№ 4258
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110173525 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ЗАД „А.Б.“ АД по чл. 411 КЗ за сумата от 4526,74 лв.,
представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0300-17-702-501137 по имуществена застраховка „Каско“ за вреди
на лек автомобил „BMW Х5“, с рег. № СВ8080АВ, причинени при ПТП на 30.10.2017 г.,
вследствие виновно, противоправно поведение на водач на л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. №
ВР2882ВМ, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по застраховка
„ Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се съдебните разноски.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение чрез заплащане на
извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение е в размер на 16 153,02 лв. и са
сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента, поради което спрямо него в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На ответника е изпратена регресна
покана за заплащане на горепосочената сума за заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, като е извършил частично плащане в размер на 11626,28 лв.,
поради което е останал задължен за остатъка в размер на исковата сума – 4526,74 лв.
В законоустановения срок ответникът „ЗАД А.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете по размер. Не оспорва механизма на ПТП, както и че е
застраховал гражданската отговорност на лицето, за което се твърди да е причинило
1
вредите. С отговора на исковата молба се оспорва размерът на причинените вреди, като се
твърди, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените
вреди. Счита, че размерът на вредите следва да бъде изчислен въз основа на цените
уговорени между „ЗАД А.“ АД и ЗАД „А.Б.“ АД в Споразумение от 27.06.2014г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1)
да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за л.а. „BMW Х5“, с рег. №
СВ8080АВ; извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение по щета № 0300-
17-********* в размер на 11626,28 лв. за вреди, причинени на застрахования автомобил при
настъпило в срока на застрахователното покритие на договора събитие – ПТП на 30.10.2017
г., които са в причинна връзка с противоправно поведение на водача на л.а. „Сеат Ибиза“ с
рег. № ВР2882ВМ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите
респ. неговия застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече,
отколкото са задълженията на делинквента към увреденото лице, нито повече от платеното
от самия застраховател.
Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи съгласно
Споразумение от 27.06.2014г. между „ЗАД А.“ АД и ЗАД „А.Б.“ АД. Със същото страните са
уговорили методика за изчисляване на дължимото обезщетение по дължими помежду им
регресни претенции, каквато е процесната. Съгласно чл. 2 в приложното поле на
споразумението попадат всички регресни щети, относно които писмената претенция за
2
изплащане на обезщетението е предявена след 01.03.2014г., като съгласно чл. 7 действието
му е безсрочно. Към настоящия момент няма данни същото да е било прекратено. Ето защо
обезщетението по процесната регресна претенция следва да се остойности съгласно
Споразумение от 27.06.2014г. Приложима към процесния автомобил е разпоредбата на чл.
3.2.2 от Споразумението, като обезщетение определено по фактури, издадени от доверен
сервиз, за автомобил до 3,5 тона на над 5 години от първа регистрация.
Тъй като в споразумението не е записано как се заплащат вложените резервни части,
същите следва да бъдат определени по общите правила, а именно по действителната им
стойност. Макар и частите, които са повредени, да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. ,
решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС. По този начин е
била определена стойността на вложените части в заключението на в.л, а именно според
пазарната им стойност.
Видно от неоспореното заключение на САТЕ стойността на причинените щети на
увредения автомобил към момента на процесното застрахователно събитие съгласно
Споразумение от 27.06.2014г. е 14142,91 лв. До този размер ищецът има право да получи
плащане по регресната претенция, при условие че е платил обезщетение в същия размер.
Тъй като ответникът е заплатил сумата от 11626,28 лв., то обезщетението което има
право да получи като неплатен размер е 2516,63 лв.
Относно разноските:
Предявения общ размер на исковете е 4526,74 лв., а уважената част е 2516,63лв.,
докато отхвърлената част е 2010,11 лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изхода на делото, ответникът носи
отговорността за заплащане на направените от ищеца разноски, както следва:
Сторените разноски са: Държавна такса в размер от 181,07 лв.; Депозит за съдебно
автотехническа експертиза в размер на 125 лв; Адвокатски хонорар с ДДС – 656,40 лв. в
минималния предвиден в Наредба № 1 МРАВ размер. Общо в размер на 962,47лв.
Дължимо е 535,08лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и предвид изхода на делото, ищецът носи
отговорността за заплащане на направените от ответника разноски, както следва:
Сторените разноски са: Депозит за САТЕ – 125 лв.; С оглед фактическа и правна
сложност на делото съдът определя юристконсултско възнаграждение в размер от 175 лв. на
3
осн. чл. 25 НЗПП. Общо в размер на 300 лв.
Дължимо е 133,22 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. .... ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.Б.” АД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., както
следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 2516,63 лв., представляваща неплатения
размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” относно автомобил „BMW Х5“, с рег. № СВ 8080 АВ, поради
настъпило в гр. Враца пътнотранспортно произшествие на 30.10.2017г. по вина на водача
лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ВР 2882 ВМ, чиято деликтна отговорност е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „А.” АД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.12.2021г. до окончателното изплащане, като го
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част от 2516,63 лв. до 4526,74 лв.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 535,08 лв., представляваща направените
от дружеството разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.” АД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..... ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.” АД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ...., сумата от
133,22 лв., представляваща направените от дружеството разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4