Р Е Ш Е Н И Е
№
1342 / 17.06.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осемнадесети май две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 10070 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД против Й.А.К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи следните суми: 2022.33 лв. – неплатена и предсрочно изискуема главница по сключен между страните на ******* год. договор за студентски кредит, 58.66 лв. – договорна лихва за периода от 10.03.2019 год. до 11.08.2019 год., 10.56 лв. - наказателна лихва за периода от 10.04.2019 год. до 28.08.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 02.09.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Горните
искове са предявени по реда на чл.422 от ГПК и в случай, че се намерят за
неоснователни, поради ненастъпила предсрочна изискуемост, при условията на
евентуалност се претендира осъждане на ответника за заплащането на процесните
суми.
Правното основание на първоначалните и евентуалните искове е в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД. Същите са допустими, допустимо е и съединяването им по посочения начин, по почин на ищеца - О № 387-2017- I т.о.
В съдебно заседание страните не се явяват, респ. не се представляват.
С нарочна молба процесуалният представител на ищцовата банка поддържа исковете и моли за уважаването им. Ангажира доказателства и претендира разноските по делото.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
На **** год. страните са сключили договор за студентски кредит, по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД-кредитодател е предоставила на К.-кредитополучател целеви кредит в размер на 11200 лв. - за заплащане на 8 бр. такси за обучение, всяка от по 1400 лв.
Крайният срок за издължаване на кредита е уговорен до 10.03.2029 год., начинът за усвояването му - посредством директен превод на таксите към съответното учебно заведение, а погасяването му - с гратисен период от 65 месеца и на 120 равни, анюитетни месечни вноски от по 168.23 лв., формирани от главница и договорна лихва в размер на 7 %, с падежи от 10.04.2019 год. до 10.03.2029 год., съгласно погасителен план.
Изрично е уговорено, че договорната лихва се начислява и за гратисния период, като се капитализира годишно.
С две уведомления, изпратени до известните адреси на ответника, банката е направила опит да обяви предсрочната изискуемост на кредита, поради необслужването му в периода от 09.04.2019 год. до 18.07.019 год. Пощенските пратки с уведомленията са оформени като непотърсени.
По депозирано на 02.09.2019 год. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД заявление, е образувано ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К., с предмет процесните вземания.
Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, на датата, следваща тази на договора за кредит - 08.10.2013 год., кредитополучателят е усвоил (изтеглил) първата такса от 1400 лв. В заключението подробно е отразена структурата на дълга - главница от 2022.33 лв., възнаградителна лихва от 58.66 лв. и наказателна лихва в размер на 10.56 лв., вкл. са изчислени падежиралите погасителни вноски към датата, на която банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем и към датата на исковата молба, описани са компонентите на неплатените вноски.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира първоначалните установителни искове за частично основателни.
Очевидно е, че банката не е обявила предсрочната изкуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което приложима е постановката на т.1 от ТР № 8/2017 год. - дължими са вноските с падеж, настъпил преди предявяване на иска, както и тези, чийто падеж е настъпил при условията на чл.235, ал.3 от ГПК.
Следователно, за периода от 10.04.2019 год. (падежът на първата вноска) до 18.05.2020 год. (датата, на която е приключило съдебното дирене), дължими са 169.90 лв. - непогасена главница, съобразно падежиралите в периода 10.04.2019 год. - 10.05.2020 год. анюитетни вноски по погасителния план и заключението по счетоводната експертиза, до който размер този установителен иск следва да се уважи.
Пак съобразно постановката на посоченото тълкувателно решение, дължими са и договорната (възнаградителната) и наказателната (за забава) лихви, първата от които е компонента на анюитетните вноски, но падежирали в периода, за който е поискана - 10.03.2019 год. до 11.08.2019 год., в размер на 58.66 лв., а втората - в сборен размер от 10.56 лв., начислена върху всяка вноска за главница, за периода от 10.04.2019 год. до 28.08.2019 год. Следователно тези искове са основателни за пълните си предявени размери.
Дължима, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е и законната лихва върху главницата, начиная от депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК - от 02.09.2019 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК), до окончателното плащане.
Частичната основателност, респ. неоснователност на установителния иск за главница налага разглеждане на евентуалния осъдителен в съответната му част - така Р-139-2014-I т.о.
Ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на преписа от исковата молба и приложенията - в случая на 20.12.2019 год., по реда на чл.46, ал.2 от ГПК, поради което дължи непогасения остатък от кредита. Затова и осъдителният евентуален иск, в частта, в която подлежи на разглеждане - за разликата над основателния размер на установителния до пълния предявен размер, или за сумата от 1852.43 лв., се явява основателен.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат за основателните им размери, като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски, които за производството по ч.гр.д. № *****/2019 год. възлизат на 12.78 лв., а за настоящото - на 141.83 лв. Понеже при предявяване на исковете не е събрана в пълния размер дължимата държавна такса по чл.1 от Тарифата за държавни такси по ГПК във вр. с чл.72 от ГПК, остатъкът от 89.06 лв. следва да се събере от ответника с настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.А.К. ***, ЕГН - **********, дължи на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК ***** седалище и адрес на управление: гр.С* представлявана от А* А* и М* П*, следните суми: 169.90 лв. – изискуема главница по сключен между страните на ***** год. договор за студентски кредит, 58.66 лв. – договорна лихва за периода от 10.03.2019 год. до 11.08.2019 год., 10.56 лв. - наказателна лихва за периода от 10.04.2019 год. до 28.08.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 02.09.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *******/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за горницата над уважения до пълния предявен размер от 2022.33 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата, а също и за периода от 29.08.2019 год. до 02.09.2019 год.
ОСЪЖДА Й.А.К. ***, ЕГН - **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*, представлявана от А*А* и М* П*, сумата от 1852.43 лв. - предсрочно изискуема главница по сключен между страните на *******2013 год. договор за студентски кредит, ведно със законната лихва, начиная от 02.09.2019 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Й.А.К. да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД деловодни разноски в размер на 12.78 лв. за производството по ч.гр.д. № ********/2019 год. на БРС, както и в размер на 141.83 лв. - за настоящото.
ОСЪЖДА Й.А.К. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 89.06 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е