РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 22.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми декември две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10933/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 104363/20.08.2019 г., уточнена с молба от
23.10.2019 г. (л. 42), предявена от П.НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „*******,
против „Б.Р.-**“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, И.А.Б., с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ
адрес:***, и
О.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че по силата на решение №
137/18.02.2019 г. по гр.д. № 2957/2017 г. по описа на ВКС, III ГО, във вр. с решение №
2150/07.11.2016 г. по гр.д. № 4012/2015 г. по описа на САС, 1 състав, вр. с
решение № 5731/31.07.2015 г. по гр.д. № 15271/2013 г. по описа на СГС, ГО, 21
състав, е осъден да заплати солидарно с ответниците, на Държавна лаборатория „Б.Р.“
ЕООД, с ЕИК *******, сумата от 239 675 лева, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди – стойността на иззето по дознание ЗМ № 5118/2005г.
на СДВР, като веществено доказателство, и невърнато след приключване на
наказателното производство 30,815 кг. розово масло, ведно със законна лихва от
предявяване на иска – 11.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата
от 38 504 лева, направени разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 27.02.2019 г., на основание
чл. 404, чл. 405, ал.1 и чл. 406 ГПК и въз основа на посочените съдебни решения
е бил издаден изпълнителен лист за посочените суми.
На 15.04.2019 г., изпълнителният лист бил предявен
за плащане на Прокуратурата на Република
България.
На 19.07.2019 г., Прокуратурата
на Република България, с бюджетно платежно нареждане №
Е02195, извършила плащане на цялото задължение, което било общо в размер на
416 507.94 лева, представляващи сбора от:
-
сумата от 239 675
лева – главница,
-
сумата от 138 328.94 лева –
законна лихва върху главницата, за периода от 11.11.2013 г. до 18.07.2019 г., и
-
сумата от 38 504
лева – разноски по делото.
Сумата от 416 507.94 лева била платена по
банкова сметка *** „Национален институт
за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла“ ЕООД, което било
правоприемник на кредитора Държавна лаборатория „Б.Р.“
ЕООД, с ЕИК *******.
Ищецът твърди, че след погасяване на цялото
задължение по изпълнителния лист, всеки от съдлъжниците „Б.Р. 16“ ЕООД, И.А.Б.,
и О.П.С. му дължат по 104 126.99 лева.
Ищецът изпратил до ответниците нотариални покани,
но те не изпълнили доброволно задълженията си.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят по 104 126.99 лева, представляваща
¼ от цялото задължение в размер на 416 507.94 лева.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК (а и след него), ответниците „Б.Р. 16“ ЕООД и О.П.С. не са депозирали
отговор на исковата молба.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.А.Б., действащ чрез особения си представител, е депозирал
отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен и заявява, че не дължи на ищеца сумата от 104 126.99 лева.
Ответникът оспорва, че ищецът е заплатил претендираната сума, както и оспорва,
че е солидарно задължен за нея. Сочи, че ищецът не е противопоставил на
кредитора някое общо за всички солидарни длъжници възражение, съгласно чл. 127,
ал. 3 ЗЗД, поради което е причинил на ответника вреди. Твърди, че процесната
сума е била погасена по давност, поради което и не е следвало да се плаща от
ищеца. Излага съображения, че ищецът не е уведомил своите съдлижници за
изпълнението, съгласно чл. 127, ал. 3 ЗЗД, поради което е причинил на ответника
вреди. Освен това, дори и ищецът да е платил цялата сума, то той нямал право да
претендира от ответника законна лихва върху ¼ от платеното. Такава лихва
можело да се претендира само върху ¼ от главницата и не можело да се
начисляват лихви върху лихви (анатоцизъм).
Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
На 09.12.2020 г., ищецът е представил по делото
писмени бележки, в които е изложил подробни съображения в подкрепа на своите
твърдения и искания.
Съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Когато няколко длъжници дължат една и съща
престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците, е налице пасивна солидарност, чиято
обща правна уредба се съдържа в чл. 121 - чл. 127 ЗЗД. При пасивната
солидарност, точното изпълнение на един от длъжниците освобождава не само него,
но и останалите съдлъжници. Ако един от солидарните длъжници удовлетвори
кредитора, той се суброгира в правата му и придобива регресни права срещу
останалите съдлъжници. Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД, всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата. Солидарните длъжници, обаче, отговорят един към друг не солидарно, а
разделно (освен при наличието на специални правила или уговорки). Разпоредбата
на чл. 127, ал. 1 ЗЗД предвижда, че доколкото
не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Размерът на
припадащата се част на всеки от съдлъжниците, респ. – размерът на изпълненото в
повече от някой от тях и на това, което му се дължи от всеки от останалите
съдлъжници се определя от размера на дълга, но не какъвто е бил той към момента
на възникването му, а какъвто е към
момента на погасяването. В този смисъл е и установената практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 827/15.12.2010 г. по гр. дело № 1328/2010 г. на
ВКС, IV ГО, решение № 211/23.07.2012 г. по гр. дело № 177/2011 г. на
ВКС, IV ГО, решение №
245/29.09.2012 г. по гр. дело № 178/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение №
196/21.08.2015 г. по гр. дело № 6068/2014 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 279/26.11.2018 г. по гр. д. № 4694/2017 г. на ВКС IV ГО, и др.
Следователно, за да бъдат уважени регресните искове
на платилия солидарен длъжник по чл. 127, ал.
2 от ЗЗД срещу другите солидарни длъжници, ищецът следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е удовлетворил кредитор
на страните, като престираното е надхвърлило частта на престиралия, т.е. че
като солидарен длъжник с ответниците е изпълнил задължението в част по-голяма
от своята.
В настоящия случай, видно от окончателно решение №
137/18.02.2019 г. по гр.д. № 2957/2017 г. на ВКС, III ГО, страните по
настоящото дело, а именно: Прокуратурата
на Република България, „Б.Р.-**“
ЕООД, И.А.Б., и О.П.С., са осъдени да заплатят солидарно на „Държавна лаборатория Б.Р.“
ЕООД, сумата от 239 675 лева, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди – стойността на иззето по дознание ЗМ № 5118/2005г. на СДВР,
като веществено доказателство, и невърнато след приключване на наказателното
производство 30,815 кг. розово масло, ведно със законна лихва от предявяване на
иска – 11.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
38 504 лева, направени разноски по делото.
На 27.02.2019 г., Софийски градски съд, ГО, 21
състав, е издал изпълнителен лист за сумите, посочени в решението на ВКС.
Не се спори по делото, че правоприемник на кредитора „Държавна лаборатория Б.Р.“
ЕООД е „Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични
масла“ ЕООД („НИИВСНЕМ“ ЕООД). Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ
се от доказване в отношенията между стравите по делото (с определението от
21.09.2020 г.), а и се установява и от представента справка от Търговския
регистър.
На 10.04.2019 г., „НИИВСНЕМ“ ЕООД е предявило на ищеца изпълнителния лист
от 27.02.2019 г. и го е поканило да плати сумите, посочени в него.
Видно от бюджетно
платежно нареждане № Е02195/19.07.2019 г., подписано с електронен подпис (л.
10, л. 114) и видно от извлечение от банковата сметка на Прокуратурата на
Република България, на 19.07.2019 г., ищецът е платил в полза на „НИИВСНЕМ“
ЕООД общо сумата от 416 507.94 лева, представляващи сбора от: сумата от 239 675 лева – главница, сумата от 138 328.94 лева – законна лихва върху главницата, за
периода от 11.11.2013 г. до 18.07.2019 г., и сумата от 38 504 лева – разноски по делото, за които суми е бил издаден
изпълнителния лист от 27.02.2019 г.
Следователно, установява се по делото, че ищецът е изплатил цялото
задължение, като с плащането на целия дълг, ищецът е освободил всички
съдлъжници от задължението им – чл. 123, ал.
1 ЗЗД.
Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.
2, изр. 1 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Видно от изпълнителния лист от 27.02.2019 г., солидарните длъжници са
четирима и доколкото не се твърди (а и не се установява) някой от тях да е
неплатежоспособен (чл. 127, ал.
2, изр. 2 ЗЗД) и предвид липсата на основания за изключване на
правилото по чл. 127, ал. 1 ЗЗД (платеното на кредитора да се понесе от
длъжниците по равно), същите следва да поемат по ¼ от задължението, за което отговарят, което
както беше посочено, следва да се изчисли към момента на погасяването.
Ищецът е изпълнил повече от своята част, като платенити от него 416 507.94
лева представляват точен аритметичен сбор на пълния размер на главницата,
лихвите и разноските по изпълнителния лист, поради което и всеки от ответниците
следва да заплати на ищеца по 104 126.99
лева (1/4 от 416 507.94 лева).
Възраженията на ответника И.А.Б. са неоснователни.
Солидарната отговорност на ответника се установява от решението на ВКС
и представения изпълнителен лист, а извършеното плащане от страна на ищеца – с
извлечението от банковата му сметка и бюджетното платежно нареждане. Ответникът не е конкретизирал нито какво
възражение е следвано да бъде противопоставено на кредитора, нито какви точно
вреди е претърпял. Не се твърди и задължението по изпълнителния лист да е било
погасено преди извършеното от ищеца плащане. Възражението на ответника, че ищецът
не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, се опровергава от
представените по делото нотариални покани, поради което и също е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на
ответника за изтекла давност. Регресното право на вземане по чл. 127, ал.
2, изреч. 1 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност
по чл. 110 от ЗЗД, считано съгласно чл. 114, ал.
1 от ЗЗД от момента на изискуемостта. В случая регресното право
е възникнало и е станало изискуемо на датата на плащането, поради което
петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаването на исковата
молба в съда. По отношение на погасеното
от ищеца вземане също не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, тъй
като давността се прекъсва с предявяване на иска (чл. 116, б. „б“ ЗЗД), не тече
докато трае съдебният процес относно вземането (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД) и ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
5 години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
Действително, уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само в
изрично предвидени случаи (чл. 294,
ал. 2 ТЗ, чл.
507 ТЗ), но в случая не става въпрос за „уговорка“. По силата на закона – чл.
127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, всичко което е платено на кредитора, т.е. включително и
законната лихва върху главницата, трябва да се понесе по равно от солидарните
длъжници и всеки от тях, който е платил повече от своята част има иск за
разликата спрямо останалите. Освен това, ищецът не претендира мораторна лихва
(която се начислява при забава на длъжника и например в хипотезата на чл. 143 ЗЗД е дължима от деня на плащането), а законна лихва, която представлява последица от уважаване на претенцията, заявена
с исковата молба.
Поради изложеното, исковете са основателни и следва да се уважат
изцяло.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 12 495.24 лева, представляващи:
платена държавна такса (л. 44). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ
бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 450 лева.
Ответникът И.А.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 1900 лева – платено възнаграждение по
чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Р.-**“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, И.А.Б.,
с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес:***, и О.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплатят на П.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. „*******, сумата от по
104 126.99
лева, представляваща
платената от ищеца разлика над припадащата му се част от солидарното задължение
по решение № 137/18.02.2019 г. по
гр.д. № 2957/2017 г. по описа на ВКС,
III ГО, за което на 27.02.2019 г. е издаден изпълнителен лист, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2019 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 12 495.24 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 450 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.А.Б., с ЕГН: **********, с обявен
постоянен и настоящ адрес:***, да
заплати на П.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1900
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: