№ 770
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100900495 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца
Застрахователно дружество Г.З. АД срещу ответника ЗАД Д.Ж. и З. АД за
плащане на сумата от 34165,18 лв., от които 33880,45 лв. – изплатено от
ищеца по застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за вреди,
причинени на лек автомобил Д.Г. с ДК № **** при ПТП, настъпило на
17.03.2020 г. в резултат от поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, 269,70 лв. – разноски по
репатриране на застрахования автомобил от местопроизшествието и 15.00 лв.
– ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба 12.08.2021 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 10 лв. – част от мораторна лихва в общ размер на
2552,90 лв. върху посочената по-горе главница за периода от 16.11.2020 г. –
11.08.2021 г. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил договор за имуществена застраховка
„каско Престиж“ по полица № 6701035020000287 по отношение на лек
автомобил Д.Г. с ДК № ****, в срока на действие на който договор е
настъпило застрахователно събитие от 18.03.2020 г., по вина на водач на МПС
Пежо 307, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по
полица BG/30/119002361377. Ищецът изплатил застрахователно обезщетение
и поканил ответника да възстанови същото, направените разходи за
репатриране на автомобила обичайните ликвидационни разноски, като
получил писмен отказ.
Ответникът оспорва исковете, като не оспорва сключването на
договорите за застраховка каско и гражданска отговорност, изплащането на
застрахователното обезщетение от ищеца, както и участието на водачите в
1
МПС, но оспорва вина на настъпване на ПТП да носи застрахования от него
водач, като твърди да не е налице негово виновно поведение, а ПТП да е
настъпило в резултат на нарушения на правилата за движение от страна на
водача, управлявал застрахования от ищеца автомобил с несъобразена
скорост, която е изключила възможността за реакция на водача, чиято
гражданска отговорност е застраховал ответника, като оспорва механизма на
ПТП, отразен в съставения протокол от органите на пътна полиция, оспорва
всички обезщетени от ищеца вреди да са в причинна връзка с това ПТП, както
и техния размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за
имуществена застраховка на ППС, настъпването в срока на действие на
застрахователния договор на вреди по застрахованата вещо в причинна
връзка с поведение на водач, чиято гражданска отговорност към този момент
е застрахована от ответника, стойността на вредите и на обичайните
ликвидационни разноски.
Ответникът следва да докаже твърденията си относно поведението на
водача, управлявал застрахования от ищеца автомобил, както и
съществуването на обстоятелства, които изключват вината на застрахования
от него водач.
По делото не са спорни обстоятелствата относно сключените
застраховки каско и гражданска отговорност от ищеца и ответника по
отношение на участвалите в ПТП на 18.03.2020 г. автомобил и водач, както и
обстоятелствата относно изплатените от ищеца разноски за поправка и
репатриране на л.а. Д.Г. с ДК № ****.
Спорът между страните е относно механизма на настъпване на ПТП,
поведението на двамата водачи, настъпването на вредите в причинна връзка с
ПТП и техния размер.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП по делото е представен
заверен препис от съставения от органите Пътна полиция протокол
№1740355/18.03.2020 г., изслушани са показанията на двамата водачи, които
са разпитани като свидетели и е прието заключение на авто-техническа
експертиза.
В съставения протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ
документ в частта относно лично възприетите от съставителите факти
относно участниците, местоположението на автомобилите, видимите щети по
тях и пътната маркировка и сигнализация, се установява, че застрахованият
от ищеца лек автомобил Д.Г. при ПТП е управляван от П. М., като видимите
щети по него след ПТП са в предната му част – в средата и в дясно – предна
броня, ляво предно колело и ляв калник. Другият участвал в ПТП автомобил е
лек автомобил Пежо 207 с рег .№ ****, управляван от Е.Е., чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, като видимите щети по него са в
предната му средна и лява част, цялата лява страна и отзад по средата –
2
предна броня, предна и задна лява врата, като е повредена и пътна
сигнализираща табела. В съставената в протокола схема първоначалното
движение на автомобилите е отразено в една посока, един зад друг, а
местоположението им след ПТП е посочено в лентата за насрещно движение,
като е обозначена и повредената пътна табела. Заключението относно
механизма, направено от съставителя е, че водачът на л.а. Джийп не спазва
дистанция с движещия се пред него по ул. Първа л.а. Пежо, чиито водач
предприема необезопасена маневра „завиване на ляво“, без да се е убедил, че
маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В
протокола е отразено съставянето на актове и на двамата участници, както и
че са тествани за алкохол, като по отношение водача Е.Е. е отразено наличие
на алкохол повече от 1,2 промила и издаването на талон за кръвна проба.
Двамата водачи са разпитани като свидетели по делото пред районния
съд преди изпращане на делото по подсъдност поради увеличение на главния
иск. Свидетелят Е.Е., чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, съобщава, че ПТП е настъпило в с. Капиново, на ул.Първа, пред
№4, втората къща в населеното място, докато се движел по посока Гр.Генерал
Тошево. Свидетелят управлявал л.а. Пежо по главната улица, като преминал
през „легнал полицай“, непосредствено след който имало кръстовище с
възможност за ляв завой, което било нерегулирано. Пътят бил двулентов.
Свидетелят завил на ляво, чул шум от счупени стъкла и кривене на ламарина,
като колата се обърнала наляво и се завъртяла на 180 градуса в посока
обратна на движението. Съобщава, че е ударен от джип, който се движел по
същия път и в същата посока като него и зад него. Съобщава, че при
предприетия ляв завой автомобилът му е ударен първо в стопа, задната врата
и след това шофьорската врата, като при удара се завъртял наобратно.
Свидетелят не може да съобщи дали преди предприемане на маневрата е
подал светлинен сигнал, като твърди преди да предприеме маневрата по
завиване да е погледнал назад, но по стъклата му имало роса, светлините се
виждали слабо през огледалото и той решил че колата е далече и предприел
маневрата.
Свидетелят П. М., управлявал застрахования от ищеца автомобил,
съобщава, че пред него имало кола, която се движела много бавно, поради
което и свидетелят решил да я изпревари и подал мигач и тръгнал да
изпреварва, при което другият автомобил завил рязко наляво и се забил в
колата му, като ударът по автомобила на свидетеля бил над предно дясно
колело, цялата страна в областта на колелото и предната гума била станала на
„каша“. Съобщава, че пътят е бил в катастрофално състояние и без никакви
пътни знаци, селски път с две ленти. Твърди другият шофьор да е бил видимо
пиян, което е установено при тестване на място.
Приетата по делото автотехническа експертиза, която е изготвена преди
изслушването на свидетеля М., дава заключение, че е възможно с оглед
вредите и съобщените от свидетеля Е. факти ПТП да е настъпило по начина,
посочен в протокола за ПТП, а именно при предприемане на необезопасена
3
маневра ляв завой и неспазване на дистанцията от движещия се попътно
отзад автомобил. Въз основа на местоположението на вредите по двата
автомобила и показанията на свидетеля М., които допълват показанията на
свидетеля Е., но не са съобразени от вещото лице, съдът намира, че ПТП е
настъпило в момент, в който свидетелят Е., без да подаде светлинен сигнал и
без да прецени пътните условия / твърди, че не се е виждало добре/ е
предприел ляв завой, а свидетелят М. е без да спазва безопасна дистанция е
предприел маневра „изпреварване“
Въз основа на свидетелските показания, които не си противоречат, а се
допълват, съдът приема, че ПТП е настъпило в резултат поведението и на
двамата водачи, като и двамата са нарушили правилата за движение – водачът
Е.Е., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, е нарушил
задълженията си по чл.25 и 26 ЗДвП преди да предприеме маневра да се
увери, че същата няма да създаде опасност за останалите участниците в
движението, като съобрази тяхното местоположение, скорост и посока на
движение, както и да подаде своевременен ясен и достатъчен за възприемане
сигнал, като водачът П. М. също е нарушил задълженията по чл.25 ЗДвП
относно оценка на последиците от маневрата си, както и задължението си по
чл.42, ал.2, т.1 ЗДвП да осигури достатъчно странично място спрямо
изпреварваното ППС, като по делото не са събрани доказателства дали
кръстовището, на което е станало ПТП е от равнозначни пътища, за да се
приеме, че е налице и нарушение на забраната по чл.43, т.2 ЗДвП.
Не се установяват обстоятелства, които да изключват отговорността на
водача Е., а именно „случайно събитие“, тъй като не са били налице
обективни пречки той да възприеме движението на автомобила зад него, нито
извънредни обстоятелства, които да му попречат да предвиди, че
предприемането от негова страна на маневра, без да е подаден сигнал създава
опасност. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, което не е
оспорено, водачът Е. е можел да предотврати удара, ако беше възприел
пътната обстановка чрез огледалата за обратно виждане, които са били
замъглени от роса и ако беше подал светлинен сигнал преди да започне
завиването наляво.
Основателно е обаче възражението на ответника за наличие на
основание за намаляване на отговорността на водача Е. и обусловената от
него отговорност на ответника – застраховател, поради съпричиняване на
вредите от водача, управлявал застрахования при ищеца автомобил. С
плащането на застрахователно обезщетение ищецът встъпва в правата на
застрахования собственик на увредения автомобил, спрямо когото няма
суброгационно право като му дължи обезщетение в пълен размер дори и
застрахованият сам да е причинил вредите. Но в случаите, в които
застрахованият лично или чрез лице, спрямо което има качество на
възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД, какъвто е случаят, в който
застрахованото МПС е управлявано от лице различно от собственика, но с
негово съгласие, е допринесъл за настъпване на вредите, суброгационното
право на застрахователя е ограничено спрямо останалите делинквенти от
4
правилата за разпределяне на отговорността при съпричиняване на вредите,
тъй като не може да има повече права от застрахования спрямо тези лица.
/решение № 367/10.05.2019 г. по т.д.№ 2363/2017 г. на ВКС, ІІ т.о./.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза,
което не се оспорва от страните, като съдът го приема за обективно и
обосновано, подкрепящо се и от събраните писмени доказателства и съгласно
което всички обезщетени от ищеца вреди са в причинна връзка с ПТП от
17.03.2020 г., като платеното обезщетение не надвишава стойността за
ремонт по средни пазарни цени.
При отчитане на степента на съпричиняване на вредите от двамата
водачи, която съдът намира за равностойна, тъй като поведението им е
допринесло в равна степен за настъпване на произшествието, то и ответникът
носи отговорност за половината от заплатеното от ищеца обезщетение и
обичайните разноски за определянето му.
Следователно по делото се установява в полза на ищеца и срещу
ответника да е възникнало вземане за сумата от 17082,59 лв., включваща
половината от заплатеното обезщетение, разноски за репатриране на
автомобил и ликвидационни разходи, като за разликата над тази сума
главният иск е основателен.
Установява се ищецът да е предявил претенциите си извънсъдебно с
регресна покана, получена от ответника на 15.10.2020 г. Ответникът не е
поискал допълнителни документи, а е мотивирал отказа си за изплащане на
обезщетение с обстоятелството, че представените документи не доказват
вината на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, поради което
и след изтичане на определения в чл.412,ал.3 КЗ 30 дневен срок на
14.11.2020 г. е изпаднал в забава на плащане и дължи обезщетение в размер
на законната лихва. Дължимото обезщетение за периода 16.11.2020 г., от
която дата се претендира до 11.08.2021 г., е в размер на 1281,30 лв., като
искът за обезщетение за забавено плащане е предявен като частичен за сумата
от 10 лв., не е увеличаван и следва да се уважи изцяло.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които
са ги претендирали, като на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 1067,99 лв. за държавна такса, депозити за свидетел, експертиза,
възнаграждение на преводач и юрисконсултско възнаграждение, а на
ответника следва да се присъди сумата от 224,93 лв. за депозити за свидетел и
експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД Д. Ж. и З. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул. **** да заплати на Г.З. ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:гр.София, бул. **** на основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17082,59 лв., от които 16940,24 лв. –
изплатено от ищеца по застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за
вреди, причинени на лек автомобил Д.Г. с ДК № **** при ПТП, настъпило на
17.03.2020 г. в резултат от поведение на водач на МПС, чиято гражданска
5
отговорност е застрахована от ответника, 134,85 лв. – разноски по
репатриране на застрахования автомобил от местопроизшествието и 7,50 лв.
– ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба 12.08.2021 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 10 лв. – част от мораторна лихва в общ размер на
1281,30 лв. върху посочената по-горе главница за периода от 16.11.2020 г. –
11.08.2021 г. , както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в
размер на 1067,99 лв. за държавна такса, депозити за свидетел, експертиза,
възнаграждение на преводач и юрисконсултско възнаграждение , като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.411 КЗ за разликата над 17082,59 лв. до 34165,18
лв.
ОСЪЖДА Г.З. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул. **** да заплати на ЗАД Д. Ж. и З. АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:гр.София, бул. **** на основание чл.78,
ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 224,93 лв. за депозити за свидетел и
експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6