РЕШЕНИЕ
№ 1325
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502158 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.С. Г.С. , като
проц.представител на В. Г. Г. от гр.Пловдив против Решение № 2268/
20.06.2022г.постановено по гр. дело № 19495/2021 г., по описа на ПРС - І бр.
състав, в частта на присъдената издръжка, присъдена в полза на двете
ненавършили пълнолетие деца М. В. Г., роден на 16.*г. и Г. В. Г., родена на
28.11.*. и за двете в размер по 177.50 лв. платима до 5-то число на месеца,
считано от влизане на сила на решението до настъпване на законоустановена
причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Формулирани са
оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил със
здравословното състояние на жалбоподателя и с размера на получаваната от
него пенсия по болест, както и с неговата невъзможност да изплаща
присъдените суми, както и да си закупува необходимите лекарства, които са
животоспасяващи. Изтъква се обстоятелството, че по един от представените
медицински документи през 2016 г. е видно, че същият е претърпял операция
1
на главния мозък и в последствие е получил инсулт, което с решение на
ТЕЛК към настоящият момент е инвалид с 98 % неработоспособност. Заявява
се, че единствените доходи, които се получават от жалбоподателя са от
пенсията по инвалидност заплащани от държавата по закон, които не можели
да покрият присъдената от съда издръжка на децата и да осигурят ефективно
лечение и прехрана на болния с надеждата за неговото възстановяване и
връщане в обществото като нормален трудоспособен индивид. Изтъква се
обстоятелството, че издръжката от 50 лв за всяко едно от децата е максимума,
който бащата с оглед на доходите си може да заплаща. Счита се, че с оглед
особените обстоятелства в настоящият случай и невъзможността ответникът
по първоинстанционното производство да заплаща тези суми е по добре и в
интерес на децата да получават макар и нещо минимално. В този смисъл се
иска отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се
определи сума в размер на 50 лв. - издръжка за всяко едно от децата на месец
до настъпване на нови обстоятелства, даващи финансова възможност на
бащата да заплаща по висока сума.
Налице е отговор по въззивна жалба от въззиваемата страна М. Х. Г. от гр.П.,
чрез адв. С. Ж., в която се изразява становище, че присъденият размер на
издръжка е в законоустановения минимум, като се сочи, че двете деца са
малолетни, ученици и с непрекъснати нужди от храна, облекло, обувки и
учебници. Иска се решението на Районен съд да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в преклузивния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
В производство по чл.49 СК, предявен от М. Х. Г. от гр.П. против В. Г. Г. от
същия град, във връзка с решаване на правните последици от прекратяване на
брака и претендираните родителски права върху ненавършилите пълнолетие
деца М. В. Г., роден на 16.10.*. и Г. В. Г., родена на 28.11.*, е поискала
присъждане на месечна издръжка, платима от ответника, за всяко от децата в
минимален помесечен размер от 177,50 лева, считано от влизане в сила на
съдебното решение.
2
Отговор по исковата молба от ответника В. Г. Г. не е постъпил.
С постановеното решение на районния съд сключеният между страните
граждански брак е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне по въпроса за вината, родителските права върху малолетните
деца от брака са предоставени за упражняване от майката с определен режим
на лични отношения на децата с бащата, присъдена е месечна издръжка за
всяко от децата в размер на 177,50 лв, постановено е носене на предбрачното
име от ищцата. Делото е висящо пред въззивната инстанция само в частта на
определения размер на дължимата месечна издръжка за всяко от малолетните
деца в минимален размер от 177, 50 лева, като в останалата част решението е
влязло в законна сила.
При определяне размера на дължимата от ответника издръжка от 177,50 лв,
районният съд е отчел, че се претендира минималната предвидена по закон
по размер издръжка, поради което и в този размер я е присъдил.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Принципно съгласно чл.142, ал.1 СК размерът на месечната издръжка се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение на дължимата издръжка за ненавършилите пълнолетие деца
обаче задължението за заплащане на издръжка на родителите е безусловно,
доколкото законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.2 от Семеен кодекс
същите дължат издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.142, ал.2 СК минималният размер на издръжката на едно дете е
равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната. С
Постановление № 37 на МС от 24.03.2022г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната такъв е определен на 710 лева, въз
основа на който е определеният от районния съд минимален размер на
дължимата издръжка, равен на ¼ от МРЗ за 2022г. , съответно в размер на
177,50 лв. С настоящия действащ СК /Обн. ДВ, бр.47 от 23.06.2009г., в сила
от 1.10.2009г./ не е предвидена законова възможност за присъждане на по-
нисък от определения в разпоредбата на чл.142, ал.2 СК минимален размер
издръжка за едно дете, каквато възможност е съществувала в разпоредбата на
чл.85, ал.2 СК / обн., ДВ, бр.41/ 28.05.1985г. и отм., ДВ, бр.47/ 23.06.2009г./. В
3
тази насока искането на жалбоподателя за определяне на дължим от същия
размер на месечна издръжка в размер на от по 50 лева за всяко от
ненавършилите пълнолетие деца е неоснователно и противоречи на
законовата уредба на действащия Семеен кодекс, независимо от въведените
във въззивното производство фактически обстоятелства за влошеното си
здравословно и имуществено състояние. Посочените обстоятелства не се
въведени като релевантни от законодателя факти с оглед изричната законова
норма на чл.142, ал.2 СК, определяща задължението като такова с безусловен
характер независимо от работоспособността на лицето, дължащо издръжка на
ненавършило пълнолетие дете. Извън плоскостта на настоящия правен спор
са условията, реда и предпоставките, при които е предвидена възможността
за изплащане на присъдена издръжка от Държавата, уредена с разпоредбата
на чл.152 СК.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2268/ 20.06.2022г.постановено по гр. дело №
19495/2021 г., по описа на ПРС - І бр. състав в обжалваната част, в която В. Г.
Г., ЕГН: ********** е осъден да заплаща на М. В. Г., ЕГН:**********, чрез
неговата майка и законен представител М. Х. Г., ЕГН: ********** месечна
издръжка в размер на 177,50 лева платима до 5-то число на месеца, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, както и В. Г. Г., ЕГН: ********** е
осъден да заплаща на Г. В. Г., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител М. Х. Г., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 177.50
лв. платима до 5-то число на месеца, считано от влизане на сила на решението
до настъпване на законоустановена причина за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
4
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5