Р Е Ш Е Н И Е
№ 1798
град Пловдив, 19.10.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на тридесети септември през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, с участието на
прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов
касационно АНД № 1413 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното::
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационната жалба на Б.Я.Я., чрез адв. С. Н., срещу Решение
№ 482 от 13.03.2020 година, постановено по АНД №734 от 2020 година по описа на
Районен съд – Пловдив, с което решение е
изменено Наказателно постановление №
341743-F375589 от 14.06.2018 г. издадено от Зам.директор на ТД НАП Пловдив, с
което на касатора Я., на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено административно нарушение по
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като размера на
наложената санкция е намален на 300 /триста/ лева.
В съдебното заседание - Б.Я.Я.,
чрез адв. С. Н. поддържа жалбата
Ответникът - ТД на НАП - Пловдив не се представлява. С
писмена молба – становище по делото, чрез пълномощник - юрисконсулт Зафирова се изтъкват доводи, че решението е законосъобразно
и няма основания за неговата отмяна чрез приемане на случая за маловажен,
претендират се разноски.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение намира оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество
за неоснователна.
Пред районния съд била установена следната
фактическа обстановка:
Наказателното постановление е издадено против Б.Я.Я. за това, че на 13.01.2018 г. в 09.40 часа е извършил продажба на клиент на 3 броя
свински крачета на стойност 2.00 лева, за която не
бил издаден фискален касов бон. Деянието представляващо административно
нарушение е установено при съвместна проверка на служители от ОД“БХ“ Пловдив и ТД на НАП Пловдив, на
обект сергия /преносима пластмасова
маса/, находяща се в гр.Стамболийски, ул. „Марица“,
Общински пазар.
При проверката
било установено, че в обекта няма монтирано фискално устройство, което да е
въведено в ескплоатация и да е регистрирано в НАП. Б.Я.Я. не е регистриран като търговец, а при проверката била
установена положителна разлика в размер на 105.00 лева, която констатация
залегнала в Протокол за извършване на
проверка серия АА № 0298158.
От страна на касатора
по повод проверката била написана
декларация, в която той посочил, че е регистриран като земеделски производител,
като за първи път е продавал, а същото така посочил, че е продал около 20 кг
свинско месо на обща стойност около 100 лева.
На 07.03.2018 г. бил съставен АУАН с номер
F375584 за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и
било посочено, че нарушението води до неотразяване на приходи.
Първостепенният съд е посочил, че при
издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47
от ЗАНН, съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, наказателно
постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената в него диспозитивна воля на административно-наказващия орган.
Съдебния състав е посочил, че не може да се
счита случаят за маловажен с оглед обстоятелството, че е реализиран оборот в
размер на 105 лева, а от друга страна самото нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на това нарушение
водещи до неотразяване на приходи. Изложени са мотиви, че констатираната
продажба макар и да е била на незначителна стойност, то същият ден Я. е продал
и други стоки – около 20 кг. свинско месо, или с оглед установената положителна
разлика в касата от 105 лева, случаят не се явява маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Съдът е
приел, че несъмнено е осъществено нарушението по посочената правна
квалификация, тъй като съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата „Лицата по чл.3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от
датата на започване на дейността на обекта”, а според чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС
„Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.”
Решението
е правилно.
В решението са изложени задълбочени и последователни
мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл.
11 ЗАНН). Настоящият случай не е такъв,
като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
Обществените отношения, регулирани от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, са от особена обществена важност, като задължение на
административнонаказващият орган е индивидуалната преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Процесния случай каза се, не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения,
и не може да се приеме за маловажен случай на нарушение по по
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС.
Съдът намира за неоснователни наведените с
касационната жалба доводи и възражения. Не следва да се възприема като
изолирана от общата сумата на продажбите за деня, сумата от 3 лв. Последната е
била е конкретно установена при контролната покупка. Не се установява нарушение
на процесуалните правила досежно сроковете при
издаване на АУАН и НП. АУАН е издаден на 07.03.2018 г., а НП на 14.06.2018 г.
При извършената касационна проверка не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Районен съд - гр. Пловдив е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалния представител на - ТД на НАП - Пловдив за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и на
основание чл. 63, ал. 3 и 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ да бъде осъден Б.Я.Я. да заплати сумата
от 80 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе Административен съд Пловдив, ХХI състав:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 482 от 13.03.2020
година, постановено по АНД №734 от 2020 година по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА Б.Я.Я., с ЕГН **********, да
заплати на Националната агенция за приходите,
сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: