№ 677
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500662 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от КР. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Б.,
ж.к. Л., бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адвокат Теодора Русева от БАК, със
съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“ №70, против Решение №
260042 от 10.03.2022 г., постановено по гр. дело №1223/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което съдът е приел за установено, че въззивникът
дължи на М. В. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „П.П.“ № **, ап. *, сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№260491/22.10.2020 г. по ч.гр.д. №6515/2020 г. по описа на БРС, а именно:
сумата 5760 евро – главница, представляваща сбор от неплатени наемни
вноски за периода от 01.11.2018 г. до 31.10.2020 г., дължима на основание
сключен между страните наемен договор от 12.10.2017 г. относно 1/3 ид.част
от самостоятелен обект, находящ се в гр. София, ул. „Витоша“ № 55, ет.1,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 21.10.2020 г. до
окончателното й изплащане. Съдът е осъдил въззивника да заплати на
въззиваемия сумата от 1832 лева – направени по делото разноски, от които
806 лева по ч.гр.д. №6515/2020 г. и 1026 лева – за първоинстанционното
1
производство пред БРС.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поради това моли съда да
го отмени изцяло и отхвърли претенцията на въззиваемия-ищец като
неоснователна, като му присъди съдебно-деловодните разноски за двете
инстанции. Счита, освен това, че решението е необосновано. Цитира съдебна
практика. Излага подробни съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
М. В. В., ЕГН ********** чрез адвокат Милена Гайдарова, с адрес по смисъла
на чл.39 от ГПК: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №31, ет.1, с който счита
подадената въззивна жалба за неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Излага подробни съображения. Претендира съдебно-
деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Бургас е с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл.228 предл.второ, във вр. с чл.79 ал.1, предл.първо от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от приложените по делото доказателства, на 12.10.2017 г. между
въззивника Г. от една страна в качеството му на наемател и Е.Д.П.,
представлявана от пълномощника си Гергана Даскалова и въззиваемия М. В.
В. е сключен договор за наем, по силата на който на въззивника е предоставен
за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. София,
бул. „Витоша“ № 55, представляващ жилище с идентификатор №
68134.102.133.1.1, находящ се на първи жилищен етаж в сградата, като
наемодателят М.В. е бил собственик на 1/3 ид. част от имота, а Е.П. – трето за
спора лице, е собственик на 2/3 ид.части от имота. Наемната цена възлиза на
общо 700 евро за целия апартамент, като дължимата на въззиваемия В. сума е
в размер на 240 евро. В договора е уговорено, че наемната цена няма да бъде
изплащана за срок от една година от сключване на договора, като наемателят
в този гратисен период се е задължил да извърши ремонтни и довършителни
2
работи в имота, тъй като, видно от приемо-предавателния протокол и
уговореното в договора, имотът е негоден за ползване за жилищни нужди.
Страните са се договорили, че наемателят ще извърши прихващане от
дължимата сума за наем извън посочения едногодишен срок, но за не повече
от четири месеца, ако стойността на вложеното през гратисния едногодишен
период надвишава дължимия месечен наем. „В случай, че инвестираната сума
за ремонтни дейности надвишава размера на 16 месечни наема, страните се
договарят тези разходи да са само и единствено за сметка на наемателя, който
няма право на претенции за тях към наемодателите.“
Производството по делото първоначално е започнало по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
заповедния съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №260491 от 22.10.2020 г. по ч.гр.д. №6515/2020 г. на БРС, с
което е разпоредил длъжникът К.Г. да заплати на кредитора М.В. 5760 евро –
сбор от неплатени наемни вноски за периода 01.11.2018 г. – 31.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.10.2020 г. до
изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 806 лева.
След подаване на възражение от длъжника, кредиторът е предявил
претенцията пред БРС. В хода на делото пред първата съдебна инстанция е
ангажирана съдебно-техническа експертиза, възложена по делегация на
Районен съд – гр. София. Представени са писмени доказателства, в т.ч.
протокол от 11.10.2018 г. подписан от въззивника и Е.П., в който е
констатирано, че към посочената дата са извършени следните СМР-та – 30
броя монтаж на ключове за открита инсталация, 45 броя монтаж на контакти
за открита инсталация, 20 броя монтирани осветителни тела тип „аплик“, 3
броя монтирани тоалетни чинии, 2 броя монтирани мивки, 2 броя монтирани
смесители, 3 броя монтирани душове, изграждане на предстенна обшивка,
монтаж на фаянс и гранитогрес в новоизградена баня и тоалетна, изграждане
на тавани от гипсокартон – 45 м, шпакловка на тавани, монтаж на дограма –
10 броя, монтаж на кабели за открита силова инсталация на етажа, монтаж на
кабели за осветление /открита инсталация/ за етажа, полагане на подови
настилки – ламинат, реставрация на съществуващи врати и входна врата – 12
броя, монтаж на нови интериорни врати на тоалетна – 2 броя, 40 броя
разделителни кутии за открита инсталация, частична корекция на стени и
боядисване на стени на целия етаж, изграждане на нова В и К инсталация в
3
съществуващите тоалетни и новоизградена баня, изградена вентилационна
система в банята и тоалетната, монтаж на витраж в новоизградената баня,
поставяне на ново електрическо табло и подмяна на захранващия кабел.
Представен е протокол от 01.03.2019 г., от който е видно, че в имота е
прекаран електрокабел за захранване.
По делото са представени оферти на „БГ Документс“ ЕООД за
извършване на част от описаните по-горе дейности, приходни касови ордери
за заплащане на сумата от 5000 лева на 15.01.2018 г., 4000 лева на 22.11.2017
г., 2000 лева на 15.01.2018 г. и 2000 лева на 05.09.2018 г., като сумите са
платени на дружеството от въззиваемия В..
От представените по делото доказателства се установява, че до
16.08.2018 г. партидата на процесния имот в „ЧЕЗ Разпределение България“
ЕАД се е водила на името на П.Д., а от тази дата нататък е на името на
въззиваемия М.В., който е депозирал искане за временно прекъсване на
ел.захранване на 05.09.2018 г., което е станало на 07.09.2018 г. и е
възстановено съответно на 08.10.2018 г. по нотификация №********** от
08.10.2018 г.
От заключението на вещото лице се установява, че средната пазарна
цена на описаните в молбата на въззивника К.Г. констатирани на място
ремонтни и довършителни работи към момента на тяхното извършване през
2017 и 2018 г. възлиза на 22529,81 лева без ДДС и съответно 27024,98 лева с
ДДС. Вещото лице е отбелязало, че не може да се ангажира с отговор на
въпроса кой и кога е извършил процесните СМР. Посочило е, че по време на
огледа са му били представени документи от въззиваемия В. по отношение на
КСС за СМР и дограма, но същите не са взети предвид при изготвяне на
експертизата и посочените суми не са калкулирани към дадената от вещото
лице оценка.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа и правна
страна и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящата съдебна
инстанция, която от своя страна на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно е, че в случая се касае за договор за наем, чието изпълнение
се основава на разпоредбите на чл.228 и сл. от ЗЗД. Съгласно представеното
заявление дължимите наемни вноски обхващат периода от 01.11.2018 г. до
4
31.10.2020 г. по 240 евро на месец, в общ размер на 5760 евро по договора за
наем на недвижим имот. Установено е, че за процесния период сумите не са
изплащани от наемателя К.Г.. Той твърди, че в изпълнение на сключения
договор е извършил ремонт на процесното жилище, вложил е дължимите
средства, като претендира, че след изтичане на едногодишния срок не дължи
наем за още 4 месеца, тъй като вложената от него сума надвишава
едногодишния наем на жилището. При положение, че наемателя е извършил
СМР на стойност по-голяма от едногодишния месечен наем, т.е. вложената
сума следва да е над 8640 евро – в левова равностойност от 16898,37 лева,
както правилно е изчислил първоинстанционния съд, въззивникът има право
да не плати дължими още 4 наемни вноски. По делото остана недоказано
твърдението на въззивника, че той лично или при участието на трети лица е
извършил ремонта в жилището, влагайки суми в осъществените СМР на
стойност по-голяма от едногодишния наем. Въпреки указаното му
задължение да представи доказателства за осъществената строителна дейност
в имота, по делото е представен единствено протокол от 11.10.2018 г.
сключен между него и наемодателката Е.П. /без представяне на фактури за
извършената дейност/, от който не може да се направи извод, че Г. е вложил
твърдяните от него средства и е извършил посочените в протокола СМР.
Единствените представени по делото платежни документи касаят дейности,
които са финансирани от въззиваемия. При това положение настоящата
съдебна инстанция намира предявения иск за основателен и доказан, а
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и
законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено.
Що се отнася до претендираните по делото разноски, съдът намира, че
на въззиваемия следва да се присъди сумата от 800 лева – възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, за което е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260042 от 10.03.2022 г., постановено по
гр. дело №1223/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА КР. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. Л., бл. **, вх. *, ет.
5
*, ап. **, чрез адвокат Теодора Русева, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул.
„Сан Стефано“ №70, да заплати на М. В. В., ЕГН **********, от гр. С., ул.
„П.П.“ № **, ап. *, чрез адвокат Милена Гайдарова, сумата от 800 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6