№ 31570
гр. С., 04.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110121711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 и чл. 389 ГПК.
Образувано е по искова молба от С. Л. М. против Н. С. Я. с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът в качеството си на наследник на
.............. не дължи ½ част от сумата в размер на 494,40 лева, за която в полза на ответника
срещу наследодателя е издаден изпълнителен лист от 22.02.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г. по
описа на Софийски районен съд, 27 състав, поради изтекла погасителна давност. Направено
е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.04.2024 г. ищцата получила покана
за доброволно изпълнение по изп. дело № 1770/2012 г. по описа на ЧСИ ............, съгласно
която в качеството си конституиран в процесуалните права на починалата .............. длъжник
следва да заплати ½ част от сумата в размер на 494,40 лева и начислените в хода на
изпълнението разноски. Страната поддържа, че последното валидно предприето
изпълнително действие по делото е от 09.09.2015 г. когато е наложена възбрана върху
недвижим имот на длъжника. Ищецът излага твърдения, че изпълнителното производство е
прекратено поради настъпила перемпция, като отправените от взискателя искания за
извършване на справки от 30.01.2019 г., 17.11.2020 г. и 01.08.2023 г. не прекъсват давността
съгласно задължителните разяснения дадени от касационната инстанция. По изложените
доводи е направено искане предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен,
като в тежест на ответника бъдат възложени направените по делото съдебни разноски.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискан
препис от образуваното срещу ищеца изпълнително производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител
адвокат П. оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че в
хода на образуваното изпълнително производство взискателят многократно е отправял
искания за извършване на нови изпълнителния действия, като в молбите е посочен и начин
на изпълнение. Представителят на страната поддържа, че с всяко едно от отправените
искания давността относно вземането по листа е прекъсната, от който момент започва да
тече нов петгодишен срок, който към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл. В
допълнение ответникът поддържа, че с молбата за образуване на изпълнително
производство взискателят е възложил на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да
извършва действия по събиране на вземането. По изложените доводи е направено искане
предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
1
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземанията предмет на процесния изпълнителен лист.
Представените от ведно с исковата молба документи са относими към предмета на
доказване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да изиска за послужване производството, по което е издаден
процесния изпълнителен лист и заверен препис от образуваното изпълнително
производство.
При насрочване на делото съдът констатира, че е пропуснал да се произнесе по
направено от ищеца искане за допускане на обезпечение на предявения отрицателен
установителен иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“. По
направеното искане, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 389 вр. 391, ал.1 ГПК обезпечение на предявен иск
може да бъде допуснато когато исковата претенция е подкрепена с убедителни писмени
доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер.
Предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация чл. 439 ГПК,
като в доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на
вземанията предмет на процесния изпълнителен лист. Съгласно задължителните разяснения
дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от
предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато
в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Представените по делото документи – изпълнителен лист и покана за доброволно
изпълнение не съдържат данни относно всички предприети изпълнителни действия по изп.
дело № 1770/2012 г. по описа на ЧСИ ............. Следва да бъде отбелязано, че ответникът
поддържа твърдения, че в хода на изпълнителното производство многократно са предприети
действия, с които давността е прекъсната. С Определение № 71/29.01.2019 г. по ч. д. д. №
527/2008 г. по описа на ВКС, II ТО, е прието, че изискването за вероятна основателност на
иска налага претенцията да е подкрепена с писмени доказателства, доказващи факта,
пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ
отричаното с иска право. Когато ищецът не разполага с такива документи или не са
представени по делото, вероятната основателност на иска може да бъде удостоверена като
ищецът изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391, ал. 2 от ГПК съдът може
да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. С
посочения съдебен акт е прието, че при съобразяване на вида на иска /отрицателен
установителен иск/ и представените по делото доказателства посочената от ищеца
обезпечителна мярка е подходяща, но обезпечението следва да се допусне при условията на
чл. 391, ал. 2 ГПК – след внасяне на гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. С Определение
№ 61/26.01.2019 г. по ч. д. д. № 15/2009 г. по описа на ВКС, II ТО е прието, че с оглед вида на
иска (отрицателен установителен иск) за признаване за установено, че ответникът няма
вземане към ищеца и поддържаното основание – погасяване на вземането по давност
претенцията поначало не би могла да бъде подкрепена с доказателства, които го правят
вероятно основателен, поради което обезпечение на иска следва да бъде допуснато при
гаранция. С оглед ниската цена на исковата претенция обезпечителната мярка следва да бъде
2
допусната при гаранция в размер на 247,20 лева, т.е. в размер на оспореното като погасено
по давност вземане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по гр.д. № 967/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, 27 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ ............ заверен препис от изп. дело № 1770/2012 г., като в
съпроводителното писмо се укаже на съдебния изпълнител да представи ведно с делото
справка за постъпили в погашение на задължението по процесния изпълнителен лист суми,
както и в случай, че такива суми са постъпили следва да бъде посочено кои вземания са
погасени и събраните суми преведени ли са на взискателя.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изисканите заверен
препис от изпълнителни дела и производство по описа на Софийски районен съд, същите да
се приложат и да се докладват на съдията-докладчик от секретаря при подготовка на делата
за насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав да извърши проверка по делото две
седмици преди датата на насроченото открито съдебно заседание дали изисканите
производства са постъпили, като в случай, че не са - да се изготви напомнително писмо до
съдебния изпълнител, в което се посочи датата на съдебното заседание и се укаже, че
исканият препис своевременно следва да бъде представен, както и да се изиска повторно
производството по гр.д. № 967/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2024 г. от 13.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ДОПУСКА обезпечение на предявен от С. Л. М., с адрес в ж.к. .............., против Н. С.
Я., със съдебен адрес в гр. С., ул. „............“ № ..........., иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника ½ част от сумата в
размер на 494,40 лева, за която в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца
.............. е издаден изпълнителен лист от 22.02.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, 27 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 1770/2012 г.
по описа на ЧСИ ............, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“
по образувано изп. дело № 1770/2012 г. по описа на ЧСИ ............, при внасяне на гаранция
в размер на 247,20 лева по сметка на Софийски районен съд.
3
ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕ на доказателство за внесена гаранция в пълния определен
размер делото да се докладва на секретаря на съдебния състав за издаване на обезпечителна
заповед, чийто проект да се представи на председателя на състава за подпис.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта по чл. 390 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчване на
препис от съдебния акт, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, а в останалата част не подлежи на
самостоятелен инстанционен контрол.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4