Решение по дело №2830/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 139
Дата: 4 февруари 2021 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20207050702830
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

 

 Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

 ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря

Добринка Долчинкова

и с участието

на прокурора

Силвиян Иванов

изслуша докладваното

от съдията

Искрена Димитрова

http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2015/04-2015/0061d815/74740915_image002.png

адм. дело № 2830/2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна против Решение № 260455/23.11.2020г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 2994/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-011169/02.05.2019г. на директора  на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Черно море“ АД, ЕИК *********, гр.Варна за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно сочи, че са събрани достатъчни доказателства установяващи наличие на нарушение, в т.ч. изготвена от счетоводителя на дружеството справка, в която се признава допуснатото нарушение към всички служители. Възнаграждението за положения труд е следвало да се плати в срок до 25-то число на следващия месец, като нарушението не е отстранено веднага след документалната проверка. Твърди и че нарушението е точно индивидуализирано - с точната бройка и точната сума на дължимите трудови възнаграждения, като не следва да се съставя АУАН за всяко отделно нарушение. Навежда и доводи, че наказателното постановление е влязло в сила, т.к. нарушителят е отказал да го получи, като срокът за обжалване тече от тази дата и към датата на подаване на жалбата е изтекъл.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Б. Н., който поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Черно море“ АД не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и няма основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на производството пред ВРС е НП № 03-011169/02.05.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2, вр.чл.270, ал.3 от КТ на „Черно море“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. НП е издадено въз основа на АУАН № 03-011169/24.04.2019г., с който е констатирано, че дружеството в качеството си работодател, не е изплатило дължимите трудови възнаграждения за месец януари 2019г. на 194 работници и служители, общо в размер на 107329,05лв. Прието е, че нарушението е извършено на 26.02.2019г.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че според АНО дружеството е извършило 194бр. отделни административни нарушения, за които е наложено само едно наказание. Наказването на нарушителя с едно наказание за няколко нарушения нарушава правото му на защита, като се нарушава и императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, която установява принципа за налагане и изтърпяване на отделно наказание за всяко отделно административно нарушение.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за това, че ВРС се е произнесъл по недопустима жалба, т.к. процесното НП не обжалвано в срок и поради това е влязло в сила.

Относно съобщаването на наказателното постановление по преписката е представено писмо изх.№ 11169/НП/015.05.2019г. и известие за доставяне ИД PS 9000 030DDT C, видно от което НП е съобщено на дружеството на 16.05.2019г. Жалбата до съда е подадена на 23.05.2019г. - в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което правилно ВРС я е разгледал като допустима. По преписката липсват доказателства за надлежно оформен отказ да бъде получено наказателното постановление, в който смисъл са твърденията в жалбата.

Разглеждайки спора по същество, ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е достигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на „Черно море“ АД е ангажирана за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, вр.чл.270, ал.3 от КТ - за това, че в качеството на работодател, дружеството не е изплатило дължимите трудови възнаграждения за месец януари 2019г. на 194 работници и служители в посочен общ размер.

Разпоредбата на чл.128 от КТ задължава работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд (т.1) и да изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (т.2). Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане - на негови близки.

При тази правна регламентация и доколкото трудовото възнаграждение е елемент и дължима престация по конкретен трудов договор, неизплащането му на всеки един работник или служител представлява самостоятелно административно нарушение. Тоест, както правилно е приел ВРС, в случая са извършени 194бр. отделни административни нарушения, поради което от съдържанието на АУАН и НП не става ясна волята на АНО - за кое от всички нарушения се санкционира дружеството. Отделно, нарушена е и императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание, като без значение е обстоятелството, че се касае за идентични по вид изпълнителни деяния, осъществени в един и същ период от време.

По отношение на всеки един работник и служител е допуснато самостоятелно административно нарушение, което е следвало да бъде индивидуализирано и санкционирано поотделно. Няма пречка всички извършени нарушения да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при определяне на санкция за всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено.

Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, Варненският административен съд,
I-ви касационен състав

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260455/23.11.2020г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 2994/2020г.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.