РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 29 януари, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 376
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.С.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник Д. Х. ***,
против Решение № 715 от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 1595/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0000910 от 18.07.2019 г. на Началник на Областен отдел ”Автомобилна
администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което по т. 1 за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, §3 от Регламент № 561 и на
основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и
по т. 2 за нарушение на чл. 7, § 1 от AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент № 561 и
на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вменените
му нарушения по ЗАвПр както от обективна, така и от субективна страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Касаторът, като
водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от
Република Турция за Република Румъния през територията на Република България с
превозно средство, регистрирано в Турция, която макар да не е страна – членка
на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл.
2, § 3, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за
международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността,
Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага
AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или в страни, които са
договарящи се страни по AETR, за цялото
пътуване. Следователно в случая приложение намира именно Европейската
спогодба (AETR), към изискванията на която препраща и посочената в
наказателното постановление разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Неоснователни
са възраженията на касатора, аргументирани с нормата на чл. 4 от ЗАНН, според
които българските контролни органи не разполагали с компетентност да
установяват извършените нарушения и да налагат административни наказания за
тях, тъй като той бил чужд гражданин и не било доказано, че нарушенията са
извършени на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 12, § 6, б.
“а“ от Европейската спогодба (AETR) изрично предвижда, че договарящата страна
упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за
нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната територия и за което
вече не е наложена санкция, дори ако
нарушението е извършено на територията на друга договаряща страна или
недоговаряща страна. Европейската спогодба (AETR) е ратифицирана със закон,
обнародван в ДВ, бр. 28 от 1995 г. и е в сила за Република България от
08.11.1995 г., поради което и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България нейните норми имат предимство пред противоречащите й такива
от вътрешното законодателство. В конкретния случай нормата на чл. 12, § 6, б.
“а“ от Европейската спогодба (AETR) има примат пред тази на чл. 4 от ЗАНН и
обосновава санкционната компетентност на българските власти дори по отношение
на нарушения по спогодбата, които не са били извършени, а само установени на
територията на страната. Освен това касаторът не е представил никакви
доказателства да е бил наказван за същото нарушение от властите на друга
държава – страна по спогодбата, в който случай повторното му наказване и от
българските власти действително би било недопустимо съгласно принципа ne bis in idem. Нарушението е описано чрез посочване на
маршрута, по който е бил извършван международния обществен превоз на товари, по
време на който е следвало да бъде ползвана почивка, съгласно установения от
закона период на почивка, както и по време на който е превишен максимално
допустимия период на непрекъснато кормуване – от Република Турция през Република
България до Република Румъния. По делото липсват доказателства, че процесните
периоди не попадат във времето, в което е осъществяван транспорта по описания
маршрут.
Противно на
поддържаното от касатора, посочването на нормата на чл.2, § 3 от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 в АУАН и НП не ограничава, а напротив, създава гаранции за
реализиране правото на защита на последния като това е било необходимо именно с
цел дефиниране на приложното поле на Европейската спогодба според регистрацията
на превозното средство (в договаряща страна по AETR) и териториалния обхват на
осъществявания международен превоз на стоки (частично извън територията на ЕС).
По този начин е удовлетворено и императивното изискване по чл. 42, т. 5 и чл. 57,
ал.1, т. 6 от ЗАНН, които текстове изискват в АУАН и НП да бъдат посочени
нарушените законни разпоредби, в конкретния случай в тяхната връзка с
националното законодателство – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Обстоятелството,
че абревиатурата AETR (от френски: Accord Européen sur les Transports
Routiers), която всъщност обозначава Европейската спогодба, е посочена в
наказателното постановление след нормите на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2,
§ 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, които предшестват посочения като нарушен
текст на чл. 8, § 2, изр. 2 от същата спогодба, не води до извод, че
задължението за посочване на нарушените законни разпоредби не е изпълнено или
че е изпълнено по начин наказаното лице да не може да разбере по кой законов
текст е квалифицирано вмененото му нарушение.
Липсват и нарушения от гледна точка на описание на
нарушенията. Всички обективни признаци от състава им са били посочени, като не е било накърнено правото
на защита на наказаното лице да разбере за какви конкретни нарушения е
ангажирана неговата отговорност.
При извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 715
от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 1595/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: