РЕШЕНИЕ
№ 3700
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330101675 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искове на Н. Д. В., ЕГН **********, от *********, против „Стик Кредит “ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, съединени
субективно и с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит , чл. 146 от
Закона за защита на потребителите и чл. 26 от ЗЗД.
Според съдържанието на исковата молба, на 24.11.2021 год. между страните бил
сключен договор за паричен заем *********, по силата на който ищеца получил в заем сума
в размер на 1200 лв., усвоена изцяло. От своя страна, последната се задължила да върне
заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора ; кредитора приел разсрочено на
вноски плащане, при 36 % годишен процент на кредиторовото възнаграждение и годишен
процент на разходите от 42.48 процента. Договорено било ( чл. 17) между страните и
задължение на ответника да представи определено обезпечение - да учреди банкова
гаранция в пълния размер на вземането на кредитора, или да доведе поръчител, който да
отговаря на определени условия. При неизпълнение на това задължение, за В. възниквало
задължение да плати на кредитора неустойка в определен размер – 0.9 % върху усвоената
сума за всеки ден, в който обезпечение не е представено. Договорено било също така, че ако
кредитополучателят забави плащането на погасителна вноска, дължи на кредитора плащане
на сума от 10 лева , представляваща разходи за събиране на просрочени задължения. Такъв
разход се дължи и за всеки следващ период на неплащане, като максималния размер на
всички разходи по събирането не може да надхвърля 120 лева.
1
Изложени са обаче доводи, че договора за потребителски кредит е недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като в него не били посочени
допусканията , при които е изчислен годишния процент на разходите; договорената
неустойка излизала извън присъщите й функции, затова нормата , с която такава била
предвидена, била нищожна поради накърняване на добрите нрави; тъй като неустойката и
разходите при неизпълнение не били включени в годишния процент на разходите по
кредита, то посочената в договора стойност не отговаряла на действителна такава , а това от
своя страна съставлявало заблуждаваща търговска практика.
Затова се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи по отношение на „Стик
Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“
13Б, че договор между страните за паричен заем ********* е недействителен - нищожен -
на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Евентуално, ако това искане
не бъде уважено, то се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
недействителност на отделните норми на чл.10, 17 и 27 от договора, на основанието по чл.
22 от Закона за потребителския кредит.
Иска се и присъждане на разноските по спора.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, отрича пороци на договора
или отделните им клаузи. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят
разноските по делото .
Исковете са допустими, при наличие на интерес от исканото установяване.
Съдът съобрази следното:
Сключването на договора не е спорно, представено е по делото и копие.
І. Тъй като договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за
потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му ,
приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ , изм., бр. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в
сила от 1.01.2021 г.( договора е сключен на дата 24.11.2021г.)
Договорът е писмен , страните са снабдени с екземпляри от него, общия размер на кредита
и условията за усвояването му. Има посочване на лихвения процент по кредита, който е
фиксиран; затова не е приложимо между страните изискването на за посочване на
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, нито методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а. Има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Вярно е , че не са посочени в договора допусканията, при които годишния процент на
разходите е изчислен, но това обстоятелство не води само по себе си до недействителност
на договора, доколкото при липсата на нарочно посочване, важат допусканията на т. 3 от
Приложение № 1 към ЗПК.
2
Има информация условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Има ( чл. 20 ) информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Има и информация за
дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК.
Посочена е общата дължима от потребителя сума за връщане при точно изпълнение :
1487.67 лева, като съдът не споделя обратното твърдение на ищеца.
С тези посочвания формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК и нищожност на
договора за кредит в цялост, на основанието по чл. 22 от ЗПК , не може да бъде установена.
Няма законова забрана да се договаря между кредитор и длъжник задължение на
последния да представи обезпечение на вземанията на кредитора си. Недействителна е
обаче - нищожна – всяка клауза от договор , която предвижда неустойка при непредставяне
на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите
нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази
неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за
вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти един процент на
ден. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам –
тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП
На следващо място, договорено е в чл. 10 от договора задължение на кредитополучателя
да заплаща сума от 10 лева при всяка забава в плащането на вноска, за да възстанови
направени от кредитора „разходи за събирането на просрочените задължения„. Доколкото
тези цитирани разходи са всъщност вреди на кредитора от неизпълнението на договора, то
нормата на чл. 10 от договора всъщност предвижда неустойка при забава. Според нормата
на чл. 33 ал.1 от ЗПК обаче, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава
обаче вече има предвидено в чл. 26 от договора, като еквивалент на законната лихва за
периода на забавата. Тоест, клаузата на чл. 10 от договора има за цел пряко нарушение на
3
императивна правна норма, която съдът следва да приложи. Затова тази клауза следва да
бъде прогласена за нищожна съобразно искането; нищожността на клаузата следва пряко и
видимо от закона и затова съдът е овластен (Тълкувателно решение 1/2020г, ОСГКТК,
гр.София, 27.04.2022 год.) да я релевира дори без нарочно оплакване от ищеца.
Или , съдът следва да отхвърли главния иск за прогласяване на обща нищожност на
договора, но да прогласи такава на отделните клаузи на чл. 10 и чл. 27 във връзка с чл. 17 от
договора.
Разноските по исковете се присъждат в тежест на страните с оглед изхода на спора по
конкретния иск, в минимален размер съобразно цената на иска .
Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона
за адвокатурата, съобразно цената на всеки от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Н. Д. В., ЕГН **********, от *********, против „Стик Кредит “ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, да се
прогласи за нищожен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит ,
договор между страните *********, сключен на дата 24.11.2021г., като неоснователен.
Отхвърля иска на Н. Д. В., ЕГН **********, от *********, против „Стик Кредит “ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, да се
прогласи за нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД клаузата на чл.17 от
договор между страните *********, сключен на дата 24.11.2021г., , като неоснователен.
Осъжда Н. Д. В., ЕГН **********, от *********, да заплати на „Стик Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, сумата от
315 лева разноски по производството – хонорар на адвокат.
Признава за установено по иска на Н. Д. В., ЕГН **********, от *********, против „Стик
Кредит “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл.
„Оборище“ 13Б, че в отношенията между страните , е нищожна клаузата на чл. 27 от
договор между страните *********, сключен на дата 24.11.2021г., на основание чл. 26 ал. 1
предл. трето от Закона за задълженията и договорите – поради противоречие с добрите
нрави .
Признава за установено по иска на Н. Д. В., ЕГН **********, от *********, против
4
„Стик Кредит “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл.
„Оборище“ 13Б, че в отношенията между страните , е нищожна клаузата на чл. 10 от
договор между страните *********, сключен на дата 24.11.2021г., на основание чл. 26 ал. 1
предл. първо от Закона за задълженията и договорите – поради противоречие с
императивната норма на чл. 33 ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Осъжда „Стик Кредит “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, да заплати на Н. Д. В., ЕГН **********, от ********* сумата
от 50 лева разноски по делото – държавна такса.
Осъжда „Стик Кредит “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, да заплати на ************* С. Ж. П. , ********** , сумата от
300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5