Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
гр. Карлово,
24.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Снежанка Данчева, като разгледа НАХД № 616 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 162/16.09.2020
година на Директора на Б.д.
„И.р.“*** на „П.и С.“ ЕООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.И.П., на
основание чл. 155 ал. 2, чл.156, т.2, във вр. чл. 166
т. 3 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
Недоволен от наказателното постановление е останал
представляващия санкционираното дружество и го обжалва с конкретни оплаквания. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Моли за
отмяна на наказателното постановление. Претендира
разноски.
Ответната по жалбата страна – Б.д. „И.р.“*** оспорва жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли съда да
потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2020г. в гр. П. при извършена проверка по
документи от свидетеля М.К., главен експерт в Дирекция „Контрол“ при
въззиваемата страна в базата данни на Б.д. „И.р.“ /*****/ относно обект „К.“,
находяща се в землището на с.В., обл. П., стопанисван от дружеството
жалбоподател, било установено, че на дружеството е било издадено предписание,
дадено с писмо изх. № КД-01-16/31.03.2020г. на Директора на ***** да представи
в ***** документ, удостоверяващ годината на изграждане на ТК, както и, че
последното е вписано в регистъра на ***** съгласно разпоредбата на чл.118г,
ал.3, т.1 от ЗВ, установено при предишна проверка, със срок за изпълнение седем
дни от датата на получаване на писмото. При проверката била установено, че
писмото е получено на 03.04.2020г., като в седмодневния срок от страна на
дружеството не били представени необходимите за целта документи в *****. Било
счетено, че по този начин към 13.04.2020г. поради констатираното бездействие за
представяне на документите, „П.и С.“ ЕООД не е изпълнило задължителното
предписание, издадено от компетентните длъжностни лица по време на
осъществяване на контрол, с което е нарушило разпоредбата на чл.155, ал.2, чл.156,
т.2 и във вр. чл. 166 т. 3 от Закона за опазване на околната среда.
За констатираното на 16.06.2020г. свидетелката К. съставила
акт за установяване на административно нарушение № 123/16.06.2020г. в
който отразила, че при извършена
проверка от експерти на БД ИБР по документи на 30.04.2020г, за обект: „К.“,
находяща се в землището на с.В., обл. П., стопанисван от санкционираното
дружество, във връзка с контрол по изпълнение на предписание, дадено с писмо
изх. № КД-01-16/31.03.2020г. на Директора на Б.д.И.р. а именно: да представи в *****
документ, удостоверяващ годината на изграждане на ТК, както и, че последното е
вписано в регистъра на ***** съгласно разпоредбата на чл.118г, ал.3, т.1 от ЗВ,
със срок на изпълнение седем дни от дата на получаване на писмото (изх.
№КД-01-16/31.03.2020г.). Видно от известие за доставка с номер ИД PS 4000 02D82S 2, писмото на БД ИБР с изх. №КД-01-16/31.03.2020г. е
получено на 03.04.2020г., при проверката е констатирано, че предписанието не е
изпълнено в посочения срок (13.04.2020г.). Посочено е, че към дата 13.04.2020г.
е констатирано бездействие от страна на „П.и С.“ ЕООД, а именно не са
представени необходимите документи, с което не е изпълнило задължителното
предписание, издадено от компетентните длъжностни лица по време на
осъществяване на контрол, с което е нарушена разпоредбата на чл. 155, ал. 2,
чл.156, т.2 и във вр. чл.166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда.
На 16.09.2020г. компетентният орган Директорът на *****,
гр. П. е издал атакуваното наказателно постановление, в което установеното при
проверката е описано по начин, идентичен на този в АУАН.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът намери,
че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание,
поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това
основание, без да е необходимо се изследва въпроса дали санкционираното лице е
извършило вмененото му нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В случая, актът за установяване на административно
нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в
него на мястото на извършване на административното нарушение, което нарушение е
пренесено и в атакуваното наказателно постановление. В текстовото описание на
последното е посочено, че деянието е установено при проверка по документи за
обект, находящ се в с. В., стопанисван от ЮЛ със седалище ***. Извършено е
препращане към констативен протокол за извършена проверка от 30.04.2020г., в
който е отразено, че същата е извършена на място в *****. Същевременно в АУАН е
посочено, че деянието е установено при проверка по документи за обект, находящ
се в с. В.. Това обстоятелство бе потвърдено от актосъставителя и при разпита
му пред съда.
Описано по този начин мястото на извършване на нарушението
е неясно. За да е налице яснота относно този задължителен реквизит на акта и на
НП следва освен индивидуализирано по начина, посочен от актосъставителя, да е
посочено кое е населеното място, което се приема за такова, в което е извършено
нарушението. Недопустимо е да се тълкува волята на контролния и административно–наказващия
орган относно този задължителен реквизит, както на АУАН, така и на издаденото
въз основа на него НП. При това описание в тях не е ясно къде е прието,
деянието да е извършено в с. В. или на друго място.
Съдът намира, че в случая мястото на нарушението, дори
и то да е това по местонахождение на обекта, не е идентично с мястото на
извършването му. Безспорно е в случая, че мястото, където е било дължимо
съответното действие, което е следвало да предприеме жалбоподателят в
изпълнение на даденото му предписание, е в гр. П., където се намира
компетентната ***** и където изрично му е било предписано да представи
документацията. Прието е от контролния и наказващия орган жалбоподателят да е
осъществил процесното нарушение чрез бездействие, което се осъществява на
мястото на дължимото действие - в гр. П., а същевременно неправилно е обвързано
с адреса на обекта, намиращ се в с. В., съобразно НП. Мястото на извършване на
нарушението е задължителен реквизит за съставения акт за установяване на
нарушението и за издаденото въз основа на него наказателно постановление и неясното
му и неточно посочване е нарушение на императивните разпоредби, съответно на
чл. 42 т.3 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице, тъй като води до невъзможност да разбере
къде точно е извършено нарушението за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
На следващо място посочването на мястото на извършване
на нарушението е задължителен реквизит на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление и предвид
разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН, относно местнокомпетентният съд за разглеждане
на делото и в този смисъл условие за тяхната редовност и законосъобразност.
Неправилно според съда е била определена и датата на
извършване на нарушението. Със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. са спрени сроковете по редица производства от 13.03.2020г. до отмяна на
извънредното положение, като в чл. 3 т. 3 от същия изрично е уточнено, че не
текат такива и за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни
или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Доколкото процесното не е свързано с посоченото изключение, а към приетата за
дата на нарушението 13.04.2020г. извънредното положение е в сила, то и няма как
дружеството жалбоподател да е осъществило нарушението в посочения момент.
Посочените нарушения са достатъчно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя, в полза на
последния следва да бъдат присъдени направени от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв., срещу което липсва възражение от
въззиваемата страна.
По изложените
мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 162/16.09.2020
година на Директора на Б.д. „И.р.“***, с което на „П.и С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ц.И.П., на основание чл. 155 ал. 2, чл.156,
т.2, във вр. чл. 166 т. 3 от Закона за опазване на околната среда е наложена
имуществена санкция в размер на 2000
лв.
2.ОСЪЖДА Б.Д. „И.р.”
да заплати в полза на „П.и С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 400 /четири стотин/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
3.РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.