Решение по дело №4877/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1179
Дата: 7 март 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110204877
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1179
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г.СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110204877 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия
Г. АНД №4877 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-001321/06.02.2023 г. на
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на П. Ж. В. е
наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба П. Ж. В. твърди, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон
и иска неговата отмяна.
Жалбоподателят, П. Ж. В., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.Б., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
постановлението.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, но юрк.Х., депозира писмени бележки, в които пледира за
потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На П. Ж. В. е издадено наказателно постановление за това, че на
24.11.2022 г. в 20:40 часа в гр.*****с посока на движение от ул.“П******“
към ул.“О**** път“ до №238 е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 32
АМГ“ с рег.номер********при ограничение 50 км/ч., въведено с пътен знак
В26 в населено място, със 101 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство система за видеоконтрол
„CFRDON-M“2, с фабричен №MD1192, записващо дата, час, скорост и
снимка на нарушението.
П. Ж. В. е декларирал, че той е управлявал процесното МПС.
За горното е издадено наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля В., от писмените доказателства и изготвените с техническото
средство и системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки и разпечатки, които на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП се приемат
като веществени доказателствени средства в административно-наказателния
2
процес по реда на съдебното следствие.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в законния срок,
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че същата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените обстоятелства, свързани с нарушението бяха установени по
несъмнен начин по реда на съдебното следствие.
За нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП наказанието е глоба 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, съгласно чл.182,
ал.1, т.6, от ЗДвП за превишаване на разрешената максимална скорост с над
50 км./ч., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Не са установени нарушения на процесуалния закон, които да накърняват
правото на защита.
Именно чрез изготвените с техническото средство и системи, заснемащи и
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки се установява за кое деяние и на кой
нарушител е съставено наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди П. Ж. В. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
3
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-4332-001321/06.02.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА П. Ж. В., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-001321/06.02.2023 г. на
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на П. Ж. В. е
наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба П. Ж. В. твърди, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон
и иска неговата отмяна.
Жалбоподателят, П. Ж. В., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.Б., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
постановлението.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, но юрк.Х. депозира писмени бележки, в които пледира за
потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На П. Ж. В. е издадено наказателно постановление за това, че на
24.11.2022 г. в 20:40 часа в гр.С. по бул.“Ц.“ с посока на движение от ул.“П.“
към ул.“О.“ до №238 е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 32 АМГ“ с
рег.номер ******* при ограничение 50 км/ч., въведено с пътен знак В26 в
населено място, със 101 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство система за видеоконтрол
„CFRDON-M“2, с фабричен №******, записващо дата, час, скорост и снимка
на нарушението.
П. Ж. В. е декларирал, че той е управлявал процесното МПС.
За горното е издадено наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля В., от писмените доказателства и изготвените с техническото
средство и системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки и разпечатки, които на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП се приемат
като веществени доказателствени средства в административно-наказателния
процес по реда на съдебното следствие.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в законния срок,
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от
1
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че същата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените обстоятелства, свързани с нарушението бяха установени по
несъмнен начин по реда на съдебното следствие.
За нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП наказанието е глоба 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, съгласно чл.182,
ал.1, т.6, от ЗДвП за превишаване на разрешената максимална скорост с над
50 км./ч., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Не са установени нарушения на процесуалния закон, които да накърняват
правото на защита.
Именно чрез изготвените с техническото средство и системи, заснемащи и
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки се установява за кое деяние и на кой
нарушител е съставено наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди П. Ж. В. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

2