МОТИВИ по Присъда №
87 от 02.11.2017 г., постановена по НОХД № 1329/2014 г. по описа на Районен съд
– гр. Дупница:
Районна
прокуратура гр. Дупница е повдигнала и предявила обвинение срещу срещу Й.Т.В., А.Й.В., С.К.В., С.А.Ц. и А.Й.Ч. за това, че:
На 21.11.2000
г. около 11,00 ч. в гр. Дупница в съучастие като съизвършители
са отвлекли Г.М.П. от местоработата му в Авторемонтен завод ( като са го качили
насила в лек автомобил „Фолксваген Пасат” Кн 3303,
собственост на С.В. и са го закарали в м.”Петров баир” в околностите на гр.
Дупница) с цел противозаконно да го лишат от свобода и деянието е извършено от
пет лица – престъпление по чл. 142,
ал.2, т. 2 пр. ІІ, във вр. с ал. 1, (ред. ДВ бр.
50/95 г.) във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
На 21.11.2000 г. около 11,45 ч. в гр. Дупница
в съучастие като съизвършители Й.В., С.Ц. и А.Ч., са
отвлекли Б.Б.С. от местоработата му в Авторемонтен
завод ( като са го качили насила в джип „Хюндай Галопер”
Кн 8090, собственост на Й.В. и са го закарали в
м.”Петров баир” в околностите на гр. Дупница) с цел противозаконно да го лишат
от свобода и деянието е извършено от три лица – престъпление по чл. 142, ал.2, т. 2 пр. ІІ, във вр. с ал. 1, (ред. ДВ бр. 50/95 г.) във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК;
На 21.11.2000
г. в гр. Дупница и м. ,,Петров баир” в съучастие като съизвършители
Й.В., А.Ч. и С.Ц. са принудили Г.М.П. да претърпи нещо противно на волята му
(да им даде 1000 германски марки с левова равностойност 1000 лв.), като са
употребили за това сила (нанесен побой) и заплашване (че ще пострада
семейството му) – престъпление по чл. 143,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
На 21.11.2000
г. в м. ,,Петров баир”, край гр. Дупница и с. Самораново, обл.
Кюстендил в съучастие като съизвършители А.В. и С.В.
са принудили Б.Б.С. да претърпи нещо противно на
волята му (да им даде сумата 300 лв.), като са употребили за това сила (нанесен
побой) – престъпление по чл. 143, ал.1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
На 21.11.2000
г. в гр. Дупница Й.В. е отнел златен пръстен 14 карата, с черен камък, с тегло 12 грама на стойност 328
лв. от владението на Г.М.П. с намерение противозаконно да го присвои, като е
употребил за това сила (издърпване от пръст на дясната ръка) – престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
С
Присъда от 17.01.2014 г. постановена по НОХД № 1595/2008 г. състав на Дупнишкия районен съд е признал подсъдимите за виновни по
повдигнатите им обвинения като им наложил съответни наказания и уважил предявените от
пострадалите Г.М.П. и Б.Б.С. граждански искове.
С решение №
155 от 19.12.2014 г. по ВНОХД № 307/2014 г. Кюстендилският окръжен съд е
отменил присъда № 4/17.01.2014 г. по НОХД № 1595/2008 г. по описа на ДнРС и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав на същия съд от стадия на съдебно заседание.
В изпълнение
решението на КнОС, в Дупнишки
районен съд НОХД е подновено под № 1329 по описа на съда за 2014 г. за ново разглеждане.
В съдебно
заседание на 25.05.2015 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените
граждански искове от пострадалите Б.Б.С. и Г.М.П.
против подсъдимите така, както следва:
От Б.Б.С.:
1. Граждански иск срещу подсъдимите Й.Т.В.,
С.А.Ц. и А.Й.Ч. в размер на сумата
от по 2000лв. за всеки един от тях,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл.142. ал.2, т.2, пр.ІІ, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2000г. до окончателното изплащане на сумата.
2. Граждански
иск срещу подсъдимите А.Й.В. и С.К.В. за сумата от по 2000лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпени, вследствие на престъплението по чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2000г. до окончателното изплащане на сумата.
3. Граждански
иск срещу подсъдимите А.Й.В. и С.К.В. солидарно за сумата от 300лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат на извършеното от тях
престъплението по чл. 143, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2000г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът е
конституирал Б.Б.С. като граждански ищец и частен
обвинител в наказателното производство;
От Г.М.П. чрез повереника
му адв. М.Т.:
1. Граждански иск срещу подсъдимите Й.Т.В.,
А.Й.В., С.К.В., С.А.Ц. и А.Й.Ч. в размер на сумата от по 2000лв. срещу всеки един от тях, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление по чл.
142, ал.2, т.2, пр.ІІ, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 21.11.2000г. до окончателното изплащане на сумите.
2. Граждански иск солидарно срещу
подсъдимите Й.Т.В., С.А.Ц. и А.Й.Ч. за сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, като равностойност на 1000 германски марки, в резултат на извършеното
престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
от НК, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2000г. до окончателното
изплащане на сумата.
3. Граждански иск срещу подсъдимия Й.Т.В.,
за причинените му имуществени вреди в размер на 328 лв., представляващи равностойността на златен пръстен, 14
карата, черен камък, с тегло 12
грама, в резултат на извършеното престъпление по чл.198,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението – 21.11.2000г. до окончателното изплащане.
Съдът е
конституирал Г.М.П. като граждански ищец и частен обвинител в наказателното
производство.
В съдебно
заседание на 25.05.2015 г. защитниците на подсъдимите – адв.
К., адв. В. и адв. К. са
направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените
граждански искове.
В съдебно
заседание на 02.12.2015 г. защитниците на подсъдимите са направили искане за
прекратяване на наказателното производство по отношение на подзащитните
им поради изтекла абсолютна погасителна давност.
На основание
чл. 289, ал. 1 вр. с ал. 2 вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 НПК във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 81, ал. 3 НК съдът е прекратил
наказателното производство срещу: подсъдимия Й.Т.В. за престъпления по чл. 142, ал.
2, т. 2, пр. II
във вр. с ал. 1 /ред. ДВ бр. 50/1995 г./ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 198, ал. 1 от НК; срещу
подсъдимия А.Й.В. за престъпления по
чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. II във вр. с ал. 1 /ред. ДВ бр.
50/1995 г./ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 143,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; срещу подсъдимия
С.К.В. за престъпления по чл. 142,
ал. 2, т. 2, пр. II във вр. с ал. 1 /ред. ДВ бр.
50/1995 г./ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 143,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; срещу подсъдимия
С.А.Ц. за престъпления по чл. 142,
ал. 2, т. 2, пр. II във вр. с ал. 1 /ред. ДВ бр.
50/1995 г./ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 143,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; срещу подсъдимия
А.Й.Ч. за престъпления по чл. 142,
ал. 2, т. 2, пр. II във вр. с ал. 1 /ред. ДВ бр.
50/1995 г./ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 143,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна давност.
Съдът е
отменил мярката за процесуална принуда ,,Забрана за напускане пределите на Р
България”, взета по отношение на подсъдимите Й.Т.В., А.Й.В., С.А.Ц. и А.Й.Ч.,
както и мерките за неотклонение,
взети по отношение на подсъдимите. На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е
постановил направените разноски на досъдебното производство за възнаграждения
на вещи лица да останат за сметка на Държавата.
Производството
е продължило по отношение на приетите граждански искове.
По време на
съдебното производство представителят на Дупнишка
районна прокуратура е изразил становище за уважаване на предявените гражданските
искове.
Повереникът на гр. ищец Г. П. – адв.
М. Т. е изразила становище за уважаване на гражданските искове като основателни
и доказани.
Повереникът на гр. ищец Б. С. – адв.
Г. е взел становище за уважаване на
гражданските искове като основателни и доказани.
Защитникът на
подсъдимите Й.В. и А.В. – адв. Тренева /преупълномощена от адв. К./ е
взела становище за отхвърляне на гражданските искове срещу подзащитните
й като недоказани, предвид недоказаност на деянията, респ. не е налице деликтна отговорност.
Защитникът на
подсъдимите С.В., С.Ц. и А.Ч. – адв. Х. /преупълномощен от адв. В. и адв. К./ пледира за
отхвърляне на гражданските искове като недоказани по основание и размер.
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТНОВКА:
През месец
ноември 2000г. гражданските ищци П. и С. ***. В района на същия завод подсъдимият Й.В. имал цех за сглобяване
на велосипеди. На 21.11.2000г. преди обяд около 11.00 часа петимата подсъдими с
лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № Кн
3303, управляван от С.В. и джип „Хюндай Галопер” Кн 8090 управляван от Й.В.
отишли в АРЗ и спрели близо до изхода на завода. Изпратили да повикат Г.П.,
който по това време бил на работа да
излезе навън. Когато П. тръгнал да излиза
от мястото където работел минавайки през тъмен
коридор, за да излезе на двора на завода, бил сграбчен от четирима непознати за
него млади момчета, около 20 годишни и го
напъхали в лекия автомобил „Фолксваген Пасат”, тъмносин с рег. № КН
3033, където му сложили главата между двете седалки, за да не мърда. Закарали го в м. ,,Петров баир” където на безлюдно
място свалили П. от автомобила. На мястото се намирал и джипа на подсъдимия Й.В..
Последният слязъл от джипа, отишъл при тях и карал П. да признае, че е
откраднал велосипеди и поискал да му ги
заплати. Тъй като П. продължавал да отрича участието си в кражбата, и
петимата започнали да му нанасят удари с
юмруци и ритници по тялото, като го съборили на земята и там продължили да го
бият. П. продължавал да отрича за
кражбата, но подсъдимия Й.В. му
заявил, че ще доведе
и другия, с който са му откраднали велосипедите. Оставили П. да лежи на
земята, пазен от подсъдимия В. и А.В., а подсъдимия Й.В. заедно с подсъдимите Ч.
и Ц. отишли с джипа му до АРЗ, където
около 11.45 часа намерили гр. ищец Б.
С., който бил тръгнал на обяд. Дърпайки
го настрани подсъдимия Ч. и Ц. го
вкарали в джипа, в който ги чакал
подсъдимия Й.В. и потеглили
отново към „Петров баир”. Докато пътували единственото, което казали на Б.С.
е, че сега ще си каже
всичко. Като пристигнали в м. „Петров
баир”спрели автомобила близо до мястото,
където преди това бил спрял другия автомобил „Фолксваген Пасат” с
подсъдимите А.В., С.В. и гр. ищец Г.П.. Свалили Б.С. на земята, като
подсъдимите Ц. и Ч. му нанесли побой по
тялото с юмруци и ритници, а Й.В. го
ритнал няколко пъти, като поискал от същия да му заплати откраднатите
велосипеди. За да засилят въздействието на побоя, подсъдимите Ч. и Ц. издърпали
Б.С. под колелата на джипа, а подсъдимият Й.В. запалил двигателя му. Междувременно
дошли с лекия автомобил и подсъдимите А.В. и С.В. и гр. ищец Г.П., които били
оставени да го пазят. Последния видял,че бият Б.С., когото разпознал като свой
колега от АРЗ. Б.С. също видял П. да лежи на земята, но бил предупреден да не
гледа към него. От своя страна, пристигайки с лекия автомобил подсъдимите А.В.
и С.В. се включили в побоя над Б.С..Той не виждал вече Г.П., но чувал, че го
бият. Б.С. питал подсъдимите, които го биели какво искат, а те му отговаряли, че
ще го бият. Тогава той се уплашил много и им казал, че ако спрат да го бият ще
им даде 200-300 лв., колкото пари имал. Тогава подсъдимите А.В. и С.В. го
закарали с автомобила „Фолксваген Пасат” до дома му в с. Самораново. Като
влязъл в къщата Б.С. бил забелязан от майка си - св. В.С., че едва върви и има
вид на болен. Попитала го каква му е, но той я излъгал, за да не я тревожи, че
е болен и че идва да вземе пари,за да ходи на лекар. Взел сумата от 300 лв.,
която имал и я предал на подсъдимите А.В. и С.В., които го чакали в лекия
автомобил на улицата пред дома му. Майка му, св. В.С. забелязала, че синът й се
качил в тъмен на цвят лек автомобил, което силно я разтревожило. Подсъдимите А.В.
и Ст.В. го закарали до АРЗ със същия автомобил, където го оставили. Б.С. се
върнал на работно му място, но изпитвал силни болки от нанесения
му побой, поради което се оплакал на св.И.И., негов
колега, че подсъдимите насила са го качили в един джип и са го ритали. Вечерта
след като се прибрал от работа дошли св. М.М. -
сестра на гр. ищец Г.П., съпругата му и техен съсед.Те разпитвали Б.С. защо са
ги били - него и П., като С. им обяснил как подсъдимите са го отвлекли, че са го пребили, искали да
го прегазят с джипа,че са му искали пари и той им е дал 300 лв., колкото имал в
момента. Показал на майка си синините по тялото си, а на другия ден постъпил на
лечение в хирургично отделение на МБАЛ ,,Св. Иван Рилски” ЕООД гр.Дупница, където
останал на лечение три дни, а след изписването му била издадена епикриза.
След като
подсъдимите А.В. и С.В. заедно с Б.С. заминали с лекия автомобил към с. Самораново,
подсъдимите Й.В., С.Ц. и А.Ч. качили в джипа
Г.П. и го закарали в дома на родителите му в гр. Дупница на ул. „Булаир” № 7. Когато стигнали там
подсъдимият Й.В. му казал, че трябва да му даде 1 000 германски марки, за да не
страда той и семейството му. П., придружаван от обвиняемите Ц. и Ч. влязъл в
къщата, където на първия етаж били родителите му, от които поискал ключа за
втория етаж. Качили се на втория етаж на къщата, където двамата подсъдими започнали да търсят пари, ровейки
в шкафовете на холната секция. Бащата на Г.П. се усъмнил какво става и казал на
св. Б.П. да се качи, за да види какво става. Тя се качила на втория етаж, където
видяла, че двамата подсъдими в присъствието на сина й ровят в шкафовете и
мебелите. Тъй като не намерили пари, Г.П. слязъл при баща си и му казал, че са
го пребили и поискал да му даде пари, за
да ги даде на подсъдимите. Уплашен за сина си, св. Михаил П. донесъл 1000 марки, колкото имали в момента и
му ги дал. Г.П. излязъл на двора с парите, където го чакал подсъдимия Й.В., който
ги грабнал от ръцете му и ги прибрал. Виждайки на ръката на Г.П. златен пръстен подсъдимият Й.В. насила
издърпал и пръстена от ръката му, като
го предупредил, че му дължи още 1500 лв., след което го качили в
джипа и го закарали до АРЗ, където го оставили. Той се върнал на
работното си място, но му прилошало, поради което се върнал при родителите си.
Междувременно родителите на Г.П. - свидетелите Михаил П. и Б.П. се обадили на
дъщеря си -св. М., като й разказали какво се е случило. Когато тя дошла, заварила
брат си да лежи пребит, целия в кръв и синини. Той разказал как подсъдимите са
го отвлекли на „Петров баир”, където са
го били, че там е видял и Б.С., когото също са пребили, как подсъдимия Й.В. го
е заплашвал, за да го принуди да му даде
пари и как му е взел златния пръстен. Свидетелката М. извикала бърза помощ за
брат си, след което се обадила в полицията, за да съобщи за случая. Било
извършено разследване и по дадените от пострадалите описания на извършителите последните
били заловени. В продължение
на четири дни Г.П. бил на лечение в хирургично
отделение на МБАЛ ,,Св. Иван Рилски” ЕООД гр.Дупница, а след изписването му била издадена епикриза.
В хода на разследването са назначени
съдебно-медицински експертизи, изготвени от д-р Б.П. - ординатор
в хирургично отделение на МБАЛ ,,Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Дупница, както и съдебно-медицински експертизи изготвени от вещото лице
д-р М.Г., лекар ординатор в отделение по съдебна медицина към МБАЛ Благоевград,
които следвало да дадат заключения за вида, характера и
медико-биологичните признаци на получените увреждания, механизма на
причиняването им и възстановителния период на причините увреждания на Г.П. и Б.С.. Видно от заключенията, Г.П. е получил кръвонасядания с ивицести форми в областта на гърба в дясно, друго подобно в
дясна гръдна половина по клавикуларна линия в
областта на ІІ-ІV ребро, одраскване в областта на VІ-VІІ гръден прешлен, одрасквания
и кръвонасядания с окръглени форми по двете подбедрици, болезненост в областта на шията, двете гръдни
половини и гръбначния стълб и двете лумбални области.
Видно от заключенията, Б.С. е
получил следните увреждания: кръвонасядания по гърба в
средата и върху лявата лопатка, счупване на ІХ-то ребро в дясно по подмишничната линия, навлизане на малко количество въздух в
лявата плеврална кухина, две рани на десния лакът. Според
вещите лица,тези
увреждания били причинени в резултат на натъртване на тези области от тялото вследствие на нанесени удари със или
върху твърди тъпи предмети,
като нанасянето на такива удари е установено да е имало със сигурност, предвид
установените кръвонасядания и охлузвания по тялото и
крайниците.Тези удари би могло да бъдат нанесени с ръце, с крака, с различни
предмети без остри ръбове или в резултат на падане върху терена или удряне в
различни предмети. Счупването на реброто на Б.С. се дължи на директен удар или
натиск в мястото на счупването със или върху предмет с по-ограничена контактна
повърхност. Следователно, тези увреждания са могли да бъдат получени по описания от пострадалите
начин и на посочената от тях дата. Получените увреждания са им причинили болка и страдание,
които по смисъла на закона представляват лека телесна повреда, временно
разстройство на здравето,неопасно за живота. За изготвяне на експертизите н пострадалите лица, вещите лица са взели предвид медицинската документация, представена от хирургично отделение
при МБАЛ ,,Св. Иван Рилски” ЕООД гр.Дупница.
Оценителната експертиза, назначена на досъдебното
производство, изготвена от вещото лице А.А.
установява, че стойността на 1 бр. мъжки златен пръстен с тегло 12 грама, от 14
карата, с черна плочка отгоре с черен камък, към датата на деянието възлиза на
328 лв.
Съдът прие за установена
горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите Г.П.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК/, Б.С.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК/, В.В., И.И., В.С. /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 1, т.2 НПК/, М.М.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК/, М.П.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК/, Б.П.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК/,
писмените доказателства и съдебно-медицински експертизи изготвени от вещите
лица д-р П. и д-р Г. и съдебно-оценителната експертиза на в.л. А.А., както и от писмените доказателства, присъединени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на св. Г.П., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК – л.81-83 от ДП № 472/02г. и показания на св. Б.С.. Показанията на пострадалите
свидетели са изключително подробни,
последователни, логични и убедителни. И двамата подробно разказват поотделно за обстоятелствата, при които са
извършени деянията,
време, място и начин на извършване. Описват механизма, по който са им нанесени телесните увреждания –
чрез нанасяне на удари с ръце и ритници с крака, едновременно от петимата подсъдими, посочват уврежданията, които са претърпели вследствие на нанесените удари. Показанията им
изцяло кореспондират и се
потвърждават и от
медицинската документация по делото, както и със заключенията на изготвените на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи. Медицинските документи и
заключенията на
цитираните експертизи, изцяло съответстват на разказа
на пострадалите
относно травмите, които са претърпели вследствие на нанесените удари и
в тях подробно и
точно са описани установените наранявания. Посочено е, че установените
увреждания могат да бъдат получени по време и начин, както съобщават пострадалите – при нанасяне на побой. При изготвяне на заключенията на експертизите е ползвана цялата налична към онзи момент
медицинска документация, вкл. и епикризата от болничното заведение. От
цитираните медицински документи се установяват уврежданията, причинени на
пострадалите
вследствие на нанесения им побой от петимата подсъдими, подробно описани по-горе. По този начин е реализиран медико-биологичния
признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Действително Г.П. и Б.С.
са пострадали лица от инкриминираните деяния и са страна в настоящото
производство и като такива са заинтересовани от изхода на делото, но това
обстоятелство не е основание за игнориране на показанията им, доколкото същите
са първично доказателствено средство и в тях се
съдържат преки доказателства относно фактите подлежащи на доказване. На следващо място, показанията на пострадалите
кореспондират с показанията на свидетелите В.В., И.И.,
В.С., М.М., М.П., Б.П.. Всички те, с изкл. на св. В. са видели пострадалите Г.П. и Б.С. непосредствено след извършване на
деянието и непосредствено са възприели тяхното състояние – кръвотечение от носа, изцапване
на дрехите с кръв, оплаквания от болки вследствие на нанесения им побой. Свидетелите възпроизвеждат пред
съда първоначалните обяснения, които П. и С. са им дали относно нанесения им побой – че всеки от тях е бил пребит от петимата подсъдими. Също така, показанията на
свидетелите В.С., М.П., Б.П.
кореспондират с показанията на пострадалите Г.П. и Б.С. относно упражнената им
принуда да дадат пари на подсъдимите, както и отнемането на златния пръстен на П.
от подсъдимия Й.В..
С оглед така установените факти, се налагат
следните правни изводи:
Относно
граждански искове предявени от Г.П.:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
За да е
основателен един иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, трябва да са налице
кумулативно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане:
виновно извършено деяние, причинен вредоносен резултат, причинна връзка между
деянието и престъпния резултат. Този фактически състав е налице по отношение на
всеки от подсъдимите.
Подсъдимите Й.В.,
А.В., С.В., С.Ц. и А.Ч. са извършили
граждански деликт, тъй като:
На 21.11.2000
г. около 11,00 ч. в гр. Дупница в съучастие като съизвършители
са отвлекли Г.М.П. от местоработата му в Авторемонтен завод ( като са го качили
насила в лек автомобил „Фолксваген Пасат” Кн 3303,
собственост на С.В. и са го закарали в м.”Петров баир” в околностите на гр.
Дупница) с цел противозаконно да го лишат от свобода;
На 21.11.2000
г. в гр. Дупница и м. ,,Петров баир” в съучастие като съизвършители
Й.В., А.Ч. и С.Ц. са принудили Г.М.П. да претърпи нещо противно на волята му
(да им даде 1000 германски марки с левова равностойност 1000 лв.), като са
употребили за това сила (нанесен побой) и заплашване (че ще пострада
семейството му);
На 21.11.2000
г. в гр. Дупница Й.В. е отнел златен пръстен 14 карата, с черен камък, с тегло 12 грама на стойност 328
лв. от владението на Г.М.П. с намерение противозаконно да го присвои, като е
употребил за това сила (издърпване от пръст на дясната ръка).
Инкриминираните
деяния нарушават не само наказателноправни норми, но
и законовото предписание да не се вреди другиму и доколкото това деяние е противоправно и виновно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия са неразривно свързани и
едновременно с това могат да бъдат реализирани независимо една от друга. На
пострадалия от престъплението, предмет на обвинението, е предоставена
възможност да прецени дали да предяви в наказателното производство граждански
иск за обезщетяване на претърпените вреди или да потърси правата си по
граждански ред. Щом е предявен в наказателния процес съдът дължи произнасяне по
гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната
отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност /чл. 307 от НПК/.
Пред настоящия
съдебен състав, в съдебно заседание на 25.05.2015 г. защитниците на подсъдимите
са направили възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът намира
за неоснователно възражението на защитата, че гражданските искове на Г.П. са
погасени поради изтичане на абсолютната давност по чл. 110 от ЗЗД. Като начална
дата, от която започва да тече погасителната давност съдът приема 22.11.2000 г.,
тъй като на тази дата гражданския ищец Г.п. е депозирал жалба до Районна
прокуратура гр. Дупница, в която е описал деянията извършени от Й. и А.
Василеви, а по отношение на останалите трима извършители – С.Ц., С.В. и А.Ч. от
31.07.2003 г. – датата, на която е предявено предварителното производство на
пострадалия и същият е узнал за деянията извършени от последните трима, които
към първата посочен дата - 22.11.2000 г. са му били неизвестни.
Деянията са
извършени на 21.11.2000 г.
За първи път
гражданските искове са предявени с писмена молба представена в съдебно
заседание на 15.03.2005 г. по НОХД № 1040/2003 г. по описа на ДнРС. В съдебно заседание на 15.01.2014 г. по НОХД №
1595/2008 г. гражданските искове отново са предявени за разглеждане, съдът ги е
приел и с постановената присъда е уважил същите. Пред настоящия съдебен състав
искането за съвместното им разглеждане и приемане в наказателното производство
е подновено за пореден път и съдът ги е приел за разглеждане по НОХД №
1329/2014 г. по описа на ДнРС.
Следователно
към датата на предявяване на гражданските искове – 15.03.2005 г., давността по
чл. 110 от ЗЗД не е изтекла.
В резултат на виновното поведение на Й.Т.В.,
А.Й.В., С.К.В., С.А.Ц. и А.Й.Ч.,
за гражданския ищец Г.М.П., са настъпили определени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени душевни болки и страдания, както и имуществени вреди. Предявените от Г.П. срещу горепосочените лица граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди, са доказани по
основание и размер.
Налице е причинна връзка между деянията,
извършени виновно от
подсъдимите и причинената вреда на граждански ищец П..
При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът отчита по справедливост съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД характера и интензитета на претърпените болки и
страдания. На пострадалия е бил нанесен побой в резултат, на който са му били причинени множество травматични
увреждания, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, установени от съдебно-медицинските експертизи на
вещите лица д-р П. и д-р Г..
В резултата на нанесения му побой Г.П. е получил кръвонасядания с ивицести форми в областта на гърба в дясно, друго подобно в
дясна гръдна половина по клавикуларна линия в
областта на ІІ-ІV ребро, одраскване в областта на VІ-VІІ гръден прешлен,
одрасквания и кръвонасядания с окръглени форми по
двете подбедрици, палпаторна
болезненост в областта на шията, двете гръдни половини и гръбначния стълб в
областта на Тh
прешлените и в двете лумбални области. Гражданският
ищец е изпитвал физическа
болка и страдание не само в момента на нанасяне на побоя и причиняването на
нараняванията, а и впоследствие до пълното му възстановяване. При определяне на размера на
обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази от една страна болките и
страданията, претърпени от пострадалия в момента на извършване на деянието, а от
друга прецени, че неблагоприятното въздействие на деянието ще окаже негативни
психически и психологически поледици върху личността на пострадалия за цял живот.
Причинените имуществени
вреди са установени по размер от съдебно-оценителнта
експертиза изготвена от вещото лице А., според което стойността на 1 бр. мъжки
златен пръстен с тегло 12 грама, от 14 карата, с черна плочка отгоре с черен
камък оникс, правоъгълен, към датата на деянието възлиза на 328 лв. Поради
изложените съображения съдът уважи гражданските искове на пострадалия П., така
както следва: осъди подсъдимите Й.Т.В., А.Й.В., С.К.В., С.А.Ц., и А.Й.Ч. да заплатят на Г.М.П. сумата в размер на
по 2000 лв. всеки един от тях,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
деянието по чл. 142, ал.2, т.2, пр.ІІ, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2000г. до окончателното изплащане на сумите; осъди
подсъдимите Й.Т.В., С.А.Ц. и А.Й.Ч. да заплатят солидарно на Г.М.П. сумата
от 1000лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, като равностойност на 1000
германски марки, в резултат на деянието по чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 21.11.2000г. до окончателното изплащане на сумата; осъди подсъдимия Й.Т.В. да заплати на Г.М.П. сумата в размер на 328 лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди представляващи равностойността на златен пръстен, 14
карата, черен камък, с тегло 12
грама, в резултат на деянието по чл.198, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието –
21.11.2000г. до окончателното изплащане.
Съдът осъди подсъдимия Й.Т.В.
да заплати по сметка на ДнРС държавна такса общо в размер на 186.12 лв. върху
уважените размери на гражданските искове; подсъдимият А.Й.В. да заплати по
сметка на ДнРС
държавна такса в размер на 80.00 лв.
върху уважените размери на гражданските искове; С.К.В. да заплати по сметка на ДнРС държавна такса
в размер на 80.00 лв. върху уважените размери на
гражданските искове; С.А.Ц. да заплати по сметка на ДнРС
държавна такса в размер на 130.00 лв.
върху уважените размери на
гражданските искове; А.Й.Ч. да
заплати по сметка на ДнРС държавна такса в размер на 130.00 лв. върху уважените размери
на гражданските искове.
Съдът осъди подсъдимите Й.Т.В.,
А.Й.В., С.К.В., С.А.Ц. и А.Й.Ч., солидарно
да заплатят на гражданския ищец Г.М.П. сумата в размер на 200.00 лв.,
представляващи разноски за адвокат. Осъди подсъдимите Й.Т.В., А.Й.В., С.К.В., С.А.Ц.
и А.Й.Ч., да заплатят солидарно по
сметка на ДнРС
разноски за явяване на вещи лица в размер на 74.59 лв.
Относно гражданските
искове предявени от Б.С.:
В конкретния случая
деянията са извършени на 20.11.2000 г. Гражданските искове за първи път са
предявени от Б.С. в съдебната фаза на процеса на 23.04.2009 г. /л. 73-76
от НОХД № 1595/2008 г. по описа на ДнРС/. Давността
за упражняване на иск по чл. 45 ЗЗД е 5 /пет/ години. Срокът започва да тече от
по-късния от двата момента – или от момента на причиняване на вредата или от
деня на откриване на причинителя й. В случая срокът е започнал да тече от деня
на откриване на причинителя, което е станало на датата на предявяване на
предварителното производство на пострадалия Б.С. на 31.07.2003г. Следователно
към датата на предявяване на гражданските искове – 23.04.2009 г. погасителната
давност за реализиране на гражданските последици от деянията, предмет на
обвинението е била изтекла /още на 31.07.2008 г./
Позоваването на изтекла
давност в настоящото производство и направената от съда констатация за наличие
на погасителна давност е основание за отхвърляне на предявените граждански
искове като неоснователни.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: