РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Пловдив, 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330104772 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на ЕМ. Р. П. , ЕГН **********, съдебен адрес *******************,
депозирана срещу „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, с искане да се признае за установено по
отношение на ответника, че поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи
суми по договор с „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК *********, на което вземане на
последното дружество ответника е цедент.
Според изложеното в исковата молба, между ищеца и „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК
*********, имало сключен през 2006г или 2007г. договор за потребителски кредит. Всички
суми по договора станали изискуеми и за тях кредиторът се снабдил с изпълнителен лист,
издаден по частното дело № 9552 по описа на РС Пловдив за 2007г. Образувано било и
изпълнителното дело под номер **** по опис на ЧСИ ********************** за 2009
година.
По силата на договор за цесия, ответното дружество придобило вземането и било
конституирано като взискател по изпълнителното дело. Ищецът излага доводи , че
вземането е погасено поради изтичане на давност, макар и по делото да са извършвани
действия по принудително изпълнение; моли се съда да установи недължимост на вземане
от 750.52 лева по изпълнителния лист, като по този начин се оспорва изпълнението по изп.
дело № ********** год. на ЧСИ *************, и да се присъдят на ищеца направените
разноски.
1
Ответникът оспорва иска, отрича изтичането на давност, тъй като същата била спирана и
прекъсвана. Моли иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените разноски .
Иск с правно основание в чл. 439 от ГПК , имплицитно допустим като установителен.
По същество :
По възникването на вземането и това, че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за
него не се спори. Тук съдът следва да отбележи, че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК
(отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и
промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение №
101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса
задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са
заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като
те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения
новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси
вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да
потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника
юридически факт, за доказването на който той не разполага с процесуален
инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо,
което кредитора като ответник по делото следва да докаже.
Инкорпорирано е копие от изпълнителното дело под № *** по описа на ЧСИ
**************** ; на л. 47 от делото е представено копие от изпълнителния лист,
възоснова който е то е образувано. Листът е издаден на дата 19.12.2009г., и от него личи, че
вземането на кредитора не произтича от договор ( както твърди ищеца) , а от едностранно
волеизявление, сделка с менителничен ефект – запис на заповед. Затова и съдът приема, че
изпълнителния лист е издаден на несъдибното изпълнително основание по чл. 235 от ГПК (
отм.). В този смисъл е и изявлението на взискателя по делото в молбата за образуване на
изпълнителното производство.
Тъй като вземането произтича от менителничен ефект, то, според специалната норма на чл.
531 ал. 1 от Търговския закон, се погасява с изтичането на тригодишен срок на бездействие
дори тогава , когато процесният запис на заповед е издаден за обезпечение на вземането на
кридитора по договор за потребителски кредит. Длъжникът – издател не доказва наличието
на клауза „без протест„ в съдържанието на процесната ценна книга , изключението на чл.
531 ал. 1 от ТЗ не е приложимо. Отново според съдържанието на изпълнителния лист в
качеството му на документ по чл. 417 от ГПК личи, че записът на заповед е издаден на дата
21.06.2007г , платим на предявяване и предявен на същата дата, отново в София. Тоест,
давност за вземането на кредитора по него тече от дата 21.06.2007г, и би изтекла на
21.06.2010г., ако не бъде прекъсната и / или спряна. Последните обстоятелства подлежат на
доказване от кредитора.
2
В молбата за образуване на изпълнителното дело липсва овластяване на ЧСИ с правата по
чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители. На дата 26.02.2010г. обаче срещу
имущество на длъжника е предприето изпълнение, като е наложен запор върху
индивидуализирана вещ – лек автомобил; давността е прекъсната, тече нова давност.
С разпореждане от дата 26.09.2013г. , ЧСИ насрочва изпълнение върху движими вещи в
дома на длъжника; опис не е проведен. При липса на конкретен обект на изпълнение - точно
индивидуализирани чрез опис вещи – липсва предприет изпълнителен способ; при
ненасрочен чрез посочване на ден и час опис, липсва предприет изпълнителен способ. Към
тази дата, 26.09.2013г., давността е изтекла. Опис не е проведен поради нередовно
призоваване на длъжника.
Нов опис е насрочен на дата 06.01.2014г. Описът не е проведен, тъй като длъжникът не
живее на адреса.
На дата 30.06.2014г е извършен опис на движима вещ – телевизор в дома на длъжника .
Давността е прекъсната. От тази дата тече нова давност.
На 06.12.2016г. давността отново е прекъсната, този път чрез запор върху вземане на
длъжника – трудово възнаграждение, получавано в третото задължено лице „Окин България
„ ЕООД (л. 171 от делото). Третото задължено лице е признало запора , но не е превеждало
суми по адрес на ЧСИ ************, тъй като запорът е бил втори или следващ по реда си
и секвестируемата част от възнаграждението е била превеждана на друг съдебен
изпълнител. Тоест, от тази дата тече нова тригодишна давност, по отношение на която няма
основание за спиране независимо от това, че запорът е съществувал в продължителен
период от време след датата на налагане.
Няма повече предприети след 06.12.2016г изпълнителни способи. По аргумент от
тълкувателно решение по дело 2/2013г, ОСГКТК, не е такъв способ присъединяването на
дълга към друго изпълнително дело , а и към датата на устните състезания по настоящото
проезводство, такова присъединяване още не е осъществено.
На дата 17.03.2021 г длъжникът се е позовал на вече изтеклата – и непрекъсната от 2016г. -
давност и затова искът му е основателен. Той следва да бъде уважен.
Предвид нормата на чл. 118 от ЗЗД , наличието на платени преди или след изтичането на
давност суми, каквито има, не рефлектира върху основателността на иска, стига да не е
платено преди изтичането давност и повече от дължимото. Отбелязаните като платени върху
изпълнителия лист суми обаче в случая не надхвърлят размера на дълга. В тази връзка,
съдът следва да отбележи, че с иска по чл. 439 от ГПК се оспорва изпълнението на главното
вземане; длъжникът няма интерес от частичен иск за недължимост единствено на
акцесорните такива за лихви и разноски, тъй като съществуването им така или иначе се
обуславя от съществуването на главното вземане; ако се погаси то , не се дължат лихви или
разноски ( чл. 119 от ЗЗД). Когато кредиторовото притезание е снабдено с изпълнителен
лист, предмета на иска на длъжника по чл. 439 от ГПК се определя и следва съдържанието
на изпълнителния лист, тъй като в противен случай, целите на иска няма да бъдат
3
постигнати и изпълнението ще продължи.
За пълнота, нормата на чл. 112 от ЗЗД не е приложима по отношение на процесното
вземане независимо от изтеклите от датата на падеж повече от десет години, тъй като
Конституционния съд на България отрече обратното й действие, с решение по дело № 1 по
описа си за 2021г. Вземането не е било разсрочено.
С отлед изхода на спора, следва и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски,
по представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК; съдът присъжда само 50 лева държавна
такса вместо посочената в списъка сума от 62 лева , тъй като само толкова са внесени и
изискуеми по делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на АПС Бета България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3,
че в отношенията между страните, ЕМ. Р. П., ЕГН **********, съдебен адрес
******************************, не дължи на ответника плащане на следните суми по
издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК ********* изпълнителен лист от дата
19.12.2007г. по частното гр. дело 9552/2007г, ПРС , за събирането на които е образувано
изп. дело № ******** г. на ЧСИ ******************** при ОС Пловдив:
750.52 лева- главница, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 17.12.2007г до
окончателното изплащане на вземането ;
15.01 лева – разноски по частното дело 9552/2007г, ПРС.
40 лева- възнаграждение на юрисконсулт по частното дело 9552/2007г, ПРС, поради
погасяването на притезанието по давност.
Осъжда „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, да заплати на ЕМ. Р. П. , ЕГН
**********, съдебен адрес **************************, сумата от 374 лева разноски по
делото.
Решението се обжалва пред състав на ОС Пловдив, в срок от две седмици от датата на
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4