Решение по дело №3417/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 408/21.07.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на втори юли две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3417 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр. Хасково /„ВиК“ ЕООД – Хасково/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Х.С.А..

Ищецът твърди, че по смисъла на Закона за водите и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, бил оператор, предоставящ на крайните потребители услугите водоснабдяване и канализация /ВиК/, а ответникът бил собственик на водоснабдяван имот, находящ се в гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ № 36, вх. Б, ет. 8, ап. 47, с открита партида 284023, и имал качеството на потребител на ВиК услуги. Между страните съществувало облигационно отношение, базирано на публично известни Общи условия /ОУ/ на „ВиК" ЕООД - Хасково, надлежно приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредбата и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, имащи значение на сключен договор за предоставяне на ВиК услуги. По силата на това отношение за периода от 28.12.2012 г. до 19.06.2019 г. ищецът изпълнил задължението си като предоставил на ответника ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имота му. За използваните ВиК услуги били издаване ежемесечни фактури. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия ответникът трябвало да заплати цената на ползваните ВиК услуги изцяло и в срок от 30 дни след датите на фактуриране на всяка от фактурите, но той не изпълнил това си договорно задължение. Поради липсата на плащане на падежа дължал и обезщетение в размер на законната лихва за забава, начислена върху формираните за всеки отчетен период главници. Сочи се още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 2109/2019 г. по описа на съда. Искането било уважено изцяло, като било разпоредено Х.С.А. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД сумата от 1 437 лв. за главница, с 436,38 лв. лихва за забава върху нея от 28.01.2013 г. до 23.07.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 37,47 лв., платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение, обаче била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните вземания. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

С молба с вх. рег. № 4075/27.02.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа предявените искове и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 268/06.02.2020 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2109/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 87,47 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 503,38 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.   

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и  чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Х.С.А., ЕГН ********** ***, съществуването на вземания на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, спрямо него за сумите от 1 437,00 лв., представляваща стойността на доставени В и К услуги за периода от 28.12.2012 г. до 19.06.2019 г. по партида с абонатен № 284023 на името на Х.С.А. за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ № 36, вх. Б, ет. 8, ап. 47, и 436,38 лв., представляваща лихва за забава върху нея за периода от 28.01.2013 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2109/2019 г. по описа на Районен съд - Хасково - 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Х.С.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, сумата от 590,85 лв., от която 503,38 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 87,47 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2109/2019 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 1042/29.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ:

                       /Петър Вунов/