№ 668
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.11.2022г., постановено по т.д.№ 171/22г., по описа на ОС-Враца, ТО,
е уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати в полза на М. Т. Т., сумата 50 000лв./петдесет хиляди лева/,
по иск частично предявен от сумата от 100 000лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на настъпило ПТП на
26.07.2021г., както и сумата от 3 781,40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 09.08.2021г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
2751лева, направените разноски пред настоящата инстанция.
Със същото решение е отхвърлен искът за присъждане на законната лихва върху сумите,
считано от 30.08.2021г до окончателното изплащане като неоснователни и недоказани.
Присъдени са разноски, като „Бул Инс“ АД, са осъдени да заплатят в полза на адв. Г. Р., адв.
възнаграждение от 3039,60лв, с включен ДДС.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник „Бул Инс“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част - за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли претенцията в тази част.
1
Посочва, че определената от съда като справедлива сума не е адекватна и съразмерна с
претърпените от ищеца болки и страдания. Присъденото обезщетение е в разрез с принципа
за справедливостта, социално-икономическата обстановка в страната към 2021г., както и
установената съдебна практика. Счита, че справедливият размер на търпените и доказани в
процеса действителни вреди се равнява на сума от порядъка на 30 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди. Изтъква, че пострадалият е получил: счупване на дясната бедрена
кост в проксимална (горната) трета, с разместване на фрагментите; за която травма е
проведено оперативно лечение (30.07.21г. - оперативен протокол №1449) и метална
стабилизация (бедрен пирон, с два винта в бедрената шийка и два заключващи винта, както
и разкъсна рана в окосмената част на главата. Счупването на дясната бедрена кост в горната
част на тялото е причинило трайно ограничение на движенията на десния долен крайник
(средна телесна повреда, по смисъла на чл.129 НК), с период на нетрудоспособност за
физически труд около 9-12 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.
Описаната „разкъсна рана в окосмената част на главата“ е причинила болка и страдание
(лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.2 НК), с оздравителен период около 10 дни.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Т. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че към настоящия момент търпи болки и
страдания: неудобствата в бита, до които са довели получените увреждания, свързани с
дейностите от ежедневието и невъзможност за самообслужване, като оздравителният период
и към момента на изготвяне на СМЕ не е приключил. Налице са усложнения в
здравословното му състояние, свързани с функцията на увредения крайник, а именно
екстензионна контрактура с оток на дясно бедро, водещи за невъзможност за самостоятелно
придвижване. Няма данни да се е придвижвал с помощни средства (патерици, проходилка),
като към настоящия момент същия се придвижва с инвалидна количка, без възможност за
самостоятелно придвижване. Налице са остатъчни оперативни белези от извършена
оперативна интервенция - 35 см. по външната повърхност на дясно бедро и 2x2 см. в долния
край на бедрото, които не водят до обективно загрозяване на външния вид на ищеца.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът М. Т. Т. твърди, че на 26.07.2021 г., около 12.40ч. по Републикански път І- 4 в
участъка „Шумен - Търговище“ на км 250+900 след разклона за с. Черенча, община Шумен,
настъпва ПТП между пет МПС, по вина на л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№ ***,
който навлиза в лентата за насрещно движение, където се сблъсква с т.а. марка „Рено“,
модел „Премиум“ с рег.№***, /управляван от ищеца/ прикачен с ремарке марка „Кроне“
Модел „СД“ с рег.№ ***, вследствие на което се завърта на платното за движение и блъска
2
л.а. марка Хюндай“, модел „Ланта 1.6 ГЛС“ с рег.№ ***, след удара изхвърча метална част и
удря л.а. марка „ВАЗ“, модел „2108“ с рег.№ ***. В резултат на ПТП е получил
субтрохантерна фрактура, изразяваща се в счупване в областта под нивото на малкия
трохантер на бедрената кост и засягаща горната част на дясната бедрената кост, както и
разкъсно-контузна рана в областта на окосмената част на главата. Бил приет по спешност за
лечение в „МБАЛ- Шумен“ АД на 26.07.2021г, където на 30.07.2021г. е извършена
оперативна интервенция под обща анастезия след щателно почистване на опретивното поле
с латерален достъп е достигнато до фрактурата на бедрената кост и е извършена открита
репозиция, фиксация с 4 серклажа. Инсериран е дълъг бедрен пирон 355/10мм. под
рентгенов контрол в две проекции са поставени два винта в бедрената шийка с дължина
105мм и 95мм. Поставени са два заключващи дистални винта с дължина 42 мм и е
извършена постоперативна рентгенография. Поддържа, че деликвентът е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника - ЗК „БУЛ ИНС“ АД,
поради което претендира сумата 50 000 лв., частично предявен иск от общо 100 000 лв.
съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, както и
имуществени вреди в размер на 3781.40 лв. - направени разходи за лечение, ведно със
законната лихва за забава от 09.08.2021г. до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва
вината на застрахования при него водач, както и механизма на ПТП. Оспорва обема на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното
ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който управлявал автомобила си, без поставен предпазен колан, с
превишена скорост и след употреба на алкохол. Счита претенцията за обезщетение за
прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост.
От фактическа страна се установява, че на 26.07.2021 г., около 12.40ч. по
Републикански път І- 4 в участъка „Шумен - Търговище“ на км 250+900, след разклона за с.
Черенча, община Шумен, настъпва ПТП между пет МПС, по вина на л.а. марка „Пежо“,
модел „307“ рег.№ ***, който навлиза в лентата за насрещно движение, където се
сблъсква с т.а. марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№***, /управляван от ищеца/ с
прикачено ремарке марка „Кроне“ Модел „СД“ рег.№ ***, вследствие на което се завърта на
платното за движение и блъска л.а. марка Хюндай“, модел „Ланта 1.6 ГЛС“ с рег.№ ***,
след удара изхвърча метална част и удря л.а. марка „ВАЗ“, модел „2108“ с рег.№ ***.
Горното се установява от заключението по допуснатата АТЕ /л.158/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и оспорено от страните, като според вещото лице
причина за настъпването на ПТП са изцяло субективните действия на водача на л.а. марка
„Пежо“, модел „307“ рег.№ ***, /застрахован при ответното дружество/, който е преминал в
насрещната пътна лента. Пътят е двулентов с непрекъсната осова линия, която не
разрешава на водачите да преминават през нея. Тир- композицията се е движила в
полагащата се лента. Там е настъпил удара и там са главно разположени изпадналите
3
части.
Управляваният от ищеца т.а. тип ТИР композиция с влекач, марка „,Рено“, модел Премиум
рег. № *** и прикачено към него полуремарке, марка Кроне СД per. № *** се движил по път
I- 4 в посока от гр.Шумен към гр.Търговище в полагащата му се дясна лента със скорост не
по висока от допустимата преди мястото на удара - 90 км/ч. В същото време в лентата за
насрещно движение в посока от гр.Търговище към гр.Шумен се е движил л.а. марка „Пежо“,
модел 307 per. № ***, със скорост към момента на удара от около 85 км/ч. В определен
момент преди да се разминат л.а. марка „Пежо“,модел 307, намиращ се на около 26м. преди
мястото на удара е предприел маневра за навлизане в насрещната лента на платното за
движение в непосредствена близост пред т.а., тип ТИР. Поради липса на време и разстояние,
двата автомобила при достигане до мястото на удара, реализират челен удар между тях,
обхващащ предните им челни части. След удара л.а.„Пежо“, модел 307 вследствие на
получения ударен импулс от т.а.ТИР, значително по-голям от неговото количество на
движение се е върнал назад с отклонение надясно, при което е напуснал платното за
движение вдясно по посоката си на първоначално движение и се установява в покой на
място, отразено в Протокола за оглед - извън платното за движение на ППС и изготвената
Скица. Товарен автомобил, тип ТИР композиция с влекач, марка ,„Рено“ ,модел Премиум с
рег. № *** и прикачено към него полуремарке,марка Кроне СД per. № *** запазва посоката
на движение по пътя, но поради нараняване на водача му в десен крак, действащ на
спирачната система на автомобила, продължава движението си неконтролируемо и
след изминаване на около 290 метра се установява в покой на място отразено в
Протокола за оглед. В материалите по делото няма обективни данни, водещи до определяне
скоростта на движение на МПС „Рено“ per. № *** към момента на ПТП и преди него.
Вероятната скорост към момента на удара, експертно определена на база получените
деформации по двата автомобила и резултата от настъпилото ПТП е в порядъка на 85 - 90
км/ч. От момента на възникване на опасността - навлизане на л.а. в лентата за насрещно
движение до момента на настъпване на удара, л.а. се е движил около 1,1 секунди, а времето,
необходимо на водача на т.а. тип ТИР - композиция, при движение със скорост от 90 км/ч.
да спре преди мястото на удара е 5,34 секунди, от което следва извод, че водачът на т.а. не
е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Според вещото лице М. Т. е бил с
поставен предпазен колан.
От заключението на приетата АТЕ се установява, че причината за настъпване на
произшествието е единствено в субективните действия на водача на л.а.Пежо, навлязъл в
насрещното платно за движение. В този смисъл пострадалият не е допринесъл за
неговото настъпване, а скоростта му на движение не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. От друга страна същият е бил и с поставен
предпазен колан, поради което възражението за съпричиняване правилно е преценено
като недоказано пълно и главно.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.167/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на процесното
4
ПТП са настъпили следните увреждания: Субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост,
което увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник.
Разкъсна рана на главата, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Налице е причинно следствена връзка между причиненото увреждане на Т. и
претърпяното ПТП на 26.07.2021. Лечението, което е било проведено е оперативно с
остеосинтезен материал и медикаментозно, като възстановителния период е от порядъка на
8-12 месеца и е протекъл протрахирано (затегнато). Т. е претърпял болки и страдания,
характерни за този вид счупвания, които са били най-интензивни непосредствено след
травмата и постепенно са отшумявали по време на възстановителния период. Към
настоящия момент търпи болки и страдания, неудобствата в бита, до които са довели
получените увреждания, свързани с дейностите от ежедневието и невъзможност за
самообслужване, като оздравителният период и към момента на изготвяне на СМЕ не е
приключил. Налице са усложнения в здравословното състояние на ищеца свързани с
функцията на увредения крайник, а именно екстензионна контрактура с оток на дясно
бедро водещи за невъзможност за самостоятелно придвижване. Няма данни ищецът да се
е придвижвал с помощни средства (патерици, проходилка), като към настоящия момент
същият се придвижва с инвалидна количка без възможност за самостоятелно
придвижване. Налице са остатъчни оперативни белези от извършена оперативна
интервенция - 35 см. по външната повърхност на дясно бедро и 2x2 см. в долния край на
бедрото, които не водят до обективно загрозяване на външния вид на ищеца. Според вещото
лице закупуването и използването на изделията и медикаментите описани в исковата молба
(фактури) са били необходими за лечението на ищеца.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.Т. /дъщеря/ и Н.
/доведен син/ в о.с.з. на 27.10.2022г., чийто показания съдът кредитира напълно като
обективно дадени и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.Т. се установява, че пострадалият не е възстановен, придвижва се с
инвалидна количка, няма възможност да се самообслужва. Преди катастрофата баща й бил
нормален човек - ходел на работа, излизал с приятели и роднини, когато има време. След
катастрофата го видяли на другия ден в болницата в Шумен. На главата имал огромни рани.
Десният му крак бил напред опънат с един болт и с марли, натрошен. Бил в амнезия, губел
съзнание, буйствал малко и бил много уплашен. В болницата останал около 10 или 14 дни.
Твърди, че не се е възстановил - до банята ходи с инвалиден стол, на памперси е. След като
се прибрал вкъщи всички от семейството се грижат за него. Не се чувства добре, вечер
получава болки, има дни и вечери с кошмари. От всичко това е неспокоен. Той не може да
се възстанови физически, не може да сгъва коляното си. Кракът му се е надул и е син, и
в момента е син. Леко е изкривен надясно. Има дни, в които се налага дори съпругата му
да го храни, защото го болят ръцете. Трябва винаги да има човек при него, а за ползване на
банята трябва да има мъж да помогне. Отслабнал много.
Свидетелят Н. твърди, че баща му в момента се чувства много зле от факта, че не може да
помага на семейството. Вече е само на легло и не взема участие в живота на семейството.
5
Ищецът е предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на
09.08.2021г./л.64/, за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди, но в
тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, вкл. и до момента, ответникът не е изплатил
обезщетение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. ПТП е възникнало само и единствено по вина
на водача на л.а.Пежо, който е преминал през непрекъсната осева линия и навлязъл в
насрещната пътна лента. На второ място, това противоправно и виновно поведение се
намира в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания,
обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано с болки и страдания, главно от
емоционален и битов характер в резултат на преживения психически стрес от създалата се
ситуация. Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, движение с
несъобразена скорост и след употреба на алкохол, поради което съдът приема, че нормата на
чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от датата на ПТП през 2021г. до
настоящия момент, тъй като продължава да се движи с инвалидна количка.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 66 години към
датата на ПТП през 2021г., че е получил една средна и една лека телесни повреди, а именно
6
- субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост, което увреждане е причинило трайно
затруднение на движенията на долен десен крайник, разкъсна рана на главата, което е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението, което е било
проведено е оперативно с поставяне на остеосинтезен материал - метална стабилизация
(бедрен пирон, с два винта в бедрената шийка и два заключващи винта/ и медикаментозно,
като възстановителния период по правило е от порядъка на 8-12 месеца и е протекъл
протрахирано (затегнато). Към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания,
неудобствата в бита, до които са довели получените увреждания, свързани с дейностите от
ежедневието и невъзможност за самообслужване, като оздравителният период и към
момента на изготвяне на СМЕ не е приключил. Налице са усложнения в здравословното
състояние на ищеца свързани с функцията на увредения крайник, а именно екстензионна
контрактура с оток на дясно бедро, водещи до невъзможност за самостоятелно
придвижване. Няма данни ищецът да се е придвижвал с помощни средства (патерици,
проходилка), като към настоящия момент същият продължава се придвижва с инвалидна
количка, без възможност за самостоятелно придвижване. Налице са остатъчни оперативни
белези от извършена оперативна интервенция. Съдът отчита факта, че същият е в
напреднала възраст, което допълнително забавя възстановяването му, както и факта, че е
работел като професионален шофьор на ТИР, които функции очевидно вече няма да може да
изпълнява т.е. начинът му на живот е изцяло променен.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения
размер за 2021г. е правилно определено. В този смисъл при съвпадане изводите на първа и
настоящата инстанции решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна
част при отчитане факта, че искът е частично предявен до 50 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 20 000 лв., като жалбата е неоснователна. Затова в полза
на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивна инстанция.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемия направените пред
настоящата инстанция разноски, но такива няма. С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на адв.Г. Р. от САК, предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие по
чл.38 ал.1,т.2 от ЗА, поради което на основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адв. Радков, претендираното минимално възнаграждение,
определено по реда чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, в размер на 2640 лв. с вкл.20% ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.11.2022г., постановено по т.д.№ 171/22г., по описа на ОС-
Враца, ТО, в обжалваната осъдителна част.
7
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Н. Н. Д., ЕГН
**********, адрес на кантората: гр.София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж,
офис № 4, сумата 2640 лв./две хиляди шестстотин и четиридесет лева/, съставляваща
адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърления обжалваем интерес.
В осъдителната част - до 30 000 лв. за неимуществени вреди и до 3781.40 лв. за
имуществени, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8