№ 3091
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100506255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР срещу решение № 20031137/20.04.2022г.,
постановено по гр. дело № 18570/2020г. по описа на СРС, 177-и състав, с което
ответникът е осъден да заплати на ищеца И. К. С., починал в хода на производството
по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по
закон Е. З. С. и К. И. К., сумата 1 758.49 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от
01.03.2017г. до 29.02.2020г., получен чрез преизчисляване на нощния труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от 20.03.2020г. до окончателното
погасяване на вземането, както и сумата 226.59 лева – законна лихва върху главницата
за периода от 01.04.2017г. до 16.03.2020г. и на ищеца са присъдени разноски.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Не била налице празнота в
нормативната уредба. Отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на
МВР намирало правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и ал. 2, чл. 187, ал. 3 и ал. 9
ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на МВР, а неговият размер се определял със
заповед на министъра на вътрешните работи. Неприложими били текстовете на чл. 9,
ал. 1-3 НСОРЗ.
1
Въззиваемите страни Е. З. С. и К. И. К., конституирани по реда на чл. 227 ГПК
на мястото на починалия в хода на делото ищец И. К. С., оспорват въззивната жалба
като неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд
като правилно и законосъобразно.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
От представената по делото и неоспорена справка за дадените дежурства рег. №
5626р-774/06.07.2020г., а и безспорно между страните, съдът приема за установено, че
през исковия период от 01.03.2017г. до 29.02.2020г. страните били обвързани от
валидно служебно правоотношение, в рамките на което И. К. С., починал в хода на
производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирани
наследниците му по закон Е. З. С. и К. И. К., изпълнявал длъжността Командир на екип
в УПБЗН-Банкя към Девета РС „ПБЗН“ към СДПБЗН при ГДПБЗН - МВР.
Страните не спорят и от представената по делото и неоспорена справка за
дадени дежурства и неоспореното по делото заключение на изслушаната ССчЕ се
установява, че през исковия период ищецът И. К. С., починал в хода на производството
по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по
закон Е. З. С. и К. И. К., полагал при ответника труд на смени, по график.
Съобразно неоспореното заключение на ССчЕ за периода от 01.03.2017г. до края
на заявения от ищеца период – 29.02.2020г. И. К. С. положил при ответника общо 1
664 часа нощен труд, за което ответникът му заплатил възнаграждение. В случай, че
нощният труд бъде преизчислен в дневен с коефициент 1.143, същият възлизал на
1 901.95 часа, като разликата от 237.95 часа не била овъзмездена. Възнаграждението за
същото време положен труд съобразно неоспореното заключение на вещото лице
възлиза в размер на сумата 1 714.62 лева и същото не било заплатено. СРС приел в
атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищеца и уважил главния иск в
същия размер.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
2
нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане
на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Приложимите към процесния казус разпоредби от ЗМВР са тези, в редакцията
им преди изменението бр. 60/2020г. ДВ.
Предвид нормата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че
възнаграждението за извънреден труд е допълнително такова и се изплаща към
основното месечно възнаграждение на държавните служители. На държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22.00 до 6.00 ч. - чл. 179, ал. 1 ЗМВР. Следователно ЗМВР урежда отделно
заплащане, както на положения извънреден труд, така и на този, положен през нощта,
като няма пречка двете разпоредби да се прилагат едновременно.
Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, урежда нормалната продължителност на
работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на разпоредбата регламентира начина на
изчисляване на работното време за работещите на 8, 12 или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. Изр. 4 в приложимата към казуса редакция на нормата
до изм. бр. 60/2020г. ДВ, предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Когато служителят е работил
извън редовното работно време, в чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации
– възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за
служителите, работещи на смени. С ал. 6 е уреден и начинът за заплащане на
положения извънреден труд по ал. 5 – с 50 % увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съобразно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (редакция преди изменението от
2020г., сега – ал. 10) редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
темпорален аспект подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на горната
законова делегация са следните: Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., обн. бр. 69/14г. ДВ,
действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от 29.07.2016г. до 01.08.2016г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр. 40/15г. ДВ, действала от 01.04.2015г.
до28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16г. ДВ, действала от
02.08.2016г. до 09.01.2020г. (последната е приложима към конкретния казус).
Единствено в чл. 31, ал. 2 на първата от наредбите е регламентирано, че при сумирано
3
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
06.00 ч. за съответния отчетен период се умножава по 0.143, а полученото число се
събира с общия брой работни часове за същия период (т.е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1.143). Нито в ЗМВР, нито в някоя от останалите
две наредби е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в бр. 9/07г. ДВ,
когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Този коефициент възлиза именно на 1.143 и се получава
при разделянето на нормалната продължителност на работното време през деня,
установена от нормата на чл. 136, ал. 3 КТ (8 часа) на нормалната продължителност на
нощния труд, установена от нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ (7 часа).
По въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“ е постановено
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС. Съобразно задължителното тълкуване на ВКС при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи
не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството
на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
В мотивите си към същото тълкувателно решение ВКС възприема становището,
че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите,
работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране
на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са
необходими определени предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По
задължителен за съдилищата начин е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
4
часовете. Анализирайки разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по
смисъла на същата норма „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо
от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа
до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ
показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на
работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с
разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния
труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен
труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя
размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените
наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с
волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2,
изр. 1 ЗНА. ВСК приема, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Становището на ВКС е, че прилагането
на НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова
цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1
ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното
време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването на
ЗМВР, законодателят е съобразил спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.
178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по -
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване, че работното време на
5
държавните служители в МВР се отчита по специален ред следва, че е недопустимо
към техните правоотношения по аналогичното да се приложи ЗДСл или КТ, в това
число - конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с
коефициент 1, 143. След като положеният нощен труд е в рамките на установеното
работно време 5 от 8 часа, не се явява извънреден и подлежи на компенсиране чрез
заплащане като нощен по тарифната справка, определена в индивидуалните
административни актове, каквито са заповедите на Министъра на вътрешните работи.
Ето защо, при съобразяване на горното задължително тълкуване, следва да се
приеме, че в случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените по приложение на
Кодекса на труда подзаконови нормативни актове. Като се съобразят постановките в
ТР № 1/2023 г. на ВКС, следва да се направи извод, че в случая е неприложим чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ, според който при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен нощен
труд е определен от ответника по реда на посочените заповеди на Министъра на
вътрешните работи, цитирани по-горе, предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата 1 758.49 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от
01.03.2017г. до 29.02.2020г., получен чрез преизчисляване на нощния труд с
коефициент 1.143, се явява неоснователен.
Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг за допълнително възнаграждение за извънреден труд и
предвид горните изводи на съда по иска по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, по
посочените по – горе съображения (поради постановяване на ТР №1/2023г. на ОСГК
на ВКС по спорния въпрос), първоинстанционното решение следва да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.
По разноските:
Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в
която в полза на ищеца и на СРС са присъдени разноски.
Пред СГС ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски, предвид на
което с решението си настоящият съдебен състав не присъжда такива.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20031137/20.04.2022г., постановено по гр. дело №
18570/2020г. по описа на СРС, 177-и състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. С., починал в хода на производството по
делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по
закон Е. З. С., ЕГН **********, и К. И. К., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с адрес: гр. София, ул.
„*******” № 171а, представлявана от Директора Н.Н., искове с правно основание чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакция до изм. с ДВ бр. 60/2020 г.), вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, за заплащане на сумата от 1 758.49 лева - възнаграждение за
извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.03.2017г. до 29.02.2020г.
нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 20.03.2020 г. до окончателното й изплащане, и по чл. 86
ал. 1 ЗЗД за сумата от 226.59 лева - обезщетение за забавено изпълнение на главницата
за периода от 02.04.2017г. до 16.03.2020г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7