Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр. Силистра, 19.04.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на седми април, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Г.-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при
секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурор при ОП гр. Силистра Ивелин
Чафаланов, като разгледа докладваното от съдия П. Г.-Железова КАНД № 18 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 -
228 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С.Г.Н., чрез
адв. В.К., против Решение № 260000/14.01.2021 г. по АНД № 306/2019 г. по описа
на Тутракански районен съд, с което е потвърдено НП № 39-0000139/08.08.2019 г.
на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“. С последното на С.Н. е
наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушаване разпоредбите на чл. 93в, ал.
17, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Изпълнителното деяние се
състои в непредставяне на ръчни записи за два дни включени в 28-дневия
предходен на проверката период, през който водачът е управлявал товарен
автомобил, ползващ се от съответен лиценз.
Чрез касационната жалба се въвеждат
оплаквания за нарушаване на закона, за съществени нарушения на процесуалните
правила и за явна несправедливост - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от НПК. Счита се, че административно-наказващият орган неправилно
и в нарушение на процесуалните изисквания не е взел предвид представените в
рамките на административно-наказателното производство възражение с приложени
доказателства- тахографски листи, касаещи двата процесни дни, а именно
29.06.2019 г. и 30.06.2019 г. Настоява се, че районният съд не е изяснил
обективната истина по повдигнатото обвинение, което е съществено, според
касатора, за преценка за изпълнителното деяние. Счита се, че представените
по-късно ръчни записи сочат за маловажен случай на нарушение по чл. 28 от ЗАНН.
Моли се за отмяна на оспореното решение и на потвърденото НП и за присъждане на
разноски.
Ответникът
не ангажира становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Силистра дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице -
страна в първоинстанционното производство, за което оспореното решение е
неблагоприятно.
След като
обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка за съответствието на оспореното
решение с материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд
/чл. 220 от АПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН/, Силистренският административен съд
намира за установено следното:
Производството
пред Районен съд гр. Тутракан е образувано по подадена жалба от С.Н. срещу
наказателно постановление № 39-0000139/2019 г. на началник Областен отдел
"Автомобилна администрация" гр.Силистра, с което на касатора, за
нарушение по чл. 36, § 1, т. "iii" от Регламент (ЕС) №
165/2014, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лв., на основание
чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр.
Установената от
въззивната инстанция фактическа обстановка, служеща като база за преценка за
приложението на материалния закон, е следната:
На
18.07.2019 г. жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари, попадащ под
обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 с лиценз за ЕО № ********* по направление
гр. Русе - гр. Силистра, гр. Добрич, с товарен автомобил с рег. № *** с
ремарке. Автомобилът бил оборудван с аналогов тахограф. При движението му по
път II-21 на км.72+624 автомобилът бил спрян за проверка от инспектори при ОО
„АА” гр. Силистра. Установено било, че жалбоподателят е представил ръчни записи
от тахографа, но не и за два дни - 29.06.2019 г. и 30.06.2019 г., попадащи в
предходния 28–дневен период на управление /20.06.2019 г. - 18.07.2019 г./
Съставен бил АУАН като непредставянето на ръчни записи за част от
правнозначимия период било квалифицирано като нарушение по чл. 36, § 1, т. "iii" от Регламент (ЕС) № 165/2014. В АУАН водачът на МПС вписал
изрично, че няма възражения по констатациите. В последствие в тридневния период
за възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, изтичащ на 22.07.2019 г., бил
представен 1 брой лист, на който били снимани три шайби с данни за водач С.Н.,
за автомобил с рег. № *** с включване на процесните дати. В горната част на
листа е изписано „ВЪЗРАЖЕНИЕ“. По преписката е явно, че възражение с текстова
част, съдържаща текстови вербални изявления,не е подавано. За възражение
касаторът е счел и е изпратил един лист с наименование „възражение“ и снимани
копия на съответните шайби.
Във
въззивното производство процесуалният представител на С.Н. е изискал прилагане
на възражението по чл. 44 от ЗАНН с доказателствата към него. Районният съд е
уважил искането. В отговор административно-наказващият орган е представил
повторно цитираният по-горе лист, съдържащ думата „възражение“ с копие на трите
шайби и е уточнил, че водачът не е подавал отделно възражение на носител,
различен от листа, с копие на тахографските разпечатки на шайби.
За да
потвърди оспореното наказателно постановление, ТРС е преценил,че
административно-наказателното производство е протекло при спазване на
установените от закона правила – както по отношение на сроковете, така и по
отношение на отразените в АУАН и в НП реквизити. Установените по делото
фактически обстоятелства попълвали състава на повдигнатото обвинение по чл. 36, § 1, т. "iii" от Регламент (ЕС) №
165/2014, тъй
като,при липса на данни в представените разпечатки за част от правнозначимия
период, водачът на товарен автомобил не е удостоверил по предвидения от закона
/Регламент /ЕО/165/2014/ начин какви дейности е осъществявал през релевирания
период, каквото задължение е вменено с разпоредбата на цитираната по-горе
норма. Изведените факти по обвинението попълвали състава на приложената
санкционна разпоредба.
Решаващият
състав е преценил, че липсва основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В процеса на
изясняване на обективната истина решаващият състав, обратно на твърдяното в
касационната жалба, е анализирал представените в 3-дневния период в
административно-наказателната преписка доказателства, а именно – разпечатки за
29.06.2019 г. и за 30.06.2019 г. Посочил е, че възражение в смисъла, вложен от
касатара, съдържащо каквито и да са текстови изявления, не е съставяно и
представяно. Спрямо доказателствата – копие от тахографски шайби за процесните
два дни, съставени за втория автомобил, е преценил, че същите не следва да се
кредитират като е посочил и обосновка – няма доказателства кога са съставени. В
същото време проверяваното лице не е посочило към момента на проверката фактът,
че е забравил разпечатките в друг автомобил, а напротив – вписал е, че няма
възражения по констатациите в акта. За двата дни, удостоверени в тахошайбите
като дни без управление на автомобила, не е представено съответно удостоверение
от работодателя. Коментира се, че за пръв път версията за забравени разпечатки
се въвежда с жалбата във въззивното производство като част от защитна теза, но
без доказателства за достоверността на датата на съставяне но документите.
Така
постановеното решение е правилно. Не се разкриват заявените касационни
основания за отмяна.
Съгласно чл. 36, § 1, т. “iii“ от Регламент /ЕС/ 165/14, когато водачът управлява превозно
средство, оборудвано с аналогов тахограф, той трябва да е в състояние да
представи при проверка на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни
записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно
изискванията на Регламент /ЕС/ 165/14. Когато в резултат на отсъствие от
превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който
превозното средство е оборудвано, периодите на неуправление по параграф 5,
буква б) подточки ii), iii) и iv) следва да се вписват като се използва приспособлението
за ръчно въвеждане на данни. В процесния случай е установено, че за 29.06.2019
г. и за 30.06.2019 г. касаторът не е изпълнил посоченото по-горе задължение и
не е осигурил разпечатки за съответните дни през релевирания период.
Неоснователно
е оплакването за неизясняване на обективната истина чрез игнориране на
възражение с доказателства. Както по-горе бе коментирано, районният съд е
изискал и коментирал представените в административно-наказателното производство
разпечатки на тахографски шайби, отчитайки и липсата на отделно текстово
възражение и е преценил доказателствената стойност на тахошайбите. Не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила,водещо до неизяснена обективна
истина. Установените обстоятелства – управление на товарен автомобил, попадащ
под обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006, оборудван с тахограф, и липса на
разпечатки с правно-значими данни, съгласно чл. 34, ал. 3, б. “б“ от Регламент /ЕО/ № 165/2014 г. - попълват състава на изпълнителното деяние на
обвинението.
Неоснователен
е доводът, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
за маловажен случай. Решаващият състав обосновано е коментирал признаците на
простъпката като типична за вида на процесното нарушение и е извел извод за
неприложимост на хипотезата за освобождаване от административно-наказателна
отговорност. Касае се за непредставяне на данни за начина на управление на
товарен автомобил за част от правнозначимия период по начин, който не осигурява
изпълнение на правомощието на контролните органи.
Предвид
изхода на спора неоснователно се явява искането за присъждане на разноски в
полза на касатора.
В обобщение
настоящата касационна инстанция намира, че оспореното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила поради което и на осн. чл. 221, ал.2 пр.1 от АПК Силистренският Административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260000/14.01.2021 г., на Районен съд Тутракан по НАХД № 306 по
описа на съда за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ
искането на касатора за присъждане на разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/