Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
Гр.Варна 13.12.2019 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА
ДАНИЕЛА КОСТОВА
Секретаря: ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА
Прокурор: СТЕФКА ЯКИМОВА
Разгледа, докладваното от съдия Ж. Денева, НДВ №357/2019 година по описа на АС-Варна
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по молба/саморъчно написана/ от осъденото лице Е.А.С., за възобновяване на производство по НОХД №224/2019 г. по описа на РС-гр. Разград.
Искателят/ макар и доста завоалирано/ отправя доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. От заявеното искане, бегло се извеждат факти за нуждата от полагане на грижи за членове на семейството.
Назначеният за нуждите на извънредното производство служебен защитник, адв. К.Г. изразява претенции за явна несправедливост, допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на осигурен тълковник в досъдебната фаза, както и неправилно приложение на материалния закон – не е доказан квалифициращият белег – използване на техническо средство.
Представителят на АП-Варна, изразява становище за неоснователност на заявената претенция, поради което моли искането да бъде оставено без уважение.
Осъденото
лице, чрез своя процесуален представител, в с.з. при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, поддържа направеното искане за възобновяване на делото,
като моли да му бъде намалено наказанието, /“…..макар
и с един месец“/-л.46, гръб, НДВ №357/2019 година по описа на АС-Варна. Защитникът
на осъдения С. поддържа доводите за допуснати нарушения. Желае по-лека санкция
за своя подзащитен, в условията на алтернативност делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
След анализ на доказателствата по делото и
направеното искане за възобновяване на горепосоченото дело, съдът прие за
установено следното:
С
определение от 24.04.2019г. по НОХД № 224/2019г. Районен съд- гр.Разград е одобрил споразумение за
решаване на делото, чрез което подсъдимият Е.А.С. се е признал за виновен за
извършено от него противоправно деяние по см. на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК. Индивидуализацията на наказанието е протекла
по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а наложеното наказание е в размер на 1
година лишаване от свобода.
Предвид
обстоятелството, че определението е окончателно и не подлежи на касационна
проверка, е влязло в сила на 24.04.2019г.
Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е
процесуално допустимо, поради неговата срочност, авторство е на легитимна страна, а съдебният
акт подлежи на преглед по реда на глава тридесет и трета на НПК.
С оглед изложената процесуална хронология, и
след като взе предвид становището на страните при разглеждане на делото в
съдебно заседание съдът намира, че направеното искане от осъденото лице С. и неговия защитник е
неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение по следните
съображения:
Не може да бъде споделен извода за допуснати съществени процесуални
нарушения. От доказателствата по делото е видно, че както при привличането на
лицето в качеството му на обвиняем/л.7, ДП/, така и при разпита на лицето/л.9,
ДП/ са присъствали тълковник и защитник. Това обстоятелството води до извод, че
С. е бил запознат с правата си и те не са били нарушени. Нещо повече,
подсъдимият е заявил доброволно и съзнателно:“Разбирам
обвинението. Признавам се за виновен по повдигнатото обвинение….разбирам за
какво съм обвинен, много съжалявам за постъпката си….действително откраднах
посочените от обвинението вещи….аз отключих входната врата на къщата на Анифе с
ключ…протокола прочетох лично и в присъствието на служебния ми защитник и
тълковника и удостоверявам с подписа си, че обясненията ми са записани
правилно.“ Самопризнанията на Е.С. кореспондират и с доказателствата по
делото, а именно:свидетелските показания на А.И., С.С., С.С., Х.И., С.М., М.Х.,
протокол за оглед, фотоалбум, заключението по изготвената съдебно – оценителна
експертиза, характеристична справка, свидетелство за съдимост, протоколи за
доброволно предаване. Доказателствената маса съдържа безпротиворечивия извод за
липсата на допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в
ограничаване на правата на осъденото лице.
При настоящата проверка не се споделят и доводите за неправилно
приложение на материалния закон. Авторството на деянието е безспорно
установено. То се подкрепя както от свидетелските показания по делото,
протокола за оглед на местопроизшествие, фотоснимки, писмени доказателства,
така и от личните признания на осъдения – „…аз
отключих входната врата на къщата на Анифе с ключ…““ – л.10, ДП. След като
няма място за съмнение относно достоверността на признанията на осъдения С.,
които обхващат и употребата на техническото средство, доводите на защитата остават без
доказателствена опора.
Отправят се твърдения и за явна несправедливост на наложеното
наказание.
С оглед протеклата процедура, наказанието на С. е било определено по
реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, без да са налични изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Определената санкция е в размер на 1
година. Самият факт, че Е.С. се е облагодетелствал от специфичната процедура, с
оглед на което му е определено по-малко по размер наказание не свидетелства за
соченият порок. Нещо повече. Определяйки наказание за извършено престъпление,
съдът се ръководите от степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Актуалното свидетелство за съдимост на искателя разкрива многобройни
осъждания, датиращи от далечната 1996г. Значителен превес се наблюдава при
престъпленията против собствеността на различни граждани. Следва да се изтъкне:
по отношение на молителя е прилагана неколкократно хипотезата на чл.66 от НК;
допускано е и предсрочно освобождаване; няколко от наказанията на подсъдимия са
определени въз основа на чл.55 от НК; прилагани са разпоредбите на чл.25, вр.
чл.23, увеличавано е и общото определено наказание на основание чл.24 от НК.
Анализът на фактите, включващи личността на осъдения С., води до
безапелационния извод за липсата на основания за корекция на наказанието.
Очевидно е, че назад във времето молителя се е възползвал от толеранс и
очевидно е, че последващите осъждания на лицето не свидетелстват за постигане
на целите на наказателната репресия. Обобщено, липсват основания за намеса от
настоящият съдебен състав относно пределите на наложената санкция, тъй като
така определено по вид и размер наказание, не съдържа характеристиките на явна
несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Налагането на по-леко
наказание, каквото е искането на осъденото лице, би компрометирало постигането
на целите, посочени в чл. 36 от НК.
Изложените
фактически и правни изводи, водят до извод, че не са налице нарушения на
материалния и процесуалния закон, по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, за да е налице основание за
възобновяване на първоинстанционното дело.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 от НПК, АС-Варна
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от осъдения Е.А.С., за възобновяване на производство по НОХД №224/2019г. по описа на РС-гр. Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: