Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 15.07.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА,
XIV състав, в открито съдебно заседание
на шестнадесети юни две хиляди двадесета и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия Зирковска,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
761 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на К.Л.М., с ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Решение № 54 от 25.03.2021 г. на Директора на Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание
чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с изх. № С210003 – 023 – 0000625/ 02.03.2021 г.,
издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ към Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна.
Жалбоподателката К.Л.М. намира оспореното решение на
Директора на ТД на НАП – гр. Варна за неправилно и незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
посочва, че с определение № 305/ 05.02.2021 г., постановено по адм. дело № 176
по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, е бил отменен отказа за
спиране на ревизионното производство, поради което при наличието на спряно
ревизионно производство, всички процесуални действия, предвидени в ДОПК, извършени
от органите на приходната администрация се явяват невалидни. Също така навежда
твърдения в жалбата си, че решаващият орган не е коментирал основателността на
предприетите обезпечителни мерки в тяхната пряка връзка с вероятността на
дължимото вземане, което би се установило в хода на ревизионното производство.
Акцентира, че в обжалваното Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК липсват каквито и да е
било мотиви по отношение обезпечителната нужда за пристъпване към налагане на
обезпечителни мерки. Поради гореизложените съображение, жалбоподателката К.Л.М.
моли за отмяна на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – гр. Варна и
респ. на потвърденото с него постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки.
Ответната
страна Директорът на ТД на НАП – гр. Варна не е депозирал писмен отговор на
жалбата.
В проведеното на 16.06.2021 г. открито съдебно заседание
в производството по адм. дело № 761 по описа за 2021 г. на Административен съд
Варна, жалбоподателката К.Л.М. не се явява лично, а се представлява от своя
процесуален представител адв. Д.С. ***, която поддържа жалбата на посочените в
нея основания и моли за отмяна на оспореното решение.
В проведеното на 16.06.2021 г. открито съдебно заседание
в производството по адм. дело № 761 по описа за 2021 г. на Административен съд
Варна, ответната страна Директорът на ТД на НАП – гр. Варна се представлява от
своя процесуален представител ст. юрисконсулт Т. А., която моли за отхвърляне
на жалбата, намирайки я за неоснователна, мотивирайки се, че производството по
налагане на предварителни обезпечителни мерки е отделно производство от извършваната
ревизия.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р – 03000320006942 – 020 – 001/ 13.11.2020 г. било образувано ревизионно
производство с обхват: отговорност по чл. 19 от ЗДДФЛ на К.Л.М. за корпоративен
данък за 2014 г. и 2015 г. на дружеството „НС Агро“ АД, с ЕИК: *********, общо
в размер на 197 357, 16 лева, установен с Ревизионен акт № Р – 03000819001800 – 091 – 001/ 06.11.2019 г.
С молба от 03.12.2020 г.
жалбоподателката К.Л.М. е направила искане за спиране на ревизионното
производство, на основание разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като на
15.12.2020 г. Началник сектор при ТД на НАП – гр. Варна постановил Решение № Р –
03000320006942, с което отказал спиране на ревизионното производство.
Цитираното Решение № Р –
03000320006942 било обжалвано по съдебен ред и с Определение № 305/ 05.02.2021
г., постановено по адм. дело № 176 по описа за 2021 г. на Административен съд
Варна, било отменено, с което бил отменен и отказа за спиране на ревизионното
производство.
На 02.03.2021 г. било издадено Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с изх. № С210003 – 023 – 0000625/ 02.03.2021
г. от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ към Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което били наложени следните
обезпечителни мерки спрямо жалбоподателката М.:
- Запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на
касетите, и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Р.“ АД
за сумата от 11 085, 30 лева, „П.“ АД за сумата от 11 085, 30 лева, „Ц.АД за
сумата от 11 085, 30 лева и в „Б“ АД за сума от за сумата от 11 085, 30 лева
- Запор върху МПС – лек автомобил марка
„М.“, модел „С 200 D” с рег. *****, със застрахователна стойност 28 000
лева.
С Решение № 54 от 25.03.2021 г. на
Директорът на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите –
гр. Варна потвърдил Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с изх. № С210003 – 023 – 0000625/
02.03.2021 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ към
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата на К.Л.М. срещу Решение № 54
от 25.03.2021 г. на Директора на Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна е депозирана в предвидения в разпоредбата на
чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, поради което и е процесуално допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество, съдът я намира
за основателна, поради следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че Постановлението
за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1
от ДОПК, с изх. № С210003 – 023 – 0000625/ 02.03.2021 г., издадено от публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ към Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна е издадено в периода на спряна ревизия.
Спирането на ревизията по реда на чл. 34 от ДОПК означава, че органите по
приходите не извършват никакви действия, а следва да изчакат нейното
възобновяване. Тези действия се отнасят, както до събиране на доказателства,
така и до отправяне на искания за налагане на предварително обезпечение, както
е сторено в настоящия случай, а и изобщо до всички процесуални действия по
ревизията. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ДОПК ревизията се възобновява
след като отпаднат основанията за спирането. В тази връзка следва да се посочи,
че в действителност в разпоредбата на чл. 35 от ДОПК не е конкретизирано, че по
време на спирането не се извършват никакви действия от органите по приходите,
но характерът на спирането е достатъчен, за да се направи този логичен и
обоснован извод. Освен това съгласно чл. 55, ал. 2 от АПК, приложим по силата
на § 2 от ДР на ДОПК, възобновяването започва от това действие, при което е
било спряно и по този начин още веднъж се затвърждава становището, че в периода,
в който ревизията е спряна, не може да се извършват никакви действия, което правило
в процесния случай не е спазено. При тази законова регламентация се налага
извода, че действията на приходните органи по време на спряна ревизия не могат
да произведат никакво действие.
Поради гореизложените съображения,
постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки следва да бъде
отменено.
Единствено за допълнение на
мотивите, съдът би желал да отбележи, че останалите наведени възражения срещу
законосъобразността на оспореното решение са несъстоятелни.
Съгласно разпоредбата на чл. 121,
ал. 1 от ДОПК: В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът
по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Терминът „може“ сочи на възможност, която при
осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в съответствие с
фактите и обстоятелствата по случая.
Процесната обезпечителна мярка е
наложена на основание разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, регламентираща
случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки на неустановено по
размер, или установено по размер, но неизискуемо публично задължение – в хода
на възложено и неприключило ревизионно производство и преди издаване на
ревизионния акт, когато конкретния размер на публичните задължения все още не е
окончателно установен. В този случай преценката за наличие на предпоставките по
чл. 121, ал. 1 от ДОПК се прави с оглед очаквания размер на задълженията, като
техния окончателен размер ще бъде определен при издаване на ревизионния акт,
като е възможно, с оглед събраните доказателства в хода на ревизионното
производство, да не се стигне до установяване на публични задължения. Тази
характеристика показва привременния характер на предварителните обезпечителни
мерки, като предназначението им е да гарантират събирането на публичните
вземания, като се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото
на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и
осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда.
Мотивираното искане следва да конкретизира
размер на очакваното публично задължение, то определя и обхвата на налаганата
мярка по отношение на субекта, спрямо когото се налага – които изисквания в
случая са съобразени. Наличието на искане с посочените реквизити обвързва
компетентният орган по чл. 121, ал. 1 от ДОПК да разгледа и да се произнесе по
него при посочените рамки, както по отношение на субекта, така и относно
размера на очакваните публични задължения, и да прецени с оглед на тези данни,
дали е на лице необходимост от налагане на предварително обезпечение. Тоест, в
рамките на производството по издаване на постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали
действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания
и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК същият има
правомощието да наложи обезпечителните мерки.
При предприемането на действия по
предварително обезпечение публичният изпълнител е в условията на обвързана
компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения и се
ползва от преценката на ревизиращия орган. Публичният изпълнител не е контролен
орган на ревизиращия орган по приходите и не може да оспорва неговото
предположение, нито да го отхвърля. Ролята на публичният изпълнител е да прецени
дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични
вземания и след съобразяване с условията на чл. 121, ал. 3 от ДОПК да наложи
предварителните обезпечителни мерки. Видно от атакуваното постановление, същото
съдържа подробно изброяване на всички обстоятелства, мотивирали публичния
изпълнител да наложи предварителната обезпечителна мярка.
Налице е мотивирано искане на органа
по приходите. На основание чл. 195, ал. 4 от ДОПК длъжникът не се уведомява за
исканото от органа по приходите обезпечение, поради което и екземпляр от същото
не му е предоставен предварително. Искането за предварително обезпечаване на
ръководителя на ревизиращия екип не се предоставя на ревизираното лице за
запознаване и не е приложение, т. е. неразделна част от издаденото
постановление, тъй като то има изненадващ ефект и цели именно предотвратяване
извършването на действия и сделки с цел ощетяване на бюджета и затрудняване на
събирането на бъдещите публични вземания.
Предвид обаче извода на съда, че Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1
от ДОПК, с изх. № С210003 – 023 – 0000625/ 02.03.2021 г., издадено от публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ към Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна, е било издадено по време на спряно ревизионно
производство, то същото се явява незаконосъобразно, поради което и следва да
бъде отменено, като следва да бъде отменено и Решение № 54 от 25.03.2021 г. на Директора
на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с
което постановлението е било потвърдено.
Предвид изхода на спора, предмет на
разглеждане в производството адм. дело № 761 по описа за 2021 г. на
Административен съд Варна, жалбоподателката К.Л.М. следва да бъде обезщетена от
ответната страна за направените съдебно – деловодни разноски, които възлизат в общ
размер на 1712 лева, от които сумата от 1702 лева представлява адвокатско
възнаграждение на адв. Д.С. и сумата от 10 лева, представлява заплатената
държавна такса за образуване на настоящото съдебно производство
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 54 от 25.03.2021 г. на Директора на Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна.
ОТМЕНЯ Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1
от ДОПК, с изх. № С210003 – 023 – 0000625/ 02.03.2021 г., издадено от публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ към Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна.
ОСЪЖДА Директора на
ТД на НАП – гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***
парична сума в размер на 1712 лева (хиляда седемстотин и дванадесет лева),
представляваща сторените разноски в производството по адм. дело № 761 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: