№ 1642
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430106339 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ***, понастоящем ***, ***, срещу М. Д. В.,
ЕГН **********, с която претендира заплащането на суми в общ размер на
207.24 лева /първоначално е била грешно пресметната сума от 206.48лв./,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
им изплащане. Ищецът твърди, че между страните е сключен ***, по силата
на който на ответника е предоставено правото на ползване на ***, *** ***,
***, с ***, подробно индивидуализиран в Приложение № 1 към договора и
приемо - предавателния протокол към него. Сочи, че съгл. раздел IV. т.7.4 за
ответника възниква задължение да заплаща данък моторно превозно средство
по ЗМДТ за срока на договора. Поради натрупването на големи задължения по
договора, ответникът многократно е канен да заплати задълженията си, но без
резултат, като автомобилът не е върнат до подаване на и.м. Твърди, че за
ответника са възникнали задължения за плащане на електронен фиш за
налагане на глоба за 2020г., 2021г.,2022г., 2023 година. Сочи следните
задължения към ищеца: сума в размер на 50 лева, представляваща глоба с
фиш(Серия К №5376379) за 2022 година, с падеж 23.11.2022 година; сума в
размер на 50 лева, представляваща глоба с фиш(Серия К №6430427) за 2022
година с падеж 23.11.2022 година; сума в размер на 35 лева, представляваща
1
глоба с фищ(Серия К №6435945) за 2023 година; с падеж 06.04.2023 година;
сума в размер на 35 лева, представляваща глоба с фиш(Серия К №7800168) за
2023 година с падеж 31.07.2023 година; сумата в размер на 37,24 лева,
представляваща дължим данък моторно превозно средство за 2023 година, с
падеж 01.04.2024 година. Твърди, че задълженията са ликвидни и изискуеми.
Особения представител на ответника заявява, че искът е неоснователен и
недоказан и моли същият да бъде отхвърлен. Счита, че отношенията между
страните са по договор за оперативен лизинг, че претенцията на лизинговото
дружество може да е основателно, само ако в договора за лизинг изрично е
предвидена клауза, че ***т ще носи отговорност пред лизингодателя за
платените от последния глоби по реда на ЗДП и такава клауза действително
има в процесния договор. Сочи обаче, че налагането и плащането на глобите
са се осъществили след 2021г. а договорът за лизинг е сключен на 20.11.2013г.
за срок от 36 месеца, т.е. до 20.11.2016г. Сочи, че съгл. изричната разпоредба
на чл.347, ал.2 ТЗ, правилото на чл.236, ал.1 ЗЗД не се прилага при договора за
лизинг, т.е. не може да се счита, че ако ползването на лизинговата вещ
продължи след изтичането на срока на договора за лизинг със знанието и без
противопоставянето на лизингодателя, договорът ще се счита продължен за
неопределен срок. Твърди, че при липса на изрично споразумение между
страните за продължаване на договора, той следва да се счита прекратен и
следователно неговите клаузи нямат действие за бъдещи периоди, настъпили
след прекратяването на договора. Заявява, че по делото липсват данни
лизингодателят да се е противопоставил на ползването на лизинговата вещ
след изтичането на срока на договора. Поради горното счита, че разпоредбата
на чл.236, ал.2 ЗЗД в случая не намира приложение и не следва да се счита, че
въпреки прекратяването на договора за лизинг, ***т трябва да изпълнява
задълженията, които е поел по силата на този договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото не се спори и това е видно от приложените писмени
доказателства, че ищецът, в качеството на лизингодател, от една страна, и
ответника, в качеството на лизингополучател, от друга, са сключили ***, по
силата на който ищецът е предоставил за ползване на *** ***, *** ***, ***, с
2
***, подробно индивидуализиран в приложение № 1 към договора, срещу
задължението на *** да заплаща периодични лизингови вноски в общ размер
на 2736.71 евро за 36 месеца. В раздел V, т.1 е посочено изрично, че договорът
се сключва неотменимо за срок от 367 месеца, считано от подписване на
приемо-предавателния протокол, който е двустранно подписан на 04.12.2013г.
В договора не е предвидено продължаването му по какъвто и да било начин. В
раздел VІІ т. 13 е уговорено, че ***т е длъжен да възстанови на лизингодателя
в срок от 5 дни от уведомлението всички суми, дължими за глоби и
адмитистративни наказания, за които лизингодателят, като собственик на
автомобила, е уведомен. В раздел VІІІ, т. 3 е уговорено, че за всяка следваща
година от срока на договора и докаго лизинговото имущество е собственост на
лизингодателя, а се намира в държане на ***, последният дължи заплатените
от лизингодателя суми по застраховка Пълно каско, както и сумите за ДАНЪК
превозно средство, застраховка ГО, маркировка на автомобила и др. По делото
не се спори твърдението, че автомобилът не е върнат на лизингодателя, не се
твърдят обаче действия от негова страна за връщането на автомобила, за
уведомяване на *** за получени глоби на негово име, за действия за
прекратяване на договора. Макар и некоректно посочено в т. 1.1 от договора, е
явно, че лизингодателя е придобил лекия автомобил при условията на
ответника – лизингополучател, т.е. лизингът е финансов, това е изрично
посочено и в раздел VІІ, т. 11 от Договора. Ищецът е представил по делото
доказателства, че на негово име са наложени следните наказания: глоба с фиш
Серия К № 5376379 за нарушение на 30.09.2021г. в размер на 50 лева; глоба с
фиш Серия К №6430427 за нарушение от 28.06.2022г. в размер на 50 лева;
глоба с фиш Серия К № 6435945 за нарушение от 01.07.2022г. в размер на 50
лева; глоба с фиш Серия К № 7800168 за нарушение на 20.07.2023г. в размер
на 50лв., от които поради заплащане в срок са заплатени 35лв. Представени са
доказателства за заплащане на глобите от ищеца. Представени са
доказателства, че ищецът е заплатил сума в размер на 37.24 лева,
представляваща дължим данък МПС на автомобила за 2023 година.
При така установените по делото факти, съдът счита, че на основанието
на което е предявен, искът в частта за осъждане на ответника да му заплати
наложените глоби с ел.фишове, се явява неоснователен. В случая безспорно е
налице договор за финансов лизинг по смисъла на чл. 342 ал. 2 от ТЗ, който,
съобразно уговорките в самия договор, е с изтекъл срок на 04.12.2016г.
3
Съгласно чл. 347 ал. 2 ТЗ, за договора за лизинг не се прилага правилото на
чл. 236 ал. 1 от ЗЗД – ако след изтичане на наемния срок използуването на
вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя,
договорът се счита продължен за неопределен срок. Приложимо би било
правилото на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, когато при противопоставяне на
лизингодателя, *** продължи ползуването, то той трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В случая обаче
ищецът не може да се възползва от правилото на посочената разпоредба - явно
е, че ***т не е върнал на лизингодателя вещта, не е извършил действията,
уговорени в договора за да придобие собствеността й, но по делото не
доказано противопоставяне на ищеца, както и дали тази вещ реално се
управлява по смисъла на ЗДвП от ***. Заплащайки наложените глоби по
издадените 4 бр. фишове, собственикът на лекия автомобил не е използвал
възможността по чл. 187 а ал. 4 от ЗДвП, да представи декларация, в която
посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на МПС, с които действия да се освободи от
административно-наказателна отговорност. По този начин е поел риска да
заплати глобите, без възможност да иска тяхното възстановяване от
ответника, доколкото, поради изтичане на срока на лизинговия договор,
ответникът вече не е бил обвързан с уговорката в раздел VІІ т. 13 да
възстанови на лизингодателя в срок от 5 дни от уведомлението всички суми,
дължими за глоби и административни наказания, за които лизингодателят,
като собственик на автомобила, е уведомен. Дори и да може да се счете по
някакъв начин, че договорът продължава да действа между страните, то
ищецът не доказа по деложто, че съобразно договореното, е уведомил
ответника за наложените глоби, за да може да претендира тяхното заплащане.
Съдът намира, че по друг начин стои въпросът за претенцията за заплащане на
платения данък МПС. Уговорката в договора за дължимост на заплатения
данък не обхваща само срока на договора, а и всяка година, в която
лизингодателя е собственик, а лекия автомобил се намира в държане на ***.
При това положение, с оглед невръщането на автомобила на неговия
собственик, съдът намира, че е изпълнено условието на раздел VІІІ, т. 3 от
договора, сочещо задължение и извън неговия срок, поради което заплатената
от ищеца сума от 37.24лв. се явява дължима от ответника.
При така посоченото от съда, се налага извода, че претенцията за
4
заплащане на сумите от общо 170лв. за заплатени глоби, се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят, а претенцията за заплащане на сума
от 37.24лв. представляваща данък МПС за 2023г., като основателна и
доказана, следва да бъде уважена.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете. Съдът определя юрк. възнаграждение на ищеца съобразно
фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по него, в
размер на 100лв. Така, от направените от ищеца разноски в общ размер на
450лв., дължима се явява сума за разноски от 80.86лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.345 ал. 2 от ТЗ, М. Д. В., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.Р., сумата от 37.24лв., заплатен данък МПС за ***, ***
***, ***, с ***, като за остатъка от претенцията - за заплатени суми от 170лв.
за глоби с фиш Серия К № 5376379 за нарушение на 30.09.2021г.; с фиш Серия
К №6430427 за нарушение от 28.06.2022г.; с фиш Серия К № 6435945 за
нарушение от 01.07.2022г.; с фиш Серия К № 7800168 за нарушение на
20.07.2023г., ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, М. Д. В., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.Р., направени разноски по делото съобразно уважената
част от иска, в размер на 80.86лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5