Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр.
Плевен, 14.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети юли през двехиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 2483 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В П. ски районен съд е постъпила молба
от А.Р.К. от ***, ЕГН ********** против
И.Б.И. ***, ЕГН **********. Твърди се, че молителката е преживяла съпруга на Б.И.
*** с ЕГН **********, починал на ***г. Твърди се, че по време на брака си
молителката и покойният й съпруг Б.И. К. са придобили с нотариален акт
собственост върху недвижим имот УПИ, целият от 925 кв.м, находящ се в ***, обл.П.
, ***, съставляващ ***, с пл.№ ***
от *** по плана на града, заедно с построените в имота жилищна сграда и две
летни кухни. Твърди се, че след смъртта на Б.И. К. на ***г. наследници на имота
са останали молителката, дъщеря й К.Б.И. и ответникът И.Б.И.. Твърди се, че
след смъртта на съпруга на молителката, върху последната е започнал физически и
психически тормоз от страна на сина й И.Б.И., ответник в настоящото
производство, и снаха й С.А., като основно скандалите са били свързани с опити
за изгонване на молителката от дома й, въпреки, че ответникът И.И. има закупена
и друга къща в ***. Твърди се, че ответникът и съпругата му заключват стаите на
къщата и по този начин лишават молителката от достъп до тях като същата ползва единствено
кухнята. Твърди се, че молителката е била принудена да напусне жилището си и да
замине за известно време при дъщеря си в *** като се е надявала, че след
завръщането си в *** нещата ще се променят. Твърди се, че след завръщането й от
*** не е имало промяна в отношение на ответника спрямо нея, а напротив тормозът
от страна на ответника се е засилил. Твърди се, че молителката е на 72-годишна
възраст и страва от множество заболявания, за което има постановено *** от *** г.
със ***. Твърди се, че упраженият тормоз от страна на ответника спрямо
молителката датира от дълъг предходен период от време, но същата не е завеждала
дело по ЗЗДН поради факта, че той е неин син и тя го обича и му прощава като
майка. Твърди се, че молителката единствено е пускала жалби и сигнали до
прокуратурата и до полицията, като е била уведомявана, че ответникът е
предупреден и въпреки това торзома от страна на ответника е продължавал. Твърди
се, че акт на домашно насилие е бил извършен спрямо молителката от страна на ответника
и на ***., ден след завръщането й от *** като молителката отново се е
въздържала от завеждане на дело по ЗЗДН. Твърди се, че повод молителката да заведе
дело по реда на ЗЗДН срещу ответника е бил случай на насилие от негова страна на
***г. Твърди се, че на същата дата около 21:00 часа молителката си връзвала
лозето в двора си, когато ответникът И.И. е дошъл при нея и започнал да я
блъска и да й вика, че той е единствен наследник на имота, принуждавал я да си
изнася всичко от мазето, че то не е нейно, че ще я убие и ще я прати при
майката на молителката, която е покойник от години. Твърди се, че ответникът
отправил към молителката следните закани: „Тази нощ ще те убивам. Няма да те
оставя. Ще те е страх като ме видиш ”. Твърди се, че ответникът е започнал да
извива ръцете на молителката, вследствие на което същата е получила наранявания
и силни болки в областта на двете ръце, при което единствено успяла да се
задържи на краката си благодарение на това, че се подпряла на мрежата-/телената
конструкция на лозето/. Твърди се, че след това молителката успяла да избяга в
къщата си в кухнята, където се заключила. Твърди се, че молителката се обадила по
телефона на съседката си С.А. с молба да дойде при нея, тъй като била много
уплашена и треперела. Твърди се, че след това молителката помолила съседката си
А. да се обади на телефон 112 за помощ, след което А. позвъняла на телефон 112
и не след дълго пристигнали полицейски служители
с патрулна кола. Твърди се, че служителите на полицията извикали молителката заедно
със съседката й С.А. да отидат до патрулният автомобил, разпитали молителката
за случилото се и я накарали да напише
обяснение като такова тя написала в автомобила. Твърди се, че полицаите са
извикали и ответника И.Б.И. и го накарали да напише и той обяснение, но
последният отказал. Твърди се, че
полицейските служители предупредили устно ответника да преустанови да упражнява
психически и физически тормоз спрямо молителката, както и да се въздържа от
насилие спрямо същата. Твърди се, че дори в присъствието на полицаите ответникът
И.И. продължил да заплашва молителката и да я обижда. Твърди се, че молителката
е била посъветвана от служителите на полицията да потърси защита по съдебен
ред. Твърди се, че молителката живее в постоянен страх и при заключена врата. Твърди
се, че целта на ответника и неговото семейство е да изгонят молителката от
имота й и да й причиняват психически тормоз.
Поради
това моли съда да приложи следните мерки за закрила, а именно:
1/ Ответникът И.Б.И. ***, ЕГН **********, да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката А.Р.К. от ***, ЕГН **********;
2/ Ответникът
И.Б.И. ***, ЕГН ********** да бъде отстранен от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в ***, *** за срок от дванадесет месеца;
3/ На ответника И.Б.И. ***, ЕГН **********
да бъде забранено да приближава молителката А.Р.К.
от ***, ЕГН **********, и жилището, находящо се в ***, ***, за срок от дванадесет
месеца.
4/ Ответникът И.Б.И. ***, ЕГН **********,
да бъде задължен да посещава специализирани програми.
Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът
не е взел становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствата, намира за установено следното:
По
допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 5 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от низходящ. По делото е безспорно, а това се установява и
от приложеното удостоверение за наследници с дата *** г., издадено от ***, че
ответникът И.Б.И. е син на молителката А.Р.К.. При това положение съдът счита,
че молбата за защита от домашно насилие се явява подадена срещу надлежно пасивно
легитимирана страна при спазване на установения в закона едномесечен
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По
основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
По делото е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката А.Р.К.
декларира, че на *** г. към 21:00 часа в ***, в дома й на ***, спрямо нея е бил
извършен акт на домашно насилие от сина й И.Б.И., изразяващ се в извиването на
ръцете й, блъскане и заплахи и закани за убийство. Отразеното в декларацията се
потвърждава косвено и от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства. От показанията на разпитания свидетел Е.С., който е полицейски
служител в РУ - *** и е посетил дома на
молителката непосредствено след инцидента и след обаждането на телефон 112 се
установява, че същият е възприел притеснението на молителката и нейната уплаха
от инцидента. По-подробни и обстоятелствени са показанията на втората
свидетелка С.К., която е съсед на имота на молителката и има непосредствени
впечатления от спорните факти. Същата споделя, че на дата *** г. й се обадила
молителката, която е била уплашена и е заеквала. Свидетелката отишла в дома на
молителката като заварила последната заключена в едно от помещенията. Пред
свидетелката молителката споделила, че е била блъскана и заплашвана от сина си И.И..
Свидетелката твърди също така, че по същото време се появил ответникът с дърво
в ръката и заплашвал както молителката, така и свидетелката със саморазправа. В
показанията на свидетелката се съдържат сведения, че горния инцидент не е
единичен случай, а от страна на ответника системно се упражнява психически и
физически тормоз спрямо молителката, който е провокиран от имуществени семейни
спорове. В тази връзка трябва да се съобразят и представените с молбата на А.Р.К.
писмени доказателства, а именно писмо от *** г. на ***– гр.П. , в което е
отразено, че ответникът И.Б.И. е бил призован в полицейското управление и е бил
предупреден да не нанася физически тормоз над своя баща Б.И. К., както и
извлечения от входящи номера за заведени преписки в Р.П. – гр.П. .
Анализът на така събраните и писмени
доказателства обуславя извода, че действително от страна на ответника са извършени
определени актове, които могат да се квалифицират като упражнено домашно
насилие спрямо молителката А.Р.К.. При преценката на тежестта на извършените
действия на насилие съдът счита, че в конкретния случай следва да бъдат
приложени предвидените в чл.5, ал.1, т.1 – 3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно
насилие, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие,
отстраняване на същия от съвместно обитаваното жилище и забрана ответникът да
приближава молителката и жилището й за срок от 12 месеца.
Съдът счита, че предвид особеностите на
случая и най-вече предвид обстоятелството, че поведението на ответника до
голяма степен е определено от неговите имуществени спорове с молителката е нецелесъобразно
прилагането на мярката, предвидена в чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, поради което в
тази й част молбата за защита от домашно насилие следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на молителката деловодни разноски в размер на 400
лв.
Отделно от това ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на
200 лв. по сметка на П. ския районен съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И.Б.И. ***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката А.Р.К. от ***, ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА И.Б.И. ***, ЕГН **********, от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в ***, ***, за срок
от дванадесет месеца, считано от 14.07.2020 г.
ЗАБРАНЯВА
на И.Б.И. ***, ЕГН **********, да приближава молителката А.Р.К. от ***, ЕГН **********,
и жилището, находящо се в ***, ***, за
срок от дванадесет месеца, считано от 14.07.2020 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молителката А.Р.К. от *** за
издаване заповед за защита в частта й, касаеща прилагане на мярката по чл.5,
ал.1 т.5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА
И.Б.И.
***, ЕГН********** да заплати на молителката А.Р.К. от ***, ЕГН **********
направените деловодни разноски в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА
И.Б.И.
***, ЕГН********** да заплати по сметка на П. ския районен съд
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв.
Решението
може да се обжалва пред П. ския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: