ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 872
гр. Перник, 23.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231700100295 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М. К. М., ЕГН ********** от *** срещу
„УЕБ ФИНАНС ХОДЛИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***.
На основание член 140 от ГПК, съдът извърши проверка на подадената
искова молба и намира, че същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, направено с
отговора за нередовност на исковата молба. В същата ясно са посочени
фактите, на които ищецът основава претенцията си. Същият излага
последователни твърдения за предходните собственици на процесния
недвижим имот и придобивните способи, на които те са основавали вещното
си право. Посочва правния способ, чрез който имотът е придобит от
праводателите му и индивидуализира разпоредителната сделка, по силата, на
която твърди, че той е станал негов собственик. От друга страна посочва
титула за собственост, по силата, на който ответникът оспорва правото му на
собственост и който обосновава правният му интерес от водене на
положителния установителен иск. Оспорва правото на собственост на
ответника, с твърдение, че праводателят му не е собственик. Наведените
твърдения ясно очертават параметрите на правния спор - възникналата
конкуренция между правата на страните, всяка от които твърди да е
собственик на процесния имот. Оспорването правата на ответника е свързано
с придобивния способ, на който той се позовава – възлагане на недвижим
имот след проведена публична продан по изпълнително дело № 844/2011 г. по
описа на ЧСИ Соня Д.а, а именно твърдение, че праводателят му – длъжникът
по изпълнителното дело не е бил собственик на този имот. Изложените
обстоятелства са достатъчни за индивидуализиране на правния спор, както и
за правилното определяне на неговата правна квалификация, която е от
изключителната компетентност на съда. Затова съдът счита оплакването за
нередовност на исковата молба за неоснователно.
Наведените от ответника твърдения на отсъствие на идентичност между
1
недвижимите имоти, описани в различните титули за собственост, които сочи
ищеца, са неотносими към преценката за редовността на исковата молба. Те
за от значение за разрешаването на спора по същество.
Предявеният иск е допустим.
Наведени са твърдения за конкуренция на вещни права по отношение на
един и същ недвижим имот, основаващи се на различни придобивни способи,
както и че спорният обект на собственост е във владение на ищеца. Така
изложеното обосновава правния интерес от водене на предявения
положителен установителен иск.
Неоснователно е възражението на ответника, че с оглед посочените в
исковата молба факти, защитата на ищеца следва да се осъществи с
отрицателен установителен иск насочен срещу длъжника и взискателя по
изпълнителното производство за установяване, че имуществото върху което е
насочено принудителното изпълнение не принадлежи на ищеца, който е
уреден в чл. 440 от ГПК.
Искът по чл. 440 от ГПК е предвиден, предвиден като защита на третите
лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е
насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с
изпълнението се засягат правата на тези лица. С иска се защитава не само
правото на собственост на третите лица, но и ограничено вещно право или
противопоставимо на купувача облигационно право. Предмет на иска не е
правото на третото лице, а отричането правата на длъжника и следователно -
на възможността принудителното изпълнение да се насочи върху вещта, за
правата върху която има спор. Правният интерес от воденето на иска
съществува докато принудителното изпълнение върху вещта не е
приключило. /в посочения смисъл са разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК/.
В настоящия случай твърдението е за придобит от ответника недвижим
имот в резултат на приключило принудително изпълнение върху същия,
който не е бил собствен на длъжника, тъй като негов собственик е бил
ищецът. Следователно налице е конкуренция на придобити права на различни
основания, обективирани в различни подлежащи на вписване актове. Този
спор се разрешава с предявяване на положителен установителен иск за
собственост, респективно на ревандикационен иск, а не на иск по чл. 440 от
ГПК.
Обстоятелствената част на настоящата искова молба изцяло съответства на
формулираното към съда искане и въведеното като предмет на делото спорно
правоотношение е разрешимо с произнасяне по заявения петитум.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК, съдът изготвя следния проект за доклад
по делото:
Производството е по положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77, пр. 1-во от ЗС, във вр. с
чл. 453, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 496, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по искова молба от М. К. М., ЕГН ********** от *** срещу
„УЕБ ФИНАНС ХОДЛИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: ***.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № ****. на нотариус Н. З. е станал собственик на
самостоятелен производствен обект в промишлена сграда, с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени
със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
предназначение: други нежилищни, с площ от 411 кв. м. и 1/1 ид. ч. от
правото на строеж, намиращ се в кв. Караманица № ***, съгласно скица на
поземлени имот № *** на СГКК –гр. Перник при граници и съседи: поземлен
имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, и поземлен
имот с идентификатор ***.
Ищецът твърди, че предходни собственици на недвижимия имот са както
следва: един от неговите праводатели заедно с други лица били признати са
собственици на процесния имот по давностно владение, за което е съставен
нотариален акт № ***. на нотариус Р. М.. Съсобствеността била прекратена с
договор за доброволна делба, за което е съставен нотариален акт № **** г. на
нотариус Р. М. и имотът е придобит в собственост от К. М. К. по време на
брака му с Е. К. К.. Те продали имотът на ищеца, като сделката е
обективирана в посочения по –горе нотариален акт.
Сочи, че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от
04.05.2018 г. по изпълнително дело № 844/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.а
ответникът се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор
55871.510.16, ведно с построената в него сграда с идентификатор
55871.510.16.1 и сграда с идентификатор 55871.510.16.2.
Твърди, че собственият му недвижим имот 55871.510.16.1.4 е част –
самостоятелен обект в сградата, с идентификатор *** Счита, че ответникът не
е придобил собствеността върху него, тъй като длъжникът в изпълнителното
производство по изпълнително дело № 844/2011 г. не е бил собственик на
същия.
Сочи, че ответникът не възпрепятства достъпът и ползването на собственият
му имот, но доколкото притежава титул за собственост, с който конкурира
неговото право на собственост върху същия обект е налице правен интерес от
защита на последното.
Искането му към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт***. на нотариус Н. З. на недвижим
имот, представляващ: самостоятелен производствен обект в промишлена
сграда, с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: други нежилищни, с
площ от 411 кв. м. и 1/1 ид. ч. от правото на строеж, намиращ се в кв.
Караманица № ***, съгласно скица на поземлени имот № *** на СГКК –гр.
Перник при граници и съседи: поземлен имот с идентификатор 55871.510.15 и
поземлен имот с идентификатор ***, и поземлен имот с идентификатор ***.
Исковата молба е връчена на ответника на 07.09.2023 г. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е оспорен като неоснователен.
Ответникът оспорва идентичността на имота, описан в нотариален акт №
65, том втори, рег. № 6260, дело 248/2007 г. на нотариус Румен Манов, с
недвижимия имот, на който ищецът твърди че е собственик, както и
3
идентичността на последния с недвижимия имот, придобит от него чрез
публична продан.
Твърди, че е придобил спорния недвижим имот с постановление за
възлагане от 04.05.2018, влязло в сила на 20.11.20018 г. по изпълнително дело
№ 844/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.а, образувано за събиране на вземания от
длъжника „Мибу“ ЕООД.
Сочи, че „Мибу“ ЕООД е било собственик на имота от 1992 г. до
публичната продажба, без прекъсване. Твърди, че дружеството е образувано с
решение № 41 по протокол № 6/23.04.1992 г. на ОС – Перник, с капитал –
пасивите и активите на общински фирми „Мибу“ и „Елея“, които са
образувани по реда на Указ № 56 за стопанската дейност с Протокол
11/13.10.1989 г. и са правоприемници съответно на ДП „Елея“ и ДП „Младен
Стоянов“. Капиталът на „Мибу“ ЕООД е в размер на 420200 лв., формиран
чрез внасянето на общинско имущество на ОФ „Мибу“ в размер на 4015000
лв. и на ОФ Елея в размер на 187000 лв. Към 31.12.2991 г. процесните имоти
са включени в баланса на ОФ „Миду“, а към 31.08.1998 г. се посочени в
сметка 203 на „Мибу“ ЕООД по балансова стойност. Ответникът твърди, че
при всички по нататъшни преобразувания на дружеството имотите, предмет
на постановлението за възлагане са били част от капитала на дружеството.
Сочи, че придобитите от него недвижими имоти са били предмет на
договорна ипотека, сключена между „Мибу“ ООД и Международна банка за
търговско развитие, обективиран в нотариален акт № *** Н. З. за
обезпечаване на вземане в полза банката. Твърди, че след поредица от
прехвърлителни сделки е придобил вземането, което произтича от договор за
банков кредит № 034/151-100-03-Д/23.12.2003 г. сключен между „Мибу“
ЕООД и МБТР в общ размер към 30.09.2007 г. – 4512563.06 лв. За събиране
на вземането е образувано изпълнително дело № 161/205 г. по описа на СИС
при РС – Перник, преобразувано в изпълнително дело № 844/2011 г. по описа
на МСИ С. Д.а. Принудителното изпълнение е насочено върху придобитите
от него недвижими имоти, като върху тях е наложена възбрана вписана по вх.
Рег. № 1481/14.11.2005 г. , която възбрана е била действаща към
констативния нотариален акт № *** Р. М..
Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Ответникът заявява искане за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № ***. и нотариален акт за доброволна делба на съсобствени
недвижими имоти № *** на нотариус Р. М..
Така направените искания са процесуално недопустими. На отмяна по реда
на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове за
установяване на право на собственост върху недвижим имот, но не и такива,
които обективират правна сделка. Отмяната на констативен нотариален акт по
чл. 537, ал. 2 от ГПК винаги е последица от уважен иск, с решението, по който
се признават правата на третото лице по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр. Тази претенция не може да се заявява
самостоятелно. В така изложения смисъл са и разясненията дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г. на
ВКС.
Предвид горното и доколкото ответникът не е предявил насрещен иск за
установяване по отношение на ищца, че той е собственик на недвижимия
4
имот, за който е съставен констативен акт за собственост, както и предвид
обстоятелството, че нотариален акт № ***. обективира сключена сделка,
искането му следа да се остави без разглеждане.
Доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да установи, както следва: правото си на собственост
на соченото от него основание; противопоставимостта на същото на
ответника, като основавщо се на акт, вписан преди вписването на възбраната
върху недвижимия имот, придобит на публична продан; идентичността на
недвижимия имот, за който двете страни твърдят конкуриращи се вещни
права.
В тежест на ответника е да установи, че вписването на възбраната върху
имота, на който твърди, че е собственик по силата на възлагане на публична
продан е по-рано от вписването на акта, на който ищецът основава правата си.
Ищецът не сочи доказателства, че спорния имот е индивидуализиран
съгласно актуалното състояние на КККР на гр. Перник. Доколкото това е от
значение за преценка редовността на исковата молба, същият следва да се
задължи в едноседмичен срок от съобщаването да представи актуална скица
на недвижимия имот, предмет на спора. Доколкото към настоящия момент не
е констатирано несъответствие между описания в исковата молба недвижим
имот и актуалната му индивидуализация по КККР на гр. Перник, исковата
молба не следва да се оставя без движение.
Ищецът не сочи доказателства за идентичност – пълна или частична такава
на спорния недвижим имот, с имотите, описани в нотариалните актове, на
които той основава собственическите си права, както и с имота, на който
ответникът се легитимира като собственик по силата на постановление от за
възлагане на недвижим имот от 04.05.2018 г. по изпълнително дело №
844/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.а. Тъй като за установяване на това
обстоятелство са необходими специални знания, съдът на основание чл. 195,
ал. 1 от ГПК следва служебно да назначи съдебно техническа експертиза,
която да отговори на въпроса налице ли е пълна или частична идентичност
между спорния недвижим имот с идентификатор 55871.510.16.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със
заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и
недвижимите имоти, описани в нотариален акт № ***. и в постановление за
възлагане от 04.05.2018 г. по изп. Д. № 844/2011 г. по опис на ЧСИ Е. Д.
Доказателствени искания:
Следва да се приемат представените с исковата молба и с писмения отговор
писмени доказателства.
Тъй като исканията на ответника по чл. 537, ал. 2 от ГПК са приети от съда
за процесуално недопустими, то не следва да се уважават доказателствените
искания, направени във връзка с тях, а именно за изискване на заверени копия
от нотариални дела, по които са издадени.
В отговора ответникът е посочил, че не са му връчени приложенията към
исковата молба, поради което копия от същите следва да му бъдат връчени с
настоящото определение.
С оглед разпоредбата на член 140, ал. 3 от ГПК, съдът указва на страните
възможността да ползват медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
5
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за оставяне на
производството по делото без движение, поради нередовност на исковата
молба, както и за прекратяване на производството, поради недопустимост на
иска.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустимо, искането
на ответника „УЕБ ФИНАНС ХОДЛИНГ“ АД за отмяна на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение № ***. и на нотариален акт за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти № ***. на нотариус Р. М...
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.11.2023 г. от 13.30 часа, за когато да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители, с препис от настоящето определение,
ищеца и с препис от отговора на ответника, а ответника и с копия от
приложените с исковата молба доказателства.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с писмения отговор писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да представи
актуална скица на спорния недвижим имот, представляващ имот с
идентификатор 55871.510.16.1.4.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, с вещо лице П. Е. М., която да
отговори на въпроса: налице ли е пълна или частична идентичност и ако е
налице, в какъв обем, между спорния недвижим имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със
заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и
недвижимите имоти, описани в нотариален акт № *** и постановление за
възлагане от 04.05.2018 г. по изп. Д. № 844/2011 г. по опис на ЧСИ Елена
Добренова , при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщаването.
УКАЗВА на ищеца, че ако не внесе определения депозит експертизата ще
бъде заличена.
СЛЕД представяне на доказателства за внесения депозит, ДА СЕ ПРИЗОВЕ
вещото лице.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщаването да
предприемат действия във връзка с разпределението на доказателствената
тежест.
УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото формулиран в
мотивната част на определението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните:
Ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да
6
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, в която искането на ответника е оставено без
разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
София, в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалата част не подлежи
на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7