РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2020 година
В името на народа
Административен съд – Варна, Втори състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина
Чолакова
при
секретаря Добринка Долчинкова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 969 по описа на Административен съд – Варна за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал.
2 и чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от И.А.И., ЕГН ********** ***, срещу
Решение № 88/31.03.2020 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – гр. Варна, с което е оставена без уважение жалбата на лицето
срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200003-022-0016451/10.03.2020
г. и е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу Съобщение за насрочване
на опис изх. № С200003-110-0000888/10.03.2020 г., издадени от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна.
В жалбата са изложени твърдения,
че решението е необосновано, неоснователно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на процесуалните и материалните закони, при неспазване на принципите
на обективност и служебно начало. Изложени са съображения относно естеството на
актовете на публичния изпълнител и липсата на произнасяне на решаващия орган по
искане за спиране на изпълнителното производство. В уточняваща молба
жалбоподателя твърди, че в изпълнителното производство са нарушени
процесуалните правила, тъй като не е уведомен за акта за разпределение на
задължения, оспорва включените в размера на обезпеченото вземане 597,12 лева
лихви, както и целия размер на публичните задължения, вписан в постановлението
за налагане на обезпечителни мерки, а по отношение на съобщението за опис
твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като това съобщение няма
уведомителен характер, а засяга правната му сфера. Съгласно петитума, иска се
отписване поради изтекла абсолютна давност на задължение за лихва в размер на
597,12 лева, относимо към главници по ЗДДФЛ за данъчен период 2009 г., да бъде
отменен обявеният опис и да бъде задължена ТД на НАП да постанови ново
разпореждане с актуалните размери на публичните задължения, като уведоми
обслужващите банки. Иска се и присъждане на направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в производството –
Директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –
Варна, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за
неоснователност на жалбата. Посочва, че в наследените задължения не са включени
задълженията на покойния баща на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, а
само тези като работодател. Твърди, че съобщението за насрочен опис не
представлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, а
давността за задължението за лихви в размер на 597,12 лева не е изтекла. Моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна и в полза на дирекцията да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Според представената обратна
разписка, решението е връчено на жалбоподателяа на 29.04.2020 г. Жалбоподател е
лице, което е адресат на оспорените актове, жалбата е постъпила в ТД на НАП –
Варна на 04.05.2020 г., като са спазени сроковете по чл. 197, ал. 1 и по чл.
268, ал. 1 от ДОПК, следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
По основателността на жалбата:
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Решение № 88/31.03.2020 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Варна.
Както е посочено в самото решение, то е издадено по жалба на И.А.И. срещу два отделни акта на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна – срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200003-022-0016451/10.03.2020 г. и срещу Съобщение за насрочване на опис изх. № С200003-110-0000888/10.03.2020 г.
Съгласно разпоредителната част на това решение, постановлението за налагане на обезпечителни мерки, срещу което е насочена първата жалба по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, е потвърдено, а жалбата срещу съобщението за насрочване на опис е оставена без разглеждане на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
От събраните в производството доказателства се установява, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № **********/2019 г. на ТД на НАП – Варна, в качеството на наследник на починалия си баща А. И. М., действащ като ЕТ с фирма „Анонс – 91 – А. М.“ – гр. Варна, ЕИК *********. Установено е, че наследниците на М., сред които е И.А.И., са приели наследството на основание чл. 61, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството с протоколно определение от 24.01.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 16458 по описа на съда за 2018 г.
С Протокол изх. № С1900003-026-00005988/27.02.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е извършено разпределение на дълга на А. И. М. по изп. д. № ********** между четиримата наследници – П. А. М., Н. А. И.-И., И. А. И. и И.А.И.. В протокола не са посочени размери и основания на задълженията, припадащата се част от тях на всеки от наследниците, нито квотите, при които се разпределя дългът.
Със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК изх. № С1900003-048-0064105/29.03.2019 г. до И.А.И. , жалбоподателят е уведомен за образуваното изпълнително дело и за размера на задължението му с начислените лихви, в общ размер на 61203,43 лева, формиран като сбор от задължения за фондове ДОО, ДЗПО, ГВРС и ЗО по КСО , във връзка с подадени декларации обр.6 , задължения за ДДС във връзка с подадени СД по ЗДДС, задължения по ЗДДФЛ във връзка с подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и установени с РА № 103-*********/23.12.2020 г.
На 10.03.2020 г. са издадени двата обжалвани пред Директора на ТД на НАП – Варна акта на публичен изпълнител.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200003-022-0016451/10.03.2020 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ 1/16 ид.ч. от дворно място с идентификатор 67800.501.232 в гр. Созопол, обл. Бургас, ул. „Рибарска“ № 79 и от построената в имота жилищна сграда. В постановлението е посочено, че задължението на И.-И. е в общ размер 61203 ,00 лева, от които 31 162,93 лв. и лихва 30 040,50 лв.
Със Съобщение за насрочване на опис изх. № С200003-110-0000888/10.03.2020 г. е насрочен опис на възбранения имот на 24.04.2020 г. от 11 ч на адреса на имота. Според данните в преписката, двата акта са връчени на пълномощник на жалбоподателя на 11.03.2020 г.
Актовете са обжалвани пред Директора на ТД на НАП – Варна с обща жалба вх. № 13261/17.03.2020 г.
Според твърденията в жалбата до решаващия орган, актовете са незаконосъобразни, тъй като разпределението на задължението не е съразмерно на разпределението на наследствените дялове. Жалбоподателят счита, че невръчването на акта за разпределение нарушава правото му на защита. Твърди, че обезпечителните мерки са необосновани и незаконосъобразни, тъй като наследниците трябва да отговарят съобразно размера на наследствените си дялове, а не по равно между четиримата, тъй като низходящите несправедливо понасят по-голяма част от публичните задължения. Счита, че при това положение при реализиране на публичната продан ще бъде увредена. Излага твърдения, че не се наследяват задълженията на самоосигуряващите се лица за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Оспорва задължението за лихва в размер на 597,12 лева, относими към главница по ЗДДФЛ за 2009 г., тъй като счита същото за погасено по давност и иска да бъде отписано.
Според петитума на жалбата, жалбоподателят иска да бъде извършено правилно и законосъобразно разпределение на публичните задължения на наследодателя в съответствие с наследствените дялове, да бъде отсрочен описът до извършване на адекватно разпределение, да бъдат заличени задълженията за осигурителни вноски на наследодателя като самоосигуряващо се лице, да бъде отписана лихва в размер на 597,12 лева, да бъде издадено ново разпореждане с актуалните размери на задълженията и уведомяване на банките за това.
Въз основа на тази жалба срещу двата посочени по-горе акта е издадено обжалваното решение.
В решението си, Директорът на ТД на НАП – Варна е обсъдил доводите на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Посочва, че задълженията не са за вноски на починалия М. като самоосигуряващо се лице, а са за вноски за фондовете за ДОО, ДЗПО-УПФ и ППФ, ГВРС и ЗО по декларации обр. 6.
По отношение на постановлението за налагане на обезпечителни мерки излага мотиви, че не са допуснати процесуални нарушения, че са налице изпълнителни основания за принудително изпълнение на публични вземания, че има обезпечителна нужда, както и че разпределението на задълженията между наследниците е законосъобразно, при спазване на чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството. По тези съображения приема жалбата за неоснователна.
По отношение на съобщението за насрочване на опис приема, че то е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му и във връзка с предприемане на действия по принудително изпълнение, има изцяло уведомителен характер и не засяга правната сфера на жалбоподателя. Посочва, че съобщението е част от производството по изпълнение на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване и на това основание оставя жалбата без разглеждане.
Решаващият орган е изложил и мотиви относно разпределението на задълженията между наследниците, като е посочил, че това постановление също не подлежи на самостоятелно обжалване.
Във връзка с твърденията за погасени по давност задължения в размер на 597,12 лева лихви по задължение за ДДФЛ за 2009 г. посочва, че то е акцесорно и следва главното задължение, за което давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати главното задължение – 2010 г., тоест началото на давностния срок е 01.01.2011 г. и абсолютната давност изтича на 01.01.2021 г., поради което към датата на решението не е погасено по давност.
В хода на съдебното производство съдът е изискал и приел като доказателства протокол от 27.02.2019 г- за разпределяне на дълга на А. И. М. и извлечение от СУП на НАП- справка на подадените от лицето справки обр.6 и др. Изяснено е обстоятелството, че протоколът за разпределение на задълженията не е връчван на жалбоподателя и че насроченият опис, за който се отнася оспореното съобщение, не е проведен поради обявеното извънредно положение.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Обхватът на съдебната проверка на решението, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200003-022-0016451/10.03.2020 г., е определен от чл. 197, ал. 3 от ДОПК, според който съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 5 от кодекса.
В случая твърдения за дадено обезпечение в пари, банкова гаранция или ДЦК няма. Що се отнася до изпълнителните основания, в съдебното производство са събрани подадените от едноличния търговец в качеството му на осигурител декларации обр. 6, справките-декларации по ЗДДС и ревизионният акт, с който са установени задълженията за ДДФЛ на търговеца. Тези декларации и ревизионният акт представляват изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 1 и 2 от ДОПК, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 197, ал. 3, предл. второ от ДОПК. Следователно не е налице нито една от предпоставките за отмяна на обезпечителната мярка по чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки размерът на задълженията може да се оспорва само доколкото липсва изпълнително основание, каквито в случая са налице. Всички задължения по изпълнителните основания са били изискуеми към датата на откриване на наследството на А. М., като съобразно общия принцип на разделност на задълженията, който се извежда от чл. 121 от ЗЗД, всеки от сънаследниците наследява дял от паричното задължение, съответстващ на дела от наследството, който получава (чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството). Твърденията, че полученият от жалбоподателя дял от имуществото на починалия е по-малък от дела му в задълженията, са неотносими в това производство, доколкото споровете при наследствени правоотношения се решават от гражданския съд. Освен това те са неоснователни и недоказани, тъй като дяловете при наследяване по закон се определят по силата на съответната правна норма, паричните задължения са делими и няма приведени факти и доказателства, че съпругата на починалия е получила по-голям дял от наследството в сравнение с неговите деца.
Предвид гореизложеното, решението в частта му, с която е потвърдено постановлението за налагане на обезпечителни мерки, е правилно и законосъобразно, издадено от компетентния съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК орган в надлежна писмена форма, без констатирани съществени процесуални нарушения.
Вторият обжалван пред решаващия орган акт е съобщението за насрочен опис, жалбата срещу което решаващият орган е приел за недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт.
Съдът намира, че в тази част обжалваното решение, постановено на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК също е правилно и обосновано, издадено от органа, посочен в чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК в надлежната форма, и в съответствие с приложимите процесуални и материални норми.
Изводът на решаващия орган, че съобщението за насрочване на опис не представлява акт на публичния изпълнител, който да е годен за самостоятелно обжалване, е правилен. Това съобщение е акт, който подготвя същинското действие на органа – извършването на опис, като определя и уведомява длъжника за времето на извършване на описа. Той обаче не съдържа разпореждания към длъжника, които да засягат негови права и законни интереси или да създават за него задължения, поради което не е същинско действие по принудителното изпълнение, което да бъде обжалвано по реда на чл. 266 от ДОПК. Ето защо решаващият орган правилно е приел, че това съобщение има уведомителен характер и че жалбата срещу него следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалването му. Твърденията за засягане на правната сфера на жалбоподателя от съобщението за насрочен опис са общи и неконкретизирани, а искането за отмяна на насрочения опис с изричен акт постфактум, след като посочената в съобщението дата е минала, и въпреки прякото действие на пар. 29 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който изрично се спират изпълнителните производства по ДОПК, е неоснователно.
По останалите искания в жалбата до съда, съдът намира следното:
Съдът констатира, че направените с жалбата пред решаващия орган искания за отписване на погасени по давност лихви са обсъдени от директора, без той да е бил сезиран с жалба срещу отказ на публичен изпълнител да ги отпише. Няма и данни изобщо такова искане да е било отправено до публичен изпълнител и по него да е формиран отказ. Предвид това, както и липсата на диспозитив в обжалваното решение, липсва предмет на обжалване по съдебен ред и съдът не следва да обсъжда лихвите в това производство.
Относно искането за издаване на ново разпореждане с актуалните размери на задълженията. То не може да бъде отправяно за първи път до съда в производство по обжалване на други актове, а не на отказ такова разпореждане да бъде издадено. В преписката не се констатира подобно искане да е отправяно до публичния изпълнител и той да не се е произнесъл по него или да се е произнесъл с неблагоприятен за жалбоподателя акт. Жалба срещу такъв мълчалив или изричен отказ не е била и предмет на разглеждане от решаващия орган. Съдът констатира от представените в съдебното производство документи, че това искане е уважено служебно от публичния изпълнител на 20.03.2020 г. след разпореждането за частично отписване от 07.02.2020 г.
По гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата срещу Решение № 88/31.03.2020 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Варна е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството и предвид направеното искане, в полза на ТД на НАП – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, чл. 144 от АПК и пар. 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, или 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 3 и чл. 268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.И., ЕГН ********** ***, срещу Решение №
88/31.03.2020 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – гр. Варна, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С200003-022-0016451/10.03.2020 г. и е оставена без разглеждане жалбата на
лицето срещу Съобщение за насрочване на опис изх. №
С200003-110-0000888/10.03.2020 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН ********** *** да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна сумата 100 (Сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.268, ал.2 от ДОПК .
Съдия: