Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на
десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на
секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18104/2019г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e
от М.С. срещу Г.Д.„Г.П.“ към МВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на
сумата от 1 729, 15 лв.,
претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд от общо 248 часа по тримесечие за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в
*** от група „***на ГПУ - Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР,
ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени-
8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. е положил
извънреден труд от 248 часа, за които
следва да му бъде заплатено възнаграждение в претендирания размер, обуславящо и
правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на
посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му
е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с
трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът М.С. е
заемал по служебно правоотношение в Г.Д.„Г.П.“ към МВР длъжността „***“ (ОИНС)
в *** от група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ - Варна, както и че в
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е
работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се
свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187,
ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.11.2016г. до 01.11.2019г.
действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На
основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита
за отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази
неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 248 часа, възлиза
на сумата от 1 729, 15 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, до който
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 01.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в размер на 335 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 249, 16 лв., представляваща дължима за производството
държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.„Г.П.“ към МВР ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН **********,***
сумата от 1 729, 15 лв. /хиляда
седемстотин двадесет и девет лева и петнадесет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо 248
часа по тримесечие за периода от 01.11.2016г.
до 01.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 01.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Г.Д.„Г.П.“ към МВР ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН **********,***
сумата от 335 лв. /триста тридесет и пет
лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.„Г.П.“ към МВР ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 249, 16 лв.
/двеста четиридесет и девет лева и шестнадесет ст./, представляваща дължими
за производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: