№ 217
гр. Перник, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200485 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-003351 от
22.01.2024г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОД на МВР Перник, с което на Д. Н. Б., ЕГН ********** са наложени
кумулативни административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста
лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за
срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 103 от същия закон, извършено на
25.12.2023г. в 22:27 часа в качеството на водач на МПС – лек автомобил
„Ауди А 6” с рег. № *******.
Жалбоподателят Д. Н. Б., по изложени доводи в жалбата и от неговия
пълномощник – адв. И. М. от ПАК, в депозираната по делото молба с рег. №
9790 от 07.05.2024г., моли да бъде отменено НП като неправилно и
незаконосъобразно. Счита се, че НП е издадено в нарушение на материалния
закон доколкото деянието е несъставомерно. Твърди се, че при описание на
нарушението не е дадено ясно и точно описание на обстоятелства, при които
то е осъществено, предвид посочването на двете хипотези на вменената за
нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Претендира се за присъждане на
разноски свързани със заплатено адвокатско възнаграждение на
пълномощника адв. И. М..
Съдебното заседание е проведено в отсъствието на жалбоподателя и
процесуалния му представител.
Административнонаказващият орган (АНО) началник сектор „ПП” при
1
ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка в съда е изразено становище за
неоснователност на жалбата и се моли оспореното НП да бъде потвърдено.
Прави се възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
На 25.12.2023г. около 22:27 часа в гр. Перник в района на магазин
Фантастико, намиращ се в близост до кръстовището на ул. „Юрий Гагарин” и
ул. „Благой Гебрев” полицейски служители на длъжност „мл.
автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, извършвали контрол
по спазване на правилата за движение. В рамките на проверката от св. В. С. С.
е бил подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец на водач,
управляващ лек автомобил „Ауди А 6” с рег. № *******, който сигнал
водачът не изпълнил, като рязко подал газ и се насочил към ул. „Димитър
Рибарски”. Полицейският автопатрул с включена звукова и светлинна
сигнализация на автомобила последвал „Аудито”, което не след дълго спряло.
Полицейските служители се легитимирали и по представените документи
установили, че автомобилът се управлява от Д. Н. Б.. Тъй като водачът бил
във видимо нетрезво състояние и с неадекватни действия, било поискано
съдействие и на мястото на проверката пристигнал автопатрул от Второ РУ
Перник.
В присъствието на жалбоподателя, против него бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, №
983185/26.12.2023г. за това, че при ясно подаден сигнал за спиране от
контролните органи на сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, водачът на
лекия автомобил „Ауди А 6” с рег. № ******* не спира в най-дясната част на
платното за движение на посоченато му място, като ускорява скоростта и
продължава движението си към ул. „Димитър Рибарски”, където е установен.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП. При
предявяването на акта, нарушителят отказал да го подпише и да получи
препис от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
На 28.12.2023г. жалбоподателя получил препис от АУАН, като в срока
по чл. 44, ал.1 от ЗДвП не депозирал писмени възражения срещу
констатациите.
Въз основа на съставения АУАН, в законоустановения срок и в
рамките на правомощията АНО, издал атакуваното НП, в което приел
констатациите изложени в АУАН и наложил на Д. Б. кумулативни наказания
2
глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 10.09.2024г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GA, № 983185 от 26.12.2023г., Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират с
показанията на св. В. С. С., който е подал сигнала за спиране със стоп палка
на водача на лекия автомобил „Ауди А 6” с рег. № ******* и е констатирал,
че същият не го е изпълнил, а е ускорил движението си. Показанията на С. са
изчерпателни и логически издържани, поради което са обективни. Те са
достоверни, тъй като той непосредствено е възприел поведението на
жалбоподателя след като е подал с полицейската палка ясен знак за спиране.
Няма основания да се счита, че показанията на полицейския служител не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Не е налице
индиция за негова заинтересованост, тъй като няма данни да е познавал или
да се е намирал в особени отношения с жалбоподателя, които да го мотивират
да го уличи в нарушение, което не е извършил. Св. С. категорично
потвърждава отразените констатация в съставения АУАН, който съгласно чл.
189, ал.2 от ЗДвП, като редовно съставен по този закон има доказателствена
сила до доказване на противното.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му. Посочената
заповед определя в т.2.1, вр. чл.1.3.1 и компетентността на лицето, съставило
АУАН, предвид заеманата от него длъжност.
При извършената дължима проверка относно правилното приложение
на процесуалния закон съдът установи, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП са спазени императивните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП задължава водача на МПС при
подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая
безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил,
като не е спрял на подадения сигнал за спиране от св. В. С. С.. Същият е бил
ясен и съобразен с изискванията на ЗДвП. Показанията на С. доказват, че
сигналът за спиране е бил възприет от жалбоподателя, който първоначално
при приближаване към полицейския служител е намалил скоростта, след
което рязко е ускорил движението на автомобила с което не е изпълнил
задължението си по чл. 103 от ЗДвП – да спре отдясно по посока си на
движение. Дори и след като управлявания от жалбоподателя автомобил е бил
последван от служебен автомобил с подаден звуков и светлинен сигнал,
3
водачът е спрял за извършване на проверка едва на ул. „Димитър Рибарски”.
Съдът прие за неоснователно направеното възражение, че за деянието
по чл. 103 от ЗДвП даденото описание и квалификацията включват
алтернативно взаимноизключващи се хипотези, поради което не е ясно кое е
вменено във вина на жалбоподателя – че не спира плавно на посоченото
място или че не спира в най-дясната част на платното за движение, при
подаден сигнал за спиране от контролен орган. Вярно е, че разпоредбата на
чл. 103 от ЗДвП предвижда задължение за водача да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителят
на службата за контрол място, което обаче е в зависимост от спецификата на
конкретната пътна обстановка. В настоящия случай тези алтернативи, не
подлежат на изследване, тъй като се доказа, че жалбоподателят изобщо не се
е подчинил на подадения от св. С. със стоп палката сигнал да спре –
независимо дали в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителят на службата за контрол място. При това
положение не може да се постави под каквото и да е съмнение кое
задължение е вменено във вина на нарушителя, доколкото подробно и
последователно са описани обстоятелства, свързани с виновното поведение
на водача, за което явно е посочено, че се е изразило в неподчинение на
подадения по надлежен ред сигнал за спиране от контролен орган.
На следващо място, съдът намира за неоснователно направеното
възражение, че сигналът за спиране не е бил своевременно възприет от
жалбоподателя. От една страна, по делото не са налице доказателства, които
да оборват презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал.2 от
ЗДвП, а от друга, жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, е бил
длъжен да следи непрекъснато пътната обстановка и да контролира
управлявания от него автомобил, поради което е могъл и е бил длъжен да
забележи, първо, длъжностното лице, подало му сигнал със стоп палка, и
второ, да възприеме следващия го полицейски автомобил, подаващ му
едновременно светлинен и звуков сигнал.
Предвид изложеното съдът намира за безспорна установеност на
нарушението, за което АНО е приложил относимата правна норма от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда
налагане на две кумулативни наказания, а именно глоба от 50 до 200 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца за водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране.
В конкретния случай АНО е определил на жалбоподателя
административно наказание глоба в максимално предвидения размер от 200
лв и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, който е малко над средния размер, без да посочи в
оспореното НП мотиви относно размера на така определената санкция. При
липсата на изложени съображения в тази насока, съдът намира основания да
измени процесното НП по отношение двете кумулативни наказания като ги
намали малко над минимално предвидените в закона размери, а именно
административно наказание глоба в размер на 100 лв и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. При
4
тяхното индивидуализиране, настоящия състав отчете липсата на ангажирани
доказателства от страна на АНО за налагани административни наказания на
Б. за извършени преди това други нарушения по ЗДвП, въз основа на които да
се изведе извод за завишена негова обществена опасност като водач на МПС.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство прие установените факти
относно начинът на извършване на процесното деяние, което е било
съпроводено с дързост и упоритост в общественоопасното поведение на
жалбоподателя, наложило преследване с полицейски автомобил.
Съдът приема, че така определените размери се явяват справедливи и
ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди
и превъзпита нарушителя и превантивно да се въздейства върху обществото.
Предвид изложеното обжалваното НП следва да се измени в
санкционната му част, като се намали размерът на наложената глоба от 200лв
на 100 лв и срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС от 3
месеца на 2 месеца.
По разноските:
При този изход на делото право на присъждане на разноски възниква и
за двете страни.
АНО не е своевременно поискал присъждане на такива, поради което
съдът не следва служебно по силата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася
този въпрос.
За присъждане на разноски претендира жалбоподателя във връзка със
заплетено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
АНО е релевирал възражения за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Като отчете предметът на делото, видът и размерът на наложената
санкция факта че съдебното производство е приключило с проведено едно
съдебно заседание, осъществената реална защита от пълномощника, изразила
се в депозиране на писмена молба преди насроченото съдебно заседание, с
която поддържа изложените в жалбата съображения за отмяна на
обжалваното НП и съобразявайки се със задължителния характер на даденото
с Решение по дело С-438/22, образувано по преюдицилно запитване на съдия
от Софийски районен съд, задължително тълкуване от СЕС на чл. 101, пар.1
ДФЕС, че определените с Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, прие, че
дължимите разноски следва да бъдат редуцирани на 300 лв.
Предвид размера на двете наказания след тяхното намаляване от
съдебния състав, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 150 лв, който
размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл. 78, ал.1 от
ГПК, към която разпоредба препраща чл. 144 от АПК.
АНО не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските по делото следва да се възложат в тежест на ОД на МВР Перник,
в структурата на която е наказващият орган, който е издал процесното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 и чл. 63д
5
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1158-003351 от
22.01.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Перник, с което на Д. Н. Б., ЕГН ********** за нарушаване на чл. 103 от
Закона за движението по пътищата, извършено на 25.12.2023г. в 22:27 часа в
качеството на водач на МПС – лек автомобил „Ауди А 6” с рег. № ******* са
наложени на основание чл. 175, ал.1, т.4 от същия закон кумулативни
административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 (сто) лева и
срока на лишаването от право да управлява моторно превозно средство на 2
(два) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Д. Н. Б., ЕГН
********** сумата в размер на 150 лв (сто и петдесет лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат
в производството по АНД № 20241720200485 по описа за 2024г. на Районен
съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6