РЕШЕНИЕ
№ 1635
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330100849 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. С. Л., ЕГН ********** против
Микро Кредит АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10
ЗПК и чл. 26 ЗЗД, от които главният за признаване на установено в отношенията между
страните, че Договор за заем „********” № ****** г. и Договор за допълнителни
услуги към договор за заем „********” № ****** г. са нищожни поради това, че са
съставени в шрифт по-малък от „12“ и че в договора и допълнителното споразумение
към него не е посочен действителният годишен процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите и предявен при условията на
евентуалност иск за признаване на установено в отношенията между страните, че
клаузите на чл. 2, ал.1 от Договор за заем „********” № ******** г. и на чл. 3 и чл. 4
от Договора за допълнителни услуги към договор за заем „********” № ****** г. са
нищожни на основание противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави и неспазване на предписаната от закона форма.
Ищцата посочва, че на ********г. е сключила Договор за заем „********“ №
******** в офис на “Микро Кредит” АД при следните условия: размер на отпуснатия
заем- 3 300 лева; размер на погасителната вноска- 394.25 лева; число за плащане - 20-
то число; посочен годишен лихвен процент-40. 47%, ГПР – 48,90 %, брой вноски -10,
дата на първо плащане – 20.03.2020г. и сума за плащане 3942,50 лв., като към договора
е приложен и погасителен план.
При подписване на договора за заем, ищцата посочва, че й е бил даден и друг
договор за подпис, чието съдържание не било разяснено. Акцесорният договор, който е
1
подписала ищцата е такъв за допълнителни услуги към договора за заем, като е
сключен при следните условия, които не са индивидуално договорени, а именно: срок
10 месеца, вноска 192.52 лв., дата на вноската – 20 – то число, услуга „връщане в 30-
дневен срок” с цена на същата 182,16 лв. и начин на плащане – приспадане от
предоставената в заем сума. Посочва, че към договора за допълнителни услуги е
приложен и погасителен план, в който е отразено, че плащанията са вече в размер на
586,77 лв., което включва и графа, наименована „услуги” с месечни плащания от по
192,52 лв. Твърди се, че при изготвяне на договора за заем не са спазени
императивните законови разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Сочи се нарушение, на
разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК, като не е спазен законоустановения минимален
размер на шрифта на договора. Ищецът сочи, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, тъй като посочения в чл. 2 от договора ГПР не отговаря на реалния такъв и
на общата сума, която следва да се върне в действителност. Поддържа се, че
заплатените допълнителни услуги не са включени в ГПР, въпреки че представляват
сигурен разход за потребителя.
При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че договорите не са
изцяло недействителни на сочените основания, то се сочи недействителност на
горепосочените клаузи от договорите. Твърди се, нарушение на добрите нрави,
доколкото в акцесорния договор за услуги се предвижда прекомерно висока сума за
услуги, които не са получени от ищеца, както и за такива, които финансовата
институция следва по закон да предостави. Липсата на разясняване от страна на
служителите на финансовата институция, предоставила заем на ищеца относно
точните параметри на договорите и правата и задълженията на кредитополучателя се
сочи, че представлява нарушение на добрата търговска практика. Предвид изложеното,
моли се така предявеният главен иск да бъде уважен. В случай, че главният иск не бъде
уважен, моли се да бъде уважен предявеният при условията на евентуалност иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове, като недопустими, тъй като ищцата се е възползвала от
възможността да погаси предоставената в заем сума в 30 дневния срок, за което е
заплатила и такса. Сочи, че доколкото всички суми по договора са заплатени, то за
ищцата не съществува интерес от прогласяване цялостната или частична нищожност
на договора.
Оспорва исковете, като неоснователни и недоказани по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Твърди, че липсват доказателства по делото за
неспазване на разпоредбата на ЗПК, уреждаща минималните размери на шрифта на
договора. Сочи, че на ищеца са връчени общи условия при сключване на договора за
заем, като тя е подписала всяка страница от тези общи условия. Излага възражения
относно твърдения, касаещи размера на възнаградителната лихва, каквито не са
изложени в исковата молба. Сочи, че същата е съобразена с обективните критерии за
добросъвестност и не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че са спазени
законовите изисквания, като на ищцата са разяснени правата и задълженията й по така
сключените договори, като ГПР е съобразено с параметрите на договора и законовите
изисквания, касаещи включените в него компоненти. Посочва, че елементите на дълга
са ясно, точно и константно дефинирани, а договорът не съдържа възможности за
промяна на ГПР.
Твърди, че посочването от кредитора при сключването на договора на
непроменливите параметри на лихвения процент и годишния процент на разходите по
2
прозрачен и недвусмислен начин, ведно с фиксирането им в погасителния план, е
именно действие по избягване на всякакви съмнения на потребителя, че би възникнало
каквото и да е изменение или увеличение на първоначално определения лихвен
процент. Моли да бъде взето предвид, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК поставя
знак за равенство между общите разходи по кредита и годишния процент на разходите,
който представлява процентно изражение на същите тези разходи за потребителя. С
оглед на изложеното по-горе, записаният в договора за кредит размер на ГПР е реално
прилагания такъв спрямо отпуснатия кредит, като е недопустимо същият, бидейки
предвиден изцяло в рамките на закона, да бъде определяй като „нелоялна търговска
практика". По отношение на допълнителната услуга пакет „********" и възражението
за недължимост на същата твърди, че в т .2 в Договор за заем, кредиторът се е
задължил да предостави допълнителен пакет в услуги в полза на кредитополучателя
срещу съответното възнаграждение. Сочи се, че при сключването на процесния
договор за заем, кредитополучателят е изразил информирано съгласие, изразявайки
желание да получи услугите единствено като допълнение към подписания договор за
заем, като същите не са задължителна предпоставка за сключването му и получаването
на заемната сума.
Твърди се, че договорът за допълнителни услуги е сключен въз основа на
изрично искане от страна на ищцата, обективирано в Искане за допълнителни услуги
към заем ******** №********. Оспорва, като неоснователно твърдението на ищеца,
че допълнителната услуга има за цел да заобиколи изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК.
Поддържа, че договорът за заем и договорът за допълнителни услуги са напълно
отделни облигационни правоотношения, като в случая, кредиторът е поел
допълнително задължение, вземайки под внимание изричното искане на
кредитополучателя да се ползва от допълнителни преференциални условия. Моли се
така предявените искове да бъдат отхвърлени.
По допустимостта на производството:
Съдът счита, че предявените искове са допустими, доколкото от субективните
твърдения на ищцата, изложени в исковата молба се изяснява, че се търси прогласяване
нищожността на целия договор за кредит ( при условията на евентуалност на чл. 2, ал.
1 от договора за заем и чл. 3 и чл. 4 от договора за допълнителни услуги, сключен към
договора за заем). Нужно е да се изтъкне и че фактът на цялостно заплащане на
дължимите по процесния договор за кредит суми, не лишава ищцата от интерес да
търси неговото прогласяване за недействителен. В случай, че договорът за кредит бъде
прогласен за недействителен, предвид нормата на чл. 23 ЗПК, за ищцата би се
породило вземане срещу ответника- кредитор за всички суми, които са платени над
главницата.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между
„Микро Кредит” АД и И. С. Л. е възникнало правоотношение по повод на сключен
Договор за заем ******** № ******** от ********г. Неизменна част от договора заем
е Договора за допълнителни услуги от ********г. / л. 8- 9 от делото /. По силата на
договора за кредит, чистата стойност на предоставения на ищеца финансов ресурс е
3 300 лв. От тази сума обаче, се приспадат 182, 16 лв., които са възнаграждение за
кредитора за предоставената услуга „Връщане в 30 дневен срок“, съобразно отразеното
3
в Договора за допълнителни услуги от ********г. Впрочем, последното обстоятелство
напълно оборва твърдението на ответника, че двата договора представляват напълно
отделни правоотношения. Явна е връзката между договора за заем и допълнителното
споразумение към него. Освен, че в титулната част от допълнителното споразумение
ясно е отразено, че се сключва към договора за заем № ********/ ********г., то и
възнаграждението за услугата „Връщане в 30 дневен срок“ се приспада от общата сума,
която потребителят следва да усвои по кредитното правоотношение. Предвид това, за
целите на настоящия процес, договорът за заем и допълнителното споразумение към
него следва да се разглеждат съвместно.
Съобразно чл. 3 от Договора за допълнителни услуги, на ищеца- заемател се
предоставят следните услуги: 1) Пакет „********“, за който се заплаща ежемесечно
сума в размер от 192, 52 лв. за срок от 10 месеца ( видно е, че сумата се дължи
ежемесечно и от приложения към допълнителното споразумение погасителен план- л.
9 от делото ); 2) Услуга „Връщане в 30 дневен срок“, за което се заплаща еднократна
такса от 182, 16 лв., която както бе вече посочено се приспада от получения от
потребителя финансов ресурс ( вместо 3300 лв., ищцата е получила 3 117, 84 лв. ).
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза / л. 86- 88/ се изяснява, че ищцата е заплатила всички дължими по договора
за кредит суми в тридесетдневен срок от получаване на кредита. Предвид това, ищцата
не е заплащала възнаграждение по услугата „********“. В заключението е отразено и
че дължимото възнаграждение в размер от 182, 16 лв. по услугата „Връщане в 30
дневен срок“ е приспаднато при усвояване на сумата по кредита и поради това ищцата
е получила финансов ресурс в размер от 3 117, 84 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е
обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно - техническа
експертиза / л. 89- 103/ се изяснява, че договорът за заем, допълнителното
споразумение към него и погасителният план към тях са изпълнени с шрифт с размер
„11“. Що се касае до общите условия, приложими към договора за кредит и
допълнителното споразумение към него, те са изпълнени в размер от „10,3“.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е
обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
"Микро Кредит" АД като заемодател и И. С. Л. като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3300 лв. ( 3 117,
84 лв. след приспадане на възнаграждението за услугата „Връщане в 30 дневен срок“ ).
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
4
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. От приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ
се установява, че договорът за кредит, допълнителното споразумение към него и
погасителният план са изпълнени с шрифт „11“. Общите условия, приложими към
договора ( които безспорно се явяват и елемент от договора ) са изпълнени с размер на
шрифта „10, 3“. Предвид изложеното, то явно е, че нито договора, нито който и да било
елемент към него, не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. На основание чл. 22
ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за недействителност на
процесния договор за заем и договора за допълнителни услуги към него. Следва да се
посочи, че нормата на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е императивна и след като договорът
за кредит не отговаря на формалното изискване да е съставен в шрифт не по- малък от
„12“, то това винаги ще води до извод за неговата недействителност. В тази връзка, без
значение е обстоятелството дали на ищцата й е предоставена преддоговорна
информация и дали тя се е запознала със съдържанието на договора и приложенията
към него. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установена изцяло в интерес на потребителя и
законодателят е преценил, че неспазването й всякога ще води до недействителност на
сключения договор.
Отделно от гореизложеното, процесният договор за заем и договор за
допълнителни услуги към него страдат и от допълнителни пороци, налагащи извод за
тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор
поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани
съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 3 от Договор за
допълнителни услуги към договора за заем от ********г. Посочената разпоредба от
договора за допълнителни услуги, възлага в тежест за заемателя да заплаща за пакет
„********“, ежемесечно сума в размер от 192, 52 лв. за срок от 10 месеца и за услугата
„Връщане в 30 дневен срок“, да заплати еднократна такса от 182, 16 лв., за която вече
бе посочено, че се приспада от получения от потребителя финансов ресурс ( вместо
3300 лв., ищцата е получила 3 117, 84 лв. ). Същевременно, кредиторът не включва
възнаграждението по т.нар. от него „допълнителни услуги” към ГПР по договора,
като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на
практика да капитализира допълнителен приход. Това обстоятелство е ярко
илюстрирано от факта, че съобразно приложения погасителен план към договора за
допълни услуги / л. 9 /, за период от 10 месеца, ищцата следва всеки месец да заплаща
сума в общ размер от 588, 77 лв. ( или общо за 10 месеца сума в размер от 5 887, 70 лв.
). Посочената величина от 5 887, 70 лв. ярко контрастира като размер с отразеното в
договора за заем- в същия, в графа „обща сума за погасяване“ е посочена сумата от
5
3 942, 50 лв. Предвид това, то явно е, че е налице драстично разминаване не само по
отношение на посочената в договора обща сума за погасяване и тази, отразена в
погасителния план, но е налице и несъответствие в годишния процент на разходите по
кредита ( същият е доста над 48, 90 % ).
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид
това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора
и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е
48, 90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече
бе коментирано, предвид предпоставките, при които стават изискуеми
възнагражденията за „допълнителни услуги“, то същите са с характер на сигурен
разход за потребителя и следва да бъдат включени изначално при формирането на
ГПР. Явно е и че същите не са включени, тъй като съобразно отразеното в договора,
ГПР от 48, 90 % е формирано при обща сума за погасяване 3 942, 50 лв. Както бе
посочено обаче, съобразно погасителния план към Договора за допълнителни услуги,
общата сума за връщане за период от 10 месеца е в размер от 5 887, 70 лв.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че съобразно приетия по делото погасителен
план ( л. 9 ), възнаграждението за „предоставените услуги“ не е включено при
формиране на ГПР. Тоест, явно е, че е налице пълно разминаване между посочения в
договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в
края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор не е посочен и действителният годишен процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, то следва да се приеме, че Договор за
заем „********” № ******** г. и Договор за допълнителни услуги към договор за заем
„********” № ****** г. са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10
6
ЗПК. Макар и встрани от спора по делото, съдът счита за нужно да изтъкне, че
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По предявения евентуален иск.
Доколкото се уважава предявеният главен иск, то не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие, обуславящо необходимост от разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с който
се претендира да бъде прогласена недействителността на клаузите на чл. 2, ал.1 от
Договор за заем „********” № ******** г. и на чл. 3 и чл. 4 от Договора за
допълнителни услуги към договор за заем „********” № ****** г. поради
противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неспазване
на предписаната от закона форма.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, ищецът е
представил доказателства за сторени разноски в общ размер от 1668, 71 лв., като
ответникът следва да бъде осъден да му заплати именно тази сума ( 1200 лв. за
адвокатски хонорар, 234, 71 лв. за държавна такса и 234 лв.- внесен депозит за
изготвяне на СТЕ ).
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, вр.
чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК недействителността на Договор за заем „********” № ****** г.
и Договор за допълнителни услуги към заем „********” № ****** г., сключени между
И. С. Л., ЕГН ********** ( заемател ) и „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* (
заемодател ), поради това че са съставени в шрифт по-малък от „12“, както и че в
договора и допълнителното споразумение към него не е посочен действителният
годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. С. Л., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 1668, 71 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
7