Р Е Ш Е Н И Е №332
18.12.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:В.Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.гр.д.№413/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.Д.М., ЕГН ********** и Е.В.М., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв.З. срещу решение от 20.06.2019г. по гр.д.№1971/2014г. на Кюстендилския районен съд.
С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу Р.Д.К. и И.Ц.К.,*** иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху подпокривното пространство(тавана) от жилищната сграда, представляваща ПИ с идентификатор №*********, изградена в ПИ с идентификатор №******** и номер по предходен план **, в кв.**, парцел ** по плана на гр.Кюстендил, при съседни имоти:******, ********, ********, *******, *******, като премахнат изградената преграда от гипсокартон и заключената метална врата между първия и втория етаж на жилищната сграда и осигурят достъп до подпокривното пространство.Ищците са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски, осъдени са да заплатят адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението и е заявено искане за отмяната му и уважаване на предявения иск.Жалбоподателите твърдят, че съдът не бил изложил мотиви относно осъществяването на произтичащите от фактическия състав на чл.109 ЗС предпоставки, както и обосновава наличието им.Твърди се, че ответниците са извършили действия и поддържат състояние изразяващо се в изградена преграда от гипсокартон и заключена метална врата между първия и втория етаж на жилищната сгрлада, като по този начин се препятства достъпа на ищците до подпокривното пространство, покрива на сградата, където са и комините през обща част – стълбището, което препятства упражняването на собственическите им права, по отношение на общи части на сградата, пречки по големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС.Посочените действия са осъществени в обща част на сградата, каквото представлява стълбището.Описаните действия според изложеното в жалбата са в нарушение на строителни или санитарно- хигиенни правила и норми, установени с оглед осигуряване на пълноценно ползване на съсобствени общи части на сградата или за запазване на живота и здравето на живеещите в сградата.Във връзка с последното е посочена съдебна практика решение на ЕСПЧ от 25.11.2010г. по делото Милева срещу България.Изразено е и становище, че нормата на чл.51 ЗС на която се е позовал районния съд е неотносима към случая, тъй като принудителното изпълнение на задължение по чл.51 ЗС се осъществява чрез овластяване на кредитора от съда на основание чл.80, ал.1 ЗЗД или чрез правомощия на взискателя от съдебния изпълнител по реда на чл.526 ГПК, тъй като действията на длъжника по осигуряване на достъп са заместими, което не е целта на правораздаването в доктрината по приложението на правния институт по чл.109 ЗС.Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на ответниците чрез пълномощника адв.Т..В писмен отговор е изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и искане за потвърждаването му.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци обуславящи нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция с оглед изявленията в разменените книжа не се формира спор относно приетите за установени от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, които са следните:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от Д.М. и Е.М. срещу Р.К. и И.К., с която е заявено искане за постановяване на решение с което да бъдат признати собственически права на ищците в размер на 124/1995 ид.ч. по отношение на тавански помещения, находящи се в пристроената част и реално ползване на стаи, както и общо ползване на входа, стълбището и тавана, ( подпокривното пространство) от жилищна сграда, стара част и пристроена част, находящи се в упи – **, имот пл.№** в кв.** по плана на гр.Кюстендил и по силата на н.а №2/2005г. на ЧН- Е.П. както и на 5/6 ид.ч. от гараж, находящ се в описания имот, както и за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните действия, чрез освобождаването и предаване ползването на описаните помещения и премахване на преграда от гипсокартон и метална врата между първия и втори етаж на жилищната сграда и осигурят достъп до тавански етаж, подпокривно пространство и етаж.Във връзка с последното в исковата молба е посочено, че изградената преграда от гипсокартон и поставена метална врата, която е заключена на стълбищната площадка между първия и втория етаж на жилищната сграда, доколкото по този начин се пречи на ползването на описаните помещения в това число стълбище и подпокривно пространство.Бил е предявен и иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на принадлежащите на ищците описани обекти.
Ответниците са оспоравли исковете поддържайки, че са изключителин собственици на втори етаж от жилищната сграда, в която и жалбоподателите притежават жилищен етаж, както и на тавана, по силата на договор за учредяване право на строеж от 1986г., както, че за таванските помещения няма самостоятелен достъп а се преминава през техния етаж, не съществува използваемо подпокривно пространство, което да може да се ползва и обитава, а и да се достига до него по общото стълбище.
С решение на КнРС по гр.д.№****/****г. от 31.05.2016г. предявените искове са отхвърлени, с изключение на иска в частта му, за признаване за установено, че на ищците принадлежи правото на собственост по отношение на 5/6 ид.ч. от гараж с идентификатор ****, изграден в ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Кюстендил, със застроена площ от 31 кв.м., който е уважен, като е признато правото на собственост на ищците върху същия и ответниците са осъдени да им предадат владението върху принадлежащите на ищиците идеални части от гаража, както и на иска за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, следствие лишаването им от ползването на гореописания гараж за периода 06.10.2014г. до 27.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2014г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от по 50 лева месечно искът е отхвърлен.По негаторния иск досежно подпокривното пространство липсва произнасяне.
Решението е обжалвано пред КнОС, като с решение по гр.д.№468/2016г. е потвърдено, с изключение на частта му, в която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС относно установяване правото на собственост на ищците върху 1/3 ид.ч.от подпокривно пространство, находящо се в жилищната сграда, представляваа ПИ с идентификатор ****, изградена в ПИ с идентификатор №**** и номер по предходния план ***в кв.*** парцел ** по плана на гр.Кюстендил, при съседи имоти:*******, *******, *******, ******, ****** и отстъпване собствеността и предаване владението върху същата идеална част от посочената обща част, както и в частта, в която Р.К. и И.К. са осъдени да заплатят на Д.М. и Е.М., като решението е отменено, а искът в посочената част уважен.Съдът е постановил връщане на делото на районния съд за постановяване на допълнително решение относно иска по чл.109 ЗС досежно препятстване на достъпа до подпокривното пространство, във връзка с което е постановено обжалваното решение.
Решението на КнОС е обжалвано пред ВКС, като с определение от 08.05.2018г. не е допуснато до касационен контрол, в частта, с която е потвърдено първоинстанцинното решение за отхвърляне на предявените искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД по отношение на таванските помещения, изградени в триетажната сграда в имот с идентификатор №******* по КК и КР на гр.Кюстендил, в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са били уважени исковете по чл.108 и чл.59 ЗЗД по отношение на 5/6 ид.ч. от гараж с идентификатор №***** по КК и КР на гр.Кюстендил.Същевременно решението е допуснато до касационно обжалване в частта, в която след частична отмяна на решение №344 от 31.05.2016г. по гр.д.№1971/2014г. на КнРС е бил уважен иск по чл.108 ЗС по отношение на 1/3 ид.ч. от подпокривното пространство на жилищната сграда, построена в ПИ с идентификатор ****** по КК и КР на гр.Кюстендил, като с решение от 15.11.2018г. в посочената част решение на КнОС е обезсилено.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че извън предмета на осъществения касационен контрол е решението на КнОС, в частта за връщане на делото на районния съд за постановяване на допълнително решение.В този смисъл постановеното, обжалвано решение е допустимо.
Към момента с оглед обезсилване решението на КнОС е налице влязло в сила решение на КнРС по гр.д.№1971/2014г. с което искът на жалбоподателите за признаване правото им на собственост по отношение на 1/3 ид.ч. от тавански помещения, без идентификационен номер по кадастралната карта, състоящи се от една североизточна, една южна стая и северна тоалетна, с общо ползване на коридора за тези помещения, находящи се в пристроената част и реално ползване на стаите, както и общо ползване с ответниците на входа, стълбището и тавана( подподкривното пространство от жилищната сграда съставляваща ПИ с идентификатор ******, изградена в ПИ с идентификатор №****** и номер по предходен план *** в кв.*** парцел ** по плана на гр.Кюстендил, при съседни имоти :*******, ******, ******, ******. и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху тези обекти, както и досежно предявения иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху таванските помещения, като премахнат изградената преграда от гипсокартон и заключената метална врата между първия и втория етаж на жилищната сграда.
По делото са приети като доказателства нотариални актове, установяващи възникването на етажна собственост досежно процесната сграда.С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №**, т.**, д.№***. на КРС, К.К. и Е.К. са закупили недвижим имот, представляващ парцел пети-хиляда двеста деветдесет и седем „а” в квартал сто деветнадесети, урегулиран от 587 кв.м.Съгласно нот.акт №**, т.**, д.№**/***г. на КРС, К.К. и Е.К. са дарили на сина си Д.К.К. двете североизточни стаи от втория етаж със самостоятелен вход и северната стая от първия етаж от къщата, построена в парцел ХІІ, имот пл.№2800 в кв.169, урегулиран от 588 кв.метри.
С договор за дарение от 10.07.1986г., оформен с нот.акт №***, т.**, д.№****. на нотариус при КРС, Д.К.К. и С.Г.К. са дарили на дъщеря си Д.Д. К. собствената си част от жилищна сграда, построена в парцел **, имот пл.№****, кв.***по плана на гр.Кюстендил, представляваща обособено жилище, състоящо се от две стаи и салонче-югозападни-на първия етаж на тази сграда.
С нотариален акт №***, т**, д.№*** на нотариус при КРС от същата дата е отстъпено право на строеж-пристрояване и надстрояване/суперфиция/, с който К.А.К. и Е.А.К., като собственици на парцел **, имот пл.№***, в кв.*** по плана на гр.Кюстендил, целия състоящ се от 588 кв.м отстъпват безвъзмездно правото на пристрояване и надстрояване на съществуващата в този парцел жилищна сграда на сина си Д.К.К. и на внуците си Д.Д. К. и Р.Д.К., както следва:
а/ На Д.К.К. да има право да пристрои една стая към сутерена от съществуващата жилищна сграда в гореописания парцел, със свои средства, труд и материали и за себе си в съответствие с утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение.
б/ На Д.Д. К.- да има право да пристрои една стая на първия етаж над сутерена-над тази, която баща й Д.К.К. ще пристрои съгласно т.1, буква „а”, с което съгласно утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение ще го осъществи и обособи за себе си от своята част от първия етаж и новоизградената стая самостоятелен апартамент на този етаж.
в/ На Р.Д.К. да има право да надстрои втори етаж на съществуващата в описания по-горе парцел жилищна сграда, включително с пристрояване на една стая над тази по б.”б” на нотариалния акт, със свои средства, труд и материали и за себе си въз основа на утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение, като при това той да бъде собственик на тавана.
С договор за продажба на недвижим имот, във формата на нот.акт№**, т.**, д.№*****. Е.А.К. е продала на сина си Б.К.К. своята част от недвижим имот, а именно 4/6 ид.части от парцел №Х, имот пл.№***, в кв.*** по плана на гр.Кюстендил, целият състоящ се от 588 кв.м., както и 4/6 ид.части от построените в същия парцел два гаража и стопанска постройка /барака/ с реално ползване на тази стопанска постройка от източната й страна.
С нот.акт №*** т.**, д.№****. на нотариус при КРС за собственост на недвижим имот, придобит чрез правни сделки /дарение, право на пристрояване и надстрояване/ суперфиция/, Д.Д. К. е призната за собственик на следния недвижим имот: част от жилищна сграда, находяща се в гр.******, ул.”*****.”, представляваща тази част обособено самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, югозападни, от старата част на жилищната сграда, салонче и санитарен възел, както и една северозападна стая и терасата над входа/пристроени/ към старата част на горната жилищна сграда, както и 1/3 ид.част от таванските помещения, състоящи се от една североизточна, една южна стая и северната тоалетна с общо ползване на коридора за тези, както и общо ползване с другите съсобственици на входа, стълбището и тавана/подпокривното пространство/, от жилищната сграда /старата част и пристроената/, находяща се тази сграда в парцел Х, имот пл.№2476, кв.167 по плана на гр.Кюстендил.
С договор за замяна на недвижими имоти и спогодба, обективирани в нот.акт №**, т.**, рег.№**, д.№** от 2005г. , въззивниците (ищци в първоинстанционното производство) Д.Д.М. и Е.В.М. са прехвърлили на М.Б.К. правото на собственост върху апартамент №**, находящ се в гр.К., ул.”******” №**, на ** етаж, вх.**, като в замяна М.Б.К. е прехвърлила на Д.Д.М. и Е. В.М. правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелно жилище, находящо се в триетажна масивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот **, имот пл.№***, кв.*** по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от 617 кв.м, което жилище се състои от две североизточни стаи на първия етаж, включващо коридора за тези две стаи и терасата над стълбището /входа/, двете стаи от сутерена на същата сграда-едната североизточна, другата югоизточна, коридора за тези две стаи, две тоалетни/ едната на първия етаж, другата в сутерена/ .
В същия договор, Б.К. К. и М.Б.К. са прехвърлили на Д.Д.М. и Е.В.М. правото на собственост върху следния недвижим имот: 5/6 ид.части от урегулиран поземлен имот **, имот пл.№*****, кв.*** по плана на гр.Кюстендил, целият състоящ се от 617 кв.м., ведно с 5/6 ид.части от построените в този имот гараж /двоен/ и бараката от източната страна на имота.
На
17.06.2004г от РДНСК Кюстендил е съставен констативен акт №14, в който по
отношение на таванския етаж е посочено, че е със светла височина
На 14.08.2006г. е издадено от община Кюстендил удостоверение, в което е посочено, че извършените отклонения от одобрен архитектурен проект №39/15.07.1986г. по плана на гр.Кюстендил, с административен адрес ул.”******” №**представляват търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПР ЗИД ЗУТ.
Видно от
заключение с вх.№3177/07.05.2015г. на в.л. инж.В. е, че на стълбищната площадка
пред втория етаж, за който няма спор, че принадлежи на ответниците е изградена
преграда от гипсокартон и поставена метална врата, която е заключена, като по
този начин се препятства достъпа на ищците до тавана и до подпокривното
пространство.За таванските помещения съществува само „разпределение таван и
покривни линии”, липсва схема на самостоятелен обект в сграда по смисъла на
пар.1 т.1 от ДР на ЗКИР.От заключение с вх.№15877/05.08.2015г. на в.л. Д.В. е
видно, че в процесната сграда има изградено подпокривно пространство, като част
от покрива ляга плътно върху наклонената таванска плоча, но в около 2/3 от
площта на покрива е обособено подпокривно пространство, като височината между
таванската плоча и билото на покрива е
С оглед на изложените обстоятелства съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че с право на иск по чл.109 ЗС разполага етажен собственик при извършени от друг такъв действия с които му пречи да упражнява собственическите права върху общи части на сградата.Забраната за ползване на общи части по начин създаващ пречки за ползването им от друг етажен собственик произтича не само от разпоредбата на чл.109 ЗС но и от нормата на чл.6, ал.1 т.1 и т.3 от ЗУЕС, съгласно която собствениците са длъжни да не пречат на другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата. и да не завземат общи части на сградата.
В случая искът си ищците основават на твърденията, че са собственици на самостоятелен обект в сграда, намираща се в ПИ с идентификатор №******* в качеството им на такива и на собственици на общи части от сградата, каквито представляват подпокривното пространство, като упражняването на собственичеките им права върху тях е нарушено от ответниците, които са направили заграждение с гипсокартон и поставили метална врата на общото стълбище, осигуряващо достъп до подпокривното пространство.Във въззивната жалба са изтъкнати и доводи, че по този начин се препятства достъпа на ищците до покрива и комини, с оглед тяхната поддръжка.
Спор за това, че ищците са собственици на самостоятелен обект – жилище в процесната сграда липсва, но това твърдение и относно начина на придобиване на правото на собственост се установи и от представените нотариални актове респ. нотариалните актове №125 и 126 от 1986г.
На основание чл.38 ЗС, като собственици на жилище в сградата същите са съсобственици с ответниците, за които също няма спор, че притежават жилище в сградата на общите части каквито представляват стълбите – свързващи отделни етажи, същите се явява съсобственици и на съществуващото в сградата, неизползваемо подпокривно пространство достъп до което се осъществява през капандура от коридор в тавана, принадлежащ на ответниците.
Доказано бе по делото с назначените експертизи и показанията на свидетелите, с изключение на показанията на свид. Лулев, наличието на изградена преграда от гипсокартон и поставена метална врата на стълбището между първия принадлежащ на жалбоподателите и втория принадлежащ на ответника жилищни етажи.
Така създаденото състояние съдът не преценява, като създаващо пречки за ползването на подпокривното пространство в сградата.Това е така защото подпокривното пространство в случая няма нужната височина, няма достъп до него по редовна стълба и е неизползваемо, освен като изолация между последната плоча и покрива ползването му не е необходимо във връзка с осъществяване на собственическите права на ищците по отношение на жилищния им етаж.
От друга страна достъпа до подпокривното пространство е свързан с навлизане в принадлежащия на ответниците тавански етаж.Постановяването на неограничен достъп до подпокривното пространство би довело до установяване на друго неправомерно състояние, което е недопустимо.
Относно принадлежността на тавана на ответниците, следва да се отбележи, че същото е възникнало по силата на учреденото с нотариален акт №*** от ****г. право на строеж за същия.Въз основа на тази сделка и осъщественото по силата на разрешение за строеж №174/21.07.1986г. строителство, всички помещения в тавана са придадени в собственост на ответника К..По този начин по аргумент от Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК т.1 са изключени права на ищците в същия - липсва общ таван по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.
Не на последно място следва да се отбележи, че с оглед нормата на чл.3 от ЗУЕС във вр. с чл.8,ал.1 ЗУЕС въпросите свързани с ползването и поддържането на общите части следва да бъде решен при невъзможност за постигане на съгласие с решение по реда на чл.32, ал.2 ЗС, след което може да се прави преценка по необходимостта от осигуряване на достъп който би бил необходим единствено с оглед действия по поддръжка и за достъп до покрива, доколкото се установи, че подпокривното пространство е неизползваемо.
Доводи във връзка с нарушаване на санитарно – хигиенните изисквания в исковата молба и до приключване на производството пред районния съд не са въведени, поради което обсъждането им във въззивното решение е недопустимо.
Предвид изложеното обжалваното решение с което искът е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Р. К. разноски за въззивното производство в размер на *** лева- платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.06.2019г. по гр.д.№1971/2014г. на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН ********** и Е.В.М., ЕГН ********** *** да заплатят на Р.Д.К. *** разноски за въззивното производство в размер на 500.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на същите.
Председател:
Членове: