№ 766
гр. Бургас, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100502222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ с ЕИК
*********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Цв. Вукова от
САК против решение № 61/15.08.2022 год. по гр.д.№ 256/2021 год. по описа
на Районен съд-Царево, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна
претенцията по чл.411, ал.1 от КЗ на въззивника против Община Царево за
главницата над уважения размер от 1545,98 лв. до претендирания такъв от
9471,95 лв. като неоснователна и недоказана, както и претенцията за
заплащане на мораторна лихва за разликата над уважения размер от 470,68 лв.
до пълния предявен размер от 3383,59 лв..
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и материалния закон. Посочва, че
решението в частта, с която е прието, че главната претенция е доказана по
1
своето основание, е правилно, но в частта с която е прието, че не всички
увреждания по автомобила са в резултат от процесното ПТП, е неправилно. В
тази връзка въззивникът счита, че съдът незаконосъобразно е игнорирал
събрания по делото доказателствен материал и е достигнал до неправилен
извод за размера на вредите само въз основа на заключението на вещото лице,
изготвило основното и допълнителното заключение по САТЕ, при положение,
че и двете заключения са били своевременно оспорени като непълни и
необосновани. Твърди, че експерта не е събрал оферти от оторизирани
сервизи за всички вреди, които е следвало за оцени по пазарни цени, а вместо
това сам е преценил за кои части и ремонтни дейности да поиска оферти,
поради което заключенията са непълни, с големи разлики между експертизата
и събраните писмени доказателства по щетата за извършените ремонтни
дейности по застрахования автомобил. На следващо място сочи, че
експертизата неоснователно и необосновано е премахнала и не е оценила
редица детайли подлежащи на ремонт, без да обоснове това, като не е
изпълнила задачата да даде действителната стойност по средни пазарни цени,
а вместо това е дадено заключение за „икономически най-изгодна оферта“,
каквато задача не е поставена. Твърди, че експертизата не е приложила
изискването на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, въведена с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН и
чл.400, ал.1 от КЗ при оценка на щетите. Цитирана е съдебна практика.
Направено е искане атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната
отхвърлителна част и постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло
уважени, като се присъдят и разноските по делото. Направено е искане на
осн.чл.266, ал.3 ГПК за допускане на тройна САТЕ, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси и за изискване на осн.чл.192 ГПК на
пълната преписка по обследване на процесното МПС непосредствено след
ПТП-то от „Сервиз Интермарина“ ООД-Бургас.
Въззиваемиата Община Царево е депозирала отговор, заявен чрез
процесуален представител адв. Г. Николов от АК-Бургас, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че релевантните по делото
факти са безспорно установени, включително е изяснен механизма на
процесното ПТП. Намира за неоснователни твърденията в жалбата за
допуснати нарушения в хода на съдебното производство и необоснованост на
приетата по делото САТЕ. Твърди, че поради настъпила преклузия районният
2
съд правилно не е уважил доказателственото искане на насрещната страна за
изискване на цялата преписка от „Сервиз Интермарина“ ООД-Бургас по
обследване на процесното МПС. Относно експертизата приета от районния
съд е посочено, че последната правилно е кредитирана като пълна, ясна и
обоснована, че не са налице съмнения за нейната правилност, поради което
законосъобразно е отказано допускане на тройна САТЕ. Направено е искане
обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемия да бъдат
присъдени разноските по делото. Възразено е срещу доказателствените
искания на въззивника, с твърдение, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.3
ГПК.
С определението си по чл.267 от ГПК по доказателстваните искания
въззивният съд е приел, че искането по чл.192 от ГПК е било направено в
пето по ред о.с.з от 12.07.2022 год., в което е бил даден и ход на съдебните
прения и предвид настъпилата преклузия, правилно е отказано от районния
съд, като за него не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК. По другото
доказателствено искане е счетено, че районният съд е допуснал процесуално
нарушение като след оспорването на единичната експертиза и направеното
искане, е отказал да допусте тройна САТЕ, поради което на осн. чл.266, ал.3
от ГПК е уважено искането на въззивника за допускане на тройна САТЕ .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано
лице, с интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване акт на съда,
поради което е допустима.
Решението в обжалваната част е постановено по разгледаните от
районният съд обективно съединени искове с правно основание чл.411, вр.чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която
Община Царево е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ с ЕИК
*********, сумата от 1545,98 лева - главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №0300-14-
********* на основание застрахователна полица №13‐0300/020/5000364 /01
от 04.02.2014г., сключена към застрахователна полица № 13-
0300/020/5000364 от 11.12.2013г., за вреди по МПС настъпили при
самостоятелно ПТП - пропадане в необозначена дупка на пътя към централен
плаж на 11.08.2014 г. около 01,00 ч. в района на гр.Царево до х-л
3
Алексанрдия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяването на иска - 01.06.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата и мораторна лихва в размер на 470,68 лева за периода от 01.06.2018
год. до 01.06.2021год.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Пред въззивния съд страните не спорят относно приетия механизъм за
настъпване на ПТП, установен от районния съд с решението в необжалваната
част, а именно: На 11.08.2014 г. около 01:00 ч. в района на град Царево, до
хотел Александрия в посока към централния плаж на град Царево, К. И. Й. с
ЕГН **********, управлявайки собствения на В. В. В. лек автомобил „Ауди
А8“ с peг. № СА1911СС, попаднал в необозначена и необезопасена дупка в
пътната настилка, намираща се на самата лента за движение, в резултат на
което на автомобила са причинени вреди. За удостоверяване на пътния
инцидент бил съставен протокол за ПТП № 1057889 от 11.08.2014 г.
Не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение по
застрахователна полица № 13-0300/020/5000364 от 11.12.2013 год., съгласно
която между ЗАД „Алианц България“ и собственика на процесното МПС е
сключен договор за имуществена застраховка на лек автомобил „Ауди А8" с
peг. № СА1911СС, обхващаща момента на настъпване на процесното ПТП.
По предявен иск от собственика на автомобила срещу застрахователя
било образувано гр.д № 49802/2015 год. по описа на Софийски районен съд,
производството по което е било прекратено на основание чл.233 от ГПК –
поради отказ на ищеца от предявения иск. Между страните по това дело било
постигнато извънсъдебно споразумение, като по образуваната щета №0300-
14-*********, застрахователят приел, че щетите са в размер на 6562,10 лева,
както и че са били извършени разходи за спасяване на автомобила в размер на
2909,85 лева, и с преводно нареждане за кредитен превод от 17.11.2016 год.
платил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер
на 9471,95 лева.
След извършеното плащане в полза на собственика на автомобила, с
регресна покана от 09.11.2017 год., застрахователят поканил ответника по
настоящото дело като отговорен за причинените щети, да му плати изплатено
4
на собственика застрахователно обезщетение, но с писмо от 24.11.2017 год.
Община Царево отказала да плати сумата.
Както правилно е приел районният съд, ответникът по настоящото дело
Община Царево, не е участвал като страна в гр.д № 49802/2015 год. по описа
на Софийски районен съд, като не е обвързан от споразумението сключено
между собственика на процесното ПТП и застрахователя.
С необжалваната част от решението е прието, че е доказана по
основание претенцията на ищеца спрямо ответника по чл.411 от КЗ,
който сочи, че застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Регресното право на застрахователя спрямо причинителя на
вредата е възникнало с плащането на застрахователното обезщетение, което е
извършено на 17.11.2016 год. – при действието на новия КЗ, поради което
правното основание на предявения по делото регресен иск се определя по
новия КЗ, а не по КЗ /отм./. С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата.
С оглед оспорването от страна на ответника, ищецът носи тежестта на
доказване по спорния пред настоящия съд въпрос за действителния размер на
вредите настъпили по процесния автомобил към момента на ПТП. Към
момента не се спори, че в резултат на процесното ПТП са причинени вреди на
лекия автомобил на на обща стойност 1545,98 лева, до който размер
решението постановено от районния съд не е обжалвано. Размерът на вредите
за които не се спори, че са причинени на процесния автомобил при
процесното ПТП са определени от районния съд на базата на приетото от
него основно и допълнителсно заключение по автотехническа експертиза
извършена от вещо лице /САТЕ/ Юлиян Петров. Според това вещо лице не
всички вреди по автомобила описани в щетата на застрахователя и заплатени
от него на застрахованото лице са в прява причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Вещото лице Петров е приело, че в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, на автомобила са причинени само
5
следните вреди: скъсана предна броня /за ремонт и боядисване/, счупена кора
под двигател и скоростна кутия /за подмяна/ на обща стойност за
отстраняване на нанесените щети в размер на 1545, 98 лева с ДДС.
Въпреки, че заключенията на вещо лице Петров са били своевременно и
мотивирано оспорени от ищеца, районният съд не е допуснал поисканана от
страната тройна - съдебно техническа експертиза, което е счетено за
процесуално нарушение от настоящия съд и предвид искането във въззивнита
жалба, такава експертиза е допусната във въззивното производство за отговор
на въпросите, които са били поставени на единичната.
От заключението на вещите лица Георги Тонков, Иван Добрев и Георги
Тонков по тройната съдебно-техническа експертиза приета от въззивния съд,
както и от обясненията на вещите лица при изслушването им от въззивния
съд, става ясно, че механизмът на ПТП е този описан от вещото лице по
единичната експертиза. От техническа гледна точка причината за настъпване
на процесното ПТП е навлизането на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на улицата към централния плаж на гр.Царево. Пред
настоящия съд не е поддържано възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на МПС поради управление на
автомобила с несъобразена скорост, но това възражение се явява и
недоказано, поради което съдът няма основание да приеме, че ПТП е
настъпило и в резултат на поведение на водача на МПС.
За разлика от единичната експертиза приета от районния съд, вещите
лица по тройната експертиза сочат, че всички описани вреди на
автомобила по образуваната при застрахователя щета, съответстват на
механизма на ПТП и са в причинна връзка с процесното ПТП. В табличен
вид вещите лица са описали щетите за които е прието, че са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и сложността на
възстановяване. Това са щети по предна броня и кора на двигателя наложили
подмяната им с нови, щети по предната ос отляво и отдясно на въздушните
възглавници и скоростна кутия наложили ремонт, както и подмяна на маслото
в скоростната кутия. След остойностяването на вложените нови материали,
тези използвани за належащия ремонт за отстраняване на вредите,
техническите дейности и труда, на базата на осреднените цени предложени от
три различни автосервиза, вещите лица са посочили средна пазарна
6
стойност на необходимите части, труд и материални за извършване на
ремонтни дейност за отстраняване на вредите възникнали по процесния
автомобил в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП в размер
на общо 3560,57 лв. с ДДС, която стойност настоящият съд приема за
действително доказан размер на претърпените вреди подлежащи на
възстановяване.
По отношение на спорния във въззивното производство въпрос за вида
на претърпените вреди по автомобила, които са в пряка причинно -
следствена връзка с процесното ПТП и паричните средства необходими за
отстраняването им, настоящият съд кредитира заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза, което възприема като по-обективно и
компетентно от заключението на единичната експертиза, предвид
обстоятелството, че съвместява специалните знания на повече от едно вещи
лица-специалисти, при липсата на противоречие или колебание между
вещите лица за отговорите на въпросите по заключението. Заключението на
тройната експертиза не е оспорено и оборено, поради което няма основание
да не бъде кредитирано от съда. Вещите лица изрично са посочили в
заключението пряката причинна връзка между приетите и остойностени от
тях вреди и процесното ПТП, поради което възражението на ответника за
недоказаност на такава връзка не се споделя. По поставените на вещите лица
въпроси съдът няма необходимите специални знания и изцяло възприема
заключението им. Ето защо, на базата на заключението на тройната
експертиза, съдът намира за недоказана претенцията на ищеца за причинени
вреди по процесния автомобил над сумата от общо 3560,57 лв. с ДДС, до
претендирания размер от 9471,95 лв., като не споделя възраженията на
въззивника в този смисъл.
Предвид горното, предявеният иск по чл.411 от КЗ е доказан до
размера от общо 3560,57 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде уважен,
ведно с дължимата законна лихва считано от 01.06.2021 год. до
окончателното заплащане на сумата, а за разликата над тази сума до
претендирания размер от 9471,95 лв. искът е неоснователен като недоказан и
следва да бъде отхвърлен, ведно с претендиранта върху разликата законна
лихва.
На осн. чл.86 от ЗЗД акцесорното вземане за мораторна лихва върху
7
главницата се дължи за посочения във въззивната жалба период, за който
вземането не е погасено по давност – 01.06.2018 год. – 31.05.2021 год. и е в
размер на 1084 лв. За 01.06.2021 год. - когато е предявен иска, върху
главницата се присъжда законна, а не мораторна лихва.
Ето защо, в частите от обжалваните части, с които претенцията на
ищеца за главница е отхвърлена за сумата над 1545,98 лв. до размера от
3560,57 лв. – т.е. за разликата от 2014,59 лв ., ведно със законаната лихва и е
отхвърлена претенцията на ищеца за мораторна лихва за периода от
01.06.2018 год. – 31.05.2021 год. за размера над 470,68 лв. до размера от 1084
лв. – т.е. за разликата от 613,32 лв., решението е неправилно като
необосновано, в които части следва да бъде отменено, с решаване на
спора по същество от въззивния съд с допълнително присъждане на
посочените разлики.
В останалите обжалвани части, с които исковите претенции са
отхвърлени за размера на главницата над 3560,57 лв. до претендирания
размер от 9471,95 лв., ведно със законната лихва и за размера на
мораторната лихва за периода от 01.06.2018 год. – 01.06.2021 год. над 1084
лв. до претендирания размер от 3383,59 лв., решението се явява
правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
С оглед изхода на делото следва преизчисляване на съдебните разноски.
При заявен материален интерес 12 855,54 лв. предявените искове са уважени
общо за 4644,57 лв. и са отхвърлени за общо 8210,97 лв.
Пред районния съд ищецът е представил доказателства за направени
разноски в размер на общо 2221,33 лв. /разликата със сумата отразена в
списъка за разноски /л.250/ е поради погрешно посочване на размера на
платената държавна такса – 571,71 вместо реално платената 511,71/. Пред
въззивния съд са представени доказателства за реално направени разноски в
размер на 2276, 54 лв. – от които платена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 255,86 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение
ведно с ДДС за процесуално представителство по въззивната жалба /без
платеното за представителство по частната жалба, която е била върната на
ищеца/ в размер на 2020,68 лв. По направеното възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивника, което без ДДС е в
размер на 1683,90 лв., съдът взе предвид, че по Наредба №1 за МРАВ в
8
редакцията и към момента на упълномощаването на процесуалните
представители -21.01.2020 год. е 915,67 лв., а с ДДС - 1098,81 лв., поради
което и при отчитане на правната и фактическа сложност на делото, на осн.
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира, че следва да го намали до размера на
заплатеното от ответната страна възнаграждение от 1375 лв. с ДДС, поради
което базовият размер на разноските направени от въззивника пред въззивния
съд е 1630,86 лв. Съобразно уважената част от исковете, при общ размер на
съдебните разноски на ищеца за двете съдебни инстанции от 3852,19 лв.,
съответно дължимите разноски са в размер на общо 1391,76 лв. от които
районният съд е присъдил сумата от 365,01 лв., поради което въззивният съд
следва да присъди дължимата разлика от 1026,75 лв.
Пред районния съд ответникът е направил разноски в размер на общо
1150 лв., а пред въззивния съд е направил разноски в размер на 1375 лв. – за
заплатено адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските на
ответника направени пред двете съдебни инстанции е 2525 лв., от които
съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника са дължими
съответни разноски в размер на 1612,74 лв.. Районният съд е присъдил
1110,90 лв., поради което въззивният съд следва да присъди разликата от
501,84 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 61/15.08.2022 год. по гр.д.№ 256/2021 год. по
описа на Районен съд-Царево, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ,
С КОИТО:
- е отхвърлен иска по чл.411 от КЗ предявен от ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59,
представлявано от изпълнителните директори Орлин Ценков Пенев и Андрей
Бойков Александров срещу Община Царево, със седалище и адрес на
управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух" № 36 за сумата над 1545,98 лв. до
размера от 3560,57 лв. – т.е. за разликата от 2014,59 лв., ведно със
законната лихва върху разликата, считано от 01.06.2021 год. до
окончателното заплащане на сумата,
9
- е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва за периода от
01.06.2018 год. – 31.05.2021 год. за размера над 470,68 лв. до размера от
1084 лв. – т.е. за разликата от 613,32 лв.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Царево, със седалище и адрес на управление: гр.
Царево, ул. „Хан Аспарух" № 36, да заплати на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, гр.София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59,
представлявано от изпълнителните директори Орлин Ценков Пенев и Андрей
Бойков Александров, допълнително сумата над 1545,98 лв. до размера от
3560,57 лв. – т.е. разликата от 2014,59 лв . /две хиляди и четиринадасет лева
и петдесет и девет стотинки/ – главница по предявения иск по чл.411 от
КЗ, ведно със законната лихва върху разликата в главницата, считано от
момента на предявяване на иска на 01.06.2021 год. до окончателното плащане
на сумата, както и допълнително мораторна лихва за периода от 01.06.2018
год.- 31.05.2021 год. за сумата над 470,68 лв. до размера от 1084 лв. – т.е.
разликата от 613,32 лв. /шестстотин и тринадесет лева и тридесет и две
стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/15.08.2022 год. по гр.д.№ 256/2021
год. по описа на Районен съд-Царево В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Община Царево, със седалище и адрес на управление: гр.
Царево, ул. „Хан Аспарух" № 36, да заплати на ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59,
представлявано от изпълнителните директори Орлин Ценков Пенев и Андрей
Бойков Александров, дължимата разлика в направените съдебни разноски за
двете съдебни инстанции съобразно уважената част от исковете, в размер на
общо 1026,75 лв. /хиляда двадесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, гр. София,
17, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 59, представлявано от изпълнителните
директори Орлин Ценков Пенев и Андрей Бойков Александров, да заплати
на Община Царево, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан
Аспарух" № 36, разлика в направените съдебни разноски за двете съдебни
10
инстанции съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на общо 501,84
лв. /петстотин и един лева и осемдесет и четири стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11