,02 лв. за двете инстанции – 54,68 лв. за първата и 27,34 лв. за
въззивната и разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 150 лв.
На основание
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 147 от 19.05.2020 г.
по гр. д. № 6/2020г. на Габровски
районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР– Габрово, със седалище:
гр. Габрово и адрес: ул. "Орловска" № 50, да заплати на И.П.И., сумата 1367.08 лв. (хиляда триста
шестдесет и седем лв. и осем ст.)- представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 04.08.2017 г.- 02.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 03.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр.Габрово и адрес:
ул. "Орловска" № 50 да заплати на И.П.И., сумата 300лв. (триста лева)- разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр. Габрово и
адрес: ул. "Орловска" № 50, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ГОС сумата от 232,02 лв./ двеста тридесет и два
лева и две ст./ -държавна такса за двете инстанции и разноски за вещо лице,
както и сумата от 5 лв. (пет лева)-
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул.
"Орловска" № 50 да заплати на адв.
Р. Х. *** адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), определено на осн. чл.38 от ЗА вр. с
Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :