Р Е Ш Е Н И Е
№ 4001
22.11.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15230 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за делба, с правна
квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по реда на
чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 854 от
18.06.2018г. по въззивно гр.дело № 352 по описа на Пловдивски окръжен съд за
2018г. е обезсилено решение № 4503/22.12.2017г., постановено по гр.дело №
16526/2016г. на РС Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от З.Н.Н.
против Б.Г.К. иск за заплащане на сумата от 24 587.17 лв. стойност на
извършени от нея подобрения в съсобствения имот за периода *** – *** и делото е
върнато на РС Пловдив за разглеждане на предявените искове.
Депозирана е молба от З.Н.Н.
от ***, с която са формулирани претенции по сметки за сумата от 49 174.33
лв., както и уточнителна молба от ***, в която е уточнено, че претендираните от
страната подобрения са, както следва – 1. Изграждане на фундамент от 67 кв.м.,
върху който е поставена сглобяемата къща през ***. 2. Сглобяемата къща –
монтиране – *** 3. Изграждане на външна топлоизолация на цялата къща – ***. 4.
Закупуване и полагане на трошенокаменна настилка около цялата къща – ***. 5.
Строително монтажни работи в коридор – 5 кв.м. – извършени през ***. 6. Строително
монтажни работи в стая – 8 кв.м. – извършени през ***. 7. Строително монтажни
работи в баня – 5 кв.м. – извършени през месец ***. 8. Строително монтажни
работи в кухня – 10 кв.м. – извършени през ***. 9. Строително монтажни работи в
стая – 10 кв.м. – извършени през ***. Твърди се в молбата, че ищцата е
заплатила изцяло със свои средства стойността на построената в имота къща,
ведно с извършването на съответните допълнителни СМР. Твърди се, че това е
извършено в нейн, както и на ответника интерес, който не се е противопоставял
на строежа в съсобственото дворно място. Поради това се заявява, че претенцията
е с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД.
От страна на ответника по
претенциите е формулирано възражение за погасяването им по давност.
По делото е постъпило писмо
от ***, изх.№ ***., според което на лицето З.Н.Н. няма издадена фактура за
периода *** – ***.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпит на с.Т., който изяснява, че З. и Б. живели заедно от началото на *** до ***,
като закупили дворно място, на което се построила сглобяема къща. Всички
средства за закупуването на дворното място и за сглобяемата къща ги бил давал с.,
защото с ищцата той имал уговорки за сумата от 80 000 лв. Сумите били
давани на етапи. Лично свидетелят бил дал 30 000 лв. на *** за къщата,
като му бил издаден приходен касов ордер, който З. взела. В къщата се направили
вложения – направила се изолация на къщата, за което платил с. Б. бил дал пари
за верандата отпред. С.С. изяснява, че З. и Б. живели заедно, закупили
сглобяема къща, като около 95 % от парите ги дала л.на с. – ищцата.
Свидетелства, че голяма сума се получила от Н., като Б. не бил дал почти нищо
за къщата – дал пари само за една веранда. З. била дала около 80 000 –
90 000 лв. за къщата, като се включвали в тази сума обзавеждане,
изграждане, полагане на основи, дограма, замазка, баня.
С определение от 30.10.2017г.
е прекратено производството по делото в частта за сумата над 24 587 лв. до
сумата от 49 174.33 лв.
По делото е прието заключение
на изготвената с.-т. е., със задача да даде заключение за строителната стойност
на сглобяемата дървена сграда и посочените като извършени в същата подобрения,
с вложени в същите труд и материали, както и на сумата, с която се увеличила стойността
на процесния имот, вследствие на извършените подобрения.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
При предявени
претенции по сметки, следва да се установи
дали претендиращият е направил необходими или полезни разноски.
Необходимите разноски по поддържането на
общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, тъй като
действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите
съсобственици дължат възстановяване на направените разноски. В този случай
следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от разваляне,
но не и дали са увеличили нейната стойност. Подобрение ще е налице ако
фактически е била увеличена и стойността на имота. Полезните разноски са тези,
които не са необходими и следва да са направени с оглед конкретното
предназначение на вещта.
В случая закупуването на сглобяемата
къща, монтажът на същата, както и извършването на строително-монтажни работи в
закупената и построена масивна стоманобетонна жилищна сграда, състояща се от
всекидневна с кухненски бокс, три спални, баня с тоалетна, коридор и веранда
със застроена площ от 67 кв.м., представляват според настоящия съдебен състав полезни
разноски, довели до увеличаване стойността на съсобствения недвижим имот. Както
се посочи, ищцата твърди, че по време на закупуването и довършването на
строителството съсобственикът Б.К. не се е противопоставял на строежа,
извършван само от ищцата, като подобренията са извършени в свой на ищцата,
както и в интерес на ответника. Макар и да се твърди, че подобренията са
извършени в интерес и на двамата съсобственици, съдът намира, че правното
основание на предявените искове не е по чл.61, ал.2 ЗЗД. Според задължителното
тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974г. и ТР № 85 от 1968г. в неотменената с
постановлението част, по отношение правата на съсобственика, извършил
подобренията, намира приложение чл.30, ал.3 ЗС, ако те са извършени със съгласието
на останалите съсобственици; ако са извършени без съгласие на останалите
съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна – по правилата за
водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД, а ако останалите
съсобственици са се противопоставили – по правилата на чл.59 ЗЗД. С оглед
изложените в молбата, с която са предявени претенциите по сметки, фактически
обстоятелства, не би могло да се приеме, че подобренията са извършени без
съгласие на ответника. Напротив, както от молбата, така и от събраните по
делото гласни доказателства се налага категоричен извод, че подобренията са
извършени със съгласието на ответника К., тъй като по делото не се спори, че
страните са живели заедно в периода от *** до месец *** – ***, при условията на
фактическо съжителство, следователно и през време на извършване на
подобренията. С.Т. изясни, че когато З. отишла да живее при Б., те двамата, д.
д. на с. и д. на Б. живеели в една стая, тоест нямало къде да живеят, затова се
принудили да купят дворното място и сглобяемата къща. В този смисъл са и
показанията на с.С., според който З. и Б. първо живели у Б., след това решили
да се отделят и си построили къща. При тези данни следва да се приеме, че
инициативата за монтиране на къщата е била обща, като няма твърдения единият от
двамата да е изразил несъгласие срещу монтирането й и извършването на
строителните работи. Поради това и съдът намира, че правната квалификация на
предявените искове е по чл.30, ал.3 ЗС, като извършени със съгласието на
ответника.
Конкретните видове строително
монтажни работи, стойността на които се претендира от ищцата, са установени от
вещото лице по с.-т. е., заключението на която съдът възприема изцяло, като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните, като изводите си вещото лице е
направило след оглед и съответни замервания на място. Поради това посочените от в. л. като извършени работи следва
да се приемат за установени по делото, респективно претендираните от ищцата
полезни разноски, като доказани по основание. Съдът не възприема доводите на
ответната страна, че по делото не е доказано, че платените парични средства са
лични на ищцата средства. От представените по делото писмени доказателства,
както и от гласните такива може да се направи извод, че ищцата е разполагала с
паричните средства, вложени в покупката и монтажа на сглобяемата къща, както и
необходими за извършване на претендираните строително монтажни работи. Освен
това, от значение в случая е обстоятелството, че страните по делото са живели
при условията на фактическо съжителство. Според решение № 65/18.05.2015 г. по
гр.д. № 7088/14 г. на ВКС, ГК, II г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК,
фактическото съжителство се определя като неформална трайна интимна,
духовна и материална връзка между мъж и жена, като именно поради неформалния характер на тази връзка, същата няма действието на
гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова
норма му придава такива. При лицата,
които живеят съвместно, без
да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Ето защо и като се изхожда от обичайното
житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично
притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че
плащането не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това
действие. С оглед изложеното и при
липса на доказателства плащанията да не са извършени със средства, лично
притежание на З.Н., съдът намира, че претенциите за заплащане от нейна страна
на подобренията са основателни.
По отношение на размера
на предявените искове, в хипотезата на чл.30, ал.3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно с частта си
и на присъждане подлежат действителните разходи. Предвид изложеното от
пълномощника на ищцата в съдебно заседание на 22.10.2018г., се налага извод, че
страната претендира
половината от всяка от сумите, за всяко от подобренията, посочени в молби на
лист ** и ** от
делото или както следва - 1. Закупуване и монтаж на сглобяема къща –
15 000 лв. 2. Изграждане на фундамент от 67 кв.м. – 5 000 лв. 3.
Външна топлоизолация – 907.60 лв. 4. Закупуване и полагане на трошенокаменна
настилка – 450 лв. 5. СМР коридор – 5 кв. – 288 лв. 6. СМР стая – 8 кв.м. –
413.50 лв. 7. СМР кухня – 10 кв.м. – 260 лв. 8. СМР стая – 10 кв.м. – 478.50
лв. 9. СМР баня – 5 кв.м. – 1 789.56 лв. Стойността на изпълнените работи
в лева по всяко подобрение е посочена от вещото лице, като съответната на
квотата на
ответника в съсобствеността сума е, както следва – 1. Закупуване и монтаж на сглобяема
къща – 15 040.26 лв. 2. Изграждане
на фундамент от 67 кв.м. – 3 498.10 лв. 3. Външна топлоизолация – 2 076.74
лв. 4. Закупуване и полагане на трошенокаменна настилка – 402.28 лв. 5. СМР
коридор – 5 кв. – 140.20 лв. 6. СМР стая – 8 кв.м. – 239.04 лв. 7. СМР кухня –
10 кв.м. – 175.73 лв. 8. СМР стая – 10 кв.м. – 271.08 лв. 9. СМР баня – 5 кв.м.
– 1 480.95 лв. или се налага извод за частичната основателност на предявените искове.
С оглед това и предвид направеното от ответника възражение за погасяване по давност, съдът намира, че доколкото вземането по чл.30, ал.3 ЗС се основава на идеята за забрана на неоснователното обогатяване и става изискуемо от момента, когато от имуществото на едно лице преминават блага към имуществото на друго лице, то в конкретния случай и предвид че страните по делото са били във фактическо съжителство до месец ***– ***, следва да се приеме, че вземанията на ищцата към ответника са изискуеми от този момент. Поради това според настоящия състав възражението е неоснователно.
Ето защо съдът намира,
че исковете следва да бъдат уважени, съобразно изложените по-горе съображения. Предвид
частичното уважаване на претенциите за полезни разноски на ищцата, ответникът следва
да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса съобразно уважения
размер, а ищцата следва да бъде осъдена да заплати съответна държавна такса
върху отхвърления размер на исковете. Разноските следва да се присъдят
съобразно уважената /22 114.99 лв./ и отхвърлената част /2 472.17 лв./ на
претенциите по сметки, на основание чл.78 ГПК. Ищцата претендира присъждане на
разноски в размер на 3 380 лв. по представения списък по чл.80 ГПК – 150
лв. депозит в.л., 30 лв. депозит с., 2 000 лв. а. х., 1 200 лв. а. х.
ПОС. Действително във втора фаза на делбения процес, на присъждане подлежат
разноските във връзка с претенциите по сметки, на основание чл.78 ГПК, но в
случая, видно от представения договор за правна защита и съдействие – л.** от
гр.дело № 16526 по описа на ПРС за 2016г. е договорено възнаграждение от 2 000
лв., като не е конкретизирано каква част от него е договорена и заплатена
именно във връзка с тези претенции. Поради това съдът намира, че от останалите
разноски в размер на 1 380 лв., предвид уважената част от исковите
претенции й се дължи сума в размер на 1 241.25 лв. От ответника не е
направено искане за присъждане на разноски, както и не са представени доказателства
да са извършени такива, поради което и независимо от изхода на делото, разноски
на ответника не се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Б. Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на З.Н.Н., ЕГН ********** *** следните суми за извършени в съсобствения имот /закупената и построена масивна стоманобетонна жилищна сграда, състояща се от всекидневна с кухненски бокс, три спални, баня с тоалетна, коридор и веранда със застроена площ от 67 кв.м., находяща се в *** от кв.* по плана на гр.С./ полезни разноски, за периода *** – ***, а именно: 1/. Закупуване и монтаж на сглобяема къща – 15 000 лв. 2/. Изграждане на фундамент от 67 кв.м., върху който е поставена сглобяемата къща – 3 498.10 лв. 3/. Изграждане на външна топлоизолация на цялата къща – 907.60 лв. 4/ Закупуване и полагане на трошенокаменна настилка около цялата къща – 402.28 лв. 5/. Строително монтажни работи в коридор – 5 кв.м. – 140.20 лв. 6/. Строително монтажни работи в стая – 8 кв.м. – 239.04 лв. 7/. Строително монтажни работи в кухня – 10 кв.м. – 175.73 лв. 8/. Строително монтажни работи в стая – 10 кв. – 271.08 лв. 9/. Строително монтажни работи в баня – 5 кв.м. – 1 480.95 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по пунктове 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9 до пълните им претендирани размери съответно от 5 000 лв., 450 лв., 288 лв., 413.50 лв., 260 лв., 478.50 лв. и 1 789.56 лв.
ОСЪЖДА Б. Г.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 884.60 лв. /осемстотин осемдесет и четири лева и 60 ст./ държавна такса съобразно уважената част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА З.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 98.88 лв. /деветдесет и осем лева и 88 ст./ държавна такса съобразно отхвърлената част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Б. Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на З.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1 241.25 лв. /хиляда двеста четиридесет и един лева и 25 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.