Решение по дело №562/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора против Решение № 199 от 28.05.2024 г., постановено по АНД № 3640/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 349а-7/26.10.2023 г., издадено от началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора, с наложено на ответника по касация административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл.4, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че чл.5, ал.1, т.5 ЗЧОД в редакцията, действала до ДВ, бр.9/2018г., е изисквал лиценз за охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали, а след промяната продължава да изисква лиценз за охрана на същите обекти, като вместо изброяване на обектите, е използван техен признак да бъдат недвижими имоти. Позовава се на параграф 6 от ПЗР към ЗИД ЗЧОД, според който издадените лицензи по чл.5, ал.1, т.5 запазват действието си, а подадените заявления за издаване на такива лицензи се издават за охрана на обекти – недвижими имоти. Следователно законодателят в охрана на обект – недвижим имот включва и охраната на дискотеки, питейни и др. развлекателни заведения. От съда се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „Т. Ф. СЕКЮРИТИ“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище от пълномощника, в което се оспорва жалбата като неоснователна. Иска от съда обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора съд се е развило по жалба „Т. Ф. СЕКЮРИТИ“ ЕООД, представлявано и управлявано то Т. Д. Т., против Наказателно постановление № 349а-7/26.10.2023 г. издадено от Началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 349а-7-23.06.2023 г., на „Т. Ф. СЕКЮРИТИ“ ЕООД е наложено административно наказание - глоба в размер на 10000 лв. за нарушение на чл.4, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.5 от Закона за частната охранителна дейност. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.05.2023 г. около 02,18 ч.,в обект дискотека „Кавали“, находящ се в гр. Стара Загора, [улица]стопанисван от „ЧАС СТРОЙ“ООД, гр. Приморско, обл. Бургас, при извършена проверка на служители на ОД но МВР – Стара Загора, в изпълнение на функции по контрол върху частната охранителна дейност и Заповед № 349з-2612/21.07.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, е установено следното: „Т. Ф. СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, управлявано от Т. Д. Т. , [ЕГН], извършва частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД, съгласно Договор № 8 от 22.03.2023 г., състояща се в охрана на обект недвижим имот – дискотека „Кавали“, находящ се в гр. Стара Загора, [улица]стопанисван от „ЧАС СТРОЙ“ООД, гр. Приморско, обл. Бургас и осигурява пропускателен режим – проверка на лични карти на посетителите, без да е получил лиценз по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД по надлежния ред, съгласно изискванията на ЗЧОД. Дейността по охрана към момента на проверката се извършва пряко от Д. Т. Д. – [ЕГН] и Б. Х. Б. – [ЕГН].

Районен съд – Стара Загора съд е приел за установено описаното в АУАН и в НП извършване на дейността на посочените дата, час и място, въз основа на договора и възприетите по време на проверката изпълнение на задачи от охранителния пост, включващи и контролно-пропускателен режим. Въз основа на фактите е приел, че не е необходимо да се притежава лиценз по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД, защото търговското дружество притежава лиценз по чл.5, ал.1, т.2, т.3 и т.9 от същия закон. Счел е , че извършването на пропускателен контрол не доказва и не представлява дейност по охрана на обект – недвижим имот – дискотека, защото на основание чл.11, ал.2 ЗЧОД пропускателен режим може да бъде начин на охрана и на имуществото по чл.5, ал.1, т.2 ЗЧОД. Позовал се е и на сключения на 22.03.2023г. договор за охрана, в който страните са посочили като негово основание чл.5, ал.1, т.2 вр. чл.11, алл.1 и ал.2 ЗЧОД.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Въззивният съд не е нарушил правилата за формиране на вътрешното убеждение, тъй като е възприел фактите, такива каквито са посочени в АУАН и в НП, съгласно събраните от органа доказателства, но към тези факти неправилно е приложил материалния закон.

Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД наказуемо с имуществена санкция за юридическите лица в размер от 10 000 лв до 50 000 лв е извършването на дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД без лиценз или удостоверение. В чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД са изброени видовете частна охранителна дейност, сред които е тази по охрана на имуществото на физически или юридически лица /т.2 от чл.5, ал.1 ЗЧОД/ и охрана на обекти – недвижими имоти /чл.5, ал.1, т.5 ЗЧОД/. Не е спорно, че ответникът по касация е притежавал лиценз от 23.01.2019г., издаден на основание чл.40 от ЗЧОД, за извършване на частна охранителна дейност съобразно чл.5, ал.1, т.2, т.3 и т.9 от ЗЧОД /охрана на имущество на физически или юридически лица; сигнално-охранителна дейност; охрана на селскостопанско имущество/. В представения и приет като доказателство по делото Договор № 8 от 22.03.2023г. изрично е уговорено „Т.Ф.Секюрити“ ЕООД да извършва охрана на обект – дискотека „Кавали“. От съдържанието на този договор, както и приложения План за охрана, по несъмнен и еднозначен начин се установява, че е уговорена именно охрана на обект по см. на чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД, а не на имущество, независимо от посоченото в него основание – чл.5, ал.1, т.2 ЗЧОД във вр. с чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗЧОД. Съдържанието на договора определя неговия предмет, а не правната квалификация, която страните са дали /арг. от чл.20 ЗЗД/.

Разликата между охраната на недвижимо имущество и охраната на обект – недвижим имот, се състои в това, че дори и недвижимият имот да представлява недвижимо имущество, когато той може да бъде определен като обект по см. на ЗКИР, тогава за неговата охрана е необходим лиценз по чл.5, ал.1, т.5 ЗЧОЛД. В случая дискотеката е обект – недвижим имот, тъй като представлява сграда със самостоятелно функционално предназначение за развлекателна дейност с достъп на физически лица, поради което за извършването на частна охранителна дейност по см. на чл.5, ал.1, т.5 ЗЧОД търговското дружество – ответник следва да притежава лиценз, съобразно изискването на чл.4, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД. Липсата на издаден на „Т.Ф.Секюрити“ЕООД лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД към датата на сключване на процесния договор № 8/ 22.03.2023г., което обстоятелство не се оспорва от ответника в настоящото касационно производство, а и се потвърждава от представения по делото Лиценз № 3/02-811/ 12.05.2023г., сочи на извършено нарушение на чл.4, ал.1 вр. чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД, с което е осъществено административното нарушение по чл. 72, ал.1 ЗЧОД.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди Наказателно постановление № 349а-7/26.10.2023 г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора, като законосъобразно.

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, „Т.Ф.Секюрити“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Областна дирекция на МВР-Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 80 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ Решение № 199 от 28.05.2024 г., постановено по АНД № 3640/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 349а-7/26.10.2023 г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора, с което на „Т.Ф. Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Мъглиж, [улица], е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл.72, ал.1 от ЗЧОД за извършено нарушение на чл.4, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД.

ОСЪЖДА „Т.Ф. Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Мъглиж, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.