Решение по т. дело №1395/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1395 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор  № 218 от 04.12.2018г. за извършване на железопътен превоз на товари при условията на централно заплащане на превозните разноски, допълнен с  Анекс № 1/04.12.2018г., Анекс № 2/21.08.2019 г. и Анекс № 3/01.10.2019 г. Сочи се, че ответникът не бил заплатил на ищцовото „БДЖ – Т.П.“ЕООД – в качеството му на превозвач, дължимите превозни разноски за периода 31.05.2019г. – 29.07.2019 г. за извършени железопътни превози  на товарите по релации: отправна гара Стара Загора – получаваща гара Драгоман граница; отправна гара Драгоман граница – получаваща гара Стара Загора; отправна гара Свиленград изток граница – получаваща гара Драгоман граница; отправна гара Драгоман – получаваща граница Свиленград изток граница. В тази връзка заявява, че начисленото неизплатено задължение на ответника по договора възлиза на 55 716.06 лв. и е дължимо по Фактура № **********/31.07.2019г. на стойност 35 906.72 лв., Фактура № **********/31.07.2019г.  на стойност 15 732.76 лв. и частично по Фактура № **********/31.07.2019 г. на стойност 41 213.78 лв. Съгласно договора между страните, превозвачът се е задължил да извършва железопътни превози на товари, срещу което клиентът дължи заплащане на превозни разноски /превозни цени и добавъчни такси/ централно, т.е. по седалището на превозвача. За тази цел било договорено вписване на определени кодове за централно плащане в товарителниците, което дава право на клиента да извърши плащането не в отправната гара, а последващо – след осъществяване на превоза и централно, като вписването на тези кодове се дължи от ответника. Сочи се, че за да бъде извършено централното плащане, ищцовото „БДЖ – Т.П.“ЕООД дължи издаването ежемесечно на фактури, сумите по които следва да бъдат платени от ответника в 10-дневен срок от издаването им. Към фактурите се издават опис-сметки неразделна част от тях, в които са посочени съответните железопътни превози по всяка релация.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 55 716.06 лв. – представляваща неизплатени превозни разноски  по договора между тях за осъществените в периода 31.05.2019 г. – 29.07.2019г. железопътни превози на товари, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -28.07.2020 г. до окончателното  изплащане, както и начислената върху главницата мораторна лихва за периода от датата на възникване на изискуемостта по процесните фактури – 11.08.2019г. до деня, предхождащ завеждане на исковата молба – 27.07.2020 г. и възлизаща на 5 447.79 лв. Претендира да му бъдат присъдени разноските за производството.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения срок за това, като ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

Предявени са от „Б.п.“ЕООД против „Т.Д.Т.А.С.“,  при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД  и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито заседание, като същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В настоящия случай, налице са предвидените в цитираната по-горе процесуалноправна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото, ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените срещу него искове, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание от 10.03.2022г. За последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване на съобщението с указания по чл. 367 ГПК за подаване на отговор на исковата молба, като са посочени неблагоприятните последици при пропускане възможността за това и последващо процесуално бездействие в хода на производството, и което е в приложение нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и обсъди изложените в исковата молба твърдения, намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни. Същевременно ищецът, чрез процесуалния си представител, в проведеното по делото открито съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

 

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно представените доказателства в тази насока възлизат в общ размер на  4 290.95 лв. /в това число 2446.55 лв. – държавна такса; 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 1394.40 лв. – такса за превод на съдебните книжа/.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Т.Д.Т.А.С.“, със седалище и адрес на управление в Република Турция, махала Барбарос, ул. Морсюмбюл, Делукса Палас, /*****/ Аташехир Истанбул, данъчен № **********, с № *****в Централен търговски регистър /Мерсис/, да заплати на „Б.п.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 55 716.06 лв. – представляваща неизплатени превозни разноски  по Договор  № 218 от 04.12.2018г. за извършване на железопътен превоз на товари при условията на централно заплащане на превозните разноски, допълнен с  Анекс № 1/04.12.2018г., Анекс № 2/21.08.2019 г. и Анекс № 3/01.10.2019 г. за осъществените в периода 31.05.2019 г. – 29.07.2019г. железопътни превози на товари по издадени Фактура № **********/31.07.2019г. на стойност 35 906.72 лв., Фактура № **********/31.07.2019г.  на стойност 15 732.76 лв. и частично по Фактура № **********/31.07.2019 г. на стойност 41 213.78 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -28.07.2020 г. до окончателното  изплащане, както и начислената върху главницата мораторна лихва за периода от датата на възникване на изискуемостта по процесните фактури – 11.08.2019г. до деня, предхождащ завеждане на исковата молба – 27.07.2020 г. и възлизаща на 5 447.79 лв.

ОСЪЖДА „Т.Д.Т.А.С.“, със седалище и адрес на управление в Република Турция, махала Барбарос, ул. Морсюмбюл, Делукса Палас, /*****/ Аташехир Истанбул, данъчен № **********, с № *****в Централен търговски регистър /Мерсис/, да заплати на „Б.п.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 4 290.95 лв. – разноски за производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: