№ 109358
гр. София, 10.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20251110130372 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издавана на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист на „***“ ЕООД срещу М. С. Н. за сумата от 1196 лв., дължима по запис
на заповед, издаден на 26.09.2024 г., с падеж 26.03.2025 г.
С молба от 02.07.2025 г. заявителят уточнява, че ценната книга обезпечава вземанията
по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „***“ ЕООД и длъжника М.
С. Н.. Видно от представения към молбата Договор за потребителски кредит № *** г. ,
сключен между длъжника и заявителя, ведно с погасител план към него, процесният запис
на заповед обезпечава следните вземания: главница в размер на 500 лв. по договора за заем,
възнаградителна лихва по договора в размер на 56,86 лв., както и сумата от 363,12 лв.,
представляваща неустойка по чл. 11.4 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да
се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави или искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това – арг. чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може
да възникне валидно (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави). С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено изискването към
заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, законодателят въвежда
изискване за извършване на проверка от съда както на редовността на ценната книга от
външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена (в
противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било
лишено от смисъл). Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с
документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни.
В разглеждания случай клаузата на чл. 11.4 от Договор за потребителски кредит № ***
г. предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок
на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на задълженията му по договора. Такава
уговорка съдът приема, че се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата
1
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в частта разноските, съобразно отхвърлената част от заявлението за
сумата над 17,41лв. до сумата от 25 лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 179112/22.05.2025 г. за издавана на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на „***“ ЕООД срещу М. С. Н., в ЧАСТТА
за сумата над 832,88 лв. до 1196 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 26.09.2024 г.,
с падеж 26.03.2025 г., както и за сумата над 17,41 лв. до сумата от 25 лв. за държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2