Р Е
Ш Е Н И Е № 937
гр. Пловдив, 19.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Радка Цекова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7553 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.108 ЗС от И.И.Т. и М.И.Т. против „******–
земеделска земя” ООД – гр. Свиленград, за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение на
поземлен имот № ****** по плана за земеразделяне на село *******, община ******,
област ********, находящ се в местността „******” в землището на село *******, начин
на трайно ползване: НИВА, целият с площ от 1,016 дка, при граници и съседи:
поземлен имот № *****, поземлен имот № *****, поземлен имот № *****, поземлен
имот № *****, поземлен имот № *****и поземлен имот № *****, както и ответникът
да бъде осъден да предаде владението на имота на ищците.
Ищците
твърдят, че са съпрузи и живеят в къща в село *******, която граничи с
процесния имот № *****. Поддържат, че от 1982 г. заградили имота от всички
страни, като на границата с техния имот била поставена врата, през която
единствено те имали достъп до парцела; изградили овчарник и започнали да
отглеждат овце в него; засадили овощни дървета. От 1982 г. до 2017 г. владеели
имота явно, постоянно и необезпокоявано от никого; в селото се знаело кой е
собственикът на имота и кой го стопанисва. Намират, че са го придобили по
давност вследствие на продължилото в продължение на 35 години давностно
владение. Твърдят, че през месец април 2017 г. видели управителя на ответното
дружество да оглежда имота, при което последният заявил, че го е купил. На
10.05.2017 г. бил извършен въвод във владение на ответното дружество от ПЧСИ
при ЧСИ ***** ******. Ищците поддържат, че с закупуването на имота на публична
продан купувачът не е придобил права, доколкото самите те станали собственици
въз основа на упражняваното от тях владение. Считат, че към момента поземленият
имот се владее без правно основание от ответника, поради което за тях е
възникнал правният интерес от предявяване на настоящия иск.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „******–
земеделска земя” ООД – гр. Свиленград със становище за неоснователност на
предявения иск. Ответникът твърди, че през 1994 г. процесният имот бил
възстановен на трето за спора лице, което от своя страна е праводател на
длъжника по изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан,
съответно ответникът е обявен за купувач и на същия е възложен имотът с
постановлението за възлагане. Оспорва твърденията на ищците да са упражнявали
непрекъсната фактическа власт за посочения в исковата молба период. Посочва, че
в имота били извършвани предходни огледи и описи, при които ищците не били
заварени в него. Поддържа, че през 2014 г. придобил 1/12 идеална част от
парцела на публична продан. Твърди, че първоначалните собственици – Ю. Г. К.,
наследник на възстановения собственик, и останалите съсобственици допускали в
имота трети лица, т.е. ползването, фактическата власт се осъществявала с тяхно
знание и съгласие, поради което възразява да е налице владение от страна на
ищците, а всъщност били налице търпими действия. Моли за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ ******за
собственици на процесната нива на основание влязло в сила решение на ПК № *****от
11.04.1994 г. по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ и чл.27 ППЗСПЗЗ са признати Г. Д. К., Й.
Г. К., Ц. Г. К. и М. Й. К..
Видно
от протоколи за опис на недвижим имот от дата 22.02.2011 г. и 05.11.2013 г.,
процесният имот е описан по изпълнително дело № **** по описа за 2010 г. по
описа на ЧСИ ***** ******.
С постановление за възлагане на
недвижим имот от 31.08.2011 г., вписано в СВ Пловдив под акт № **** /11.10.2011
г., 1/6 идеална част от процесния имот е възложена на купувача С. З. А..
С постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.06.2014 г., вписано в СВ Пловдив под акт № *****/05.11.2014
г., 1/12 идеална част от имота е възложена на ответното дружество.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2016 г., вписано в СВ –
Пловдив под акт № ****/02.02.2017 г., след проведена публична продан е възложен
целият недвижим имот на ответното дружество „******– земеделска земя” ООД.
По
делото е представена и пълна история на имот № ******към 20.11.2017 г.,
издадена от ОСЗ „******”, в която се проследяват всеки една от описаните по-горе
актове.
С
протокол за въвод във владение от 10.05.2017 г. купувачът от публичната продан
е въведен във владение на процесния имот от ПЧСИ *****, при ЧСИ ***** ******,
при който са определени границите на имота и са поставени шест броя колчета.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетеля Р. К. Л. се установява, че познава ищците от много дълго време, били
съседи. Знае за дворното място зад къщата на ищците; там последните гледали
овце преди време. Мястото било оградено откакто се помнел, в него имало и
навес, който към момента бил премахнат. Свидетелят изяснява, че източната
граница на имота била висока тухлена ограда. В селото се знаело, че този имот е
на ищците.
От показанията на свидетеля В.
М. Ф. се установява, че с ищците се познавали от 70-те години на ХХ век, били
съседи в село *******. Свидетелят изяснява, че имотът на Т. бил къща, а в
задната част имало дворно място, заградено с мрежа, тръби като ограда и бетонни
колове, където отглеждали овце и кокошки; имало и 3-4 дръвчета. Дворното място
било зад целия двор на ищците. Точно зад стопанските постройки имало врата, от
която се излизало. Винаги било заградено и знаел мястото като собствено на
ищците. Не е виждал друг да ползва имота. В него можело да се влезне само през
вратата, граничеща с двора на Т. Свидетелят изяснява, че преди повече от 20
години били поставени бетоновите колове и тръбите в имота, откогато ищците
ползвали същия. Виждал е *******на ответното дружество, който заявявал, че имотът
бил негов.
По делото е разпитана и свидетелката *******–
помощник ЧСИ при ЧСИ ***** ******. Същата изяснява, че при извършването на
въвода във владение в село ******* били поставените колчета, определящи
границите на имота, като преди това нямало ограда или друго означение на същия.
До имота имало свободен достъп; в него нямало останки от сгради. По време на
извършване на въвода дошъл ищецът Т., който започнал да крещи по тях, но не
възразил срещу въвода. Непосредствено до границите на имота нямало постройки,
те били по-навътре.
От
показанията на свидетеля *******се установява, че при въвода на 10.05.2017 г.
извършил трасиране на процесния имот, като е поставил общо пет колчета на
ъгловите точки на имота. Имотът се намирал извън регулацията на селото, като
бил с дължина 77 метра и ширина 13,50 метра и граничел с четири имота от
регулацията на селото по дължината си. Напречно по дължината на парцелите, в
дъното на имота, имало три стопански постройки, които имали врати, като в края
на всяка от тях имало тел. В самия имот напречно имало телени огради, но не бил
ограден по границите с ограда. При въвода влезнали в имота през нивите, които
били от задната част на селото, откъдето имало свободен достъп.
*******на
ответното дружество по реда на чл.176 ГПК заявява, че имотът не е имал ограда
при въвода на 10.05.2017 г. в присъствието на ПЧСИ и геодезист. Влезнал е в
имота през 2014 г., когато закупил идеална част от същия от съдебен изпълнител.
Ищецът се появил на въвода през 2017 г., но бил във видимо нетрезво състояние.
По делото е прието заключение на
назначената СТЕ. От него се установява, че е извършен оглед на място на 08.01.2018
г. и на 08.02.2018 г. Процесният имот представлявал земеделска земя, като по
границата с регулацията – югоизток, граничел с постройка с допълващо
застрояване, находяща се в имота на ищеца и съседни имоти на юг от него. По
граничещия зид на ищеца имало два отвора с монтирани врати, а по граничещите
зидове на останалите два имота – на юг от ищцовия, по два отвора за всеки от
имотите с монтирани врати. На североизток имало ограда от 6 броя бетонови
колове и монтирана оградна мрежа. Между двете врати, монтирани в граничещия зид
на ищеца имало вътрешна преградна ограда от бетонови колове и компрометирана
градинска мрежа (отразена на скицата с червен контур). На северозапад (дълга
страна) съществувала ограда от бетонови колове, положени хоризонтално с размери
10/10 и с дължина 3,40 м, наредено шахматно. Хоризонталните колове били
монтирани между 17 броя двойки колове, като по тази начин била укрепена самата
ограда. Вертикалните колове били монтирани на средно разстояние около 5 метра.
От външния край на хоризонталните колове била монтирана телена оградна мрежа,
силно компрометирана и ръждясала. В югозападния край вместо хоризонтални колове
били монтирани 3 реда дъски с фуги между тях и с обща височина 75 см. закрепени
на 5 броя вертикални колове. Отделно била монтирана мрежа за заграждане на
птичарници, също компрометирана и с нарушена цялост, преметната през
оградата. На югозапад оградата
представлявала монтирана компрометирана и ръждива телена мрежа, закрепена на 6
броя вертикални бетонови колове. Вещото лице е описало и срока на годност на
материалите, от които са изградени оградите. Оградата от трите страни на имота
и вътрешната напречна ограда по късата страна е преместваема и не е трайно
прикрепена за терена.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Придобиването на недвижим имот
по давност е оригинерно придобивно основание, което предполага осъществяване на
фактическа власт върху имота в определен от закона срок, с намерението да се държи
вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1
ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на
фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това
е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността –
чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са
последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт
върху имота представлява владение.
Ищците твърдят
да са осъществявали фактическа власт върху имота, считано от 1982 г. до 2017
г., когато всъщност ответното дружество е въведено във владение след възлагане
на имота на публична продан. Процесният недвижим имот представлява земеделска
земя, като същият е въстановен на Ю. Г. К. с решение за възстановяване на
правото на правото на собственост с план за земеразделяне от 11.04.1994 г. При
позоваване на придобивна давност върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ,
следва да се съобразят някои предвидени законови ограничения. Така съгласно
чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по този закон, по ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, не се зачита и започва
да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба. От това следва, че
изтеклата придобивна давност върху възстановените земи се прекъсва с влизане в сила
на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ на 23.11.1997 г. и от този момент започва да тече нова
давност. Ако собствеността се възстановява след тази дата, то придобивната
давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. В този
смисъл решение № 166/31.10.2017 г., постановено по гр.д. № 5098 по описа за
2016 г. на ВКС, I
г.о. и др.
Затова
в случая, макар и ищците да твърдят да са упражнявали фактическа власт и преди
1997 г., тя не може да се вземе предвид от съда. Най-ранният релевантен момент,
от който ищците биха могли да владеят имота и това да породи правни последици е
от 23.11.1997 г. – влизането в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. За да придобият имота
по давност, ищците следва да са владели същия постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено за периода от десет години, считано от 1997 г. За
установяването на тези обстоятелства са ангажирани гласни доказателствена
средства.
От
показанията на разпитания свидетел В. М. Ф. се установява, че ищците ползвали
мястото от повече от 20 години. Същото
били заградено с мрежа, след това сложили тръби като ограда с бетонни колове. Наличието
на бетонни колове и телени огради (силно компрометирани) в процесния имот се
потвърждава и от заключението на СТЕ, което се кредитира от съда като обективно
и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. При извършените два огледа на
имота на 08.01.2018 г. и на 08.02.2018 г. вещото лице е констатирало, че имотът
е ограден от три страни, отразени с червена линия на скицата в заключението, като
на североизток и северозапад била поставена ограда от бетонови колове. В
действителност, няма как чрез експертизата да се установи кога точно са
поставени тези бетонни колове, но наличието им към момента на огледа
кореспондира с показанията на разпитаните по делото свидетели на ищците. Освен
това обстоятелството, че поставената телена мрежа е силно компрометира и
ръждясала води до извода, че същата не е новопоставена, доколкото и нейният
срок на годност е осем години. От това следва, че имотът е бил заграден от
ищците още от завладяването му преди повече 20 години – от 1997 г., от когато
същите са установили фактическа власт върху него с намерението да го своят. Това
обстоятелство не се опровергава и от показанията на свидетеля Н., извършил
трасирането на имота през 2017 г., който изяснява, че в имота, напречно
има телена мрежа. Безспорно е, че към настоящия момент имотът не е заграден с
ограда откъм страната на нивите – така заключението на вещото лице, показанията
на свидетелите на ответника. Това обаче не означава, че за релевантния период
след 1997 г. не е имало ограда. Напротив, показанията на свидетеля Н., че в
имота напречно е имало мрежа, която е стара, водят до извода, че имотът в
определен момент е бил заграден от всички страни. Това е било в момента, в
който ищците са отглеждали овце, кокошки, кучета. В имота преди е имало и
засадени дървета. Свидетелят Л. изяснява, че ищците направили навес за
отглеждане на животните, който впоследствие бил съборен, доколкото и те вече не
отглеждат животни там. Така описаните действия по поставяне на ограда,
изграждане на навес и отглеждане на животни в имота водят до извода за
манифестиране на намерение за своене – изискуемия субективен елемент от
фактическия състав на владението.
Следва да се отбележи, че в
случая, предвид липсата на заявени претенции от трети лица към момента на установяването на фактическата власт (за
който момент съдът приема 1997 г.), а и впоследствие, упражняващият
фактическата власт върху имота като свой не е длъжен да демонстрира това свое
намерение да свои имота за себе си, доколкото и няма по отношение на кого да
бъде сторено това. Затова и самият факт на упражняването на фактическата власт
върху имота предполага и неговото своене – презумпцията на чл.69 ЗС. Ирелевантно
е дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на
елементите на фактическия състав на владението съгласно чл.68 ЗС, както и
приложението на презумпцията по чл.69 ЗС. В този смисъл решение №88/27.07.2016
г., постановено по гр.д. № 661 по описа за 2016 г. на ВСК, II г.о. и цитираните в него.
Възраженията на ответното
дружество, че всъщност ищците са били допуснати в имота от наследниците на възстановения
собственик и са упражнявали търпими действия, а не са владели същия с
намерението да го своят, останаха недоказани. Ответниците ангажираха
доказателства и доказателствени средства досежно състоянието на имота след 2011
г., когато е описан за пръв път по изпълнителното дело, но не и преди този
момент. За периода от 1997 г. до 2011 г. ищците са упражнявали постоянно, явно,
спокойно и необезпокоявано фактическата власт върху имота, което е довело и до
придобиването му по давност. Този извод не се разколебава по никакъв начин от
показанията на свидетелите на ответното дружество. Дори и да се приеме, че с
извършването на описа на имота на 22.02.2011 г. е било прекъснато упражняваната
от ищците фактическа власт, това прекъсване не би могло да се отрази на вече
изтеклия повече от десет години давностен срок. Практиката е последователна по
въпроса, че изтичането на давностния срок прави невъзможно неговото прекъсване
(така решение № 63/19.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1569 по описа за 2011
г. на ВКС, IV г.о. и др.). Затова и доколкото ангажираните
от ответниците доказателства касаят един период, следващ този, за който се
установи да е владян имотът, същите не всяват никакво съмнение в проведеното от
ищците доказване и не разколебават извода на съда. В този смисъл, неоснователни
са доводите на ответното дружество, развити в депозираната пред първата
инстанция писмена защита, касаещи характера на пълното и главно доказване,
което следва да проведе ищецът и насрещното такова на ответника.
Освен това, дори и ищците да не
се са позовали на изтеклата давност преди момента на описа през 2011 г.,
респективно въвода във владение на 10.05.2017 г., това не означава, че не се е
реализирал фактическият състав на придобиването по давност. Съгласно ТР №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС, а е процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
давностния срок. След като са налице двата елемента на владението, които в
случая се установиха по безспорен начин, ищците са прибодили собствеността върху
имота и прекъсването й след изтичане на давностния срок е без никакво правно
значение.
По
така изложените съображения, по делото се установи наведеното от ищците
придобивно основание, поради което и същите следва да бъдат признати за
собственици по давностно владение на поземлен имот № ******по плана за
земеразделяне на село *******, община ******, област ******, находящ се в
местността „******” в землището на село *******, начин на трайно ползване:
НИВА, целият с площ от 1,016 дка.
Безспорно
е по делото, че ответното дружество е въведено във владение на имота при
осъществен въвод на 10.05.2017 г., от който момент упражнява фактическа власт
върху същия. Доколкото обаче ищците са собственици на основание давностно
владение, продължило повече от 10 години, считано от 1997 г., ответното
дружество не е могло да придобие права върху имота с възлагането му първо през
2014 г., впоследствие през 2016 г. Ето затова и то няма правно основание, въз
основа на което да упражнява фактическа власт върху имота, поради което и
следва да бъде осъдено да предаде владението на ищците.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, право
на разноски имат ищците съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК
в размер на общо 915 лв., от които 700 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.12.2017 г.,
50 лв. за държавна такса, 150 лв. – за депозити за вещо лице, 15 лв. – за
депозит за свидетел.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „******–
земеделска земя” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Свиленград, ул. „Капитан Петко Войвода” № 2, че И.И.Т., ЕГН: ********** и М.И.Т.,
ЕГН: **********,***, са собственици на
основание давностно владение на поземлен
имот № ******по плана за земеразделяне на село *******, община ******,
област ******, находящ се в местността „******” в землището на село *******,
начин на трайно ползване: НИВА,
целият с площ от 1,016 дка, при
граници и съседи: поземлен имот № *****, поземлен имот № *****, поземлен имот №
*****, поземлен имот № *****, поземлен имот № *****и поземлен имот № *****.
ОСЪЖДА „******–
земеделска земя” ООД, ЕИК: ********* да
предаде владението на И.И.Т., ЕГН: ********** и М.И.Т., ЕГН: ********** върху
поземлен имот № ******по плана за
земеразделяне на село *******, община ******, област ******, находящ се в
местността „******” в землището на село *******, начин на трайно ползване: НИВА, целият с площ от 1,016 дка, при граници и съседи:
поземлен имот № *****, поземлен имот № *****, поземлен имот № *****, поземлен
имот № *****, поземлен имот № *****и поземлен имот № *****.
ОСЪЖДА „******–
земеделска земя” ООД, ЕИК: ********* да заплатят на И.И.Т., ЕГН: ********** и М.И.Т.,
ЕГН: ********** сумата от 915 лв. (деветстотин
и петнадесет лева) – разноски в първоистанционното производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК