РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 04.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на пети ноември две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: Десислава Минчева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 78 по описа за 2020 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/
във връзка с чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл.
Административното дело е образувано по жалба
на Ц.М.В., ЕГН: ********** *** чрез адв. П.П. ***, с адрес на призоваване,
получаване на книжа и съобщения: гр. Ловеч, ул. *****№ 10, ет. 3, стая 12,
подадена против заповед № НК-2/23.01.2020 г. и Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г.
на изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните /БАБХ/,
с искане да бъдат отменени изцяло като неправилни и незаконосъобразни, с
произтичащите от това законни последици.
С Определение от 26.02.2020 г., по
изложените в него мотиви, съдът е разделил производството, като по настоящото дело е оставил за разглеждане Заповед № НК-2/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на Българска
агенция по безопастност на храните /БАБХ/, с която на основание чл.90 ал.1, т.5
от ЗДСл на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” за неизпълнение
на служебни задължения по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл.
В жалбата са наведени подробни
доводи, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма и
при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи
на материалноправни разпоредби и несъответства на целта на закона - основания
за оспорване по чл.146, т.1-5 АПК. Оспорващата счита, че оспорената заповед е немотивирана и нито
едно от твърдяните нарушения не е надлежно конкретизирано и доказано като
извършено от нея във връзка с нейни служебни задължения. Претендира се отмяна
на заповедта и присъждане на съдебно-деловодните разноски.
В съдебно
заседание оспорващата лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата, моли
да бъде уважена по изложените в нея съображения. Подробни съображения излага в
писмена защита.
Ответникът Изпълнителния директор на Българска
агенция по безопастност на храните /БАХБ/ гр.София, чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като
неоснователна и недоказана. В писмено становище по делото излага подробни
съображения по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
По делото е представена
административната преписка. Представените с административната преписка писмени
доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от
страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От административната преписка се установява,
че със заповед № 1035 от 28.04.2001 година на ръководителя на Национална
ветериномедицинска служба оспорващата е назначена за държавен служител на
длъжността началник сектор ДВСК-Тетевен при РВМС-Ловеч, ранг III, като на
основание чл.325 т.12 от Кодекса на труда е прекратен трудовият й договор № 853
от 22.12.1986г. /л.1276 от делото/.
Между страните няма спор, а и това
се установява от доказателствата по делото, че от месец февруари 2011 година
като главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХЛовеч.
В доклад с вх. №ВД-4720/25.11.2019
г. от комисия, назначена със Заповед № РД 11-2258/19.11.2019 г. на изпълнителния
директор на БАБХ относно извършена проверка на дейността на отдел „Контрол на
храните“ при ОДБХ Ловеч е посочено, че комисията е констатирала множество
пропуски и неизпълнение на служебни задължения от страна на д-р Ц.М.В. - главен инспектор в отдел „Контрол
на храните“ при ОДБХ – Ловеч, определена за отговорник за цялостната работа на
екипа в регионален офис Тетевен, със Заповед № РД 10-33/23.01.2018г. / на
л.126-129/. Според доклада оспорващата не е осъществила достатъчен контрол
върху дейността на следните обекти: 1.обект - транжорна за бели меса ЕТ „****“,
гр. Тетевен, регистрационен номер BG1102008; 2. обект
за производство на трайни и нетрайни сладкарски изделия, собственост на фирма „****“
ЕООД, гр. Тетевен, регистрационен номер 11040015. 3. „Смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни
стоки“, собственост на ЕТ „****“, гр. Тетевен, регистрационен номер *********,
Удостоверение за регистрация № 1606/26.01.2012 г. Посочено е, че не е извършила
необходимият брой проверки на трите обекта през 2019 г. На тези обекти всеки
месец следва да бъдат извършвани не по-малко от 1 бр проверки, съгласно
степента на риск на всеки един от трите обекта. Както и че резултатите от
извършените проверки се отразяват в протоколи/доклади, като в ОДБХ — Ловеч
липсват достатъчен брой протоколи/доклади от проверки на обектите през 2019 г.,
извършени от д-р Ц.В..
Въз основа на констатациите в
Доклада, със становище с вх. № ВД - 4750/27.11.2019 г. до изпълнителния
директор на БАБХ е дадено предложение за образуване на дисциплинарно дело срещу
д-р Ц.М.В. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч /
на л.125-гръб/.
Със Заповед № РДМ-2461 от
27.11.1019г. на изпълнителния директор на БАБХ, е образувано дисциплинарно дело
№ 11 по описа на БАБХ за 2019 г. в хода, на което да се разгледа преписката във
връзка със становище с вх. № ВД-4750/27.11.2019 г. от д-р Н.Л.- главен директор
на Главна дирекция ВОК при ЦУ на БАБХ по повод на доклад с вх. №
ВД-4720/25.11.2019 г. от комисия, назначена със Заповед № РД 11-2258/19.11.2019
г. на изпълнителния директор на БАБХ. Възложено е дисциплинарният съвет да се
произнесе с решение, което да съдържа мотивирано становище съществуват ли
достатъчно доказателства за налагане на дисциплинарно наказание на д-р Ц.М.В. -
главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-Ловеч. Наредено е Дисциплинарният
съвет да представи Решението, ведно с цялата преписка по случая на
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните в
законоустановения срок/ на лист 94 от делото/.
Със
Заповед № ОР-8/28.11.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ и на основание
чл.100, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител оспорващата е временно
отстранена от работа поради образувано дисциплинарно производство № 11 по описа на БАБХ за 2019
г. / на л.18 от делото/. Заповедта е връчена на д-р В. на 28.11.2019 г. при
отказ, който е оформен по надлежния ред. Съставен е и протокол от 28.11.2019
г., неразделна част от заповедта.
С писмо от 07.01.2020г.
изпълнителния директор на БАБХ е изискал от жалбоподотелката на основание
чл.93, ал.1 от Закона за държавния служител да представи писмени обяснения
относно констатираното в Доклада и Становището.
На 10.01.2020г. оспорващата е депозирала Писмени
обяснения, с които възразява против съдържанието на предоставеното Становище от
27.11.2019г., т.к. е неясно кой го е изготвил /подписано със запетая/, както и
че е непълно, т.к. посочената като неразделна част от него Заповед № РД
11-2258/19.11.2019г. не е представена, в нарушение правото й на защита / л.28 и
сл./. Възразява по констатациите на
Комисията относно извършваните проверки, като изтъква големия брой обекти върху
които упражнява официален контрол на територията на община Тетевен, лошият
сграден фонд, в който се намира офисът в Тетевен, поради който държи
документите в офиса на официалния в лекар на фирма „****” ООД, с. Български Извор, който офис е
разположен на територията, която обслужва, а именно на община Тетевен, което не
е в нарушение на нормативните изисквания за съхранение на документи. Излага,
че отдалеченоста на офис Тетевен от град
Ловеч, на около 80 км не винаги са в състояние редовно да предоставят протоколи
от проведения официален контрол, което не означава, че не са извършвани
планираните инспекции и проверки от ОВЛ в обектите. Оспорва констатациите
относно проверените обекти, както и относно движението на служебният автомобил.
Счита, при така дадените й
обяснения по фактическата част от доклада на комисията не основателно е
отстранена от длъжност / л.27 и сл./.
При изслушването на 13.01.2020 г.
д-р В. е заявила същите факти и обстоятелства, дадени в писмените обяснения с
вх. № 593/10.01.2020 г., за което е подписан и протокол за изслушване.
Дисциплинарният съвет е провел
две заседания, обективирани в Протокол от 07.01.2020 г. /л.87-93/ и в Протокол
от 10.01.2020 г. / л.61-73/. На заседанието на 07.01.2020г. дисциплинарният съвет е разгледал доклада,
становището, болничен лист № Е20196331003/20.11.2019 г., издаден на оспорващата
и представените заповеди, като е взел решение да изиска длъжностната
хапактеристика, формулярите за оценка и работният план на д-р В..
На заседанието на 10.01.2020г.
дисциплинарният съвет, съобразно събраните по дисциплинарното дело документи,
писмените обяснения и изслушването на
оспорващата приел, че се потвърждават констатираните в Доклада нарушения. На същото дисциплинарният съвет на БАБХ е счел, че в случай, че д-р Ц.В.
като главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при, ОДБХ - Ловеч бе
осъществила необходимият и достатъчен контрол в обект - транжорна за бели меса
ЕТ „****“, гр. Тетевен, регистрационен номер BG1102008 и обект за производство
наизделия, собственост на фирма „****“ ЕООД, гр. Тетевен, регистрационен номер
11040015 нямаше да бъдат констатирани несъответствията, установени в доклад с
вх. № ВД-4720/25.11.2019 г., който е основание за образуваното срещу нея
дисциплинарно производство.
Дисциплинарният съвет приел, че с
действията/бездействията си оспорващата е нарушила следните свои задължения от
получената от нея длъжностна характеристика за длъжност „Контрол на храните“
при ОДБХ - Ловеч на 06.07.2012 г.: 1. От
т.3 „Основна цел на длъжността“ - т. 3.1; 3.2.; 3.4.А; т. 3.4.Б; 3.6.; 3.9; 2. От
т.4 „Области на дейност“ - „Извършване
на официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални,
изворни и трапезни води и оценка на съответствието на качествените
характеристики на храните с изключение на национални стандарти и стандарти,
разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган, и
технологична документация.
Извършване на официален контрол
на всички етапи на производството, преработка и дистрибуция на храни, включващ
контрол на обектите за производство и търговия с храни, употребата и
съхранението на храни, процесите, материалите, веществата, дейностите или
действията, включващи транспортирането на храни.“ и 3. от т. 5 „Преки
задължения“ -т. 1, т.2. Нарушила е и свои задължения от „Индивидуалния работен
план“, описан във Формуляра за оценка изпълнението на задълженията на д-р Ц.В.
за период на оценяване от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г.: 1. т. 2. от „Индивидуалния работен план“ -
„Да извършва официален контрол в поверените й обекти за производство и търговия
на едро с храни, обекти за търговия на дребно с храни и ООХ за спазване на
изискванията, като спазва заложената кратност за извършване на инспекции,
тематични проверки, сигнали и жалби и при констатиране на несъответствия с
нормативното законодателство да предприема адекватни действия - да съставя
актове на лицата, нарушили ЗХ, ЗВД и/или подзаконовите нормативни актове и да
издава предписания за отстраняването на констатираните несъответствия. Да
спазва процедурите за спиране реализацията на храни от неживотински произход по
ЗХ и от животински поризход по ЗВД и процедурите при получени сигнали на
RASSF1; 2. т.3. от „Индивидуалния
работен план“ - „Да прилага умело методите на официален контрол - проверки,
инспекции, надзор, одит, вземане на проби по официален контрол и да предприема
адекватни корективни мерки при несъответствия.
Приел е единодушно, че
извършените от д-р Ц.В. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при
ОДБХ - Ловеч действия/бездействия представляват дисциплинарно нарушения по
смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител - „неизпълнение
на служебните задължения“ и предложил налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, по реда на чл. 90, ал. 1 т. 5 от
Закона за държавния служител.
Видно от преписката дисциплинарният
съвет е заседавал в две заседания, като е взел решение с необходимото мнозинство
по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл.
В Протокол от 13.01.2020г. е
обективирано изслушване на служителя В. във връзка с образувано дисциплинарно
дело №11 по описа на БАБХ за 2019 г./ на л.33/. Според този протокол служителят
е изложил същите факти и обстоятелства, които е дала в писмените си обяснения
от 10.01.2020г..
При съобразяване решението на
дисциплинарния съвет и събраните доказателства, изпълнителният директор на на
Българска агенция по безопастност на храните /БАБХ/ е издал оспорената в
настоящото производство заповед № НК-2
от 23.01.2020 година, с която на държавния служител д-р Ц.М.В. - главен
инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност ш
храните - Ловеч /ОДБХ - Ловеч/ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
връчена лично срещу подрис на служителя на 05.02.20г., според отбелязаното в
нея. Жалбата е подадена в МЗХГ-БАБХ на 18.02.2020г.
Във фактическото описание на действията/бездействията
на служителя, които е прието, че осъществяват състава на дисциплинарно
нарушение „неизпълнение на служебните задължения“ се възпроизвеждат
констатациите от Доклада, като се сочи, че от констатациите, които са отразени в доклад с
вх. № ВД-4720/25.11.2019 г. от комисия, назначена със Заповед № РД
11-2258/19.11.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ е видно, че д-р В. не е
изпълнила задълженията си като заемаща длъжност - главен инспектор в отдел
Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч. Посочено е, че в случай, че д-р В. бе извършила исканите и
необходими проверки в горепосочените обекти, то в ОДБХ - Ловеч щяха да се
съхраняват по един от екземплярите от протоколите/доклади от извършени проверки
в обектите. Такива обаче от комисията, изготвила доклада, който е основание за
образуване на дисциплинарно дело № 11 по описа на БАБХ за 2019 г. не са
намерени. Такив протоколи/доклада от извършени от нея проверки не са намерени
от комисията и в Тетевен, кьдето се намира офиса на ОДБХ Ловеч.
Прието е, че е налице е виновно
неизпълнение на служебните задължения от страна на д-р Ц.В. като главен
инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч. Както и че е нарушила
задълженията, вменени с длъжностната характеристика за длъжност „Контрол на
храните“ при ОДБХ - Ловеч на 06.07.2012 г.: 1. От
т.3 „Основна цел на длъжността“ - т. 3.1; 3.2.; 3.4.А; т. 3.4.Б; 3.6.; 3.9; 2.
От т. 4 „Области на дейност“ -
„Извършване на официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани
натурални, изворни и трапезни води и оценка на съответствието на качествените
характеристики на храните с изключение на национални стандарти и стандарти,
разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган, и
технологична документация. Извършване на официален контрол на всички етапи на
производството, преработка и дистрибуция на храни, включващ контрол на обектите
за производство и търговия с храни, употребата и съхранението на храни,
процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, включващи
транспортирането на храни.“ и 3. от т. 5 „Преки задължения“ -т. 1, т.2. Прието
е, че оспорващата е нарушила и свои
задължения от „Индивидуалния работен план“, описан във Формуляра за оценка
изпълнението на задълженията на д-р Ц.В. за период на оценяване от 01.01.2019
г. до 31.01.2019 г.: 1. т. 2. от
„Индивидуалния работен план“ - „Да извършва официален контрол в поверените й
обекти за производство и търговия на едро с храни, обекти за търговия на дребно
с храни и ООХ за спазване на изискванията, като спазва заложената кратност за
извършване на инспекции, тематични проверки, сигнали и жалби и при констатиране
на несъответствия с нормативното законодателство да предприема адекватни
действия - да съставя актове на лицата, нарушили ЗХ, ЗВД и/или подзаконовите
нормативни актове и да издава предписания за отстраняването на констатираните
несъответствия. Да спазва процедурите за спиране реализацията на храни от
неживотински произход по ЗХ и от животински поризход по ЗВД и процедурите при
получени сигнали на RASSF1; 2. т.3. от „Индивидуалния работен план“ - „Да
прилага умело методите на официален контрол - проверки, инспекции, надзор,
одит, вземане на проби по официален контрол и да предприема адекватни
корективни мерки при несъответствия.
Описаните действия/бездействия са
приети за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния
служител, както и че е налице е виновно неизпълнение на служебните задължения
от страна на д-р Ц.В. като главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при
ОДБХ – Ловеч, поради което и на основание чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл на
служителят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Като правно основание за издаване на
заповедта е ангажирана нормата на чл.89,
ал.2, т.1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения.
Със Заповед № ОСОС-5/23.01.2020
г., изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните е
прекратил на оспорващата служебното правоотношение, на основание чл.107, ал.1,
т.3 от ЗДСл / на л.8 /.
С административната преписка е приложена
длъжностната характеристика на заеманата от оспорващата длъжност, връчена й на
дата 06.07.2012г./л.л.34-38/, Лично кадрово досие на оспорващата, Формуляр за
оценка на изпълнението на длъжността „главен инспектор“ в отдел КХ при ОДБХ
Ловеч за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. / л.39-46/, според който дадената
окончателна годишна оценка на контролиращия ръководител за изпълнението на
длъжността от служителя е „изпълнението надвишава изискванията“. Според
преписката и служебното досие, за времето, през което В. е заемала държавна
служба е удостоявана със званието “Лекар на годината” през 2015 година, не е
награждавана с отличия по реда на ЗДСл и няма други наложени дисциплинарни
наказания, освен това с процесната заповед.
По делото са приложени Вътрешни правила за начина на
използване, отчитане и контрола на пробега на МПС в ОДБХ Ловеч, Заповед за №КВ-359/20.09.2019г. за назначаване на П.Т.Ж.за
изпълнителен директор на Българска агенция по безопастност на храните /л.60/, Констативен
протокол № ********** от 13.11.2019г. от извършена на 13.11.2019 г. от д-р Ц.М.В.
- главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч и от д-р Н.М.М.
- главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч проверка в
обект на фирма „****“ ЕООД, Констативен протокол № ********** от 11.09.2019г. от извършена на
11.09.2019 г. от д-р Ц.М.В. - главен инспектор в отдел „Контрол на
храните"' при ОДБХ - Ловеч и от д-р Н.М.М. - главен инспектор в отдел „Контрол
на храните“ при ОДБХ - Ловеч проверка в обект на фирма „****“ ЕООД, Констативен
протокол № ********** от 27.06.2019г. от извършена на 27.06.2019 г. от д-р Ц.М.В.
- главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч проверка в
обект на фирма „****“ ЕООД; Доклад от извършена инспекция в
обект за производство и търговия с храни от д-р Ц.М.В. - главен инспектор в
отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч и от д-р Н.М.М. - главен инспектор
в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч на фирма „****“ ЕООД на
18.02.2019г.
По искане на оспорващата
ответника е представил по делото: Заверено копие от записи по системата за
самоконтрол в ЕТ “****” гр. Тетевен за установяване, че в посочения обект,
записите по системата за самоконтрол се водят от началото на м. юни 2019 год.; Протокол
от 05.11.2015 год. на ЕТ “****” - И. Я. в обем от 2 листа, установящ
актуализиране на системата за самоконтрол в посочения обект; Протокол №
860/22.03.2029 год., установяващ, че в посочения обект са правени изследвания
за ентерококи; Протокол № 871/25.03.2019 год. за извършвани лабораторни
изследвания за хигиена на производствената среда за 2019 год.
Представени са също: Заповед № РД
11-1474/29.07.2019 год. на Изпълнителния директор на БАБХ за въвеждане “ежедневен
12-часов официален контрол“ с оглед ограничаване и ликвидиране на болеста
Африканска чума по свинете във връзка с твърденията в процесната заповед за
движение на служебния автомобил без основание - л. 4, абз. четвърти от заповед
№ НК-2/23.01.2020 год.; Заповед № РД 11-736/23.04.2015 год. на Изпълнителния
директор на БАБХ за определяне честотата на контрол в различните обекти с
различно ниво на риска във връзка с посоченото в оспоренат азаповед, че в
обекта за търговия на дребно “Смесен магазин за търговия с хранителни и
нехранителни стоки”, собственост на ЕТ “****” е извършена само една проверка на
официален контрол на 08.01.2019 год.; Доклад от 11.09.2017 год. /съхраняван в
ОДБХ – Ловеч/ от извършена проверка в обект за производство и търговия с храни
- магазин на ЕТ “****” в гр. Тетевен, ул. “***” № 30, ведно с приложенията към
доклада за
установяване необходимия брой проверки, които следва да бъдат извършени в
магазина, респ. доколко в магазина не е извършен необходимия брой проверки.
По искане на оспорващата ответника
е представил справка с информация относно поставените в молба на л.1201 от оспорващата
4 въпроса. Според посоченото в Заявление на л.1259 от делото и изявлението в
о.с.з. от 05.11.20г. се установява, че през месец юли 2019 год. е извършена планова
комплексна проверка на ОДБХ – Ловеч, по която сред констатираните от комплексната
проверка нарушения, няма такива извършени от д-р Ц.В.. Посочено е извършената в периода от 20.11.2019 год. до 21.11.2019 год. вкл.,
проверка на отдел “Контрол на храните” при ОДБХ - Ловеч не е планова. Относно
исканата информация за наличието на правила, установени със Заповед, Правилник,
Инструкция, Вътрешни Правила, Указания и др., които да регламентират
предаването и съхранението в ОДБХ - Ловеч, на констативни протоколи/доклади от
извършени инспекции, е посочено, че липсват специално разписани правила,
инструкции, указания и други във връзка с предаването и съхранението на
констативните протоколи/доклади от извършени проверки. В тази връзка е описана
съществуващата практика в системата на БАБХ, въведена във висички ОДБХ на
територията на страната, а именно: след приключване на официалния контрол в
обекта документите, които са съставени по време на официалния контрол се
прилагат към досието на съответния обект, което се съхранява в съответната
ОДБХ. Екземпляр от тези съставени документи по време на официалния контрол се
предоставя и на бизнес оператора. Установи се също, че няма изрично разписани
нормативни изисквания, съобразно които да се разработват процедури за управление
и контрол на алергени. Пояснено е, че въпреки това такова изрично изискване е
разписано в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на
потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006
на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на
Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията,
Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО
и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията.
Разработена е и национална нормативна база- Наредба за изискванията за
етикетирането и представянето на храните (В сила от 13.12.2014 г., Приета с ПМС
№ 383 от 04.12.2014 г., обн. ДВ. бр.102от 12 декември 2014 г., изм. ДВ. бр. 17
от 23 февруари 2018 г.), която въвежда изискванията на гореописаният Регламент.
Със Заявление на л.1250 и сл.
ответника прилага по делото описаните
по точки от 1 до 125 документи, допълващи административната преписка.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Същата е подписана, подадена е в
предвидения по чл.149, ал.1
от АПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ЗДСл срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа
административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал. 1
от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно
разпоредбата на чл.124 от
ЗДСЛ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за
основателна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Изпълнителният директор на БАБХ, който съгласно чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на
Българска агенция по безопасност на храните има качеството на орган по назначаването по смисъла на
чл. 92 от ЗДСл, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност. Съобразно закона на органа по назначаването са възложени правомощията за налагане на
дисциплинарните наказания.
Приложимимото право относно отговорността
на оспорващият за неизпълнение на служебните задължения е Законът за държавния
служител /ЗДСл/, с оглед заеманата длъжност по служебно правоотношение според
Класификатора на длъжностите в администрацията. Редът за установяване и
наказване на дисциплинарните простъпки е уреден в раздел ІІ, глава V от закона,
по строго формално дисциплинарно производство, гарантиращо обективността при
преценката на органа и защитата на служителя. Затова отклонението от тези
правила е всякога съществено нарушение, налагащо отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание.
Съгласно чл.96, ал.1 ЗДСл, преди да наложи
дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.4 и 5, дисциплинарно наказващият
орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно
дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарно
производство пред дисциплинарния съвет е задължителна преди налагане на
дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 ЗДСЛ, каквото е разглежданото.
Касае се за производство, в чиито рамки се събират и изясняват фактите и
обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват
обясненията на държавния служител и се обсъждат представени от него
доказателства. Съгласно чл. 96, ал.3 от ЗДСл, дисциплинарният съвет приема
решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа
становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и
относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно
наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го
представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган /ал.
4/. Законодателят е предвидил специална процедура преди налагане на по-тежките
дисциплинарни наказания, за да бъде изяснена безпристрастно фактическата
обстановка и държавният служител да има възможност за представяне на
доказателства в своя защита.
По настоящото дело са представени данни за
провеждане на такова производство, видно от приложеният Протокол от
10.01.2020г., в който е обективирано решение на дисциплинарния съвет.
След като са обсъдени събраните в
производството доказателства, членовете на дисциплинарният съвет са взели
единодушно решение, че служителят е допуснал нарушения на служебните
задължения, описани подробно в Протокола, поради което са налице основания за
търсене на дисциплинарна отговорност. Наказващият орган се е съобразил със
становището на дисциплинарния съвет за налагане на дисциплинарно наказание.
Изслушването е документирано в нарочен протокол.
Разпоредбата на чл.93, ал.1 от
ЗДСл предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за
писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете
изисквания са кумулативно предвидени и неспазването на едното от тях е
основание съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество. В процесният случай формално е спазено изискването на чл.93 от ЗДСл.
В случая са изпълнени кумулативно
предвидените в чл. 93, ал.1 от ЗДСл самостоятелни действия на
дисциплинарнонаказващия орган.
Заповедта е издадена в рамките на визираните
в чл.94, ал.1 от ЗДСл преклузивни срокове. Съгласно чл.94, ал.1 ЗДСл, в
редакцията му към момента на уволнението, дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им
погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание
на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към
датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението
на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на административния орган и от този
момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено
ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да
материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно
наказание.
Оспореният акт е съставен в
предвидената от закона писмена форма и формално
съдържа част от изискуемите от
специалната разпоредба на чл.97, ал.1, т.1 – т.7 от ЗДСл реквизити, като в него
са посочени трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, датата
на издаването, трите имена и длъжността на наказвания държавен служител, видът
на наказанието и правното основание за налагането му. Същият обаче не съдържа
ясно описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.
В заповедта е изложена приетата за
установена от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка, с твърдение
за“неизпълнение на служебните задължения”, изразяващо се в нарушение на т.3,
т.4 и т.5 от длъжностната характеристика и неизпълнение на задължения от т. 2 и
т.3 от “Индивидуалния работен план" на служителя д-р Ц.В., като нито едно
от твърдяните нарушения не е надлежно конкретизирано като извършено от оспорващата
във връзка с нейни служебни задължения. От подробното изброяване на факти в заповедта липсва ясно
и недвусмислено посочване на релевантното обстоятелство кое е деянието,
извършено от служителя, което дисциплинарно наказващият орган приема за
нарушение на ангажираната разпоредба.
За да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност на държавен служител, е необходимо да се установи от фактическа
страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже
противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна
страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност, да е установен
правнорелевантен резултат и причинна връзка между деянието и резултата. При
проверка законосъобразността на акта за налагане на дисциплинарно наказание,
съдът проверява обективираните в акта фактически констатации на
административния орган относно релевантното поведение на служителя и
съответстват ли те на данните по делото.
Съгласно чл.97,
ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, заповедта трябва да съдържа описание на конкретни
действия и бездействия на служителя, определени по време и място на
осъществяване, които да бъдат квалифицирани като виновно неизпълнение на
служебните задължения, като с оглед направените констатации, да бъдат посочени
и нарушените норми. В случаят бланкетното посочване на т.3, т.4 и т.5 от
длъжностната характеристика и неизпълнение на задължения от т.2 и т.3 от
“Индивидуалния работен план” на служителя д-р Ц.В., е недостатъчно.
При така
обективираните в заповедта факти, съдът не може да извърши преценка за
осъществено от оспорващата дисциплинарно нарушение, тъй като не става ясно за
какво конкретно е ангажирана отговорността й. За сметка на липсващите фактически
основания за издаването му с формулирани нарушения на служебните задължения, в
акта са изброени много подробно и обстоятелствено извършените проверки, изброени
са т.3, т.4 и т.5 от длъжностната характеристика и неизпълнение на задължения
от т.2 и т.3 от “Индивидуалния работен план” на служителя, цитирани са части от
длъжностната характеристика и от „Индивидуалния работен план описан във
Формуляра за оценка изпълнението на задълженията й, но с това не се преодолява
допуснатото нарушение във формата на административния акт. Видно от съдържанието на
оспорената заповед, изпълнителните деяния не са индивидуализирани по смисъла на
чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл. Фактическите установявания на административния
орган следва да кореспондират на посочените правни норми, което в процесния
случай не е налице.
Липсата на конкретно формулирани
нарушения при изпълнение на възложените служебни задължения съобразно
изискванията на чл. 97 от ЗДСл, опорочава заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на оспорващата и препятства правото й на защита. Тъй
като затруднява както
държавния служител при провеждането на защитата срещу засягащия правата му
административен акт, така и съдебния контрол за законосъобразност по отношение
наложеното с акта дисциплинарно наказание.
В този смисъл е съдебната практика на Върховният административен съд на
Р.България, застъпена в Решение № 1132 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. №
231/2015 г., V о., Решение № 1133 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 382/2015
г., V о., Решение № 1469 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2015 г., V
о., Решение № 1474 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2015 г., V о.,
Решение № 3273 от 22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2015 г., V о., Решение
№ 3328 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2014 г., V о.
Неизлагането
на фактически основания затруднява както държавния служител при провеждането на
защитата срещу засягащия правата му административен акт, така и съдебния
контрол за законосъобразност по отношение наложеното с акта дисциплинарно
наказание.
В
нарушение на чл.97, ал.1, т. 5 от ЗДСл, заповедта не съдържа конкретизация на
виновно нарушените служебни задължения. Описанието им е бланкетно и не става
ясно какво е било дължимото от служителя поведение, така, че действието му,
респ. бездействието му да бъде определено като нарушение на служебни
задължения. В оспорената заповед не са посочени действията респективно
бездействията на жалбоподателката, с които същата да е осъществила твърдяните
нарушения, съответно с кои свои действия като служител е допуснала да бъдат
извършени тези нарушения, а именно какви задължения, регламентирани в
длъжностната й характеристика и в закона, същата е следвало да осъществи и
какво не е изпълнила, като цитирането на текстове от длъжностната характеристика
не могат да заместят липсата на описание на твърдяните нарушения. Налице е съществен порок на формата, тъй като
накърнява правото на защита на служителя и препятства съдебния контрол за
законосъобразност. В тази връзка съдът съобрази практиката на ВАС, застъпена
в Решение № 4764 от 4.04.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 6460/2012 г., Vo., Решение № 6678 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 14598/2011г., Vo.
При това настоящият съдебен състав приема, че не е спазена императивната
разпоредба на чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, за мотивираност на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание. Посоченият порок във формата на акта
води до невъзможност да се установи допуснато от страна на служителя поведение,
нарушаващо конкретно разписано правило за поведение, което да представлява
неизпълнение на служебни задължения, годно да се квалифицира като дисциплинарно
нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. В този смисъл оспорената заповед се
явява немотивирана, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразността й по
смисъла на чл. 146, т.2 от АПК.
Освен това в заповедта не са посочени и
конкретните доказателства, въз основа на които се приема, че е извършено
дисциплинарно нарушение.
Проверката за правилното приложение от
дисциплинарно-наказващия орган на материалният закон изисква отговор дали са
извършени посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и
съответства ли наложеното наказание на тяхната тежест и настъпилите от
нарушението последици за държавната служба или за гражданите, както и спазил ли
е административнонаказващият орган изискванията на чл. 91 от ЗДСл при налагане
на дисциплинарното наказание.
От фактическите установявания в оспорената
заповед на стр. трета, абзац последен, се вменява нарушение, че оспорващата не е представила всички протоколи/доклади на
началник отдел “Контрол на храните” при ОДБХ - Ловеч. Доколкото в Заявление с
вх. № 3457/21.09.2020 год., депозирано от процесуалния представител на
ответника на лист 1259 от делото, абзац четвърти е посочено буквално цитирано: “Липсват
специално разписани правила, инструкции и указания и други във връзка с
предаванетои съхранението на констативни протоколи/доклади от извършени
проверки.”, незаконосъобразно в оспорената заповед се квалифицира като
дисциплинарно нарушение действие или бездействие, което не е определено като
задължително правило за поведение.
Според доказателствата по делото в
ОДБХ - Ловеч липсват правила, установени със Заповед, Правилник, Инструкция,
Вътрешни Правила, Указания и др., които да регламентират предаването и
съхранението в ОДБХ - Ловеч, на констативни протоколи/доклади от извършени
инспекции.
От твърдението за нарушение,
което се вменява в оспорената заповед, на страница осма, абзац предпоследен:
"В ОДБХ - Ловеч липсват достатъчен
брой протоколи/доклади от проверките в обектите през 2019 г., извършени от д-р Ц.В..”
не става ясно какъв трябва да е този “достатъчен брой” и на какво основание
липсата на “достатъчен брой” се вменява на служителя като нарушение.
При
това в депозирания от ответника като доказателство по делото формуляр за оценка
на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи
ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции,
период на оценяване от 01.01.2019 год. до 31.12.2019 год. /от
ист 106 до л. 109 вкл. от делото/,
в Приложение № 1 към формуляра на лист
108 от делото/, абзац четвърти изрично е записано, че протоколи/доклади от
извършени проверки са налични в обектите, които са били контролирани от д-р Ц.В..
Събраните по делото доказателства /от л.л. 1204 - 1224 от делото/ безспорно установяват, че записите по системата
за самоконтрол в ЕТ “****” се водят от началото на м. януари 2019 година, с
което се опровергава твърдението в процесната заповед / страница 6, абзац
втори, че в ЕТ “****" гр. Тетевен, записите по системата за самоконтрол се
водят от началото на месец юни 2019 година.
Соченото на страница 5, абзац втори от
оспорената заповед,че в ЕТ “****” - И. Я. системата за самоконтрол не е
актуализирана спрямо смяната на собствеността на обекта и действащото
законодателство, категорично се опровергава от представения и приет като
доказателство по делото Протокол от 05.11.2015 год. (от л. 1226 до л. 1227,
вкл. от делото) на ЕТ “****” - И. Я. - нова фирма “****” ЕООД опровергава това
твърдение.
В същия абзац на процесната заповед се
твърди, че в горепосочения обект липсва процедура за управление и контрол на
алергени, като в Заявление с вх. № 3457/21.09.2020 год., депозирано от
процесуалния представител на ответника (л. 1260 от делото, абз. втори) е
посочено, че: “Няма изрично разписани нормативни изисквания, съобразно които да
се разработват процедури за управление и контрол на алергени. ”. След като няма
нормативни изисквания за разработване на процедури за управление и контрол на
алергени сочената в Заповедта липса на процедура за управление и контрол на
алергени се явява правно необоснована.
Твърдението на страниця 5, абзац втори от
процесната заповед, че във фирма “****” ЕООД - Тетевен липсват изследвания за
ентерококи и че в същия обект не са извършвани лабораторни изследвания за
хигиена на производствената среда за 2019 година се опровергава от приетите като
доказателства по делото Протокол № 860/22.03.2029 год., Протокол №
871/25.03.2019 год. и Протокол № 2677/30.09.2019 год. /от л. 1228 до л. 1232
вкл. от делото/. От страница втора на Протокол № 860/22.03.2029 год. /л. 1228
от делото/ е видно извършването на изследване за ентерококи, а от Протокол №
871/25.03.2019 год. и Протокол № 2677/30.09.2019 год. (от л. 1229 до л. 1232
вкл. от делото) се установяват извършваните
изследвания за хигиена на производствената среда за 2019 год. във фирма “****”
ЕООД - Тетевен.
На страница 4, абзац четвърти от заповед №
НК-2/23.01.2020 год. е направено твърдението, че липсват основания за
извършване на проверки през почивни дни и че има регистрирани движения на
служебен автомобил през почивните дни на м. август – осем на брой.
Видно от представената от ответника и приета
като доказателство по делото Заповед № РД 11-1474/29.07.2019 год. (л. 1410 от
делото) на Изпълнителния директор на БАБХ - с цитираната заповед се въвежда
“ежедневен 12-часов официален контрол" с оглед ограничаване и ликвидиране
на болеста Африканска чума по свинете. Следователно движението на служебния
автомобил, извършено в почивните дни, е било обосновано и извършено на
основание горепосочената заповед за извършване на ежедневен 12-часов официален контрол.
На страница 6, абзац първи от процесната
заповед е направено твърдението, че в обекта за търговия на дребно “Смесен
магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки”, собственост на ЕТ “****”
е извършена само една проверка на официален контрол на 08.01.2019 год.
С
представените от ответника и приети като доказателства по делото Заповед № РД
11-736/23.04.2015 год. /л. 1426 от делото/ на Изпълнителния директор на БАБХ и
с Доклад от 11.09.2017 год. /от л. 1427 до л. 1432 вкл. от делото/ от извършена
проверка в обект за производство и търговия с храни - магазин на ЕТ “****” са
определени честотата на контрол в различните обекти с различно ниво на риска и
необходимия брой проверки, които следва да бъдат извършени в магазина.
Навсякъде в тези документи - л. 1429, л. 1430 и л. 1431 от делото, магазин на
ЕТ “****” е определен като обект с нисък риск. Установява се, че за обект с
нисък риск нужният брой инспекции е един път годишно /л.1426 от делото/. Видно
от горепосочените доказателства е спазена необходимата честота и са извършени
необходимия брой проверки в посочения обект, а именно една проверка на
официален контрол, извършена на 08.01.2019 година.
Необоснован и недоказани в
процесната заповед са нарушенията, които се вменяват на стр. осма, абз.
четвърти от заповедта, че оспорващата не е осъществила достатъчен контрол върху
дейността на следните обекти: ЕТ “****”, “****” ЕООД - Тетевен и магазин на ЕТ
“****”. Това твърдение се опровергава и с депозирания от ответника като
доказателство по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от
висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни
длъжности с аналитични и/или контролни функции, период на оценяване от 01.01.2019
год. до 31.12.2019 год. /от л. 106 до л. 109 вкл. от делото/.
В Приложение № 1
към този формуляр /л.108 от делото/ са отбелязани следните факти буквално
цитирано: “При планувани 119 броя проверки за 2019 година в обекти за производство
и търговия на едро с храни, към дата 28.11.2019 г. са изпълнени 110 броя. При
планувани 189 броя проверки за 2019 г. в обекти за търговия на дребно и
заведения за обществено хранене - изпълнени към дата 28.11.2019 година -161 броя.”.
От гореизложеното по безспорен начин е видно,
че оспорващата към дата 28.11.2019
година е изпълнила нужния брой от
планираните за 2019 год. проверки, като за м. декември на същата година е
останал малък брой от планираните проверки. При това
сочените в процесната заповед нарушения на длъжностната характеристика и
неизпълнение на задължения от индивидуалния работен план за недостатъчен
контрол от страна на Ц.В. се явяват необосновани и недоказани. Следва да се
отбележи за пълнота на изложението, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДСЛ държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно,
добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и
устройствения правилник на съответната администрация. С оглед точното изпълнение
на служебните задължения самият закон - с нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДСл
уточнява, че конкретните задължения на служителя се определят в длъжностната
характеристика. В този смисъл дисциплинарно обвинение е следвало да бъде
конкретизирано за целите на служебното правоотношение, доколкото мотивите са
бланкетни и възпроизвеждат текстове от длъжностната характеристика относно
приетите нарушение, без да се сочи спрямо кои изисквания или задължения в
обхвата на служебните такива е извършена преценка за неизпълнение по смисъла на
чл.89, ал.1 от ЗДСл съдът приема нарушенията, които не
са и индивидуализирани от обективна и субективна страна, за недоказани.
Дисциплинарната власт е проявление на
йерархическата власт, която даденият орган има в съответствие с принципа на
йерархичност /субординация/, въз основа на който, съгласно чл. 2 ал. 1 т.5 от
Закона за администрацията е изградена държавната администрация и изпълнението
на държавната служба - чл. 18 от ЗДСл. Тази йерархична подчиненост или субординация
предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно
усмотрение за дисциплинарното наказание. Дисциплинарните наказания, за разлика
от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само
като общо съдържание, като във всеки конкретен случай, дисциплинарно -
наказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява
фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни
нарушения. За да е упражнил законосъобразно правомощието си да наложи
дисциплинарно наказание, органът трябва не само да е посочил точно твърдяните
дисциплинарни нарушения и да ги е доказал, но трябва и определеното от него
наказание да е в съответствие с изискванията на чл.91 от ЗДСл. Изискванията към
дисциплинарното нарушение и към дисциплинарното наказание са кумулативни.
Несъответствието, на което и да е от тях, с изискванията на закона прави
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание незаконосъобразна.
Административния орган не е
изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. Оспорената в случая заповед не
съдържа съображения по чл. 91 ал.1, т.1,
т.2 и т.4 ЗДСл - за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за
държавната служба, формата на вина на служителя и цялостното му служебно
поведение, и в този смисъл дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 97, ал.1, т.6 от ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното
наказание „уволнение”. Липсват
изцяло мотиви, в които да се проследи цялостното поведение на държавен служител, видно от
данните от приетото по делото лично досие на жалбоподателката, които да бъдат съпоставени с допуснатото от нея нарушение, което на практика се изразява в неизпълнение на малък
брой от планираните за 2019 год.
проверки за м. декември на същата година, за да може да се прецени какво по вид и тежест
наказание следва да й бъде наложено.
Не са изложени мотиви дали приетите от
дисциплинарно-наказващия орган нарушения могат да обосноват налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно принципа за съразмерност по чл. 6
от АПК. Това е така, защото при определянето на наказанието административния
орган и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 91 от Закона за
държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки,
за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Административният
орган не е изпълнил и задължението си по чл.91, ал.1, т.4 от ЗДСл да оцени цялостното служебно поведение на
служителя, който е отличен с грамота и няма друго наложено дисциплинарно
наказание, освен процесното.
При немотивиране на преценката за определяне
на вида и размера на дисциплинарното наказание с доказани в посочената част
изводи по т.1 и т.4 от разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДСл - за тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите и за цялостното служебно поведение на държавния служител не може да
бъде направено обосновано заключение дали при определянето на размера на
дисциплинарното наказание е бил спазен принципът за съразмерност. Действително,
органът по назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност, но
тя не изключва съдебния контрол, съгласно чл.169 от АПК. Предоставената от
закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на
закона и в изпълнение на неговата цел. Не е мотивирана преценката на органа
защо е решил да наложи най-тежкото измежду всичките пет вида дисциплинарни
наказания. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт,
а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност
прави акта несъответен на целта на закона. В конкретния случай от данните по
делото не се установява на жалбоподателката да са налагани други дисциплинарни
наказания. При положение, че дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил
тежестта на нарушението, последиците за държавната служба от него и не ги е
преценил на плоскостта на цялостното служебно поведение на държавния служител,
то преценката му за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е
необоснована, съобразно принципа за съразмерност, а наложеното наказание
прекомерно.
В писмената защита на ответника имплицитно се
навежда и извършено от оспорващата нарушение на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, като се цитира разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация „Дейността на
служителите в държавната администрация се осъществява при спазване на принципа
на политически неутралитет“ , след анализ на Покана на Общински съвет Тетевен и Протокол от проведено заседание на
постоянната комисия през месец август 2019 г. в сградата на община Тетевен,
етаж 2, стая 214 - 16.08.2019 г. /петък/, в което била участвала оспорващата от
който се прави заключение, че е използвала
служебния автомобил с рег.№ ОВ 19-18 АС по време на отпуска, което в този
контекст не е отразено в оспорената заповед, за да бъде коментирано от съда. В
писмената защита на ответника са наведени и доводи, че според формуляра оценката от атестацията за процесния период
на д-р В. като главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Ловеч е
„неприемливо изпълнение“, което от една страна не е основание за налагане на
дисциплинарно наказание, а от друга доколкото не е посочено в оспорената заповед
при анализа на цялостното поведение на наказания служител, е допълване на
мотивите й, което е недопустимо в съдебното производство.
Сочи се също, че
съгласно т. 1от издадената от изпълнителния директор на БАБХ Заповед
№ РД 11-59/14.01.2016 г., приета като доказателство по делото „Официалният
контрол на всички обекти за производство, съхранение и търговия с храни да се
извършва от екипи от по двама инспектори от отдел КХ“, но не бяха ангажирани
доказателства тази заповед или от другите цитирани, като издадени в изпълнение
на същата, а именно Заповед № РД 11-59/14.01.2016 г. Заповед № РД
10-11/12.01.2018 г.,Заповед № РД 10-33/23.01.2018 г., Заповед № РД
10-63/31.01.2018 г., Заповед № РД 10-592/ 28.08.2019 г. и Заповед № РД 10-754/23.11.2020 г. на директора на ОДБХ – Ловеч, да са връчени на
оспорващата за изпълнение. Доколкото е заявено в писмо по т.5 от ответника, че
няма други писмени доказателства, които не са изпратени на съда и касаят
оспореният акт, се налага извода, че не са връчени, за да бъдат изпълнени / на
л.59 от делото/.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че жалбата на В. се явява основателна и следва да бъде уважена, а
оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият следва
да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 143, ал.1 от АПК, следва да бъде уважена претенцията на
оспорващата в нейна полза да се присъдят, платими от ответника, направените по
делото разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна
защита и съдействие от 17.02.2020 г. в размер на 610 лева / на лист 1526/
и представения на съда
списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК вр. чл. 228 и чл. 144 АПК /на л.1525
от делото/.
Процесуалният представител на
ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от
жалбоподателката в настоящото производство в размер на 610.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, за да намали размера на платеното
адвокатско възнаграждение, съдът трябва да установи, че фактическата и правна
сложност на делото не съответства на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение. В случая възнаграждението, което е заплатено реално за
настоящото производство, включващо изготвяне на жалба и процесуално
представителство, писмени молби предвид направените доказателствени искания и
проведените три съдебно заседание, отговаря на фактическата и правна сложност
на делото, вкл. и предвид неговият обем от седем тома. Същото отговаря на
размера предвиден в нормата на чл.8, ал.4 във вр. с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и представляващо една минимална работна
заплата определена към датата на сключване на договора за процесуално
представителство, а именно 610.00 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2 предложение второ от Административно-процесуалния кодекс, Ловешки
административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № НК-2 от 23.01.2020 година на
изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните /БАБХ/,
с която на Ц.М.В., ЕГН: ********** *** е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” на основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител за
дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Българска агенция по
безопастност на храните да заплати на Ц.М.В.,
ЕГН: ********** *** разноски по делото в размер на 610 /шестстотин и десет/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: