Определение по дело №78/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......../…..........2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 78/2019 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   По изложените в исковата молба обстоятелства, „МАСТЕР ВД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. „Строител” бл. 10, вх. В, ет. 6, ап. 66, представлявано от управителя Георги Филипов И., е поискало да бъде осъдено „ЗЕБРА” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002, представлявано заедно и поотделно от Недялко Луков И., Георги Димитров Димитров и Николай Димитров Димитров, да му заплати сумата от 32 297,37 лв. по фактура № **********/11.05.2018 г. с включен ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор от 31.08.2017 г. за CMP с предмет: „Реконструкция, основен ремонт, възстановяване и обзавеждане на Раковишки манастир „Света Троица" с адрес: с. Раковица, общ. Макреш, обл. Видин, благоустрояване на прилежащите части от терена”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

С исковата молба, която е уточнена с молба вх. № 10041/01.04.2019 г., ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства и за допускане на трима свидетелите, които да установят извършването на договорените СМР и множеството покани, които са отправяни към управителя на ответника.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗЕБРА” ООД, представляван от управителя Николай Димитров, е подал писмен отговор, конкретизиран със становище вх. № 13297/30.04.2019 г., в който е изразено становище за неоснователност на така предявения иск. Твърди се, че не е налице извършена от страна на ищеца и приета от страна на ответника работа, съгласно уговорките по договора, поради което и не е било налице основание за издаване на горепосочената фактура. Освен това се сочи, че същата е издадена въз основа на несъществуващ първичен счетоводен документ, поради което не удостоверява налично вземане. Сочи се, че твърдението на ищеца, че е извършил посочените в договора СМР не отговаря на действителността, като поради неизпълнението тези работи са извършени от самия ответник. Твърди се, че няма доказателства ищецът да е търсил ответника за приемане на извършената въз основа на договора работа, нито че ответникът е приел същата. Твърди се, че посоченото във фактурата вземане не е изискуемо, тъй като липсва въвеждане на обекта в експлоатация и одобрени за плащане от управляващия орган видове СМР, както и не е налице получаване на съответно плащане от инвеститора по сметките на възложителя за конкретния обект. Освен това се сочи, че ищецът дължи на ответника неустойка по чл. 11 от договора в размер на 10% върху стойността договора. С отговора са представени писмени доказателства, които е поискано да бъдат приети по делото, като наред с това ищеца бъде задължен да представи счетоводна справка, от която да е видно какви вземания към ответника са осчетоводени, както и копие на справка декларация по ДДС за месец май 2018 г., от която да е видно, че горепосочената фактура е осчетоводена и включена в дневника за продажби.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника. В нея ищецът поддържа всички свои доказателствени искания, като прави и нови такива. Поискано е да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза със задачи, подробно формулирана в допълнителната исковата молба, да бъде допуснат при режим на довеждане още на един свидетел за установяване на посочените в допълнителната искова молба обстоятелства, както и да бъдат издадени три броя съдебни удостоверения.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържат становището си по иска. Със същия е направено искане за приемане на представените писмени доказателства, както и за поставяне на допълнителна задача на поисканата съдебно-счетоводна експертиза, подробно формулирана в допълнителния отговор.

Съдът намира представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и с допълнителния отговор писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, поради което следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Съдът намира, че следва да бъдат допуснати съдебно-техническа експертиза със задача, формулирана в допълнителната искова молба и съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в допълнителната искова молба и в допълнителния отговор на ответника. Посоченото доказателствено средство е допустимо и относимо към заявения за съдебно разрешаване спор между страните. Следва да бъдат допуснати до разпит двама от поисканите от ищеца свидетели, като останалите двама евентуално ще бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК. Следва да бъдат издадени поисканото с допълнителната исковата молба три броя съдебно удостоверения, след представяне на доказателства за внесена дължимата държавна такса за това. Следва да бъде задължен ищеца да представи най-късно в насроченото съдебно заседание счетоводна справка, от която да е видно какви вземания към ответника са осчетоводени, както и копие на справка декларация по ДДС за месец май 2018 г., от която да е видно, че горепосочената фактура е осчетоводена и включена в дневника за продажби, на основание чл. 190 от ГПК.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 от ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове от „МАСТЕР ВД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. „Строител” бл. 10, вх. В, ет. 6, ап. 66, представлявано от управителя Георги Филипов И., с които е поискано да бъде осъдено „ЗЕБРА” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, м-ст „Варненски път” имот 039002, представлявано заедно и поотделно от Недялко Луков И., Георги Димитров Димитров и Николай Димитров Димитров, да му заплати сумата от 32 297,37 лв. по фактура № **********/11.05.2018 г. с включен ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор от 31.08.2017 г. за CMP с предмет: „Реконструкция, основен ремонт, възстановяване и обзавеждане на Раковишки манастир „Света Троица" с адрес: с. Раковица, общ. Макреш, обл. Видин, благоустрояване на прилежащите части от терена”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2018 г. до окончателното изплащане.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.дело № 78 по описа за 2019 г. на Варненски окръжен съд:

Ищецът твърди, че на 31.08.2017 г. между него - в качеството на изпълнител и ответника – в качеството на възложител е сключен договор за CMP с обект: „Реконструкция, основен ремонт, възстановяване и обзавеждане на Раковишки манастир „Света Троица" с адрес: с. Раковица, общ. Макреш, обл. Видин, благоустрояване на прилежащите части от терена", съгласно който ищецът следвало да извърши дейности, описани подробно в Приложение № 1 към договора - КСС. Сочи се, че договорът не обвързва извършването на СМР с определен срок, съгласно чл. 4 от същия.

Твърди се, че ищецът е изправната страна, като е изпълнил точно и навреме всички договорени СМР. Сочи се, че общата стойност на извършените СМР-та, съобразно посочения протокол обр. 19, възлиза на 101 991,66 лв. с ДДС и същите са извършени в периода между сключването на договора – 31.08.2017 г. и 30.03.2018 г. От посочената сума ответникът е заплатил на два пъти сумите от по 30 597,49 лв. с ДДС по фактура № **********/01.09.2017 г. и по фактура № **********/13.10.2017 г., като е останала дължима се процесната сума в размер на 32 297,37 лв. по фактура № *********/11.05.2018 г.

Излага се, че ответникът е бил уведомен за извършените СМР и многократно е бил канен да приеме същите, но не е направил това.

Предвид изложеното, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на горепосочената сума, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗЕБРА” ООД, представляван от управителя Николай Димитров, е подал писмен отговор, конкретизиран със становище вх. № 13297/30.04.2019 г., в който е изразено становище за неоснователност на така предявения иск. Твърди се, че не е налице извършена от страна на ищеца и приета от страна на ответника работа, съгласно уговорките по договора, поради което и не е било налице основание за издаване на горепосочената фактура. Освен това се сочи, че същата е издадена въз основа на несъществуващ първичен счетоводен документ, поради което не удостоверява налично вземане. Сочи се, че твърдението на ищеца, че е извършил посочените в договора СМР не отговаря на действителността, като поради неизпълнението тези работи са извършени от самия ответник. Твърди се, че няма доказателства ищецът да е търсил ответника за приемане на извършената въз основа на договора работа, нито че ответникът е приел същата. Твърди се, че посоченото във фактурата вземане не е изискуемо, тъй като липсва въвеждане на обекта в експлоатация и одобрени за плащане от управляващия орган видове СМР, както и не е налице получаване на съответно плащане от инвеститора по сметките на възложителя за конкретния обект. Освен това се сочи, че ищецът дължи на ответника неустойка по чл. 11 от договора в размер на 10% върху стойността договора.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържат становището си по иска.

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, към който обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

 

Факти, подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената тежест:

На основание чл. 146 от ГПК, съдът указва на ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка, ищецът трябва да установи факта на сключването между него и ответника на договор от 31.08.2017 г. с предмет: „Реконструкция, основен ремонт, възстановяване и обзавеждане на Раковишки манастир „Света Троица“ с адрес: с. Раковица, общ. Макреш, обл. Видин, благоустрояване на прилежащите части от терена”, както и че с този договор ищецът е приел да извърши възложени му от ответника работи, както и че извършването на същите не е било ограничено със срок. Трябва да установи, че възлагането на тези работи е било възмездно и каква е била уговорената за тях цена. Следва да ангажира доказателства за извършените от него в изпълнение на този договор строително-монтажни работи и за тяхната стойност, както и това, че част от тях са били приети и заплатени от ответника, а за останалата част е канил ответника за приемането им, но същия неоснователно е отказал да направи това.  

Ответникът следва да установи твърденията си, че извършването на строително-монтажните работи по сключения между страните договор е било обвързано със срок, както и това коя част от строително-монтажните работи е била извършена след този срок и каква е тяхната стойност. Също така трябва да установи и твърдението си, че е извършил сам строително-монтажни работи, включени в предмета на договора, кои са тези работи и каква е тяхната стойност.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти, настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на размяната на книжа допълнително следва да се спазят  условията по чл. 147 ГПК (да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и с допълнителния отговор писмени доказателства, като по прилагането им съдът ще се произнесе в о.с.з.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на конкретно формулираните в допълнителната исковата молба въпроси, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 300,00 лв., вносим от ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П.К.М., включена в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд в раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи“, която да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения депозит.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в допълнителната искова молба и в допълнителния отговор на ответника, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 300,00 лв., вносим съответно по 150,00 лв. от ищеца и от ответника в 7-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.Й.Т., включена в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд в раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи“, която да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещите лице, че следва да изготвят заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

ДОПУСКА двама свидетели при условията на довеждане от ищеца за установяване на изложените в исковата молба обстоятелства, като останалите двама поискани свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДАТ поисканите от ищеца с допълнителната исковата молба три броя съдебно удостоверение след представяне на доказателства за внесена дължимата държавна такса.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищеца да представи най-късно в насроченото съдебно заседание счетоводна справка, от която да е видно какви вземания към ответника са осчетоводени, както и копие на справка декларация по ДДС за месец май 2018 г., от която да е видно, че горепосочената фактура е осчетоводена и включена в дневника за продажби, като му се укажат последиците от неизпълнение на това задължение по чл. 161 от ГПК, а именно, че с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.11.2019 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: