О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град Ловеч, 15.12.2022 година
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Христова адм. дело
№ 428/2022г. по описа на Административен съд Ловеч и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.54, ал.1 от АПК във вр. с
чл.197 и сл. от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на „Антарес
Резорт“ ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Чифлик, общ. Троян,
обл. Ловеч, ж.к. Вилна зона, представлявано от управителя Г.Г.К., подадена срещу
акт за спиране на административното производство по подадено от „Антарес Резорт“ ООД
заявление с вх. № РР-03-13/26.07.2022г.
за изменение на целите на водовземането и за увеличаване на водните количества
в разрешително за водовземане от минерална вода № 11610082/25.03.2021г., изменено с решение
№ 68-МВ/20.07.2022г. на директора
на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) Плевен.
Първоначално жалбата е
подадена пред Административен съд Плевен, където е образувано адм. дело № 921/2022г.
по описа на този съд. С Определение № 2303 от 15.11.2022г. производството по
делото е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Административен съд
Ловеч съобразно адреса на управление на жалбоподателя.
В жалбата се излага, че обжалваният акт е
незаконосъобразен поради липса на спазена форма за издаването му, съществени
противоречия с материалното право, нарушение на съдопроизводствените правила и
противоречие с целта на закона. Според оспорващия, актът за спиране, обективиран в писмо
с изх. № РР-03-13(1)/24.10.2022г. на директора на БДДР, е абсолютно
немотивиран, като не става ясно каква е причината, поради която органът счита,
че е приложима разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Твърди, че липсва основание за спиране на производството. В заключение иска от съда да отмени оспорения акт, както и да му бъдат
присъдени сторените разноски за водене на делото.
Административният орган е изразил становище за
неоснователност на жалбата с искане същата да бъде оставена без уважение.
Ответникът е възразил и срещу претендираните от жалбоподателя разноски, в т.ч.
и за адвокатски хонорар, и е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От представените по делото доказателства се
установява, че оспорващото дружество е подало заявление с вх. №
РР-03-13/26.07.2022г. до директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за
изменение на разрешително за водовземане от минерални води относно разрешеното
количество – годишен воден обем (л.16-19 от адм. дело № 921/2022г. по описа на
АдмС Плевен). Към заявлението са били приложени и съответни документи, в т.ч. и
обосновка за водовземането от находището за минерална вода (л.24-35 от адм.
дело № 921/2022г.). В последната е посочено, че титулярът на разрешителното
иска увеличаване на водното количество и добавяне на „питейно-битово
водоснабдяване“ към притежаваното от него разрешително.
Видно от наличното в административната преписка решение
№ 68-МВ/20.07.2022г. на директора на БДДР (л.21-22 от адм. дело № 921/2022г. по
описа на АдмС Плевен), срокът на действие
на притежаваното от „Антарес Резорт“ ООД разрешително за водовземане от минерална вода №
11610082/25.03.2021г. от сондаж № Р 1хг на находище на минерална вода –
изключителна държавна собственост „Чифлик“ с. Чифлик, общ. Троян с № 95 от
Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите (ЗВ) е продължен до 30.07.2032г.
В преписката е налична и Заповед № РД-573/28.09.2018г.
на министъра на околната среда и водите (л.59-60 от адм. дело № 921/2022г. по
описа на АдмС Плевен), от която се
установява, че утвърденият експлоатационен ресурс от минерална вода за находище
„Чифлик“, както и техническият възможен дебит на водовземното съоръжение е
14,60 л/сек.
С оспорения в настоящото производство акт за спиране, обективиран
в писмо с изх. № РР-03-13(1)/24.10.2022г. на директора на БДДР (л.13-14 от адм. дело №
921/2022г. по описа на АдмС Плевен), АО е спрял административното производство по подаденото от „Антарес Резорт“ ООД заявление
с вх. № РР-03-13/26.07.2022г. за
изменение на целите на водовземането и за увеличаване на водните количества в
разрешително за водовземане от минерална вода № 11610082/25.03.2021г., изменено
с решение № 68-МВ/20.07.2022г. от сондаж Р 1хг на находище „Чифлик“ № 95 по
приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ до приключване на процедура вх. №
РР-03-12/08.07.2022г.
В процесното писмо АО е
изложил като аргументи за спирането следните обстоятелства: За минерално
находище „Чифлик“ № 95 по приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ
утвърденият от Министъра на околната среда и водите експлоатационен ресурс и
технически възможният дебит за сондаж № Р-1хг е в размер на 14,6 л/сек, като
разрешеният/заявеният средноденонощен дебит преди подаването на заявлението на „Антарес
Резорт“ ООД е 14,8 л/сек, т.е. експлоатационният ресурс е в недостиг (-0,2)
л/сек преди подаване на заявлението на оспорващото дружество. В БДДР е подадено
заявление с вх. № РР-03-12/08.07.2022г. от „Хотел Дива“ АД за издаване на
разрешително за водовземане от минерални води от сондаж № Р-1хг със средноденонощен
дебит 4,0 л/сек.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
адресат на оспорения административен акт, с който се засягат негови права и
законни интереси. Подадена е в законовия 14-дневен срок – актът за спиране на
административното производство, обективиран в писмо с изх. № РР-03-13(1)/24.10.2022г. на
директора на БДДР, е получен от „Антарес
Резорт“ ООД на 26.10.2022г. (л.15 от адм. дело № 921/2022г. по описа на АдмС
Плевен), а жалбата против него е подадена чрез куриер на 09.11.2022г. и депозирана
в деловодството на АО на 10.11.2022г. – видно от поставения регистрационен
индекс от тази дата (л.5 от адм. дело № 921/2022г.).
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Оспореното писмо е валиден административен акт,
издадено от териториално и материално компетентния орган, в изискуемата писмена
форма, подписано е от неговия издател. Формално са изложени фактически и правни
основания за издаването на ИАА.
Посочените от административния орган фактически
основания обаче са непълни и неясни.
Същите са без всякаква конкретика, което е равносилно на тяхната липса. В
случая липсват мотиви, от които може да се установи въз основа на кои
доказателства и факти административният орган е направил извод, че е налице
преюдициална зависимост между заявлението на „Хотел Дива“ АД с вх. №
РР-03-12/08.07.2022г. и това на оспорващото дружество за издаването
на акта, чието производство се спира. Липсата на мотиви е самостоятелно
основание за отмяна на ИАА по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Общото посочване
на
недостиг на експлоатационния ресурс на сондажа и наличието на предходно
подадено заявление от друго дружество по
никакъв начин не обосновава извод, че произнасянето по заявлението на
жалбоподателя зависи от произнасянето на административния орган по заявлението на
трето лице от 08.07.2022г.
При издаването на оспореното писмо е допуснато и
съществено нарушение на специалните административнопроизводствени правила,
регламентирани в АПК.
Разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК допуска
спиране на производството „при наличието на образувано друго административно
или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди
неговото приключване“, а с второто изречение на нормата е поставено императивното
изискване, в тези случаи спирането да се постановява след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано. В този смисъл е и Определение № 8100/01.07.2016г. на ВАС
по адм. д. № 4801/2016г.
Следователно, налице е абсолютна процесуална
предпоставка за постановяване на акт за спиране на административното
производство и това е наличието на удостоверение от съответния административен
или съдебен орган, пред който се води производството по преюдициалния въпрос,
от чието решаване зависи произнасянето на административния орган. Такива
доказателства не са приложени към обжалвания акт, нито са представени в
настоящото производство.
Оспореният акт е издаден и в нарушение на материалния
закон. За да се постанови спиране по чл.54, ал.1, т.5 от АПК, следва да е
налице образувано административно или съдебно производство, от приключването на
което да зависи издаването на акта.
За да е налице основание за спиране на
административното производство, произнасянето на решаващия орган следва да е
обусловено от издаденото от друг административен или съдебен орган решение,
което е елемент от фактическия състав на искания акт и без наличието му
последният не може да бъде издаден законосъобразно. Следователно за да е налице
преюдициалност, следва едното производство да е обусловено от другото. Това
преюдициално производство трябва да е вече образувано, т.е. да съществува в
правния мир преди датата на издаване на акт за спиране по чл.54 от АПК, а не да
е едно бъдещо събитие. Именно затова законодателят е въвел и императивното
изискване спиране да може да се постанови само след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано.
Както вече се посочи, за да спре административното
производство, АО се е позовал единствено
на недостиг на експлоатационния ресурс от (-0,2) л/сек преди подаване на
заявлението на оспорващото дружество, както и на обстоятелството, че е налице подадено заявление с
вх. № РР-03-12/08.07.2022г. от „Хотел Дива“ АД, в което заявеният за издаване
на разрешително за водовземане от минерални води от сондаж № Р-1хг
средноденонощен дебит е 4,0 л/сек. От изложеното от органа обаче не става ясно
дали производството се спира заради този недостиг от (-0,2) л/сек, или заради подаденото от „Хотел Дива“ АД
заявление.
Спирането на образувано административно производство в
хипотезата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, предполага обусловеност на
спорното правоотношение – предмет на това производство, от приключването с
влязъл в сила акт на друго производство (в настоящия случай – административно)
с преюдициален характер. В този смисъл за да се приеме, че в случая е изпълнено
материалноправното изискване на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, е необходимо да
се установи наличието на образувано друго административно производство,
приключването на което с влязъл в сила акт ще е от значение за издаването на
решение за изменение на разрешителното за водовземане на оспорващото дружество.
Липсата на доказана преюдициалност на посочените в акта за спиране
обстоятелства спрямо текущото административно производство и липсата на
обосноваване на значението на общо твърдените от ответника обстоятелства за
преценка на подаденото заявление от „Антарес Резорт“ ООД води до извод за липса
на предпоставките по чл.54, ал.1, т.5 от АПК.
Дори и да се предположи, че за
да постанови обжалвания акт, административният орган е приел, че е обвързан в
реда на произнасянето си от поредността на подадените пред него заявления за
издаване/изменение на разрешително за водовземане от минерална вода, то този
извод на АО не следва от закона,
нито отговаря на изискванията за законосъобразност при издаването на
разрешителни, с които по съществото си се разпределя свободен ресурс от
минерална вода. В чл.50, ал.4 от ЗВ е
регламентиран редът за удовлетворяване на исканията при разрешаване на
водовземанията, като в т.1-4 от тази разпоредба е установена приоритетността
при разпределянето на водните ресурси в процеса на управление на водите. Сред тези
основания не е поредността на подадени заявления от различни лица на едно и
също основание. В обжалвания административен акт не са изложени конкретни
мотиви защо производството по заявление с вх. № РР-03-12/08.07.2022г. от „Хотел
Дива“ АД обуславя спирането на производството, инициирано със заявлението на „Антарес Резорт“ ООД и защо тази приоритетност е
преценена от органа като обуславяща.
На следващо място, в оспорения акт АО не е изложил
мотиви и защо приема при положение, че изобщо е налице недостиг на
експлоатационния ресурс за находище „Чифлик“, как подаденото от 08.07.2022г.
заявление на „Хотел Дива“ АД влияе на преценката на органа да издаде,
респективно да откаже издаването на разрешение по заявлението от 26.07.2022г.
на „Антарес Резорт“ ООД. Не е посочено какво е значението на тези обстоятелства
за издаването на административния акт, чието производство по издаване се спира.
В съответствие с изложеното дотук съдът намира, че
след като не са били налице задължителните предпоставки, предвидени в чл.54,
ал.1, т.5 от АПК, административният орган не е разполагал с възможността да
постанови акт за спиране на административното производство, поради което
обжалваното писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката
да се върне на компетентния административен орган – директора на БДДР, за
продължаване на административното производство по заявлението на „Антарес
Резорт“ ООД.
Няма пречка при
окомплектоване на административната преписка с необходимите доказателства (вкл.
удостоверение по чл.54, ал.1, т.5, изр. второ от АПК), да се постанови ново
спиране в случай, че са налице основанията за неговото допускане.
При този изход на производството следва да бъде
уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по
делото в размер на 50 лева, представляващи заплатена държавна такса (л.10 от
адм. дело № 921/2022г. по описа на АдмС Плевен).
По правото на обжалване на настоящия съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.2, във вр. с
чл.202 и чл.54, ал.5 от АПК определението, с което се отменя акт на административния
орган за спиране на административното производство, може да се обжалва с частна
жалба единствено от страните, участващи в това производство. Съгласно Тълкувателно
решение № 2/24.03.2021г. по т.д. № 10/2019г. на ВАС, не е допустимо обжалването
на определението по чл.200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на
акта, тъй като сезираният с искането административен орган не е страна, а
решаващ орган в административното производство, започнало по заявлението за
издаване на административен акт. Поради това и съгласно чл.200, ал.2 от АПК,
административният орган няма право да оспори съдебния акт, с който постановеният
от него акт за спиране на административното производство е отменен. Така
тълкувателно решение № 2/24.03.2021г. по т.д. № 10/2019г. на ВАС.
Поради изложеното, настоящото определение подлежи на
обжалване само от страните, участвали в административното производство, а в
случая това е единствено жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1, предл.
второ от АПК, Административен съд Ловеч, втори административен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ акт за спиране на административното производство
по подадено от „Антарес Резорт“ ООД заявление с вх. № РР-03-13/26.07.2022г. за
изменение на целите на водовземането и за увеличаване на водните количества в
разрешително за водовземане от минерална вода № 11610082/25.03.2021г., изменено с решение
№ 68-МВ/20.07.2022г. на
директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ Плевен.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район“ Плевен за продължаване на административното
производство по заявление вх.№ РР-03-13/26.07.2022г., подадено от „Антарес Резорт“ ООД.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ да заплати на „Антарес Резорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Чифлик, общ. Троян, обл. Ловеч, ж.к. Вилна зона, сумата
от 50 (петдесет) лева разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС само от страните, участвали в административното производство – в случая от „Антарес Резорт“ ООД, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: