РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Силистра , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200076 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят И. Н. Т. от гр.С, ЕГН ********** обжалва наказателно
постановление № 20-1099-002016/ 11.01.2021г. на началник група, сектор ПП при ОД на
МВР- С, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 750 /
седемстотин и петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три /
месеца за извършено нарушение по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОД на МВР- гр. С, надлежно уведомен, явява се представител- Й. Д.,
началник група, сектор ПП при ОДМВР-С.
Жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява, вместо него- проц.представител
адв. М. Маринов при САК. Заявява, че поддържа жалбата си, моли съда да отмени
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно и излага доводи в тази насока.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителя- С.К. и свидетелят по акта- Д.Д.. Същите
дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени
средства към делото.
Районна прокуратура-С- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
1
становище по делото.
Представителя на АНО заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, излага доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 06.06.2020г. в 19,38 ч. в с. С, обл. С, жалбоподателя Т. като водач на МПС- лек
автомобил „Ауди 80“ с рег.№ ******, управлявайки го в посока гр.С, до бензиностанция
„Виста Ойл“ е бил заснет със скорост 108 км/ч и след приспаднат толеранс от 3%- 105 км/ч
наказуема скорост, при максимално допустима за населено място 50 км/ч. Скоростта е била
измерена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 11743bd и е бил заснет клип №
16196 с дата и час.
Въз основа на установеното нарушение на правилата на ЗДвП с писмо с УРИ 342р-
13300/ 18.09.2020г. е било изискано от РУМВР-С извършването на действия по отношение
на установения собственик на заснетото в нарушение МПС. Съдействието е било поискано
от сектор ПП при ОДМВР-С и се отнасяло до попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП
от собственика на процесното МПС- жалбоподателя Т., както и указания относно реда на
действие при подобна ситуация.
В изпълнение на горното, органите на РУМВР-С на 25.09.2020г. са посетили адреса
на собственика на МПС-то- жалбоподателя Т., но същия не е бил установен на него, а
съпругата му е отказала да приеме документацията по преписката при последващото
свързване с нея по телефон от служител на РУМВР-С. Адреса на собственика бил посетен
още няколко пъти, като за последно на 07.10.2020г. там е била установена само съпругата на
собственика на МПС-то, но същата отново е отказала да приеме призовката за неговото
явяване. Същата вечер с полицейски служител се свързал по телефона жалбоподателя Т.,
който обяснил, че работи в ТД ДАНС- Р.
Предвид установеното е изискано съдействие от органите на МВР-Р чрез писмо с
УРИ 342р-15237/ 26.10.2020г. за връчване на покана спрямо жалбоподателя Т. за явяване в
РУМВР-С и попълване от негова страна на декларацията по реда на чл.188 от ЗДвП.
Декларацията е била попълнена собственоръчно от жалбоподателя Т. на 10.11.2020г. в която
същия удостоверил, че лично е управлявал собствения си автомобил на 06.06.2020г. в с.С,
обл.С, когато е бил засечен с превишена скорост.
Въз основа на получените документи е следвало жалбоподателя Т. да се яви в
РУМВР-С в 1-месечен срок от връчването на съобщението за вземане на отношение по
извършеното нарушение. Тъй като в указания срок жалбоподателя Т. не се явил в РУМВР-С,
на 17.12.2020г. бил съставен АУАН № Д588687/ 17.12.2020г. в негово отсъствие, за
извършено от него нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Процесният АУАН бил връчен лично
на жалбоподателя Т. на 30.12.2020г. Същия бил подписан от жалбоподателят с възражение,
2
че акта е бил написан в негово отсъствие и в отсъствието на свидетели. В законно
установения срок, АНО е издал обжалваното НП № 20-1099-002016/ 11.01.2021г. срещу
жалбоподателя Т. за извършено от него нарушение по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество и
основателна по следните съображения:
АУАН № Д588687/ 17.12.2020г. и обжалваното НП № 20-1099-002016/ 11.01.2021г. са
издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят Т. е било
квалифицирано по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 06.06.2020г. в 19,38 ч. в с.С.,
обл.С. - до бензиностанция „Виста Ойл“ в посока гр.С., като водач на лек автомобил „Ауди
80“ с рег. № *****, негова собственост, го е управлявал със скорост от 108 км/ч и след
приспаднат толеранс от 3%- 105 км/ч наказуема скорост, при максимално допустима за
населено място 50 км/ч. Скоростта е била измерена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с
фабричен № 11743bd и заснет клип № 16196 с дата и час.
Тази фактическа обстановка на практика не се оспорва от жалбоподателят Т., но
същият счита, че е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването
на акта и обжалваното от него НП.
Съдът в изпълнение на задълженията си за изследване законосъобразността на
обжалваното НП намира, че е налице основание за неговата отмяна, без да е необходимо да
се обсъжда спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН: "Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението". В случая настоящия съдебен състав намира, че
актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на
тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. В процесния случай
извършването на административното нарушение и откриването на нарушителя е станало на
06.06.2020 година. Ако хипотетично приемем, че нарушителят не е бил известен на тази
дата, т. е. полицейските органи не са знаели кой е собственик на управлявания автомобил, то
същите са били длъжни в този тримесечен срок да открият водача на лекия автомобил.
АУАН обаче е съставен едва на дата 17.12.2020 г., т. е. след изтичане на горепосочения
тримесечен срок, което се явява абсолютна пречка за провеждане на административно-
наказателно производство.
До този извод се достига при тълкуване нормите на чл.34 от ЗАНН, касаещи случаите
на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. При този тип
нарушения самото заснемане има функцията на АУАН, а евентуално издадения електронен
3
фиш на НП, като в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече от датата на
заснемане на техническото средство. С оглед спецификата на производството обаче, когато
е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП и се променят данните за авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от
получаване на декларацията, когато е открит нарушителят.
По административнонаказателното производство обаче липсват доказателства за
предприети действия на контролните органи в този срок, тъй като сектор ПП при ОДМВР-С
едва на 18.09.2020г., т.е. след повече от три месеца от извършването на нарушението,
изпраща материалите по установеното нарушение на РУМВР-С за установяване на водача
на МПС-то, заснето в нарушение на ЗДвП и попълването на декларацията по реда на чл.188
от ЗДвП от неговия собственик. В случая следва да се има предвид, че служителите на МВР
от "Пътна полиция" имат електронен достъп в реално време до регистрите, поддържани в
сектор "Пътна полиция" и са в състояние за съвсем кратко време да установят собственика
на автомобила и да му съставят АУАН. Същото очевидно е сторено от органите на пътна
полиция и собственика на процесното МПС е бил установен, но едва на 18.09.2020 г. е бил
изпратен снимков материал до РУ на МВР-С с искане за установяване на лицето И. Н. Т.
собственик на автомобила, както и да му бъде предоставена възможност за предоставяне на
данни за лицето, управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението, чрез
попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП. Т.е. тези действия на органите на пътна
полиция се били извършени след изтичането на преклузивния тримесечен срок в който е
следвало да установят кой е нарушителя, за да могат техните действия да породят исканите
законосъобразни последици.
Съгласно ТР № 44 от 1983 г. и ТР № 112 от 1982 година на ВС на РБ, сроковете по
чл. 34 от ЗАНН са давностни, като във второто ТР изрично е посочено, че за тях се прилагат
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от
НК. За процесния случай не се установи, че давностния срок е спиран, респ. прекъсван.
Обстоятелството, че е следвало да се издири кой е собственик на автомобила, като се
направи елементарна справка в регистрите на КАТ, тъй като е бил известен
регистрационния номер на автомобила, не може да се тълкува разширително и във вреда на
жалбоподателя, тъй като контролните органи са имали предостатъчно време в този
тримесечен срок да открият собственика на автомобила и да получат данни от него за
водача на същия на инкриминираната дата. В тази връзка следва да се отбележи, че
законодателят е преценил, че тримесечния срок е достатъчен, за да се преценят всички
доказателства и обстоятелства и да се състави акт по реда, предвиден в ЗАНН.
Бездействието на органите на пътна полиция по никакъв начин не следва да се цени във
вреда на жалбоподателя. В подкрепа на изложеното до тук е и обширната съдебна практика
по сходни казуси.
При издаване на атакуваното НП, АНО не е изпълнил задължението си, произтичащо
от разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно преди да се произнесе по
4
административнонаказателната преписка, да провери АУАН-ът, с който е сложено нейното
начало, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако беше извършил такава
проверка, АНО би установил посочената по-горе незаконосъобразност на АУАН-ът,
породена от бездействието на самия него или упълномощените да извършват подобни
действия негови служители. Посоченото процесуално нарушение е особено съществено, не
може да се санира от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и обуславя отмяната на
атакуваното НП, като незаконосъобразно.
Предвид установеното по-горе съществено процесуално нарушение е безпредметно
да бъдат обсъждани останалите доводи на страните, тъй като изхода на делото не би бил
променен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-1099-002016/ 11.01.2021г. на
началник група, сектор ПП при ОД на МВР- С, издадено въз основа на АУАН № Д588687/
17.12.2020г. с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на И. Н. Т. от гр. С, ЕГН
********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 750 /
седемстотин и петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три /
месеца за извършено нарушение по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5