№ 3270
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:К.а Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от К.а Анастасова Въззивно гражданско дело №
20231100511926 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 вр. с чл. 353 ГПК.
С Решение № 20087409/12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 25419/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 53 състав е извършена съдебна делба, допусната с влязло в законна
сила Решение № 129926 от 31.05.2019 г., по гр.д. № 25419/2018 г. по описа на СРС,
Второ ГО, 53 състав. С постановеното решение съдът е извършил делбата, като е
разпределил, на основание чл. 353 от ГПК, между съделителите Б. Д. Ф.-П., с ЕГН
********** и Е. Д. К., с ЕГН **********, допуснатите до делба недвижими имоти,
както следва:
1. Б. Д. Ф.-П., с ЕГН **********, получава в дял и става собственик на следните
недвижими имоти:
Апартамент № 3, със схема № 15-503389-14.10.2016г., за самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.512.53.1.3, с адрес: гр. София, ж.к. *********,
с площ 74,45 кв.м., заедно със зимнично помещение и 4,27% ид.ч. от общите
части на сградата;
Урегулиран парцел XI-405 в кв. № 22, по регулационния план на с. Н., общ.
Радомир, обл. Перник, с площ 767 кв.м., със скица № 340/13.06.2018 г., одобрен
със Заповед № 1755,1756 от 09.03.1945 г., заедно с построената в него жилищна
сграда, със застроена площ 49 кв.м. и разгърната площ 98 кв.м.;
2. Е. Д. К., с ЕГН **********, получава в дял и става собственик на следния
1
недвижим имот:
- Апартамент № 24, с идентификатор 68134.406.24.1.24, с адрес: гр. София,
бул. „*********, апартамент № 24, заедно с избено помещение (мазе) № 8, таван № 18
и 1,973% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като е осъдена Е.
Д. К., с ЕГН **********, да заплати на Б. Д. Ф.-П., с ЕГН ********** сумата от 57
666,22 лева за уравнение на стойността на получения имот.
С постановеното решение е осъдена Е. Д. К., с ЕГН ********** да заплати на Б.
Д. Ф.-П., с ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 23 273,72 лева,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения,
допуснат до делба недвижим имот- апартамент №24, находящ се в гр. София, бул.
„*********, за периода от 12.04.2017 г. до 22.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата в размер на 23 273,72 лева от 27.09.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 6948,74 лева - мораторна лихва върху главница за
периода от 27.09.2018 г. до 26.09.2021 г., като е отхвърлен, като неоснователен, иска по
чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над сумата 23 273,72 лева до пълния предявен размер от
25 425,79 лева.
С постановеното решение е отхвърлен като неоснователен иска с правно
основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС предявен от Б. Д. Ф.-П., с ЕГН **********
за осъждане на Е. Д. К., с ЕГН ********** да заплати сумата от 11986,64 лева,
представляваща обезщетение за периода от 04.2018 г. до 22.11.2020 г. (месечно 377,72
лева), ведно със законната лихва в размер на 2686,35 лева за периода от 01.04.2018 г. до
26.09.2021 г.,, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата за пропуснати ползи от имот -
апартамент №3, находящ се в град София, ж.к. „*********.
С постановеното решение е осъдена Е. Д. К., с ЕГН ********** да заплати на Б.
Д. Ф.-П., с ЕГН **********, сумата 979,55 лева, представляваща 1/2 част от
направените от ищцата необходими разноски с цел поддържане и запазване на
съсобствения на страните апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „*********,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от
5998.18 лева на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен, като неоснователен, иска за разликата над уважените
размери до пълния предявен размер от 12 795,93 лева.
С постановеното решение е осъдена Б. Д. Ф.-П., с ЕГН ********** да заплати
на Е. Д. К., с ЕГН ********** сумата 1191,70 лева, представляваща 1/2 част от
направените от ответницата необходими разноски с цел поддържане и запазване на
съсобствените на страните апартамент № 24, находящ се в находящ се в гр. София,
2
бул. „********* и имот в с. Н., като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата
над този размер до пълния предявен размер от 1481,03 лева.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението на първата инстанция са подадени
въззивни жалби и от двамата съделители, както следва:
От ищцата Б. Д. Ф.-П. е подадена въззивна жалба срещу постановеното решение
в частта на способа за извършване на делбата, чрез разпределение досежно един от
делбените имоти, находящ се в с. Н., общ. Радомир, обл. Перник в т.ч. опредЕ.та
пазарна стойност на делбените имоти и определеното от съда парично уравнение; в
частта на отхвърляне на предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за
ползването на ап. 3, находящ се в гр. София, ж. к. „*********“, както и в частта на
отхвърляне на претенцията й за заплащане на обезщетение за ползването, от което е
била лишена на апартамент № 24, находящ се в находящ се в гр. София, бул.
„*********; в частта на отхвърлянето на претенцията й за заплащане на необходими
разноски и разходи за ремонт на ап.3, находящ се в гр. София, ж. к. „*********“, както
и в частта на осъждането й да заплати стойността на извършени подобрения в ап.24 и
в имота в с. Н..
Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
По отношение на способа за извършване на делбата съделителя – ищец е
посочил, че не възразява срещу постановеното от първата инстанция решение, с което
й е разпределен имота - апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „*********“.
Изразява несъгласие обаче с разпределянето й на имота в с.Н. като заявява и че другия
съделител Е. Д. К. не желае разпределянето на този последно посочен имот, поради
което същият следва да бъде изнесен на публична продан. Поддържа, че опредЕ.та от
първата инстанция пазарна стойност на делбените имоти е неправилно и невярно
посочена, което е довело до неправилно определяне и на дължимото парично
уравнение в определените за съделителите дялове от съсобствеността.
По отношение на частта на решението, с която съдът се е произнесъл по
претенциите за сметки между съделителите във връзка с делбената маса заявява, че
съдът неправилно е определил дължимите суми, стойността на дължимото
обезщетение за лишаване от ползване, стойността на дължимата сума за пропуснати
ползи и стойността на дължимите суми за извършените разходи за необходими
разноски, ремонт и подобрения в делбените имоти. Не оспорва, че е имала достъп до
имота - апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „*********“ за исковия период
2018 -2020 г. Въпреки това поради бездействие на другия съделител поддържа, че не е
могла да реализира граждански плодове от ползването на имота.
Неправилно, според ищцата, съдът е отхвърлил в една част претенцията й за
3
разходите, които е направила в апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к.
„*********“, които съставляват необходими разноски за запазване на имота и
ползването му по предназначение. Чрез приетата СОЕ е установено, че тези разходи са
направени в имота и изводите на съда, че не е доказано извършване на част от
разходите се явяват неправилни. Последното обосновава и с излагането от съда на
изводи за доказаност на претенцията на другия съдебител за извършени разходи за
имота на бул. „*********“-таванско помещение въз основа само на констатациите на
СТЕ.
Отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваните части, като
имотът в с.Н. бъде изнесен на публична продан, като предявените от нея искове за
заплащане на дължими и се суми във връзка с делбената маса от другия съделител
бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.
От ответницата Е. Д. К. е подадена въззивна жалба срещу постановеното
решение в частта на определеното от съда парично уравнение за разпределените на
всеки от един от съделителите имоти; в частта на осъждането й за заплащане на
обезщетение за ползването, от което е била лишена ищцата на апартамент № 24,
находящ се в находящ се в гр. София, бул. „*********; в частта на осъждането й за
заплащане на необходими разноски и разходи за ремонт на ап.3, находящ се в гр.
София, ж. к. „*********“; в частта на осъждането й да заплати мораторна лихва.
Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Поддържа, че претенциите на ищцата, които са били уважени следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и излага подробни правни и фактически доводи за
това. Заявява, че в мотивите на постановеното решение съдът е приел, че до
постановяване на привременните мерки в хода на делбеното производство всяка от
съделителките е ползвала единия от двата жилищни имота, като нито една от тях не е
лишила другата от право да го ползва. Освен това поддържа, че претенцията за
периода 11.04.2017 г. - 27.09.2018 год., представляваща периодично плащане, е
погасена по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като, аналогично на наема,
се дължи и изплаща ежемесечно. В този смисъл счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че претенцията не е погасена по давност, тъй като в случая
била приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. В случая била
приложима кратката тригодишна давност, тъй като по всичките си характерни белези
претенцията на ищцата била за периодично плащане по смисъла на ТР № 3/2011 от
18.05.2012 г., ВКС, ОСГТК. Поддържа, че претенцията за сумата от 300 евро/месечно
за периода 12.04.2017 - 22.11.2020 год. е била предявена за първи път с исковата молба
по чп.346 от ГПК, депозирана на 27.09.2021 год. И не се съдържа в изпратените до нея
4
покани преди това. Претенция за по-висока сума за минал период, за който
съсобственикът не е поканен, е неоснователна, според ответницата.
Счита, че използването на различен подход при изчислението на
средномесечния пазарен наем за ап.№24 и ап.№3, както и използването на данни само
за 15 месеца при положение че се търси средния пазарен наем за 43 месеца /при ап.24/,
при наличието на такива, изкривява получените като резултат стойности и те не
отговарят на действителните.
Поддържа, че претендираните и описани от ищцата разноски са за дейности,
които не са нито необходими, нито полезни, независимо от твърдението на ищцата, че
са били наложителни с цел запазването на имота. Освен това счита, че претенцията е
недоказана и съдът е следвало да я отхвърли като неоснователна. Не са представени
доказателства относно твърденията на ищцата, че разноските са направени за
запазване на имота и за тяхната наложителност. Свидетелските показания установили,
че имотът е бил годен за обичайно и нормално обитаване, като единствено
отстраняване на теч от съседен имот би могло да се възприеме като наложителен
разход. Според ответника, СТЕ е годно доказателство само по отношение на цените
/независимо от това дали е вярна и в това отношение/, но не установява нито от кого,
нито кога са извършени ремонтни работи. Вещото лице е описало тези работи, както са
описани в исковата молба и са посочени стойности, без да е отразено на какви
количества отговарят тези стойности. Няма никакви данни, че твърдяните СМР
отговарят на действително извършените. В този смисъл заключението на вещото лице
не установявало фактическото извършване на дейностите и не е доказателство в тази
насока, а и няма други доказателства за това.
Заявява, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Е.Л..
Същата, като причинител на теча/наводнението в ап.№ 3/ се явява заинтересовано
лице, тъй като е в нейн интерес разноските по ремонта за отстраняване последиците от
теча, причинен от ап.№ 6, на който тя е собственик и в който живее да бъдат поети от
Е. К., а не от нея. Следователно нейната пристрастност идвала от стремежа да се
избави от задължението да репарира причинените от теча вреди.
Идентични съображения излага и за показанията на свидетеля Г.Д.М., които са
непоследователни и взаимно противоречиви. В о.с.з. веднъж свидетелят заявил, че
ремонт в жилището е извършен през 2008 год., втори път, че е имало теч в
апартамента през 2018 год.
Неправилно, според ответницата, първоинстанционният съд приема, че по
възлагане на ищеца Ф.-П. са извършени твърдяните СМР, подробно описани в молба
от 27.09.2021 г. Счита, че за приетите за доказани разходи в размер на 11 998 лв., за
които във фактурите, с които са остойностени е посочено, че трябва да бъдат платени
по банков път, няма доказателства за реално плащане. Поддържа, че общата сума на
5
разноските за извършени СМР, които са приети за доказани от съда и са определени
като полезни разноски от вещото лице Ц.Б., за които няма представени доказателства
за плащания, е в размер на 7 548,70 лв. от общата сума от 11 998 лв. Останалите
разходи за СМР, определени като полезни разноски от вещото лице Ц.Б., 3 960,00 лв.
представляват разноски за поставяне на декоративни мазилки по стени, които
представляват луксозни довършителни строителни работи, а не полезни разноски.
Същото становище изразява и за сумата от 2 388,49 лв., сумата от 105,05 лв., сумата от
91,38 лв. и сумата 552,00 лв., които, според ответницата също представляват луксозен
разход. Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваните части и отхвърляне на
предявените искове по претенциите за сметки във връзка с делбените имоти.
В срока по чл.263 ГПК ответницата Е. Д. К. е изразила становище за
неоснователност на жалбата.
В срока по чл.263 ГПК ищцата Б. Д. Ф.-П. е изразила становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като такива
основания в случая не се констатират . По доводите за неправилност съдът е
ограничен от доводите в жалбата , с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Във връзка с доводите за неправилност, съдът намира следното:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
Производството по съдебна делба цели прекратяването на съсобствеността
върху процесните имоти чрез някой от посочените в закона способи за това -
посредством теглене на жребий (чл. 352 вр. чл. 347 ГПК), чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан. Основен принцип при извършване на
съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура - чл.
69, ал. 2 ЗН вр. чл. 34, ал. 2 ЗС. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен
или по-голям от броя на съделителите, такава възможност е налице. В този
случай делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и
теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно - чрез
6
разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК.
Обстоятелството, че имотите са от различен вид, не изключва принципа за
предоставяне при възможност на дял в натура на всеки съделител, нито нарушава
равноправието между съделителите. Изнасянето на недвижим имот на публична
продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот
е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато
допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла
на чл. 348 е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален
дял.
С влязло в сила Решение № 129926 от 31.05.2019 г., по гр.д. № 25419/2018 г. по
описа на СРС, Второ ГО, 53 състав /първа фаза/ постановено по делото, е
допуснато извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти:
Апартамент № 24, с идентификатор 68134.406.24.1.24, с адрес: гр. София, бул.
„*********, апартамент № 24, заедно с избено помещение (мазе) № 8, таван № 18 и
1,973% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж;
Апартамент № 3, със схема № 15-503389-14.10.2016г., за самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.512.53.1.3, с адрес: гр. София, ж.к. *********, с площ
74,45 кв.м., заедно със зимнично помещение и 4,27% ид.ч. от общите части на
сградата;
Урегулиран парцел XI-405 в кв. № 22, по регулационния план на с. Н., общ.
Радомир, обл. Перник, с площ 767 кв.м., със скица № 340/13.06.2018 г„ одобрен със
Заповед № 1755,1756 от 09.03.1945 г„ заедно с построената в него жилищна сграда,
със застроена площ 49 кв.м. и разгърната площ 98 кв.м. между съделителите:
1) Б. Д. Ф.-П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул.
„*********“ № *********
2) Е. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. „*********“ №
*********4, при квоти за всяка една от тях- по 1/2 идеална част от описаните имоти.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че всеки от делбените имоти е
неподеляем, което обстоятелство е установено от събраните пред първата инстанция
писмени доказателства и констатации на вещите лица Р. К. и Ц.Б. по приетите
съдебно-технически експертизи, които настоящия състав изцяло възприема по реда на
чл.202 ГПК.
Постановеното от първата инстанция решение за извършване на делбата е
обжалвано от съделителя /ищец/ досежно избора на способ за извършване на делбата-
разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК с излагане на
доводи за едновременно комбинирано прилагане в случая на два способа за
извършване на делбата – разпределение на два от имотите на всеки от съделителите и
7
изнасяне на един от имотите на публична продан.
Освен това постановеното от първата инстанция решение е обжалвано и в частта
за дължимото парично уравнение и в частта на претенциите за сметки по реда на
чл.346 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС, чл.30, ал.3 ЗС и чл.59 и чл.61 ЗЗД.
С оглед това и пред настоящата инстанция е била допусната съдебно-техническа
експертиза за определяне на пазарната стойност на делбените имоти, за определяне на
наемната цена на всяко от двете делбени жилища, нахосящи се в гр.София, както и за
определяне стойността на извършените СМР в ап.№ 3, находящ се в ж.к. „*********“.
Доводите на въззивника- ищец, че делбата на съсобствените имоти следва да се
извърши при едновременно прилагане на два способа – разпределение и изнасяне на
публична продан, съдът намира за неоснователни. Както бе посочено по-горе, основен
принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите
да получи дял в натура - чл. 69, ал. 2 ЗН вр. чл. 34, ал. 2 ЗС. Когато броят на
допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава
възможност е налице. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК - публична продан е уреден
като изключение, приложимо, "когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете" / РЕШЕНИЕ № 176 ОТ 18.03.2024 Г. ПО ГР. Д. №
1412/2023 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, което се
възприема от настоящия състав./ Изхождайки от този принцип, в ТР № 63/01.06.1965 г.
е разяснено, че когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички
наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася на
публична продан. Същото е прието и Решение № 634/04.10.10 г. по гр. д. № 1378/09 г.
на ВКС, І ГО - че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата
само, ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално
неподеляем. Основният принцип, че при извършване на делбата всеки от съделителите
следва да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде
игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове са на различна
стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда, че в този случай неравенството в
дяловете се изравнява в пари. В Решение № 60/26.07.10 г. по гр. д. № 534/09 г. на ВКС,
І ГО, е прието, че нормата на чл. 69 ЗН следва да намери приложение във всички
случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите
имоти, а ако имотите са поделяеми - на обособените дялове от тях. Публичната продан
е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот
е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове и квотите на съделителите са от
значение само за избиране на способа за извършване на делбата - разпределение или
жребие. Принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по
съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда
в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари.
8
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №
РЕШЕНИЕ № 151 ОТ 07.01.2020 Г. ПО ГР. Д. № 235/2019 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС,
което се възприема от настоящия състав, във втората фаза на делбата, решаващият съд
избира законосъобразния способ за извършването и с оглед формираните дялове и
броя на съделителите. Разпределението на дялове по реда и на основание чл. 353
ГПК дава най - точен израз на този принцип, тъй като всеки съделител получава
реален дял - в натура и с влизане в сила на решението по извършване на делбата
придобива собствеността на съответния обект на правото на собственост безусловно.
Паричното уравнение на дяловете следва в онези хипотези, когато стойността на
дяловете е различна, както и когато частите на всеки един от съделителите в общата
сънаследствена маса са различни. Никой от тях не може да получи реален дял - обект
на правото на собственост, чиято пазарна стойност превишава стойностното
изражение на дела му от общата маса и обратното, никой от съделителите не може да
получи реален дял - обект на правото на собственост с пазарна стойност, която е по -
ниска от стойностното изражение на дела му от общата сънаследствена маса, без
разликата между стойността на получения дял и тази на стойностния дял от общото
имущество да бъде допълнена с пари чрез присъждането им за уравнение на дяловете.
В тази насока е и разрешението дадено с Решение № 279, в което се възприема като
правилна практиката на съдилищата, че стойностното уравнение на дяловете, при
възлагане на делбения имот и уравнение с имот и /или пари, както и при
разпределение на делбените имоти, с различна стойност, се извършва на базата на
съпоставка на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение
на дела от общата делбена маса, изчислена също с парична стойност.
В случая е приложимо и даденото разрешение с РЕШЕНИЕ № 182 ОТ
25.03.2025 Г. ПО ГР. Д. № 3324/2023 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, с което е прието че при извършване на делбата чрез разпределение на
делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК, съдът следва да се стреми да бъде
постигнато най-голямо съответствие между стойността на поставения в дял имот и
стойностното изражение на квотата в собствеността. В случая при разпределяне на
имотите от съда са спазени сочените изисквания. Съобразени са и указанията по
прилагане на чл. 353 ГПК, дадени в ТР № 2/11.04.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ОСГК
на ВКС, според които когато до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение
недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите/колената, както и
други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на
всеки съделител/коляно от еднородните имоти.
Преценката за това на кой от съделителите да бъде разпределен конкретен
делбен имот е съобразена с волята на съделителите, притежаваните от тях квоти в
съсобствеността, извършените разходи за ремонти, ползването на имотите, което
осигурява най-доброто стойностно съответствие. Идентично е становището изразено
9
в Решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., в което е
прието, че преценката за начина, по който следва да се разпределят делбените имоти
по реда на чл. 353 ГПК, следва да бъде извършена при съобразяване със следните
обстоятелства: какви са делбените права на страните от всеки един от имотите,
извършени ли са в имотите подобрения, налице ли е трайно установен по волята на
страните начин на ползване, съществува ли възможност за такова разпределение, при
което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на
стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността.
При така изложените изводи по способа за извършване на делбата, настоящия
състав намира че обжалваното първоинстанционно решение в частта по извършване на
съдебната делба чрез разпределение на делбените имоти е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Макар волята на ищеца да не му бъде разпределен в дял имота находящ се в с.
Н., общ. Радомир, обл. Перник да е била ясно изразена и пред първата и пред
настоящата – въззивна инстанция, при извършване на делбата по посочения способ е
съобразено, че стойността на имота, който е бил разпределен в дял на ищцата е на по-
ниска стойност от стойността на имота, разпределен в полза на ответника. С това
разпределение на делбените имоти е постигнат в значителна степен описания по-горе
принцип за получаване на реален дял в натура, което осигурява най-доброто
стойностно съответствие между двата дяла.
С оглед тези разрешения съдът съобрази даденото от вещо лице М. заключение
пред настоящата инстанция за средната пазарна стойност на делбените имоти въз
основа на анализ, който експерта е извършил по представените в производството пред
въззивната инстанция нотариални актове за реално извършени сделки с имоти,
сравними с делбените / сравнителния метод /методът на пазарните аналози/ към датата
на изготвяне на експертизата.
С оглед последното, съдът намира че средната пазарна стойност на ап.24
находящ се в гр.София, бул. „*********“ ********* възлиза на сумата 573525 лв., на
ап.3, находящ се в гр.София, ж.к. „*********“, бл. № 1 А, възлиза на сумата 356580
лв. и на УПИ заедно с построената в него жилищна сграда, находящ се в с. Н., общ.
Радомир, обл. Перник, възлиза на сумата 55250 лв.
За обосноваване на тези изводи, съдът съобрази даденото становище от
експерта, че макар в анализираните нотариални актове да не се посочени повечето от
конкретните характеристики на имотите, предмет на същите, като конструкция на
сградата, година на построяване, състоянието на имота, изложение и пр., последните
са били обект на изследване и проверка от експерта с оглед постигане на пълна и
обоснована оценка на имотите. В този смисъл е и даденото становище от експерта в
проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание, в което
10
експертизата е била приета като обективно, компетентно и професионално изготвена.
При това, тъй като дяловете на съделителите са равни- по 1/2 ид. ч., всеки един
от тях, следва да получи дял равен на 492677 лева - сума, която се получава от сбора
на трите недвижими имота, разделен на две: (573525 лв.+ 356580 лв.+ 55250 лв.) х 1/2
= 985355/2= 492677 лв.
За да бъде уравнена разликата в стойността на имотите в пари, като получилият
имот на стойнот по-висока от тази на дела му, трябва да заплати разликата на получия
имоти с по- ниска стойност от тази на дела му. Следователно, съделителят Е. К.,
доколкото при разпределението по чл. 353 ГПК, получава имот - апартамент № 24, на
стойност по- голяма от дела й, следва да заплати на съделителя Б. Ф.-П. сумата от
80847 лева /разликата в двете суми (573525 лева - 411830 лева = 80847 лева)/.
С оглед това при проверка на материалната и процесуална законосъобразност на
обжалваното решение, съдът намира че следва да ограничи произнасянето си, като
въззивен съд по съществото на спора, в предметната рамка на релевираните доводи –
т.е. само до проверка правилността и обосноваността на решението по извършване на
делбата, в частта на способа за извършване на делбата, пазарната цена на делбените
имоти и правилното определяне на сумите за уравнение на дяловете.
При така изложеното, съдът намира че следва да потвърди постановеното
решение от първата инстанция в частта досежно способа за извършване на делбата –
чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК като определи стойността на всеки от
дяловете и паричното уравнение, което се дължи съобразно приетата пред настоящата
инстанция СТЕ по кредитирания метод. За обосноваването му съдът съобрази, че в
своята практика, обективирана и в постановеното решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр.
д. № 5264/2015 г., Върховният касационен съд последователно приема, че когато
предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение относно начина на
извършване на делбата, и са наведени доводи за неправилност и в частта, с която е
определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази
настъпилата в хода на производството промяна на пазарната цена, и да събере
доказателства за това. Приема се, че когато от оценяването на имотите до
извършването на делбата е изминал значителен период от време, съдът е длъжен и
служебно да назначи нова експертиза за определяне на действителната пазарна
стойност, тъй като съществува вероятност през този период да са настъпили
значителни промени в цените на недвижимите имоти. В този смисъл са решение №
487 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1277/2009 г. на І г.о., решение № 266 от 17.10.2014 г. по
гр. д. № 3333/2014 г. на І г.о., и др. , които се възприемат от настоящия състав.
С оглед така изложените доводи, настоящият съдебен състав счита, че
дължимото от съделителя Е. Д. К. парично уравнение на дела възлиза на сумата 80847
лева, доколкото при разпределението по чл. 353 ГПК същата получава имот -
11
апартамент № 24, на стойност по- голяма от дела й, както бе посочено.
По претенцията по сметки по чл.30, ал.3 ЗС вр. чл.346 ГПК на съделителя Б. Ф.-
П.:
С подадената в производството на 27.09.2021 г. молба /л.275 по делото на СРС/
ищецът е описал исканията за сметки за този делбен имот- апартамент № 3, като е
посочил в 25 позиции извършените разходи за материали и труд, които са били
необходими за извършения ремонт. Изрично в молбата е посочено, че стойността на
извършените СМР общо възлиза на сумата 25491.87 лв., от която ½ следва да заплати
ответницата или общо сумата 12795.93 лв. Искането е основано на изложени
твърдения, че разходите са били направени от ищцата в съсобствения имот поради
необходимост и наложителност във връзка с опазване на имота от увреждания и във
връзка с ползването на имота по предназначение. Отправено е искане за присъждане
на сумата 12795.93 лв., поради това че същата съставлява извършени необходими
разноски за имота, а при условията на евентуалност искането е обосновано с излагане
на допълнителни доводи, че така извършените СМР имат характер на подобрение за
имота, в което ответницата също следва да участва. В подадената молба ищецът е
описал следните 25 бр. изпълнени СМР в имота:
1. Строителни материали за сумата от 28.00 лева съгласно фактура №
**********/23.09.2021г. издадена от „Баухаус България“ ЕООД - копие;
2. Смяна на интериорни врати - 5 броя -доставка и монтаж - сумата от
2370.00 лева съгласно фактура №**********/30.08.2021г. издадена от Видов Комерс
ЕООД - 1005.00 лева и фактура № **********/13.09.2021г. издадена от Видов
Комерс ЕООД - 1005.00 лева -копие; За монтаж на врати за сумата от 360.00 лева
съгласно фактура № **********/21.09.2021г. издадена от „Добра Идея“ ЕООД.
3. Циклене, фугиране и триктратно лакиране на паркет -сумата от 864.00 лева
съгласно фактура № **********/19.08.2021 г. издадена от София Паркет ЕООД.
4. Поставяне на лайсни съгласно фактура № 09000000622/24.09.2021г . от
Паркетен свят „ ООД за сумата от 265.85 лева.
5. LVT, подложка LYT, монтаж на LVT-сумата от 686.93 лева съгласно
фактура № *********/13.09.2021 г. издадена от Супер Дизайн ЕООД.
6. Доставка и монтаж на контакти, ключове, осветителни тела, рамка, луни,
вентилатор , и домофон сумата от 1312.08 лева съгласно Фактура №
*********/13.09.2021г. издадена от Диелектрик ООД.
7. Строителни материали за сумата от 509.13 лева съгласно фактура №
**********/01.06.2021г. издадена от „ЕЛТРАНС 1“ ООД.
8. Строителни материали за сумата от 32.05 лева съгласно фактура №
**********/17.06.2021г. издадена от „ Елтранс 1 „ ЕООД.
12
9. Строителни материали за сумата от 38.73 лева съгласно фактура
№**********/18.06.2021г. издадена от „Елтранс 1 „ ЕООД.
10. Разклонителна кутия за сумата 79.18 лв. по фактура №
**********/14.08.2021 г. на „Елтранс 1 „ ЕООД;
11. Съгласно протокол за извършени СМР -от 04.08.2021г.за сумата от 4966.15
лева без ДДС, както следва :
- Окачен таван от гипсокартон -метална носеща конструкция , един слой
стандартен гипсокартон, шпакловка на фугите - 664.20 лева;
- Изграждане на кутия от гипсокартон -метална носеща конструкция , един
слой, стандартен гипсокартон , шпакловка на фугите-91.29 лева;
- Преградна стена коридор -метална носеща конструкция , два слоя
стандартен гипсокартон от двете страни фугиране - 86.63 лева;
- Предстенна обшивка от гипсокартон -метална носеяа конструкция един
слой стандартен гипсокартон, шпаколовка на фугите - 122.11 лева;
- Обръщане на прозорци с гипсокартон-818.26 лева;
- Полагане на алуминиева ъглопроекторна шина по външните ъгли - 513.24
лева;
- Цялостна шпакловка на повърхности - 1449.42 лева;
- Боядисване с латекс бял свят -686.00 лева;
- Грундиране на петна-255.00 лева;
- Изхвърляне на строителни отпадъци -280.00 лева;
Съгласно фактура №**********/23.09.2021г. издадена от „Фестстрой“ ООД за
сумата от 5959.38 лева.
12. Мраморни подпрозоречни первази - 4 броя сумата от 552.00 лева съгласно
и фактура № *********/27.08.2021г. издадена от Техми Ренесанс 21 ООД;
13. Полагане на декоративна мазилка - сумата от 3960.00 лева съгласно
фактура № **********/03.09.2021г. издадена от „АСЕНКО-04“ ЕООД и приемо-
предавателен протокол 02.09.2021 г.
14. Декоративна мазилка от „АРТРА“ ЕООД за сумата от 2584.92 лева
съгласно фактура № **********/18.08.2021г. за авансово плащане на материали -
2388.49 лева, фактура № **********/21.08.2021г. за плащане на материали-105.05
лева, фактура № **********/31.08.2021г. за плащане на материали за декоративна
мазилка -91.38 лева.
15. Огледало за баня - за сумата от 49.00 лева съгласно Касова бележка №
0256/02.05.2021г. издадена от от „Мьомакс България „ ООД .
16. Строителни материали -за сумата от 54.05 лева съгласно фактура №
13
**********/21.08.2021г. издадена от „Баухаус България“ ЕООД .
17. Рязане - 17.00 лева съгласно фактура № 78960/02.07.2021г. издадена от „МАР
м МАГ ИТИ“ ЕООД.
18. РVС ъгъл с рабица за сумата от 4.50 лева съгласно фактура №
78679/30.06.2021г. издадена от „МАР МАГ ИТИ“ ЕООД .
19. Строителни материали - ГРД, гранитогрес, саморазливна нивелираща смес и
лепило за сумата от 341.90 лева съгласно стокова разписка от 13.09.2021г., издадена от
„Сико-С“ ООД.
20. Строителни материали за сумата от 267.20 лева съгласно фактура № у
**********/12.09.2021г. издадена от КД "БАУХАУС България ЕООД Търговски
Център за Работилницата, Дома и Градината".
21. Поръчка № *********/18.02.2021г. от Уют Проект ЕООД за монтаж на
дограма за сумата от 2670.85 лева , съгласно фактура № **********/19.02.2021г. и
касов бон издадени от Уют Проект ЕООД за аванс -1300.00 лева и проформа –фактура
№ **********/06.03.2021г. издадена от Уют Проект ЕООД за сумата от -1365.00 лева,
и фактура № **********/11.03.2021г. издадена от Уют Проект ЕООД за сумата от -
1370.85лева.
22. Закачалка за дрехи-черен/хром съгласно касова бележка № 0259/02.05.2021г.
издадена от „Мьомакс България „ ООД за сумата от 29.00 лева.
23. Корниз за сумата от 5.99 лева съгласно фискален бон
№00705160049/06.06.2021г. издаден от „Аико Ги Конселт „ ООД.
24. Изработка, доставка и монтаж на дограма -за сумата от 2801.00 лева,
съгласно договор № 021804/1/4 от 24.09.2021г. сключен с „Ей Ем Ка“ ЕООД; проформа
фактура № 00000000599/24.09.2021г. за сумата от 1400.00 лева; оферта №
009153/10.08.2021г. за сумата от 2801.05 лева.
25. Електрическа енергия за периода от 08.07.2017г. до 08.04.2019г. съгласно
разписка №0400013164489188/27.05.2021г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД за сумата от
9.13 лева.
Несъмнено, предявяването на сметки в делбата е форма на обективно
съединяване на осъдителни искове във втората фаза на производството. Предмет на
тези претенции са облигационни вземания, които произтичат от съсобствеността -
ППВС № 7/1973 г. и могат да бъдат въведени в делбеното производство с оглед
преследваната от делбата цел - да уреди всички отношения във връзка със
съсобствеността.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно на частта си. Според посочената разпоредба всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под
14
"тежести" се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на
вещта.
Съсобственикът няма право на изменения в общата вещ без съгласието на
останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен имот без
знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за изравняване
за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на действията му, но не и на
пълната част от разноските, направени за подобренията. При това като подобрения на
вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но
не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване
и остават за сметка на този, който ги е извършил. Посоченото правило се прилага
както в случаите, когато съсобствеността се запазва, така и в случаите при делба на
общия имот.
Когато съсобственик извърши подобрения в общия имот и след това при
извършване на делбата получи общата вещ в своя изключителна собственост по реда
на чл. 349 ГПК или пък реален дял от нея чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК или
чрез разпределение по чл. 353 ГПК, отношенията във връзка със съсобствеността се
уреждат чрез присъждане на суми за уравняване на дяловете. Това не лишава
съсобственика, извършил необходими и полезни разноски за общата вещ, да иска от
другите съсобственици припадащата им се част от тези разноски съразмерно на дела
им в общия имот. Сливане на качеството на длъжник и кредитор има само за онази
част от разноските, съответстващи на дела на подобрителя в общия имот, т.е. само за
неговата квота, но не и за квотата на останалите съсобственици. В този смисъл е
постановеното по реда на чл.290 ГПК РЕШЕНИЕ № 666 ОТ 08.11.2024 Г. ПО ГР. Д. №
4368/2023 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав.
В настоящето производство съделителят Попова е предявил искания по чл.30,
ал.3 ЗС за присъждане на вземания, които произтичат от извършени разходи за
извършен ремонт през 2021 г. в едно от делбените жилища – апартамент № 3, което се
ползва от този съделител след връщането му от наемателя А.П. през месец юли 2017 г.
по сключения от наследодателя на страните наемен договор.
Несъмнено, когато едно лице направи разноски за изцяло или отчасти чужд
имот, същото има право на парично обезщетение въз основа на принципа за
недопустимост на неоснователно обогатяване. В отношенията между съсобствениците
на обезщетяване подлежат необходимите и полезни разноски. В ППВС № 6/1974 г., т. 2
е разяснено, че полезни разноски (подобрения) са тези, които са довели до
увеличаване стойността на вещта. В правната теория се приема, че не подлежат на
обезщетяване луксозните разноски. Преценката кои разноски са луксозни, когато
между страните липсва договор, следва да се направи не с оглед вида на извършеното
или на вложените материали, нито с оглед на стандарта на живот, а с оглед на
15
определения в конкретните правни норми, уреждащи отношенията между страните,
размер на обезщетението. Когато правна норма свързва размера на обезщетението с
увеличената стойност на имота, като луксозни ще се квалифицират тези разноски,
които са довели до увеличаване на стойността над пазарната. В такава хипотеза съдът
ще определи обезщетението съобразно пазарната стойност на имота, а не с оглед
действителната стойност, която същия има в резултат на извършените луксозни
подобрения.
Съдът, като съобрази молбата на ищеца от 27.09.2021 г. и констатациите на
приетите СТЕ на вещо лице К., вещо лице Б. и на вещо лице М., които настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, намира постановеното от първата инстанция
решение, с което е уважена претенцията на ищцата по чл.30, ал.3 ЗС за сумата 979,55
лева-сторени разходи за необходими разноски във връзка със запазване на вещта и
нейното ползване по предназначение, ведно със законна лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
за правилно. Към тази сума, според настоящия състав следва да бъде добавена и
сумата 5998.18 лв. за извършените разходи за необходими разноски в имота
изразяващи се в следните СМР – материали и труд: ремонт на баня и тоалетна във
връзка с предизвикан теч от съседен апартамент, смяна на дограма – прозорци в
жилището, подмяна на ел.инсталация и ВиК инсталация. Или общо, според настоящия
състав, сумата която следва да бъде присъдена в полза на ищцата за извършените от
нея необходими разноски възлиза на сумата 6977.73 лв. За разликата над посочената
сума до сумата 12795.93 лв. претенцията на ищцата правилно е била отхвърлена като
неоснователна.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази от една страна, че разходите,
които съделителят претендира да бъдат заплатени от другия съсобственик – съделител
съобразно квотата му в собствеността в по-голямата си част имат характер на
необходими разноски, тъй като са свързани с поддържането на имота и ползването му
по предназначение с изключение на претенциите по т.15, т.22 и т.23 от молбата за
извършени разходи за огледало за баня, за закачалка за дрехи и корниз. Последните,
според настоящия състав, не могат да бъдат определени като трайно свързани с имота
движими вещи, които да налагат участие на съсобственика в извършения разход.
Същевременно, съдът съобрази, че чрез показанията на свидетеля Е.С.Л. се
установява извършване на ремонт в жилището на една стена в банята, който е бил
наложителен и свързан предимно с теч в банята, който по изложеното от свидетеля се
дължи на наводнението, което последната е причинила като собственик на жилището
находящо се над делбения имот. Според възприетото от свидетеля, апартаментът е
бил освежен с боя и в това се изразил извършения ремонт.
Според показанията на свидетеля Г.М. се установява обаче, че при извършения
16
от ищцата през 2021 г. ремонт в апартамента са били сменени вътрешните интериорни
врати, дограмата, подовата настилка и ел.инсталацията. Така установеното не
противоречи на установеното, чрез показанията на свидетеля К. К. /съпруг на
ответницата/ преценени при спазване указанията на чл.172 ГПК с оглед всички
събрани доказателства. Последния не установява обстоятелства, които да се отнасят
към релевантния момент 2021 г. Споделеното от него състояние на имота обхваща
време преди извършване на ремонта 2017 г. Същият установява обаче, че в имота не е
имало мебели в кухнята и хора, дограмата не е била сменена, а интериорните врати
били в нормално състояние. Чрез показанията му се установява още, че ответницата се
е противопоставила изрично на смяната на дограмата в жилището. Както се
установява от показанията на свидетеля М. смяната на дограмата в апартамента е била
наложителна.
Същевременно съдът съобрази, че от констатациите на приетата пред първата
инстанция СТЕ на в.л. К. се установява състоянието на имота преди извършване на
ремонта от ищцата през 2021 г.- холът и стаите са били с подова настилка естествен
паркет, стените – тапет и латекс, коридорът – с подова настилка – мозайка като
единствено в лошо състояние са били банята и тоалетната.
Необходими разноски са разноските, които се извършват, за да се запази вещта
и без които тя би погинала или би се повредила. Тези разноски са обективна последица
от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик,
съгл. чл.30, ал.3 от ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си.
Тук следва да се включат и данъчните задължения, таксите и др. подобни, които се
дължат за съсобствената вещ. Ако един съсобственик напр. извърши необходим
ремонт на общата вещ, за да предотврати погиването/повреждането й, или заплати
дължимите данъци, такси и т. н. за цялата вещ, той има право да претендира, на
основание чл.30, ал.3 от ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в
съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в случая е
дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ или тя се
използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия по
управление на вещта. Тук следва да се има предвид обаче, че ако общата вещ се
използва само от един от съсобствениците, другите съсобственици не дължат
заплащане на онези разноски, които се налагат във връзка с ежедневното използване на
вещта /напр. за общия апартамент – разноски за ел. енергия, отопление, вода, общи
части и т. н./. Тези разноски се дължат само от съсобственика, който си служи с вещта.
Размерът на разноските се определя и съответно присъжда към момента на
извършването им. Преценката относно наложителността на разноските следва да се
извършва за всеки конкретен случай, съобразно доказателствата по делото.
С оглед изложеното, съдът намира че отношенията между страните следва да се
уредят съгласно правилото на чл.30, ал.3 ЗС, като ответникът отговаря за ½ от
17
стойността на извършените разходи за необходими разноски. Без значение е в случая,
че ответницата се е противопоставила на извършване на ремонта, доколкото, както бе
посочено, той е бил наложителен.
При съобразяване, че в производството от страна на ищцата са доказани
извършени разходи на стойност 13955.46 лева за строителни материали и труд
свързани със смяна на дограмата, подмяна на ел.инсталацията и ВиК инсталацията в
имота от страна на ответницата следва да бъде възстановена на ищцата сумата 6977.73
лева съответна на квотата й в съсобствеността. Изводът е обоснован, чрез
установените, като извършени и заплатени от ищцата разходи на посочената обща
стойност. Доводите й в тази насока съдът намира за основателни с оглед дадените
констатации от вещите лица Б. и М., че тези необходими и наложителни дейности са
били извършени в имота.
Оплакванията на съделителя - ответник, че тези разходи не са доказани и
съответно не представляват необходими разходи за запазване на вещта и ползването й
според нейното предназначение, съдът намира за неоснователни с оглед обсъдените
по-горе доказателства и установеното чрез тях. Макар доказаните в производството и
извършени от ищцата СМР да представляват необходими разноски същите се
отразяват и на опредЕ.та средна пазарна оценка на жилището. Именно недоброто
състояние на жилището преди извършването им /противно на показанията на
свидетеля К./ е послужило на вещото лице К. за определяне на по-ниска пазарна
стойност на този имот по приетата пред СРС съдебно оценителна експертиза.
При извършена преценка на извършените разходи за СМР и констатациите на
експертите по приетите пред първата и въззивната инстанция основни и допълнителни
СТЕ на вещите лица К., Б. и М., съдът намира че същите се отнасят за извършени
разходи във връзка със запазване и ползването на вещта от страна на съделителя Б. Ф.-
П..
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск с
правно основание по чл.30, ал.3 ЗС е доказан по основание и следва да бъде уважен за
сумата 6977.73 лева, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция обаче, че
същите тези СМР /по молбата от 27.09.2021 г. от позиция № 1 до позиция № 24/ имат
характер едновременно и на извършени необходими разноски и на извършени
подобрения, доколкото са довели до увеличаване на стойността на апартамента, съдът
намира за неоснователни.
Както бе посочено разходите, които ищцата е доказала че е извършила в имота
се отнасят за строителни материали и труд във връзка с освежаването на боята на
стените /полагане на латекс/, отстраняването на предизвикания теч от наводнение от
18
горния апартамент, подмяната на дограмата /прозорци/ и подмяна на ел.инсталация и
ВиК инсталация- дейности, които са свързани със запазване на имота от увреждане и
са били необходими за неговото нормално ползване по предназначение.
Както е посочила в своята молба ищцата и се установява от показанията на
свидетеля М., прозорците в жилището не са били подменяни от 1969 г. и са били доста
увредени и амортизирани. Допълнително, в резултат на наводнението от горния
апартамент е следвало да бъде извършен и ремонт на банята и тоалетната.
С оглед това, настоящия състав намира че изводите на СРС, че претенцията на
ищцата за извършени разходи за сумата 5998,18 лева следва да бъде уважена на
основание чл.61, ал.2 ЗЗД, тъй като същите представляват подобрения /полезни
разноски/ са неправилни.
В тази връзка, съдът намира констатациите на експерта Б. сочещи, че
извършването на тези СМР е довело до увеличаване стойността на имота с 38 150,22
лева са необосновани, доколкото същата не се основава на дадена обективна, пълна и
обоснована оценка за средната пазарна стойност на имота без извършените ремонтни
дейности и след извършването им при съобразяване изложените от ищцата твърдения
какви разходи е направила за всяко от тях и в какво се изразяват извършените
ремонти.
Както бе посочено, подобрение на един имот е налице, когато вложените труд,
средства и материали са довели до увеличаване на стойността му /полезни разноски/.
За разлика от необходимите, полезните разноски не са наложителни. Запазването и
поддържането на вещта не е обусловено от тяхното извършване, но ако са направени,
те имат за последица обективно увеличение на стойността на общата вещ.
Същевременно, както бе посочено, доказаните, като извършени и заплатени от ищцата
разходи за описаните СМР имат характер на необходими разноски, а не на полезни
такива.
Освен това част от претендираните като извършени от ищцата СМР имат
характер на луксозни разноски, в които съсобственика – ответник не следва да
участва. Луксозните разноски са средства, с чието влагане се увеличава абсолютната
стойност на вещта. Налице ли са извършени луксозни подобрения се определя от
конкретната обстановка. В случая, настоящия състав намира че такъв характер имат
СМР извършени по полагане на декоративна мазилка по стените /материали и труд/,
направата на окачен таван от гипскартон в баня, кухня и антре, направата на куфари от
гипскартон в баня и кухня, доставката и монтажа на винилова настилка в антрета,
както и направата на настилка от гранитогрес в кухня, направата на преградна стена от
гипскартон в антре, както и направата на предстенна обшивка от гипскартон в антре,
чиято стойност възлиза общо на сумата 12080.34 лв. според експертизата на в.л.Б.
приета пред първата инстанция.
19
По претенцията по сметки по чл.30, ал.3 ЗС вр. чл.346 ГПК на съделителя Е. К.:
Ответницата е направила искания за заплащане на извършени разходи за
делбените имоти- апартамент № 24 и имотът в с. Н. на обща стойност 1481.03 лв.,
които се изразяват в извършен необходим ремонт в първия имот и заплатени разходи
за заплатени местни данъци и такси и геодезическо заснемане за втория имот.
Както правилно е отбелязал в постановеното решение СРС и настоящия състав
изцяло възприема, чрез събраните в производството доказателства е установено, че
същите представляват разходи направени в съсобствените имоти за необходими
разноски.
Същите са описани подробно и се изразяват в следното:
- Измерване на имот и издаване на удостоверение за таванско помещение
№18 към ап. 24 - сумата от 96 лв., съгласно фактура №**********/12.10.2016 г. и касов
бон от 12.10.2016 г. на Столична община;
- Платени местни данъци и такси за минали години за имота в с. Н., община
Радомир - сумата от 125,50 лв., съгласно приходна квитанция от 20.10.2016 г. на
Община Радомир;
- Изготвяне на техническа експертиза след заснемане на имота в с. Н. -24 лева,
съгласно приходната квитанция от 17.11.2016 г.;
- Изготвяне на данъчна оценка на имота, находящ се в с. Н. -18 лева,
съгласно приходната квитанция от 19.07.2018 г.;
- Демонтаж на аварирал и монтаж на нов стенен смесител - сумата от 50 лева,
съгласно приходен касов ордер от 22.07.2017 г., издаден от „ЕТ Водолей-Б;
- Смяна на сифон на мивка - сумата от 60 лева, съгласно стокова разписка от
20.12.2017 г. на „Артекс сървис” ЕООД;
- Смяна на входната врата на ап. 24 - сумата от 974 лева по договор с
„Метал дизайн инженеринг”ЕООД, съгласно платежно нареждане от 27.03.2018 г.;
- За закупуване на стенен смесител за баня - сумата от 41,90 лева съгласно
касов бон от 23.10.2018 г., издаден от „Сити маркет” ЕООД.
Както бе посочено по-горе и както правилно е отбелязал в своето решение СРС,
данъчните задължения за имота възникват в тежест на собствениците (чл. 11, ал. 1
ЗМДТ), като за тях отговарят всички съделители в обема на притежаваните от тях
права - чл. 30, ал. 3 ЗС. Съответно, чрез показанията на свидетеля Я.С. е установена
необходимост от извършване на ремонт на таванското помещение на ап.№ 24, а чрез
констатациите на СТЕ на вещо лице Ц.Б. е установено, че ремонтните дейности са
били извършени, като ангажираните по делото доказателства сочат и за тяхното
заплащане от ответницата.
С оглед това, при отчитане, че чрез събраните пред първата инстанция
20
доказателства е установено разходване от ответницата на сумата 2383.40 лева /1389.40
лв. /за описаните разходи без разходите за геодезическо заснемане, за монтаж на
корниз и смесител за мивка/ и 994.00 лв. за ремонт на таванското помещение на ап.24/,
правилни и законосъобразни са изводите на СРС, че ищцата следва да понесе ½ от
разходите, а именно за сумата 1191.70 лева. До този размер претенцията на
ответницата по чл.30, ал.3 ЗС следва да бъде уважена като основателна и отхвърлена
за разликата до сумата 1481.03 лв.Правилни са изводите на съда, че възражението на
ищцата Б. Ф., че вземането е погасено по давност е неоснователно при съобразяване,
че молбата - искане за сметки на К. е подадена на 07.10.2021 г., тоест преди да изтече
5-годишния давностен срок от датата на плащането - 20.10.2016 г.
По претенциите по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл.346 ГПК на ищцата за ап.№
24:
Искане за заплащане на обезщетение за ползването, от което е била лишена
ищцата на делбения имот – ап.№ 24 е отправено за сумата 13 000,00 евро/25 425,79
лева за периода от 12.04.2017 г. до 22.11.2020 г., ведно със законната лихва в размер на
6948,74 лева за периода от 12.04.2017 г. до 26.09.2021 г., както и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Всеки съсобственик има право, съгласно чл.31, ал.1 от ЗС, да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Възможни са обаче случаи, при
които общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а
другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея,
съобразно правата си по чл.31, ал.1 от ЗС. За тези случаи законът – чл.31, ал.2 от ЗС,
предвижда, че когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците,
последният дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня
на писменото поискване.
В Решение на ВКС по гр. д. № 573/09 г. на трето гр. отделение, както и в други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК - Решение по гр. д. № 363/09 г. и по гр. д. №
544/10 г. на ВКС, четвърто г.о., които се възприемат от настоящия състав е прието, че
писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ГПК е едностранно волеизявление на лишения
от ползване съсобственик отправено до ползващия вещта съсобственик, с което се
иска заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено
писменото поискване действа занапред без ограничение във времето, докато трае
ползването или до прекратяване на съсобствеността. С писменото поискване
неползващият вещта съсобственик изявява желанието си да се ползва от нея; след
поискването изключителното й ползване от другия съсобственик става неправомерно.
Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е предвидено като компенсация срещу
21
неправомерното изключително ползване на съсобствената вещ от единия
съсобственик. Вземането за обезщетение не е за периодично плащане - чл. 111, б. "в"
от ЗЗД и се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД - Решение №
2254/72 г. на ВС, първо г.о.
При установяване, че страните са съсобственици на имота за посочения период,
както и че ищцата е отправила до ответницата нотариална покана от 16.08.2016 г.
/получена на 17.08.2016 г./ правилни и законосъобразни са изводите на първата
инстанция, че ответницата дължи заплащане на обезщетение в размер на 23 273,72
лева за посочения период, съответна на притежаваната от ответника част от имота,
която сума е опредЕ. от приетата от първата инстанция СТЕ. Доводите на ответника,
че вземането на ищцата е погасено по давност, тъй като има характер на периодично
такова, за което е приложима тригодишна погасителна давност, съдът намира за
неоснователни. Приложима за това вземане е посочената обща петгодишна давност.
Различен извод се налага за претендираната законна лихва върху обезщетението,
спрямо която е приложима тригодишна давност по силата на чл. 111, буква “в” ЗЗД,
което при постановяване на решението СРС е съобразил. Предвид това претенцията за
присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС е
погасен по давност за периода - 12.04.2017 г. - 26.09.2018 г.
По изложените съображения, съдът намира, че правилно предявения иск по
чл.31, ал.2 ЗС е бил уважен за сумата 23 273,72 лева заедно със законна лихва в
размер на 6948,74 лева за периода от 27.09.2018 г. - 26.09.2021 г. на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД. Върху сумата от 23 273,72 лева- главница, ответникът дължи законна лихва
за забава от 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По претенциите по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл.346 ГПК на ищцата за ап.№
3:
Искане за заплащане на обезщетение за ползването, от което е била лишена
ищцата на делбения имот – ап.№ 3 е отправено към ответницата за сумата 11986,64
лева, представляваща обезщетение за периода от 04.2018 г. до 22.11.2020 г. (месечно 3
77,73 лева), ведно със законната лихва в размер на 2686,35 лева за периода от
01.04.2018 г. до 26.09.2021 г., както и за заплащане на законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Страните не спорят и се установява от събраните доказателства, че след
освобождаване на ап.№ 3 през месец юли 2017 г. от наемателя А.П. по сключения от
наследодателката им наемен договор, Б. Ф.-П. има достъп до имота, притежава ключ
от това жилище и не е препятствана да го ползва в т.ч. и от ответницата. Напротив,
чрез събраните в производството доказателства е установено, че същата го ползва и е
извършвала в него ремонтни дейности и обзавеждане. С оглед това и доводите на
ищцата, че ответницата с бездействието си е препятствала реализирането на
22
граждански плод от съсобствения имот се явяват неоснователни. Фактическите
констатации и правни изводи на СРС, че в случая ищецът Б. Ф. не е била лишена от
възможността да си служи с процесната вещ, тъй като е имала достъп до апартамента,
настоящия състав намира за правилни. Поради това и искът по чл.31, ал.2 ЗС за
присъждане на обезщетение за ползването, от което е била лишена за посочения
период се явява неоснователен. Идентичен извод се налага и за искът за акцесорното
вземане за присъждане на законна лихва за забава върху вземането за обезщетение на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Като е постановил решение в посочения смисъл,
първоинстанционния съд е постановил правилно решение.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат в една част досежно
определеното парично уравнение с оглед оспорването и на способа за извършване на
делбата, поради което в посочената част първоинстанционното решение следва да
бъде отменено на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК. В останалата част постановеното
от първата инстанция решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК
По разноските:
С оглед изхода на спора постановеното от първата инстанция решение следва да
бъде потвърдено и в частта на разноските за държавна такса, като допълнително
следва да бъде присъдена в полза на бюджета на съдебната власт сума за държавна
такса съобразно повишената стойност на всеки от дяловете- по 7587.87 лв. дължима от
всеки от съделителите по сметка на Софийски градски съд.
Допълнително ищцата следва да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 1209.45 лв. дължима за предявените искове за сметки по реда на чл.346
ГПК, доколкото общо дължимата от нея държавна такса възлиза на сумата 2115.79 лв.,
като СРС неправилно е определил нейния размер на сумата 906.34 лв. Така по
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 25425.79 лв. дължимата държавна такса е в
размер на 1017.04 лв., по претенцията по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 11986, 64 лв. е 479.46
лв., по претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД върху нея е 107.45 лв. и по претенцията по
чл.30, ал.3 ЗС за сумата 12795.93 лв. е 511.84 лв.
По разноските пред въззивната инстанция на страните /извън посочените/ съдът
ще се произнесе допълнително с оглед насроченото в тази връзка открито съдебно
заседание с молба за поправка на съдебния протокол от 30.04.2025 г.
По подадената частна жалба срещу постановеното от първата инстанция
решение в частта на останалите разноски съдът ще се произнесе с нарочен отделен
съдебен акт.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
23
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20087409/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №
25419/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която е извършена съдебна
делба, допусната с влязло в законна сила Решение № 129926 от 31.05.2019 г., по гр.д.
№ 25419/2018 г. по описа на СРС, Второ ГО, 53 състав, като на основание чл. 353 от
ГПК е извършено РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на делбените имоти между съделителите, както
следва:
Съделителят Б. Д. Ф.-П., с ЕГН **********, получава в дял и става собственик
на следните недвижими имоти:
Апартамент № 3, със схема № 15-503389-14.10.2016г., за самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.512.53.1.3, с адрес: гр. София, ж.к. *********,
с площ 74,45 кв.м., заедно със зимнично помещение и 4,27% ид.ч. от общите
части на сградата;
Урегулиран парцел XI-405 в кв. № 22, по регулационния план на с. Н., общ.
Радомир, обл. Перник, с площ 767 кв.м., със скица № 340/13.06.2018 г., одобрен
със Заповед № 1755,1756 от 09.03.1945 г., заедно с построената в него жилищна
сграда, със застроена площ 49 кв.м. и разгърната площ 98 кв.м.;
Съделителят Е. Д. К., с ЕГН **********, получава в дял и става собственик на
следния недвижим имот:
- Апартамент № 24, с идентификатор 68134.406.24.1.24, с адрес: гр. София, бул.
„*********, апартамент № 24, заедно с избено помещение (мазе) № 8, таван № 18 и
1,973% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
ОТМЕНЯ Решение № 20087409/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №
25419/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Е. Д. К., с
ЕГН **********, да заплати на Б. Д. Ф.-П., с ЕГН ********** сумата от 57 666,22
лева за уравнение на стойността на получения имот, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА Е. Д. К., с ЕГН **********, да заплати на Б. Д. Ф.-П., с ЕГН
********** сумата от 80847.00 лева за уравнение на стойността на получения имот.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20087409/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №
25419/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Е. Д. К., с
ЕГН ********** да заплати на Б. Д. Ф.-П., с ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3
ЗС, сумата 979,55 лева, представляваща 1/2 част от направените от ищцата през 2021 г.
необходими разноски с цел поддържане и запазване на съсобствения на страните
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, ведно със законна лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е осъдена Е. Д. К., с ЕГН
********** да заплати на Б. Д. Ф.-П., с ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3 ЗС
24
/при погрешно посочена правна квалификация чл.61, ал.2 ЗЗД/, сумата 5998.18 лв.,
представляваща 1/2 част от направените от ищцата през 2021 г. необходими разноски с
цел поддържане и запазване на съсобствения на страните апартамент № 3, находящ се
в гр. София, ж. к. „*********, ведно със законна лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Д. Ф.-
П., с ЕГН ********** срещу Е. Д. К., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.30,
ал.3 ЗС за сумата над 6977.73 лв. до сумата 12795.93 лв., представляваща 1/2 част от
направените от ищцата през 2021 г. разходи за ремонт с цел поддържане и запазване на
съсобствения на страните апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „*********,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20087409/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №
25419/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Е. Д. К., с
ЕГН ********** да заплати на Б. Д. Ф.-П., с ЕГН **********, на основание чл.31, ал.2
ЗС, сумата 23 273,72 лева- обезщетение за лишаването й от ползването на
съсобствения, допуснат до делба недвижим имот- апартамент №24, находящ се в гр.
София, бул. „*********, за периода от 12.04.2017 г. до 22.11.2020 г., ведно със
законната лихва от върху главницата в размер на 23 273,72 лева от 27.09.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 6948,74 лева
- мораторна лихва върху главница за периода от 27.09.2018 г. до 26.09.2021 г., КАКТО
И В ЧАСТТА, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията за разликата над
сумата 23 273,72 лева до пълния предявен размер от 25 425,79 лева,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20087409/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №
25419/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС вр. чл.346 ГПК предявен от Б. Д.
Ф.-П., с ЕГН ********** за осъждане на Е. Д. К., с ЕГН ********** да заплати сумата
от 11986,64 лева, представляваща обезщетение за ползването от което е лишена за
периода от 04.2018 г. до 22.11.2020 г. (месечно 377,72 лева), ведно със законната лихва
в размер на 2686,35 лева за периода от 01.04.2018 г. до 26.09.2021 г., както и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата за пропуснати ползи от имот - апартамент №3, находящ се в град
София, ж.к. „*********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20087409/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №
25419/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Б. Д. Ф.-
П., с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К., с ЕГН ********** сумата 1191,70 лева,
представляваща 1/2 част от направените от ответницата разходи за необходими
разноски с цел поддържане и запазване на съсобствените на страните апартамент №
25
24, находящ се в находящ се в гр. София, бул. „********* и имот в с. Н., КАКТО И В
ЧАСТТА, с която като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над сумата
1191,70 лева до пълния предявен размер от 1481,03 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20087409/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №
25419/2018 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Б. Д. Ф.-
П., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от
13025.55 лева, представляваща сбор от дължимата от нея държавна такса върху
стойността на дела й по дело за делба в размер на 12 119,21 лева и дължимата
държавна такса в размер на 906.34 лева върху предявените от нея съединени във
втората фаза на делбата искове.
ОСЪЖДА Б. Д. Ф.-П., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, допълнително сумата от 7587.87 лева, представляваща дължима от нея
държавна такса върху стойността на дела й по делото за делба, както и сумата 1209.45
лв. /разлика между дължимата сума за държавна такса по предявените искове по реда
на чл.346 ГПК в общ размер на 2115.79 лв. и посочената от СРС с постановеното
решение като дължима сума 906.34 лв./.
ОСЪЖДА Е. Д. К., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, допълнително сумата от 7587.87 лева, представляваща дължима от нея
държавна такса върху стойността на дела й по делото за делба.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26