Определение по дело №23253/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33867
Дата: 22 август 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110123253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33867
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110123253 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпило е молба, озаглавена частна жалба по чл.248 ГПК, с вх. №
234978/18.07.2024 г. от ищеца *********** с което се иска изменение на
Определение № 27722/08.07.2024 г. по гр. д. № 23253/2024 г. по описа на СРС,
в частта за разноските.
В молбата са изложени твърдения, че възнаграждението на адв. Б. е
прекомерно високо. Твърди, че съставът е следвало да намали
възнаграждението на адв. Б.. Твърди, че адвокатския хонорар е прекомерен.
Излага становище за същността на адвокатския труд. Твърди, че следва да се
определи възнаграждение под НМРАВ. Изразява същите основания и за
възнаграждението в заповедното производство. Твърди, че не следва да се
присъжда такова, тъй като на адвоката не му се дължи възнаграждение за
подаване на възражение. Позовава се на НМРАВ. Моли съда да намали
възнагражденията.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че
претендираното възнаграждение не е прекомерно. Цитира съдебна практиката
на ВКС досежно как се прилага чл.78, ал.5 ГПК. Излага тълкуване на
решението на СЕС за адвокатските възнаграждения.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
1
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и правна
страна:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, страната, която иска изменение на решението в частта за
разноски, трябва да е представила списък по чл.80 ГПК най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на страната за
представяне на списък по чл.80 ГПК е исковата молба. По делото е налице
изявление на страната, който е инкорпориран в исковата молба (л.7 от
делото).
Второ, определението е връчено на ищеца на 10.07.2024 г. ( л. 101 от
делото), поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича
на 17.07.2024 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 17.06.2024 г., чрез
куриер. Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил
посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в
определението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за
да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият
съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил
чл.78 ГПК.
Неоснователно е възражението на ищеца да се прилага НМРАВ.
Съгласно т.2 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, националният съд
не следва да прилага НМРАВ, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101
ДФЕС. Ето защо съдът не се е позовал да тази Наредба, нито е присъдил
възнаграждение по нея.
Неоснователно е възражението, че присъдените суми са прекомерни.
Липсва възражение по чл.78, ал.5 ГПК в исковата молба, поради което е
2
недопустимо сега ищецът да прави такова възражение за възнаграждението на
адвоката на противната страна. Второ, и двамата адвокати за двете
производства са положили труд. Този доказателствен извод съдът изведе от
обстоятелството, че процесуалните представители още с възражението по
чл.414 ГПК и ОИМ по чл.131 ГПК са направили възражение за недопустимост
на претенция. Това означава, че процесуалните представители са се запознали
с цялото дело, търсили са предходно решение между страните, като са
сравнили основанието, размера на сумите и търсения период. Всичко това
доказва, че адвокатите са положили дължимия труд. Доколкото липсва
НМРАВ, то на основание чл.5 ГПК съдът следва да приложи обичая в
практиката. При това положение възнаграждението се определя с оглед
адвокатски възнаграждения за такъв вид услуги. Практиката показва, че за
този вид дейност, възнаграждението е в размер на 400.00 лева. Ето защо
неоснователно са възражението на ищеца за прекомерност.
Следва да се отбележи, че ищецът злоупотребява с процесуални права по
смисъла на чл.3 ГПК. Същият е подал заявление по чл.410 ГПК за суми и по
основание, за които знае, че има влязло в сила съдебно решение, т.е.
ограничението по чл.299 ГПК. При подадено възражение по чл.414 ГПК,
ищецът подава и искова молба за същите суми. Очевидна е злоупотребата с
право и незачитане на съдебните решения и авторитета на съдебната власт с
оглед чл.299 ГПК.
Ето защо, подадената молба по чл.248 ГПК, подадена от ищеца
*********** с което се иска изменение на Определение № 27722/08.07.2024
г. по гр. д. № 23253/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските, следва
да бъде оставена без уважение.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца *********** с което
се иска изменение на Определение № 27722/08.07.2024 г. по гр. д. №
23253/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските, обективирано в
3
частна жалба с вх. № 234978/18.07.2024 г., на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 вр. чл.275 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители, а на ответника чрез адв. Л. и адв. Б..
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4